Търсенето на любов и недоверието, което ни пречи

Можем ли да съвместим търсенето на любов и недоверието? Търсенето на любов и недоверие

Търсенето на любов ни е нужно, то ни позволява да преживеем живота си в неговата пълнота и да се насладим на моменти на безусловно приемане и хармонична цялост с друг. Любовта приема различни форми. Тук ще се спрем на тази към интимния партньор и на дестабилизиращата роля на силното недоверие.В романтичните ни идеали свързваме любовта с щастие, радост, удовлетворение, страст, балансирана от блажено отпускане. Любовта би могла да бъде това, дори и повече, в зависимост от съдържанието, което вие и партньорът ви успеете да ѝ вдъхнете. Кой  би желал да пропусне това?

Макар да е невъзможно любовта да е безкрайна, а  хармонията в двойката непоклатима, въпреки че където има любов, има и болка, ние не спираме да се стремим към нея.

Но какво е това, което прави насладата на любовта трудно достижима? Кое ни пречи да си я сбъднем?

Краткият отговор е: пречим си ние самите, спъват ни и ограниченията на външната реалност. Тук ще погледнем към причините, които са вътре в нас.

Недоверието

Недоверието е здравословен и ценен помощник в процеса на проверката на реалността. През него сверяваме какво се случва около нас и си отговаряме на въпроса как и дали да се задвижим към другия.

Когато вместо функционално временно състояние, недоверието е хронично, то ни блокира, затваря и вдига тревожността ни.

Следват няколко примера как недоверието може да ни саботира в стремежа ни да обичаме.

Вариант в търсенето на любов: „Все не мога да срещна подходящия партньор!“

Вероятно познавате хора, за които Ви е чудно как така нямат партньор. Погледнати отвън, сякаш нищо не им липсва, за да са в двойка, самите те споделят, че търсят стабилна връзка, но така и не успяват да я създадат.

Ежедневното обяснение в такива случаи е от типа:  „той/тя просто няма късмет”.

Оставяйки настрани версията с късмета, други причини водещи до тази „задънена улица“ в отношенията, често е липсата на доверие към другия пол. То обичайно е обусловено от разочарованията, които сме преживели при недостига на обич от страна на родителите ни. Всеки е преживял такъв дефицит, просто защото перфектни родители няма. От значение, разбира се, е интензивността и дълбочината на преживяното.

Липсата на доверие в другия, обичайно е свързана и с липса на доверия към самия себе си.

Недоверието, най-често, произтича от дисбаланса между разума и чувствата, емоциите, сексуалността и чувството за реалност у човек. По-добрата връзка между тях ни прави по-цялостни и хармонични.

liubov-nedoverieИма пътища за разширяване на способността ни да се доверим.

Те минават през преработване на затлачените чувства на гняв, болка и срам, които сме преживели в детсвото и след това. Форматът на психотератвтичната връзка дава възможност това да се случи овладяно.

Вариант в търсенето на любов: „Живея с любовта от миналото“.

Когато една връзка е свършила, успеем ли истински да преживеем краят и така, че да го изтъгуваме. Така раната от загубата ѝ зараства и нуждата да потърсим човек, който да събуди любовта ни, покълва отново.

Ако успеем да си „затворим” случилото се, да го приемем такова, каквото е, заедно с ценното и болезненото в него, то можем да излезем от ситуацията спокойни и обогатени от опита, който сме преживели.

Случва се, обаче, човек да остане емоционално във вече приключила връзка и да продължи търсенето на любов в сферата на спомените. Попадането в подобна ситуация, възпира хората да отворят сетивата си и да се свържат пълноценно с нов партньор в любовта. Търсенето на любовта е блокирано от недоверие.

Факт е, че човек има потенциала да обича силно повече от веднъж.

Затъването в мисли и чувства по приключили взаимоотношения показва, че влюбеният или се пази да не бъде наранен отново или отказва да приеме реалността, че връзката му с обичния от него, вече не е жива.

Факт е, че който умее да обича силно, е способен и да страда силно, това е съдбата на чувстващия човек. Ако, обаче, някой не усеща нито силна радост, нито емоционална болка, то доколко жив е той ?

Страданието след края на връзка, може да се случи под формата на тъга (мъка) или да достигне до депресия.

Те двете са различни състояния. Тъгата е естествена и нужна последица от загубата, с която даваме излаз на скръбта и болката си.  Депресията е патологичната (зловредна) форма на реакция, която не носи облекчение, а само силен дискомфорт и чувства на празнота и безсмислие.

 Ако смятате, че сте заседнал твърде дълго в тъгата (напр. месеци наред), то имате на разположение и избора да потърсите консултация с психотерапевт.

Вариант в търсенето на любов: „Имам връзки, но за кратко!“

Когато човек се чувства напълно удовлетворен от този вариант, то той явно е удачен за него.

Но когато не му е достатъчен и все пак се случва системно, проблемът често е в трудността да се допусне партньора по-близо.

Вариантът – сближаваме се с другия до себе си предимно физически, но не и емоционално, ми напомня за песента на Лейди Га-Га, в която тя пее:

 „You can’t have my heart
And you won’t use my mind but
Do what U want with my body“.

(„Не можеш да имаш сърцето ми

и не можеш да изпозваш умът му, но

прави каквото пожелаеш с тялото ми“)

 Тази форма на интимност може да носи някаква стойност за човека и е свързана с търсенето на любовта, но рядко води пълноценно удовлетворение. Ако мъжът или жената желае да я смени, начини обичайно има. Те са в посока на интегриране в собстеното тяло на  разум, чувства и сексуалност, както и в преодоляването на някои от брониращите и възпиращи човека лични страхове.

Как да се доверите в търсенето на любов?

Всеки човек притежава здрава, природна сърцевина в себе си. Свържем ли се с нея, тя може да разтвори способността ни да се доверяваме по-често. Пътят към преоткриване на тази ни връзка с изначално здравото в нас, преминава през разчистване на пластове от страхове и лоши чувства, наслагвани отгоре му през годините както и с развитие на индивидуалните възможности в общуването.

Колкото и трудно да изглежда, понякога, да сполучим в любовта, докато сме живи тя продължава да търси излаз, за да ни свърже с другите.

Ако ви е трудно да решите откъде да започнете, няма да сбъркате, ако започнете от себе си. Не ви предлагам усилено да се самозалъгвате и надценявате, а да правите повече избори, които ви  уверяват, че има защо да се цените, харесвате, уважавате.

Това би следвало да добави наслада в живота ви и да засили желанието ви за истинска  човешка близост и контакт.

* * *

Автор: Полина Гиргинова, семеен консултант,  тел. 0888655640

„Сдружение за психично здраве Вега“

За нас

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *