Психосоматизацията при децата

психосоматизация при децата

Психосоматизация при децата

Как се случва психосоматизацията при децата?

Психосоматизацията при децата е възможна и има своето обяснение. Човешкият организъм функционира по следния начин: когато е налице емоция,  реагира цялата вегетативна нервна система. Това от своя страна  би могло да  води и до определени неразположения. Ако обърнете внимание, когато изпитвате силна емоция, тялото веднага реагира, т.е емоцията има своя телесен отзвук.  Например, когато сме  тъжни и ни се плаче, обикновено усещаме  „буца” в гърлото ; когато сме влюбени усещаме „пеперуди” в корема; ако сме ядосани е възможно да ни заболи корем или глава и т.н. Тези усещания се активират, вследствие на биохимични процеси в организма. 

Този процес се нарича психосоматизация, т.е. физическо неразположение, което е провокирано от психическо страдание.

И при децата, и при възрастните тялото реагира по сходен начин на стрес. В този смисъл, за да не стигаме до болест – физическа или душевна,  е  важно да умеем да се грижим добре за себе си. Това ще рече да се научим така да се справяме с трудностите, които срещаме по пътя си, че да не се налага  организма ни да се опитва да търси баланс по заобиколни, алогични, на пръв поглед, пътища. С други думи казано – необходимо е да задоволяваме потребностите си, в най-широкия смисъл на думата, на достатъчно добро ниво, за да има баланс в телата ни. 

Психосоматизация, както казах, е възможна и при децата. Ако това се случи, означава, че човек не е намерил друг начин да задоволи нуждите си.   По този въпрос е писано много. Има не една теория. Тук  ще ви запозная с основните такива.

 

Всички деца имат много високи адаптивни възможности. Всъщност, много често, децата се адаптират  по-успешно от нас, възрастните, при нови и стресови ситуации.

Едно от важните условия за здрава среда, които са необходими да бъдат налични в семейството на всяко дете, за да не стига до болест, психическа или физическа, е да има пространство да изразява емоциите си свободно. Независимо какви са те.  Няма „лоши” и „добри” емоции. Всичките са еднакво валидни за нас, като човешки същества.  Много често в нашата култура на децата се забранява да изразяват дадени емоции. Например: ако детето е ядосано на родителя си, то бива възпирано или санкционирано, понеже това се тълкува като невъзпитано, неуважително и т.н.  Детето няма друг способ да се самоизрази. Това, което вие, като възрастни, можете да направите, е да му позволите да изразява себе си, но да сложите граница на поведението и най-вече да дадете алтернативно такова. Детето не знае какво друго да направи , за да му олекне и да постигне задоволяване на потребностите си.  Може да му кажете, например, че приемате и разбирате яда му , обидата му , тревогата му и т.н. (да валидирате емоцията му), но не приемате даденото му поведение (например  да ви обижда или удря), но би могло да удовлетвори желанието си да удря върху  възглавница, например. Т.е. важно е то да се почувства разбрано и важно, да разбере, че има право да изпитва, каквато и да е чувство ( защото, съгласете се, само, защото някой ви казва, че нямате право да сте ядосани, това не убива яда ви), но се налага да се научи да контролира поведението си. 

Друг пример –  вариант е да кажете на детето, че няма право да ви обижда, така както вие не обиждате него, но може  да каже, например, че е ядосано. Така ще му помогнете да разпознава, изговаря и да се справя с чувствата си. Това, разбира се,  не става за ден или два. Необходимо е постоянство и търпение, и когато детето ви порасне достатъчно, ще бъдете доволни от резултата.

Всяка емоция е енергия и тя се движи. Има две посоки – навън и навътре. Ако не я насочим навън, тя се обръща навътре и започва да работи върху нас.

Така, че изразяването навън, но по един адекватен, несадистичен начин, е от особено значение за нашето здраве. Разбира се, всички имаме характерови ограничения, поради което едно или друго е трудно, дори непосилно за нас. И именно там са нашите трудности, които не ни позволяват да се движим свободно в света. Децата все още  са гъвкави.  Те се раждат способни да овладеят всяко поведение. От вас, родители, зависи да изградите една здрава психически и емоционално интелигентна личност. 

Болестта, също така, е начин да задоволяваме потребностите си. Например, когато сме много уморени, но не си даваме необходимата почивка, ние в крайна сметка се разболяваме.

Обърнете внимание и ще забележите, че едно от основните неща, които получавате , когато сте болни е отношение.  Близките ви вероятно стават по-грижовни, по- внимателни към вас. Когато вашето дете се разболее, опитайте се да не го глезите, да не го обгрижвате повече от обикновено, да не показвате специално отношение и да не променяте нищо в начина ви на живот.  Ако правите всичко това, без да искате , ще му покажете, че когато е болно, то получава всичко, което иска.  Разбира се , то не го омисля по начина, по който един възрастен е способен, тъй като мисловните му процеси все още не са развити на това ниво. Също така, това не означава, че осъзнато ви манипулира. Детето абсолютно инстинктивно  разбира, че когато е болно, другите са по-благосклонни към него. Ако ви се струва, че то има нужда повече от вашето внимание, естествено, че е важно да му го отделите, но не и когато е болно, тъй като му създавате вреден механизъм. Може да му отделите повече време заедно или каквото и да било друго, когато е здраво и когато му покажете как да си го иска. Всъщност то може и да си го иска, но вие да нямате чуваемост за това. Научете се да бъдете добри слушатели, в ролята си на родители, и ще се изненадате колко много има да ви казва всъщност вашето дете.

При децата внушението и самовнушението е много силно. Често срещана картина е, когато едно дете иска да избегне дадена ситуация, внезапно да го заболи корем или глава, например.

Може  детето да не иска да мами, но страха и/или тревогата от предстоящото да е толкова голям, че е възможно дори да си пожелае да бъде болно.   Често успяват да си го случат. Интересувайте се от емоционалния свят на детето си и това, което преживява. Ние сме цялостни създания и всяка една част от нас е важна. Усещане, емоция, чувство, мисъл – всичко има значение. Няма по-важни и по-маловажни части от нас. Отричайки една част, ние се губим. Дефицитите стават неизбежни. 

Преди време е правен един много интересен експеримент,   в болница за деца болни от диабет. В клиниката имало басейн.  Лекарите решили да сформират две контролни групи  болни деца.  На едната група деца казали, че имат захар в кръвта и когато се къпят в басейна, тя се разтопява и съответно ще оздравеят по-бързо, и ще се приберат по-скоро у дома. Казали им да си повтарят определени  фрази за оздравяване,  докато се къпят в басейна. На другата група деца не били дадени подобни инструкции. Тази процедура се повтаряла всеки ден. Резултатите били, че децата от първата група  се възстановили много по-бързо, в сравнение с децата от втората. Може да го използвате – положително послание и мотивация.

Системният подход разглежда семейството като система. Когато един елемент в системата се променя, се променят и другите елементи в нея. При дисбаланс  най-слабият елемент в системата се чупи.

В семейството най-слабия елемент  е детето. Почти закономерно в семейства със силни, скрити конфликти някое от децата боледува тежко. Какво се случва, когато детето се разболее – цялото внимание се насочва към него. От една страна томахавките се заравят и всички усилия се влагат в спасяването на детето. Т.е. болестта държи системата цяла. От друга страна, детето става най-важно, бива забелязано.  Практиката показва, че семейства, в които двойката говори открито за проблемите и трудностите си, а не ги крие сама от себе си, не настъпва психосоматична болест.

Децата са силно интуитивни. Те усещат много ясно напреженията и реагират мигновено.

Не се притеснявайте да показвате чувствата си, защото така показвате на детето си, че да си ядосан, изплашен и т.н. е нормално, приемливо и в това няма нищо лошо. От друга страна по този начин им показвате как да се справят с емоциите си и възникналите междуличностни проблеми. Ако се опитвате да криете от тях чувствата си,  напрежението им ще расте още повече, тъй като те усещат, че нещо не е наред, но не разбират какво точно. Това не означава да са ви довереници и да споделяте всичко, без мярка. В такъв случай има риск да ги поставите в позицията на партньор, което води до други страдания. Идеята е нещата  да се казват на подходящ и приемлив за тях език и не, за да обслужвате ваши липси.

Има и друго направление, което отива още по-далеч и казва, че всички подтиснати, неразрешени конфликти у майката се отразяват на децата им. Един автор, психоаналитик, разказва за  жена, която търси помощта му заради проблемно поведение у малкото си дете. В анализа стигат до силното чувство на вина, което тази жена изпитва, заради извършен аборт преди раждането на  дете си.  След съвет от аналитика, тя разказва всичко това на детето си, което е било дори  твърде малко, за да разбере напълно какво му говори тя. Резултатът бил, че то се успокоило  и поведението му се балансирало.

Изговаряйки всичко това, няма нищо чудно, че малките деца боледуват много, когато тръгнат на детска градина.

Все пак, до този момент, те не са живели в изолирана среда. Преди детската градина децата също са контактували с болни хора. Детските площадки са пълни с болни деца и въпреки това, те не  боледуват по този интензивен начин. Причината за това е , че изведнъж тръгвайки на детска градина, начинът на живот на детето се обръща тотално. Емоциите, които съпътстват тези промени обикновено са страх и тъга. Времето, което отнема  приемането на отделянето от мама, свикването с новата среда и хора, са различни за всяко дете. В резултат на тези силни и интензивни преживявания  имунната система отслабва. Има научни изследвания, които показват по какъв начин имунната система е свързана с психическия живот на човека.

Това, разбира се,  не означава, че всичко е психосоматизация.

Има обективни причини, които могат да доведат до една или друга болест. Генът има своята голяма и важна роля. Начинът ни на живот е твърде „замърсен” – въздух, храна, лекарства. Всичко това намалява имунните сили на организма.

Вие сте тези, които най-добре познавате децата си и при един внимателен поглед на тяхното състояние, бихте могла да установите причината за боледуването им.

* * *

Ана Ганчева-Александрова психотерапевт и психолог

Автор: Ана Ганчева-Александрова,

аналитичен психотерапевт и психолог, тел. 0885 51 11 58

 

За нас

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *