Яндекс.Метрика

Развитието на детето в първите месеци

         В поредица от няколко кратки текста ще ви представим една гледна точка за нуждите на дете по време на развитието му през първите седем години, както и какво се случва с него, когато те не са удовлетворени по достатъчно подходящ начин.

През първите 3, 4 месеца от живота си детето не може да възприеме разликата между себе си и външния свят. То приема мама, като част от себе си, както е било преди раждането му. Мозъкът му е развит до толкова, че възприятието на света става на ниво сензорна система – петте сетива (зрение, слух, вкус, обоняние, допир).То приема околния свят само като източник на удоволствие или на неудоволствие.

За да се чувства сигурно и спокойно детето има нужда от чест и плътен физически контакт с майка си или човека, който се грижи за него. Ако майката успява да му осигурява подходящ отклик на нуждите му от сетивност и храна, то расте спокойно и отворено към света .  Ако тя е неспокойна или често му предлага не това, от което в момента се нуждае, то бебето се чувства тревожно и несигурно.

Причината напрягаща майката може да не е пряко свързана с бебето (прекалена умора, недоволство, липса на подкрепа, семейни проблеми, болест или др.), но детето неминуемо усеща този сигнал и го приема като насочен към него самото и се чувства отхвърлено. То възприема напрегнатата майка, като сигнал, че нещо не е наред и, че то не успява да получи нужното.

Както казахме бебето се преживява като едно с мама и ако мама не се чувства доволна и о.к., то детето възприема тези усещания и за самото себе си. Започва базисно да не се чувства „добро”, отпечатък, който може да му остане за цял живот.

Когато малкото усети, че е в опасност и плача не го спасява, то реагира със затваряне в себе си, т.е. всичките му сетива се насочват навътре в него, вместо към околния свят.

Така детето изгражда своя стереотип за света като по-скоро сигурно или по-скоро опасно място, както и усещане за самото себе си- то е желано или не.

На тази крехка възраст плача е единственото, което детето може да стори, за да призове майка му да се погрижи за него. Бебето не би могло да оцелее без грижите на възрастен, за това в тази възраст това е зов за спасение и в никакъв случай опит за манипулация (сложен умствен процес, който е невъзможен за новороденото).

Първото удоволствие на новороденото дете не се състой само в приемането на храна, а в това  то да бъде прието , да получи топлина , да бъде одобрено.

Обичайно майката също желае да даде точно това на бебето си, но инстинктът й често е възпрепятстван от нейното собствено възпитание. Ако поради особеностите на характера си тя е по-често студена, раздразнителна или отхвърляща (макар и несъзнателно) в поведението си, силно вероятно е детето да порастне затворено, живеещо повече във фантазии, отколкото в реалността, изпитващо трудност да съпреживява чувствата на околните и да се свързва емоционално с тях.

На детето и майката им предстоят и следващите месеци, и години от порастването. Всяка от следващите фази също носи със себе си възможности за благоприятно или травматично развитие.

Автор: Сдружение за психично здраве Вега

Всички права запазени!

2 Comments

  1. Мариана

    Благодаря за интересното четиво! Работя като детски психолог и ежедневно се сблъсквам с последиците от емоционалното неглижиране на децата. Питам се, кога родителите ще започнат да се грижат повече за духовните и по-малко за материалните потребности на децата си…

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Мариана, благодарим ви за интереса към нашата дейност. Очаквайте продължение по тази тема скоро.

      Reply

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *