Неразбирателство в семейството

„Ти си виновен“ , „Не,не, ти си виновен“! Или как да Не общуваме в двойката

Общуването в двойката и изобщо човешките взаимотношения са едно от най-трудните неща за градене, за това не е необичайно да срещнем неразбирателсво в семейството. Това е нещо, което правиме всеки ден, би следвало да бъде лесно и елементарно, но въпреки това, често осъзнаваме, че нещо сериозно се е объркало. До съвсем скоро с любимия човек сме се разбирали, обичали, желали, градили планове заедно, а в един момент се усещаме сякаш ни делят километри разстояние и бетонни стени.
Разбира се, в една статия не може да се изчерпи този многопластов въпрос. Тук само ще маркираме някои основни положения.

Често хората се оплакват от половинките си и от неразбирателсво в семейството.

И като че ли обичайните обвинения са, че другия не ги разбира, не им дава това, от което имат нужда. На първо място, за да мога да бъда разбран от някой друг, трябва първо да разбера сам себе си. Как се чувствам, поради каква причина се чувствам така, какво искам, от кого го искам, как да си го поискам. Сложно е. И отнема време. Така че, не се отчайвайте, ако не стане веднага.

Когато искате нещо конкретно, не очаквайте другия да се досети какво е то.

Често се чуват реплики от рода на: „Ако той/тя ме обича истински, ще знае какво искам“. И макар да се носи славата на жените, че само те имат подобни очаквания, аз съм с убеждението, че същото важи и за мъжете. И те очакват партньорките им да предусетят желанията им, въпреки че, обикновено не добавят „ако тя ме обича“. Ако искате връзката ви да просъществува щастливо, отървете се от тази илюзия. Никой не е в състояние да гадае, колкото и да ви обича. Спестете го на себе си, спестете го и на него/нея.

Обикновено домашните кавги се осъществяват на следната основа: „Ти си лош. – Не, ти си лош.“ ( с всичките разновидности на думата „лош“), „Ти си виновен! –Не, ти си виновен!“; „Ти направи това! – А, пък ти направи еди-какво си!“ .

Прави ли ви нещо впечатление? Всеки говори за другия и обвинява. Никой не говори за себе си.

Автоматично влизаме в отбранителна позиция. Някой ме обвинява за своето нещастие и аз автоматично скачам да се защитавам. Това е един кръг на неразбирателство в семейството, от който измъкването често е трудно. Има значение дали някой ми казва: „Ти не ми обръщаш никакво внимание! Не се интересуваш от мен! Не ми помагаш! Само лежиш! Ти си егоист! Ти си мързел!“ и т.н. или „ Липсваш ми, отдавна не сме прекарвали време само двамата. Искаш ли да излезем и да си побъбрим, искам да ти разкажа нещо, което ме вълнува.“ или „Изморена съм. Моля те, помогни ми да сложим вечерята“ или каквото и да е друго. В първия случай не бих била никак мотивирана да изпълнявам претенции на човек, който ме напада и обижда. Във втория, бих се почувствала важна за партньора си и с охота бих се постарала да му дам най-доброто от себе си.

Друг често срещан сценарий при неразбирателство в семейството е да обвиняваме другия за начина, по който се чувстваме.

Едно е да кажа: “Ядосваш ме, побъркваш ме!“, друго е да кажа „Тази ти постъпка или дума ме кара да се чувствам зле – ядосана, обидена и т.н.“ И да се обоснова.

Добре би било и да развиваме умението си да чуваме какво има да ни каже човека насреща.

Не бързайте да се обиждате.

Това че един човек не харесва дадено ваше качество или поведение, не означава, че не харесва целия вас. Обичайно, когато човек се чувства застрашен да бъде отхвърлен, бърза да се защити – дали ще избяга, ще се скрие, ще се конфронтира, ще заема подчинителна позиция или нещо друго, зависи от характера му, но със сигурност се чувства неприятно. Затова е важно, когато искаме да градим добра връзка да развиваме уменията си да говорим и да се слушаме. Да питаме, да не правим пребързани избори. Трудът е голям, но усилията си заслужават. Няма връзка, в която да не се стига до разногласие. Въпросът е как ще съумеем да се справим преди всичко със себе си. Защото ако не съм в хармония със себе си, няма как да съм в хармония с друг човек.

Ако в случай на неразбирателство в семейството ви е нужна помощ отвън, психотерапевтичната работа може да ви помогне да постигнете промяна.

* * *

Ана Ганчева-Александрова психолог и психотерапевт