Анорексия, булимия, затлъстяване от хиперфагия- от книгата на В. Бернаскони

Анорексия, булимия, затлъстяване от хиперфагия

Книгата на проф. В Бернаскони “ Анорексия, булимия, затлъстяване от хиперфагия “ е впечатляващ труд разказващ за един успешен психотерапевтичн подход към разстройствата на хараненето. В книгата са публикувани и разстърсващи лични истории на млади желни преминали през ада: анорексия, булимия и затлъстяването от хиперфагия (неконтолируемо преяждане).

Предлагаме ви един интригуващ пасаж от написаното в нея:

„Историята на булимията, анорексията и затлъстяването започва много по-рано от появата на симптома – корените им са още в първите години от живота на детето.

Ако се върнем в зората на живота ще видим, че във въображението на детето, т.е. в неговия инстинкт се намира фигурата на идеалната майка. Майката такава, каквато е „предвидена от природата”, т.е. хранеща, топла, приемаща, пазеща.

Идеалната майка му помага да се развива в креативна посока, прави го уверено в себе си и с добра самооценка.

В тази фаза на развитието му за него всичко е „Аз”: Аз= Аз (дете)+ Аз (майка), т.е. идеалната майка е включена в неговия свят и част от неговия Аз. Това Аз е хармония. После нещо като че ли се счупва- реалната майка не отговаря на очакванията на това Аз. Ти (майка) „изостава” или „предава” Аз и Аз губи вяра в самия себе си, а следователно и в Ти (майка). На тази база у детето се развива силна тревожност, а след нея и сигурността, че е било изоставено. Следва изгубване на доверието и гняв към Ти-което-е-предало-доверието.

Накрая идва ред на бягството- бягство от непоносимото чувство на самота;

бягство в един фалшив свят, в който детето се опитва да реконструира изгубената хармония; свят, в който може да бъде измислена една винаги приемаща, топла, любвеобилна майка; майка, която обаче има един огромен недостатък- родена е от интелекта. За външния наблюдател всичко изглежда непроменено, но „вътре” всичко вече е различно. Азът на това дете живее над афективната реалност (която го е предала!) и се свързва със света, който неговият интелект постепенно изгражда.

И така за известно време липсата на вяра в Ти (във всички Ти-та!) се скрива в някое ъгълче на съзнанието: детето се изявява (в повечето случаи това дори е правило) като малчуган-еталон, но обектите на неговите отношения като че ли са нематериални, безплътни. Той е първенец в училище, в изкуствата, в музиката, в спорта, в класическия балет. И при това е много добър!

Но един ден като мълния в безоблачното небе се съживява потиснатия страх и обзема цялото му същество.

Разсъдъкът е ясен, студен и бистър! И иска да руши. Да разруши това тяло, което иска ласки, прегръдки, секс, това тяло, което жадува, не идеалното, а материалното и подтиква към Ти. Всезнайкото, който е изгубил контакт с реалното, Азът, който отхвърля физичността, регресира, става малък, губи тегло, плътност, телесност. Той е изгубил контакт с материалното и е привлечен от нематериалното („Афективността, която някога насочвах към Ти-материално беше предадена, а химерата, която ще си създам, няма да ме изостави никога”) или пък се „напомпва” почти до прага на експлозията и за да разтовари напрежението повръща или…продължава да пълнее, за да създаде защитна броня от тлъстини срещу копнежа му за обич.

Животът му в този момент е вече един неспирен сблъсък между Аз-разум и Аз-тяло.

Един изключителен сблъсък, в които обаче здравият разум не може да „проникне”: Здравия разум е плод на когнитивния анализ, на логиката. Но какво може да направи логиката, ограничена в своите форми и съдържания, когато пред нея е безбрежността на мисълта? На магичното? На абстрактното? Нищо. Но, ако не бъде хранен, интелектът също умира.

Цялото внимание и демонстрираните от родителите, съпрузи, годеници чувства към болното Аз не постигат нищо друго, освен да засилят защитите му, свързана с фиксираната в меандрите на психиката му идиосинкразия, че обичта е свързана с изоставянето и предизвиква гняв към онези, които са потенциалните предатели на чувствата му: („Който вече веднъж е изневерил…”).

Затова входът към болната система не се намира в семейния кръг.

Достъпът до нея може да бъде осигурен само ако се основава на инстинктивността, свойствена на отношението „действие- емоция”. Емоцията е свързана с типа на връзката. Главният път, който води и позволява достъпа да здравата част на Аза минава през емоцията, която е присъща на всяка комуникация между субект и субект. И ако тази комуникация бъде изнесена извън субективната/афективна преценка, т.е. извън понятията „добро” и „зло” и бъде и бъде центрирана върху недвусмислените физиологични възприятия като контракция = фрустрация и съответно дистенция(отпускане) = удоволствие, само тогава бронята, която страхът от любов е създал, ще бъде разрушена.“

Проф. Валдо А. Бернаскони

Лугано, януари 1999 г.

 

Текстът е от книгата „Анорексия, булимия, затлъстяване от хиперфагия” на Валдо Бернаскони  и е публикуван на сайта с любезното съгласие на издателя на книгата за България „ЛаковПРЕС”.

Тук, на сайта ни можете да прочетете лични споделяни за анорексия (в комнетрите към статията), булимия, затлъстяване от хиперфагия.

За записвне на психотерапевтична консултация по повод анорексия, булимия, затлъстяване от хиперфагия, обадете се на тел.

0888 65 56 40, 0885 51 11 58

  „За нас“

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *