Непослушното дете:
„И аз искам да слушам, ама не може ! “ *
Непослушното дете е сериозно предизвикателство за всеки родител, сдобил се с него.
На кого ли не му се е случвало да гледа наследника си и да не може да повярва, че той/тя се държи толкова зле?
„Зле-то” е различно според представите и опита на всеки родител. Например, детето удря друго с лопатка по главата, въргаля се буйно на пода в магазина, събува си гащите пред децата в градина или прекъсва системно възрастните докато говорят.
Буйните прояви обичайно зачестяват във възрастта между 2 и 3 години. Техните изяви са различни, както и реакциите на родителите към тях.
В случай на подобни „сцени“, татко и мама обичайно взимат мерки „да вкарат детето в правия път” като му се карат, строго му обясняват или го наказват го.
Има и родители, които избират да не акцентират върху постъпката на малкия човек, намирайки действията му за маловажни или разчитат, че детето само ще се поправи с времето.
По мои впечатления нито прекалената строгост, нито крайната либералност работят. Залитанията и в двете посоки, водят до
решения, които влошават проблема с непослушното дете!
В много от случаите причината е, че родителите използват ограничен набор от поведения. Случва се в усилията си да се справят с проблема, родителите, всъщност да задълбочат неговата интензивност. Това става, например, когато мама и тате все по-строго го дисциплинират, стигайки до крайност. Така завъртат кръговрат, в който детето отново не слуша и това му носи по-строги мерки, а строгите мерки, водят до още бунтовно непослушание…
Порочен кръг би могъл да се задвижи и когато родителите отстъпват все повече и повече, в желанието им детето да се държи добре („само мир да има“). Така малкият завоевател превзема все по-обширни територии, в чиито простори съвсем се „разбеснява“.
Чрез консултирането и психотерапията родителите получават възможност да осъзнаят причините, които ги водят до „задънени улици“ в общуването с децата им и да открият нови възможности за промяна.
Способността на родителя да се адаптира
Колкото по-адаптивен е един родител, толкова по-полезен ще бъде за детето си. Осъзнатият родител е склонен да признае, че понякога греши и съумява да спре за момент, да се осъзнае и по-късно да опита по ново му.
Децата растат и се променят.
Усвояването на нови умения , естествено, е свързано с периоди на неумелост. Добре е възрастните да си напомним колко е трудно да научим нещо ново в общуването с другите. Това би могло да ни улесни в това да се поставим на мястото на малките.
Силният афект може да ни увлече и да ни доведе до нарушаване на собствените ни убеждения и принципи.
Един ядосан и разочарован родител „потънал“ в собственото си възмущение и недоумение, обикновено действа прибързано. След подобни кризи някои родители изпитват чувство за вина.
Човешко е да излезем от баланс. Въпросът е дали по-често взимаме съзнатени, зрели решения или действаме импулсивно?
Ясни граници, последователни действия
Децата се нуждаят от точни индикации до къде им е позволено да стигнат. Малките хора обичайно искат да получат възможно най-много от всяка ситуация, възрастният е този, който е редно да каже „стоп“ когато е необходимо, за да предпази детето или да обозначи личното си пространство.
Колкото по-последователен е големият в поведението си, толкова по- лесно малкия осъзнава от къде до къде му е позволено да стигне с поведението си.
Разумните и добре положени граници са като ограда на къща, те очертават и пазят.
Няма как да не бъркаме, но осъзнаването на грешките помага.
Самонаблюдението и приемането на обратни врзки от близките ни, дават шанс да се коригираме и да израстваме като родители.
Никой не се е родил научен, включително за това как се отглеждат деца.
Можем да помогнем на „непослушното дете” да порасне здраво, смело и балансирано.
*Думите от заглавието са на 4 годишно непослушно дете.
* * *
Автор: Полина Гиргинова, психотерапевт и семеен консултант, тел. 0888 65 56 40