Яндекс.Метрика

Непослушното дете !?

Непослушното дете е изпитание за всеки родител. Като родители се опитваме по какъв ли не начин да накараме детето да ни слуша, но отсреща често срещаме съпротива:

 “И аз искам да слушам, ама не може!” *

На кого ли не му се е случвало да гледа детето си и да не може да повярва, че наследникът му се държи толкова ужасно. „Ужасното” е различно според представите и опита на всеки родител. Например, детето налага друго с лопатка по главата, въргаля се неутешимо в магазина, събува си неприлично гащите и пр. Вариантите са много, както и разнообразни са реакциите на родителите.

В случай на подобни преживявани като крайни от родителите прояви, те обичайно взимат мерки „да вкарат непослушното дете в правия път”. Някои се карат, други дълго и настоятелно му обясняват, трети наказват. Има и родители, които избират да не акцентират върху постъпката на малкия човек. В този случай те намират действията за маловажна или смятат, че детето само ще се поправи с времето.

Решението, което влошава проблема с непослушното дете

Понякога предпочетения от родителите подход не помага проблема с непослушанието да се разреши. В много от случаите причината е, че родителите използват ограничен набор от поведения, които прилягат на техния характер и темперамент. Случва се в усилията си да се справят с проблема, родителите, всъщност да задълбочат неговата интензивност. Това става, например, когато детето е непослушно, а родителите все по-строго го дисциплинират. Това завърта един кръг, в който детето пак не слуша и това му носи по-строги мерки, което завърта „спиралата” в неблагоприятна посока. Същото може да се получи и когато родителите отстъпват все повече и повече, в желанието им детето да се държи добре. Контекстът на семейството, в което се случва едното или другото е особено важен.

За гъвкавостта и адаптацията на родителя

Колкото по-адаптивен е един родител, толкова по-полезен ще бъде за детето си. Осъзнатият родител е склонен да признае, че понякога греши и съумява да спре за момент, за да опита по различен начин.  Родителят, който рядко губи връзка с детето си редовно се стреми да провери какво преживява детето. Децата растат и техните нужди и средства за комуникации търпят постоянна промяна. Усвояването на нови умения, естествено е свързано с периоди на неумелост. Така децата ударят друго дете по главата, вместо да кажат „не“ или „искам“. Понякога е добре възрастните да си напомним колко е трудно е да научим нещо ново в общуването с другите. Това ще ни улесни  да се поставим на мястото на детето.

Силният афект неминуемо ни „спъва” и по отношение на това да нарушаваме собствените си убеждения и принципи.

Да втвърдяваме крайно и рязко границите, които поставяме или така да им отпускаме края, че детето само не разбира докъде му е позволено да стигне и в двата случая детето си остава непослушно и неразбрано.

Един ядосан и разочарован родител „потъва“ в собственото си възмущение и недоумение, обикновено действа импулсивно. Това, според мен, няма как да се избегне напълно. Въпросът е какво още ще изберем да направим.

Няма как да не бъркаме, но осъзнаването на грешките е важно. То ни дава шанс да се самокоригираме и да израстваме като родители през немалкото години, в които сме нужни на децата си.

Така ще дадем добър шанс на „непослушното дете” да порастне здраво и балансирано, а на себе си възможност да изведем наяве най-доброто от себе си като родители.

*Думите от заглавието са на 4 годишно непослушно дете.

Автор: Полина Гиргинова, психологичен консултант в „Сдружение за психично здраве Вега”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *