Признаци на анорексия

   Анорексия невроза е заболяване, при което индексът на телесната маса става 18,5 или по-нисък. Заболяването се развива на психическа основа. При болните от анорексия нервоза се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на разхлабителни и диуретици. В същността си, анорексията не е въпрос на хранене и тегло. Признаците, описани по-долу говорят за много дълбоки душевни и психологически трудности – несигурност, депресия, чувство на самота, стремеж да бъдеш идеален. Тези трудности не могат да бъдат преодолени чрез контролиране на храненето, диетите и свалянето на килограми.

  Анорексия нервоза е разстройство със сериозни последици върху здравето. Диагнозата се поставя от лекар със специалност “Психиатрия”. Психотерапията е помощно средство при лечението, като клиентът трябва да е със стабилни клинико-лабораторни показатели и здравословното му състояние да се наблюдава постоянно от лекар.

Признаци на анорексия

  Тези характеристики и индикации са индивидуални и не е необходимо да се наблюдават всичките при всеки случай на заболяване от съответното разстройство на хранене.

  • Предумишлено намаляване на теглото;
  • Телесното тегло се поддържа на равнище поне 15% под очакваното;
  • Злоупотреба с диуретични и разхлабващи средства;
  • Избягване на храни, от които се пълнее и възможност за последващо предизвикано целенасочено повръщане, предизвикано целенасочено чревно разстройство, прекомерно натоварване с физически упражнения, употреба на подтискащи апетита и/или диуретични медикаменти;
  • Раздразнителност, честа смяна на настроението, трудност при концентрация, забравяне, потиснато чувство за глад;
  • Разстройство във възприемането на собственото тяло, при което страхът от пълнота се запазва като свръх ценна идея;
  • Силен страх от надебеляване, който не намалява дори и с прогресивната загуба на тегло;
  • Разстройства във възприятието на тялото например запазва се усещането, че е дебел/а, дори когато е немощно слаб/а;
  • Усещане, че не заслужава да е щастлив/а;
  • Чувство на несигурност, чувство на неадекватност;
  • Псевдосигурност, упоритост;
  • Зависимост или тотално отхвърляне на майчината фигура;
  • Вниманието и концентрацията могат да се понижат значително;
  • Сънят може да стане разстроен и да доведе до умора през деня;
  • Чувство на задоволство от себе си, добра самооценка, когато човека успява да се справи с поддържането на диета, и обратно чувство на вина, когато човека е ял много, или по неправилен начин
  • Хранене, тегло, диета – стават централна тема на всяка дискусия, разговор;
  • Нетърпимост, когато се заговори за храна;
  • Приемане на еднообразна храна;
  • Обсесивно пресмятане на приетите калории;
  • Неприемане на промени по отношение правилата на хранене; както и неприемане на внимание и неочаквани погледи от другите по време на хранене – всяка такава промяна и наблюдение предизвиква тревога и напрежение;
  • Поведение на отбягване на срещи и покани от близки и приятели, които са свързани с хранене;
  • Засилен интерес към всичко свързано с кухнята и особено голям интерес към здравословното хранене и различни видове диети;
  • Готвене за близките хора; контрол при приготвянето на храната – за да бъде съобразено с техният (на болните) вкус и начин, отделяне на време за подреждане на масата и ястията, но засегнатия от болестта не се храни;
  • Контрола на теглото става натрапчив, качването върху кантара става няколко пъти дневно или пък е отбягвано със страх;
  • Поради нарушения в храносмилането често невъзможност да се храни, болки или други симптоми по време на хранене;
  • Често се храни самостоятелно или измисля различни извинения, за да пропусне хранене – неотложни ангажименти, занимания и др.;
  • Тенденция към социална изолация, избягване на контакти с роднини, приятели; незачитане на празници, рождени дни и т.н.;
  • Винаги ангажиран/а и съответно силно затруднен/а и притеснен/а, когато имат свободно време;
  • Интензивно физическо натоварване – спорт, танци, чистене, разходки и пр. с цел изгаряне на калории, съответно проява на нервност, раздразнителност, ако му/и се отнеме това право;
  • Облича се с широки дрехи, за да скрие тялото си и с по-дебели дрехи от необходимото, поради намалената телесна температура
  • Изпитва тревога, безпокойство по отношение на учебните занимания и постижения, тъй като се ръководи винаги от желанието да бъде перфектен/а ;
  • Проява на импулсивни реакции, раздразнителност, напрежение, апатичност, нарастваща трудност за комуникация;
  • Липса на съзнание за това, че е болен/а и че се нуждае от лечение;
  • Липса на интерес към сексуалността при възрастните.

Физиологични усложнения вследствие на анорексия:

  • Забавено физическо развитие (ако анорексията се развие в по-ранна възраст);
  • Закъснение на психо-сексуалното развитие;
  • Външен вид измършавял;
  • Забавено кръвообращение, студени крака, ръце и понижена телесна температура;
  • Масивни ендокринни нарушения, които се проявяват при жените като аменорея (отсъствие на менструация), а при мъжете като загуба на сексуално влечение и потентност;
  • Проблеми със зачеването;
  • Може да се наблюдават промени и в нивата на различни други хормони. Може да са налице придружаващи депресивни и натрапливи симптоми, както и черти на личностово разстройство;
  • Дехидратация;
  • Сърдечно-съдови нарушения (хипотония, брадикардия, цианоза на крайниците, хипотремия);
  • Недохранване, подуване;
  • Гастроинтестинални нарушения;
  • Запек;
  • Лануго (фини косми, мъх, характерен за новородените), косопад, подчертана очна кухина, суха кожа;
  • Ниско кръвно налягане и пулс, замаяност;
  • Болки в гърдите, задъхване;
  • Анемия;
  • Остеопороза.

79 мнения по „Признаци на анорексия

  1. Не знам дали спадам към тази или някоя от другите групи. Не повръщам, нито се опитвам да го предизвиквам. Но поддържам много ниско тегло. Сега е около 52 килограма за 180 ръст и се чувствам дебела. Целта ми е пак да сваля до 48, защото просто не се харесвам, не се понасям. Броя всяка калория. Всеки ден си правя план и го спазвам. Подлагам се на изтощителни тренировки и просто не мога да престана. По празници, а и не само се случва да прекаля и да се натъпча и после се мразя заради слабата воля. Не пия сладки напитки, не ям пържено, нито свинско, нито сладко, освен плодове, все по-рядко сирене, не ям бял хляб, нито паста или пица. Става все по-зле. Започна миналата година. Нямах идея за хранителната стойност на каквото и да било, но бързо научих и започнах да си водя дневник. Свалих от около шестдесет до четиридесет и осем през лятото. Всяка моя мисъл е насочена към храна, тренировки и външност. Тегля се поне пет пъти на ден. Отбягвах темата и се изолирах от всички, но истината е, че съм нещастна. Просто е ужасно и не мога да си затварям очите повече… Не знам какво да направя.

    • Надежда, според мен много по-важно от това към коя група спадате е как се чувствате. Благодаря ви за откровеното споделяне. Ние от „Вега“ сме на ваше разположение за среща.
      На нея може да обсъдим по-подробно всичко, за което ни пишете, можете да зададете въпросите си, а ние да ви дадем нашето мнение и варанти за помощ. Тази среща би била безплатна. Ако прецените, че имате нужда от нея пишете ни на e-mail или ни се обадате по телефона,за да се уговорим. Всичко добро!

  2. Ако теглото на момиче на възраст от 19 години със ръст1.70 достигне 38 кг.,въпреки лабораторни изследвания на кръвта във норма,може ли да се счита за проблем?

    • Здравейте Вили, дали е проблем зависи на първо място от преживяването на момичето. Ако тя го преживява като проблем, значи е. От медицинска гледна точка,в течение на времето, поднорменото тегло би могло да доведе до нарушения в сърдечно-съдовата система, костите, хормоналния баланс, както и с всяка друга система в организма.

  3. тя се е подложила на строга диета,която влючва само сурови зеленчуци и варено месо,но яде доста малко,отказва да приеме,че има проблем и твърди,че теглото и е нормално,а от миналия месец до този е загубила 7 кг.

    • Това поведение опредлено е притеснително, независимо дали се дължи на анорексия или не. Диагноза анорексия може да постави само лекар.
      За съжаление хората, които се хранят оскъдно, често отказват да обсъждат тази тема с близките си и това прави ситуацията още по-сложна.

  4. az sam na 27 godini i sam 1, 45 tegloto mi e 38 kilograma ne se hranq normalno i vinagi kogato qm neshto gledam kakvi kalori sadrja a kogato se nahranq hodq po golqma nujda, no me pritesnqva nai mn. tova che se hranq po edin pat na den i to po dve vilii hlqb. ne se haresvam tolkova slaba no vapreki tova se chustvam dobre na tezi kilogrami, a kogato sam nat tqh se chustvam kato balon. ponqkoga si mislq che imam problem a druk pat si kazvam che vsichko e nared i si vaobrazqvam no istinata e che tegloto mi e plasheshto i sam slaba no nqmam apetit.

  5. kato 4eta vsi4ki tezi nesta i resih da vi pisa visoka sam 173 a teza 53kg iskam da ka4a kila yam nese ograni4avam ot nisto nay mnogo obi4am slatkoto no kila neka4vam ne se hrana pravilno zakusvam po edna filiyka no ve4er nay mnogo yam no sled seko yadene mi se poduva korema i imam zapek i pia rashlabitelni hap4eta predi mi se e slu4vbalo da sled kato pia mnogo voda mnogo pati ako se naveda po4vah da povrstam zatova se obrnah kam vas tova nesto zna4i li 4e imam priznak za anoreksia

    • Здравейте Боряна, ние от „Вега“ не постававяме диагнози. Това може да напрви само лекар и то след като ви прегледа и получи по-подробна информация от вас. Ако искате да обсъдите тревогите си относно начина си на хранене, предлагаме ви индивидуална консултация, на която да научим повече за проблема ви. Ако можем да сме ви полезни с това обадете ни се на 0876 566 557. Всичко добро.

  6. Здравейте, всичко започна преди няколко месеца, началото на лятото, когато осъзнах, че съм напълняла драстично,без да усетя,това беше много болезнено за мен, дрехите ме стягаха,плачех по цял ден и отказвах социални контакти, тъй като се срамувах от себе си, отвращавах се всеки път, щом се видя гола в огледалото. Реших, че трябва да направя нещо.Започнах да ограничавам драстично храната по отношение на количество и качество.Ядях само салати и плодове.Започнах да тичам всекидневно, в началото малко.В един момент осъзнах,мисля единствено и само за теглото си, мерех се по няколко пъти на ден.Започнах да изтезавам тялото си като тичах по 7-8 км всеки ден,почти никога не пропусках, а ако се наложеше да пропусна се мразех и се чувствах дебела.Времето застудя и вече тренирам вкъщи.Всеки ден, минимум по 3 часа.Не ям месо от половин година.Стриктно следя с какво се храня.Основно с плодове,зеленчуци,понякога ориз.Когато ям ориз после се мразя и се чувствам дебела и подута и веднага започвам да тренирам, защотон се страхувам,че ще напълнея.Приятелят ми казва, че изглеждам много слаба, но когато се видя в огледалото се намирам за пълна.загубих 7-8 кг,но от тренировките имам плътна мускулна маса.Осъзнах,че съм вманиачена по темите за здравословно хранене, готвя всеки ден за близките си, доставя ми удоволствие да приготвям и сервирам храна,но никога не ям от нея, приготвям за себе си отделни неща.Близките ми казват, че имам проблем,тъй като това поведение не е нормално за мен.Изпитвам болезнен страх от напълняване.Всеки път, когато кантарът покаже няколко грама отгоре изпадам в криза.Не знам какво да правя…..

  7. Благодарим за споделянето, Васи! Много често разстойствата на храненето започват внезапно и картината им се разгръща бързо. Екипът на Сдружение „Вега“ предлага индивидуална и групова терапия за хора с различни видове разстройства на храненето. В случай, че имате желание да работите за справяне с възникналото при Вас нарушение, можете да се свържете с нас.

  8. Az sum na 13 godini i sum 35 kilograma. Tova normalno li e ? Maika mi i bashta mi postoqnno mi natqkvat che sum prekaleno slaba i az sushto go vijdam . Opitvam se da nadebeleq i da se hranq normalno ,no az prosto nqmam apetit. Hranq se tvurde bavno i ne si izqjdam vsichko. Akogato se hranq normalno koremut mi zapochva da me boli i chesto tova vodi do povrushtane ,bez da go predizvikvam. Suvsem skoro i gadjeto mi me zarqza i se chuvstvam samotna i chesto placha . Roditelite mi mi nasajdat ideqta che sum bolna ot anoreksiq ili bolemiq i az sushto zapochvam da se da se pritesnqvam ,no po nqkakva prichina az prosto nqmam apetit. Bolna li sum?

  9. Здравей, Теди! От споделянето ти разбираме, че начинът ти на хранене, създава проблем за теб и родителите ти. Твърде вероятно е да се касае за разтройство на храненето, но сигурна диагноза може да се постави само от специалист (педиатър, психолог или психиатър). Групите, които Сдружение „Вега“ провежда са само за пълнолетни. Ако ти и родителите ти имате желание, можете да се свържете с нас, за да организираме за вас среща със специалисти от нашето Сдружение, на която да обсъдим състоянието ти и да можем да ви дадем по-конкретни препоръки. Тази консултация ще бъде безплатна за вас.

  10. Мога ли да се нарека анорексичка, при положение, че виждам себе си в 70% от написаното по-горе? ИТМ ми е 18,2, като имам плосък корем от активен живот, нямам цици по ген, но дупе за мачкане – колко щеш. Следя стриктно храната, която приемам, страдам и нервнича, като кача килограм, но понякога се изкушавам и изяждам обилно количество храна (булимия???), обичам да изпразвам червата си, защото усещам тежест и бъркоч в корема си, имам гастрит, а до скоро и хроничен запек, отслабнах наскоро с 5-6 килограма, но супер много се харесвам така, харесват ме и хората, освен дебелите ми приятелки и баща ми, които ме критикуват, че съм анорексичка и за това задавам въпроса си. Възможно ли е да притежавам това заболяване, при положение, че осъзнавам, че изпадам в депресии, опитвам се да се контролирам, чета доста за анорексията и булимията, както и на външен вид съм супер, а не като тези кокалести девойки, които ги пускат в интернет? Възможно ли е здравословния начин на живот да се е превърнал в табу и да се упрекват всички, които искат да изглеждат добре и се грижат за акумулатора на тялото си? Не забравяйте, че не всички са генетично слаби, с бърз метаболизъм и силен имунитет. По написаното по-горе 80% от хората трябва да са анорексици. Да не кажем, че 100% от атлетите следят калориите, които приемат и гладуват, когато се наложи.

    • Здравейте,Криси! Ние не поставяме диагнози и не това е нашата работа. Разбира се, че има разлика между здравословния начин на живот и хранителните зависимости, но това би била дълга дискусия. Ако имате нужда от помощ, за да изясните за себе си дали имате проблем с храната или не ние бихме могли да Ви помогнем.

  11. az nesam bola ot anoreksiq i da no gospot me opazi no smqtam 4e moita nai dobra priqtelka e bolna otaz ko6marna bolest tq s6to zapo4na s depresiq majati q ostavi s dve deca i to v 4ojbina sama sled 8 gbini se sravq6e nqkak no sega az q vijdam kak slabei i to bzo oslabnala e za 5 meseca 25 kl mnogo e razdraznitela iznervena kazva vse na 4ernoto bqlo nemoje da poema xrana sled xranene i stava lo6o po4va sarcebiene i trqbva da povrne i se zaklu4va v banqta i povr6ta kazva s6to 4e xorata okoloneq qdablodavali kak se xrani no tova nee vqrno az sam tam i go vijdam 4e nee taka neznam za6to no nesi priznava 4e ima problem kazva ni6to mi nqma zdravasam no az q vijdam kak postepeno i svaq kilogramite .Molq daite mi savet kak da i pomogna !

    • Здравейте, Мария!
      Разбираме ви, че се намирате в трудна ситуация, но за съжаление няма как да ви дадем нужния съвет. Това, което можете да направите, е да се опитате да приемете положението на вашата приятелка и да не я третирате като болна. От споделянето ви, не става ясно дали тя всъщност има поставена такава диагноза от лекар, така че това е нещо, което е добре да се направи.
      Ако имате желание, може да се срещнете с някой от екипа ни, за да се консултирате по този проблем.

  12. Az sum na 21 godini i sum visoka 1 i 72 , a sum 44 kilograma. Neznam tova normalno li e pri polojenie 4e ot dete sum si slaba , no vse po 4esto horata me pitat dali sum anoreksi4ka . Pritesnqvam se da ne bi da sum bolna , az ne se haresvam i iskam da napulneq ,no ne moga . Imam mnogo burz metabolizum ,vednaga sled hranene hodq po golqma nujda . Hranq se po 2 puti na den, rqdko po 3 puti , no vzimam sravnitelno golqmo koli4estvo hrana koqto kakto vi kazah po gore sled okolo 30 min hodq po golqma nujda. Za men tova ne e normalno no neznam kakvo da napravq .Imam i anemiq otkriha mi q predi okolo 3 godini ,skoro si pravih izledvaniq i uj sa normalni i vsi4ko mi e v normite ,no vapreki tova sum ujasno slaba. Konsultirala sum se dosta puti s li4niq si lekar i toi otri4a da sum bolna ot anoreksiq ,a kazva 4e tova e nasledstveno i imam strukturata na edin ot roditelite mi koito su6to e slab , no vupreki tezi fakti az si mislq 4e sum bolna za6to ne e normalno na tazi viso4ina da sum s tezi kilogrami . Mojete li da mi kajete po kakav na4in da napulneq ili sum bolna ot anoreksiq i tova da napulneq e nevuzmojno?

    • Здравейте,Сиса!
      Щом не се чувствате комфортно с тялото си и начина си на живот, значи имате проблем. От това, което споделяте, няма как да ви кажем какво точно ви има или да ви дадем някаква рецепта, за всеки „нормално“ е нещо различно.
      Предлагаме ви една среща с част от екипа ни, на която да ни разкажете по-подробно за начина ви на живот и ние да ви запознаем с нашите методи.
      Може да ни пишете директно на имейла или да ни намерите на номера на Сдружението.

  13. Аз съм момиче на 12 и съм 162 и тежа 42 килограма и искам да ги сваля до 39 . Но след като се поразрових в интернет и видях ужасни снимки малко ме хвана страх !!! Ако отслабна толкова ,анорексик ли ще стана?

    • Здравей,Стефани!
      Запитай се защо искаш да отслабнеш на твоята възраст. Логично е на тези години да наддаваш както на сантиметри, така и на височина. Попитай се тези 3кг. какво в живота ти ще променят. Надявам се да не стигнеш до анорексия, но на този въпрос никой не може да ти даде отговор, единствено ти можеш да вземеш решенията и да направиш изборите в живота си.

  14. Zdraveite, kazvam se Monika na 03.05.2013 shte stana na 13. Tazi tema mi se stori dosta interesna i reshih i az da spodelq neshtichko. Ot dosta malka piq mnogo CocaCola i pochti ne piq voda. Vsichki mi kazvat che tova e mnogo losho. Sega sam dosta visoka kam 1.65 m. i sam 35 kg. Obicham da si slagam mnogo neshta za qdene no vinagi ostavqm na kraq savsem malko. Sutrin kam 11:00 qm sandvich v uchilishte, sled obqd kam 16:00 kogato se varna ot uchilishte pak qm neshto no mnogo malko i vecher qm mnogo a ponqkoga dori ne qm. Bashtami se pritesnqva mnogo za men kakto i az. Veche nqma nishto koeto da mi se doqde. Mrazq meso, am mnogo malko i osnovno pilechko, vse pak obicham da si hapvam fileta i razni drugi produkti ot meso. Strannoto e che az obojavam pileshka supa NO BEZ pile, supa topcheta NO BEZ topchetata… Mnogo sam pritesnena za sebesi zashtoto kogato se vidq v ogledaloto i vijjdam kak pleshkite i rebrata mi “iskachat“ i se pritesnqvam da si oblecha banski ili nqkakav potnik. Tai kato az ot 2 godini jiveq v Ispaniq i tuk e dosta toplo veche horata hodqt na plaj i e dosta priqtno, no az hodq sas klin i v sashtoto vreme s danki, teniska,suichar i qke. Dosta e stranno no vinagi mi e studeno. Predi 1 sedmica zapochnah da ticham s edna priqtelka , no nqmam nikakva energiq, bolqt me muskulite mnogo i se izmorqvam. Obichaino sedq po cql den pred kompiutara ili tancuvam, zastoto tancite sa moqta stihiq! Qm mnogo sladko i doktorite sa mi kazvali dva pati che ako prodaljavam taka shte stana diabetichka, za tova sprqhda qm tolkova shokolad. Ima oshte neshto ot koeto se pritesnqvam mnogo, az v momenta rasta i trqbva da qm i piq technosti zada imam zdravi kosti i da stana visoka, no az nemoga da qm ako ne sam gladna a az ogladnqvam v 11:00 sutrin i v 02:00 prez noshta. Ot dosta vreme si lqgam mnogo kasno i nemoga da se sabudq za uchilishte, nqmam energiq, ne se sredutuchavam i ne si spomnqm materiqla koito sam uchila v klas. Chudq se dali da otidq pri nqkoi lekar koito da mi kaje podrobna informaciq i dali az sam anoreksicha, e da no me e strah ako lekarqt kaje: ti si anoreksichka… MERSI ZA VNIMANIETO I OTDELENOTO VREME!
    Vaprosat mi e: Imam li nujda ot sreshta s nqkoi lekar?

    • Здравейте Моника, не знам дали сте обсъждали притесненията си с вашите родители. Ако не сте, смятам че е добре да го направите. Както сама отчитате балансираното хранене е особено важно в този етап от живота ви. Ако имате нужда да поговорите с представител на нашия екип относно проблема си, сте добре дошла заедно с някой от вашите родители. Бихте могла да поговорите с личния си лекар или да посетите болница Токуда, където имат отделение работещо с млади хора, които се оплакват от проблеми с храненето. Ако имате нужда от нас потърсете ни по телефона посочен в Контакти на сайта ни. При всяко положение вие и вашите родители сте единствените, които можете да решите как да подходите към проблема, независимо от мнението на специалистите, били те лекари или психотерапевти.
      Желая ви успех.

  15. Аз тежа 50 кг и определено искам да отслабна .. ям само плодове и зеленцучи и се чувствам виновнаа .. това проблем ли се ?

    • Здравейте Джесика, дали начинът ви на хранене и начинът по който се чувствате е проблем за вас, можете да прецените само вие. Ако вие не се чувствате добре бихте могла да потърсите помощ от личния ви лекар,психолог, психиатър или друг специалист. Пожелаваме ви успех.

  16. Здравейте :) На 14 години съм , а до преди няколко дни бях 43 кг сега съм 41 ,корема ми се подува и ръцете ми винаги са студени,ръцете ми са слаби също отслабнах и в рамената костите ми се виждат и това не ми харесва не съм пазила никаква диета ,но виждам,че корема ми е подут след като ям дори малко .Не ям много дори не мога да изям една филия хляб,нямам много апетит ям само сухи храни и червата ми постоянно къркорят.Нашите постоянно ми натякват ,че съм адски слаба и че съм болна,това ме натъжава не искам да съм прекалено слаба…Обръщам се към вас за някакъв съвет,ако може :)

    • Здравейте Димана, липсата на апетит и дискомфортът в корема и червата, които описвате могат да се дължат на различни причини. Според мен е добре да споделите проблема си с личния си лекар, както и да посетите гастроентеролог за да се установи имате ли медицински проблем със стомаха и червата. Помислете, дали бихте могла да разнообразите менюто си с храни от по-високо качество, освен „сухите храни“, които споменавате. Това биха могли да бъдат плодове, супи, пиле, риба, кисело мляко, сурови ядки и др. Добре дошла сте и на среща с представител на екипа ни, на която на базата на по-подробна информация от ваша страна бихме се опитали да сме ви по-полезни. Тъй като сте под 18 год. възраст е нужно, ако ни посетите, това да е в компанията на един от вашите родители.
      Поздрави!

  17. Zdraveite :) Az sum Sabrina i sum na 14 godini. Tegloto mi e 51 kg i sum visoka 1.65 :) Dobre li e tegloto za vuzrasta mi i godinite ? Bladodarq :)

    • Здравейте Сабрина, съотношението между ръста и теглото ви е нормално според Индекса за телесната маса (BMI).

  18. Здравейте,на 27 години съм,2007 год.родих дъщеря си и след това напълнях от 55 кг. стигнах до 70.2009 год.започнах диети и от тогава съм само на ограничаване в храната.изследвания си правих заради косопад но не намериха причина да имам косопад понеже всички изследвания са в нормата.започнах да ставам а социална,нервна,спортувам за да некачвам килограми,испитвам вина ако се нахраня добре,попринцип обичам храната но нехапвам от страх да не надебелея,и се качвам на кантара по 2 пъти на ден никаде не ходя без него дори на почивки.нямам сили дори немога да спя добре вече през ноща се будя от нервност имам чувство че съм кълбо от нерви през ноща.Въпросът ми е дали не е някакъв стадии на анорексия и трябва ли да потърся помощ?

    • Здравейте Анелия, оплакванията за които споделяте, според мен заслужават сериозно внимание.
      Ние от „Вега“ не поставяме диагнози, ако имате нужда, това би могъл да направи лекар.
      Най-важното според мен е дали вие усещате нужда да потърсите помощ. Ако желаете, ние можем да ви предложим индивидуална и/или групова терапия, чрез които бихте могла да потърсите корените на вашите оплаквания и заедно да работим по преодоляването им.
      Бихте могла да поискате направление от личния си лекар и да се срещнете с психиатър.
      За успокояване на симптомите на нервност можете да се обърнете и към хомеопат, който да ви предпише лекарства съобразени с нуждите ви.
      Изборът е ваш.
      Желая ви всичко добро.

  19. Здравейте,не исках да пиша и аз,но мисля че вече и аз имам нужда от съвет или дори среща със специалист ..преди 7 месеца родих,забременях на 64 кг,при раждането бях 88кг…за около 4 месеца свали 30кг…до сега са общо 33,34кг…никога не съм била по слаба …всички около мен ми казват,че имам проблем,но аз не го виждам,аз не се виждам слаба..дори напротив…54,55кг съм в момента и това ме съсипва защото аз ги виждам много…косата ми капе ..не спирам да се виждам дебела и ужасна,а в същото време се усещам ,че нямам сила за нищо …преди две седмици ме оперираха от спукано жълто тяло което беше довело до кръвоизлив в корема и от тогава съм още по изнемощяла…бих искала да ми препоръчате специалист ,след раждането дойдоха и семейни проблеми който може би повлияха най-много на състоянието ми във момента…единствената храна която приемам най-често за тия седем месеца е шоколад и вода …

  20. Здравейте. Аз съм момиче на 17,висока съм 1.76. Юли месец бях 54кг, сега съм 50. Не спазвам диети,но съм се вманиачила по хранителения ми режим (храня се през 3 часа). Пия по 2 литра на ден.Тренирам волейбол от доста години,а през лятото когато нямаме тренировки обикновено правя упражнения почти всеки ден по 15-20 минути.
    Не исках да свалям през лятото, но така се получи. Роднините ми страшно много се притесняват, защото храната ми е еднообразна (най-често ям: кисело и прясно мляко с мюсли, яйца , зърнени култури,бисквитки, плодове). Ограничавам се от тестени, пържени и сладки храни ( със сладките ми е най-трудно ) . Не ям месо, нито риба, просто защото не ми харесва и не обичам.Също така не ям и хляб. Не мисля, че съм склонна към напълняване, но въпреки това пак се притеснявам, ако наруша хранителния си режим, че ще надебелея. Не искам да отслабвам повече. Майка ми иска да отидем на доктор за да ми направи изследвания и при диетолог, който да ми състави подходящ режим на хранене. Не съм много съгласна да ходя, но …
    Приятелите ми казват, че съм много слаба, но аз не се възприемам като такава.
    Някой от признаците по-горе отговарят и за мен. Има ли реален проблем или не ?

  21. Забравих да спомена, че се притеснавам да не се разболея от нещо или пък след време да имам проблеми,например със зачеването. Менструацията ми от няколко месеца не е много редовна. Има ли повод за притеснения наистина….

    • Здравейте,Мери!
      Искам да започна с това, че ние не сме лекари и не поставяме диагнози! Ако имате нужда от такава ви съветвам да се обърнете към доктор, който има опит с разстройствата на хранене. Както може би и вие сте забелязали някои от признаците на анорексия съвпадат с разказа ви, но това НЕ означава, че страдате от нея.
      Да, това, че нямате редовна менструация е притесняващо и разбира се, че трябва да посетите лекар, за да установите причината. Дали обаче ще имате по-нататъшни проблеми няма как да се знае на този етап. Има много жени, които са страдали от анорексия и след време зачеват без проблеми, така че не се тревожете за това, което не означава да не си обърнете внимание навреме!
      Нужна ми е много повече информация и редица въпроси, които да ви задам, за да мога за излизна с някакво становище. Според мен важното в случая е вие сама да си отговорите на въпросите, да сте наясно със себе си каво точно и защо го правите, за да знаете на къде да продължите. Ако имате нужда от помощ в търсенето, сме на ваше разположение.
      Успех!

  22. Здравейте, искам да споделя за състоянието ми, понеже напоследък съм наистина уплашена за здравето си. Аз съм на 21 и имам дете на 1 годинка. Преди забременяването ми бях 50 кг.163 см. Когато забременях стигнах до 67 кг. Гледах да не се лишавам от никаква храна заради бебето. След раждането всичко се обърна наопаки. Отслабването ми се превърна във фикс идея. Само 1 година след раждането вече съм 48 кг.,което не ме плаши толкова. Плаши ме режима ми на хранене. Храня се от време на време. Пропускам закуската, на обяд по принцип ям нещо от сорта на бисквити, банан или каквото намеря, но само не и нормална храна, която съдържа всички необходими неща, от които се нуждае организма, за да бъде пълноценен. Не спортувам, но гледам да се движа много, за да не кача килограми. В моето меню вечерята не съществува. Ако огладнея вечер и случайно хапна нещо, след това изпитвам ужасни болки в стомаха, което ми се случва не само вечер. Нямам апетит. Пристрастена съм към сладкото, но пак гледам да ям с граници. Не мисля, че съм извънредно слаба. В момента отслабването не ми е от голямо значение, но ако сваля още няколко килца няма да е лошо, въпреки че не се старая да го постигна. По принцип никога не съм се старала към отслабването, никога не съм била на разни диети и тем подобни. Струва ми се, че причината е в непостоянно хранене. Понякога просто нямам време да хапна, което не ме притеснява особено. Нещото, което най – много ме плаши е, че на 2-3 пъти нощем се събуждам от ужасяващо гадене и повръщане. В последните няколко месеца менструацията ми закъснява с по 1 седмица и се страхувам да не спре. Не искам да спра цигарите, защото се упасявам, че може да напълнея. Други симптоми не съм забелязала, но тези мисля, че са ми достатъчни да се тревожа за здравето си. Моля дайте ми някакъв съвет.

    • Здравейте,Елена!
      За съжаление не мога да ви дам точен съвет, защото според мен при подобни трудности съветите не помагат! Предлагам ви като за начало да се обърнете към лекар, за да проверите на какво се дължат гаденето и повръщането вечер, липсата на апетит и нередовната менструация. Преди да си направите нужните изследвания и прегледи няма как да знаете каква е причината за оплакванията ви. Разбирам, че не се храните редовно, но не ми стана съвсем ясно каква е причината за това – защото нямате време,както споменавате или защото се въздържате от храна. Ако причината е първата просто си направете подходящ режим на хранене и се придържайте към него или се старайте да се храните с пълноценна храна, когато сте гладна и нека това бъде на първо място по важност за вас. Колкото до стомашните болки след ядене, те едва ли са учудващи в ситуацията, която описвате, но тук също е нужно да се изкаже доктор. Имайте впредвид, че начина ви на хранене може да доведе до по-сериозни стомашни проблеми, така че вземете мерки на време. Ако причината да се храните по този начин е втората, то тогава ние бихме могли да сме ви от полза ако решите да търсите причините за проблема си и начини за справяне с него.
      Успех!

  23. Здравейте. Не зная как да задам удачно въпроса си, затова ще се постарая да го направя директно.
    Аз съм на 20 години, като от две години имам анорексия невроза, с която се справям доста добре в последно време, ала тя беше предшествана от обсесивно-компулсивно разстройство, както и от генерализирана тревожност, както и от други невротични смущения. По мойте наблюдения анорексията ми просто обобщи огромните тласъци стрес през годините и като цяло намирам произхода на всичките си психични проблеми изначално еднакъв. ( като отклик на дългогодишно семейно насилие) Та, въпросът ми е заплашва ли ме шизофрения? Наскоро четох някъде (и сигурно питам тук за свое утешение) едно предположение, че шизофренията е повреда в следствие на свръх- производство на тревога и адреналин. Имам шизофрения в семейството, а това което най ме безпокой е, че вече не живея при родителите си една година, имам чудесен дом и прекрасен приятел, с които се обичаме и като цяло всичко като обстоятелства е благополучно, въпреки това едвам проядох отново, но усещам как пак просто получавам пристъпи на паника и тревога, и не мога да излизам много-много, защото се побърквам от стрес и така нататък и така нататък.
    Знам, че ви задавам страшно разхвърлян въпрос, но щом сега всичко е наред и аз пак съм луда, какво ще става за напред с мен? Чисто теоретично е мога ли да предположа, че е повече от допустимо от такъв опит с неврозите, това нещо просто да прогресира, защото мозъка ми е бил подложен на твърде много атаки? Чудя се често и ми се иска оправянето ми е да в мой ръце, но това просто да остана така, защото освен тялото ми и психиката ми да е просто осакатена, като функционалност и това да е безвъзвратно и да е отвъд волята ми?

    • Здравейте,Никол!
      Задавате въпрос, на който едва ли някой може да ви отговори категорично. Има редица хора, които са заболели от шизофрения без преди това да са се оплаквали от други невротични или психотични състояния, както и обратното. Не ми е известно и да има такава статистика. Все пак ако имате желелание да се запознаете подробно с етиологията на шизофренията ви съветвам да се обърнете към психиатър.
      Иска ми се да ви кажа друго – чрез болестта,независимо каква е тя, организма търси начин да възвърне своята хомеостаза. Всяко едно страдание е израз на незадоволени потребности, казано в най-широк смисъл.Болестта е начин на човека да се справи с дадена ситуация. В този смисъл всеки човек може да се разболее от шизофрения, както и от всяка една друга болест. Колкото до волята нейната роля тук е в това да не се отказвате да търсите своите начини да се справите с трудностите си, да не спирате да опитвате. Не е възможно само с воля човек да се пребори със симптоматики,каквито вие описвате. Уверявам ви, че изхода е само във ваши ръце и само от вас зависи как ще живеете – в здраве или болест. Това не означава,че може да излезете сама от състоянието, в което се намирате. Обвиненията и отчаянието нямат място тук. Има специалисти, които могат да ви помогнат, докато вървите по този път.
      От сърце ви желая успех и ако може да сме ви полезни с още нещо ние сме насреща!

  24. Здравейте! Дъщеря ми е на 18 г. и има повечето от гореописаните симптоми. Много се притеснявам, незнам към кой да се обърна. Ние сме от провинцията, близо до София. Може ли да ми помогнете с адрес, телефон, име на специалисти и съвети.

    • Здравейте,госпожо!
      Нашият екип работи именно с такава проблематика. Телефонът на Сдружението е 0876 566 557, работим в центъра на София. Предлагам ви да ни се обадите и да обсъдим въпросите,които ви вълнуват.
      Поздрави!

  25. Здравейте…. от скоро се замислям и имам чувството,че реално имам проблем. От години не хапвам никакво месо и нищо свързано а нео,като постепенно отказвам и другите храни…в момента менюто ми се свежда до няколко неща ,които се броят на пръсти. Посроянно си мисля ,че съм мн дебела,броя калории и чета етикети,не ям хляб и какво ли не,….. често забравям какво мисля,мн съм раздразнителна,съня ми е ужасен и през деня се чувствам зле….Не знам дали имам проблем,но след прочетеното …..мисля ,че имам……

  26. На 14 години съм. Висока съм 1.70м и преди 3 месеца и половина тежах 70кг, но тъй като имах доста излишни мазнини реших да се взема в ръце и да премахна излишните килограми. Храня се здравословно(въпреки че понякога си позволявам малко снакс), свалям килограмите плавно и сега съм 61кг. Но преди 2 седмици сякаш нещо щракна в мозъка ми и щом изям нещо малко по-вредно (освен плодове, зеленчуци, месо, млечни и пшенични продукти) просто полудявам. Веднага ме обзема желание да изгоря част от калориите чрез упражнения. Ако можете да ми дадете съвет как отново да съм под собствения си контрол ще съм ви много благодарна.

    • Здравей, анонимка!
      От това, което споделяш, разбирам, че нещо се е случило преди две седмици, което те е предизвикало да направиш промяна в начина си на мислене. Опитай се да се сетиш какво се е случило в този период. Дали си се скарала с някой, дали си получила някаква забележка, която не си харесала, дали просто не е имало нещо, което е предизвикало съзнанието ти да изключи и да се насочи към тялото ти и към мисълта за външния ти вид. Запитай се дали се харесваш по начина, по който изглеждаш, дали не искаш да се храниш здравословно просто, за да получиш одобрението на хората, които те заобикалят. Всеки в някаква степен е суетен и иска да бъде харесван, но най-важното е ти самата да се харесваш, да правиш неща и да се храниш по начин, по който да доставяш удоволствие на себе си. Опитай се да се насочиш към други интереси, които имаш, да правиш и други неща, които ще те накарат да се чувстваш добре. Поговори с близките си хора, сподели с тях нещата, които те тревожат и се опитай да мислиш за бъдещето и за нещата, за които мечтаеш и искаш да ти се случат.
      Много е вероятно това, което ти се случва да бъде просто етап, през който ще минеш. Недей да се фиксираш в него, а се опитай да се възползваш и да промениш за добро начина си на живот.
      Надявам се, да съм ти била от полза!
      Пожелавам ти успех!

  27. Искам да питам дали спадам към това заболяване или не? Проблема ми е такъв: Аз съм на почти 24 години и съм 65 кг и височина 2 метра. От както се помня все съм под нормата и незнам какво да правя, за да променя това. Можете ли да ме насочите към нещо или към някого, който може да ми помогне да изляза от този омагьосан кръг. Омагьосан кръг го наричам, защото не съм мръднал от тези килограми от 8-ми клас, храня се по 3-4 пъти на ден и всеки ден храната ми е разнообразна. Искам някакъв съвет.

    • Здравейте!
      Не можем да ви сложим диагноза за заболяване, дори и при по-подробна информация за състоянието ви. Като начало, е желателно да посетите личния си лекар и да се посъветвате с медицински лица, за да сте сигурен дали имате здравословни проблеми. Ако имате желание, може да се видите с един човек от нашия екип, за да споделите притесненията си и да ви кажем какво можем да ви предложим ние като алтернатива. Съветът ни е да се консултирате с различни специалисти, докато намерите вашия начин да се почувствате спокоен и да разрешите тревогите си.
      Може да ни намерите на телефона в сайта.
      Желаем ви успех!

  28. Здравейте!На 13 съм, момиче.Проблемът ми е следният.Нямам апетит, мога да издържа цял ден без да хапна нищо.Старая се да не го правя, обядвам, вечерям и може да се каже, че хапвам нещо, преди вечеря.Не закусвам, не защото не искам, просто не мога.47кг. съм, но съм много слаба.Приятелките и родителите ми се притесняват да не съм болна или нещо такова.И от месеци почти винаги имам малко хрема.И най-гадното, всяка сутрин ми се повръща, много.
    Може ли да ми дадете някакъв съвет?Не мисля, че съм анорексичка, защото аз виждам колко съм слаба, не пазя диети и т.н.

    Благодаря предварително!!

    • Здравейте, Лиса!
      Предлагаме ви да дойдете на среща с екипа на сдружението. Тъй като сте непълнолетна, е желателно да дойдете с някой от родителите си. На нея можем да поговорим по-задълбочено за евентуалния ви проблем и какво може да ви предложим ние, за да го облекчим и да ви помогнем.
      Липсата на апетит може да се дължи на много и различни емоционални и психически промени, през които минавате, но да не е нищо опасно.
      Все пак, ако имате някакви конкретни здравословни оплаквания, ви съветваме да се консултирате с личния си лекар.
      Може да ни намерите на телефона в сайта.
      Желаем ви успех!

  29. Zdraveite! Na 14 godini sam i problemat mi e sledniqt..Ne stradam ot anoreksiq,no povecheto simptomi gi imam.Visoka sam 1,73 i teja 70 kilograma (prekaleno mnogo).Predi okolo 3-4 meseca zapo4nax da spazvam rejim I otslabnax s 8 kilograma.Oshte ot malko dete sam varvqla palna I visoka,no mi pisna vsi4ki okolo men da sa po slabi ot men,a da qdat kakvoto iskat.Povecheto mi priqteli mi kazvat che ne izglejdam debela izoshto,no az se chyvstvam I znam che e taka.Kogato se pogledna v ogledaloto zapocham da mislq che ako otslabna s oshte 20 kilograma shte izglejdam po dobre. Kakvoto I da pravq za da otslabna ne pomaga I se chyvstvam nishtojna.Mrazq se ako izqm neshto koeto ne trqbva I vinagi se obvinqvam che ako ne qdox dnes shteshe da e po dobre.A roditelite mi me karat da qm.Maika mi e mnogo slaba(48kg.),a bashta mi e(106kg.)Kajete mi kakvo da napravq,molq vi!
    Blagodarq predvaritelno!

    • Здравейте,Диди!
      Много ми е трудно да ви кажа какво да правите, това може да решите само вие. Ако искате съвета ми, то той е да се храните здравословно. Вие сте още млада, тялото ви се оформя и развитието ви не е приключило. Много вероятно е именно чрез непрекъснатите диети и лоши хранителни навици да деформирате иначе нормалното си развитие. Изключително важно за вашата възраст е да се храните пълноценно, за да запазите здравето си. Ако наистина имате склонност към напълняване това може да се дължи на ген, на прекомерна употреба на нехранителни и калорични продукти (като газирани напитки, чипс, вафли и т.н) или характерови особености, които на чисто психофизиологично ниво подпомагат задържане на излишни килограми.
      Със сигурност е необходимо да поработите за самооценката си и критериите за това да се чувствате добре. Само да ви кажа, че често момичетата страдащи от анорексия не се чувстват добре, нито пък красиви дори, когато тежат и 40 кг., така че не това е критерия човек да се чувства добре със себе си.
      Ако имате нужда от друга помощ или подкрепа, ние сме насреща!
      Успех!

  30. Здравейте.Аз съм на 15 години,1,75 висока,53 килограма съм.Още от малка имам проблем със самочувствието,но в последната година нещата се влошават.От около четири месеца се чувствам постоянно подтисната за това,което ям.Броя калориите,страх ме е да се кача на кантар,изтощавам се от упражнения и когато някой ме гледа си мисля,че ми се подиграва.Мисля,че имам нужда от помощ,но наистина имам нужда да отслабна.И един въпрос.Понеже не съм от момичетата с най-големите бюстове,това ще навреди ли на развитието му?

    • Здравейте, Елина!
      Аз не съм лекар, но от моите знания мога да заключа следното: прекомерното гладуваме влияе на хормоналния баланс в организма. След продължително недохранване се достига до състояние аменорея- спиране на менструалния цикъл, както и на съществени нарушения в баланса на организма. При гладуване в ранна възраст, като вашата, се отчита забавяне развитието на вторичните полови белези, което включва и бюста. При системно недохранване се наблюдават редица увреждания като напр. забавяне на развитието, повишава се риска от остеопороза и костни счупвания, засяга се и здравината на зъбите. В този смисъл развитието на гърдите, както и на целият организъм може да бъде повлияно.Също така считам, че големината на бюста е генетично заложена, т.е. тя зависи и от наследствеността в семейството ви. От всичко казано до тук излиза, че няма как да ви отговоря категорично на този въпрос.
      Вие споделяте, че имате проблеми със самочувствието и настроението. Това, според мен, са важни теми. Надявам се, че родителите ви или други ваши близки са на ваше разположение, за да говорите с тях за това.
      Ние от „Вега“ също ви предлагаме среща и консултация, в случай на нужда. Тъй като вие сте непълнолетна, можем да ви посрещнем в компанията на някой от родителите ви. Ако имате нужда от друга информация може да ни потърсите на телефона на сдружението.
      Желая ви всичко добро!

  31. Здравейте, от около 10 години страдам от хранителни разтройства като редувам периоди на глад със периоди на преяждане, от 2 години и половина имам диагноза от психиатър “ тежко паническо разстройство “ и тежка депресия, на антидепресанти бях до скоро, просто нищо вече не ми помага, нямам желание за живот, постоянно боледувам за един месец имам около 15 посещение в спешното , със вторична аменорея съм и от около една година гладувам, като почти нищо не ям ,тегля се на ден над 15 пъти и съм вминиачена в теглото си , имам проблеми със бъбреци , сърце и почти всичко…око 45 кг съм в момента , от най малкото нещо като хапна и качвам , дори и една солета да изям качвам веднага, изпитвам огромен страх да не напълнея и в същото време вече изпитвам ужас от системи, абокати ,игли и лекарства, не исках да си призная до скоро, но вече го осъзнавам напълно..имам анорексия и незнам как да се справя сама, моля за помощ.От град Варна съм, може ли да ме свържете с някой който може да ми помогне тук, може да се включа и в групова терапия ако трябва…вече се чувствам на ръба на силите си ,постоянно рева,много съм агресивна, нервна и депресирана..чувствам се най нещастния човек на света и в същото време постоянно се гледам в огледалото и се виждам като адски дебела..всеки един ден като се събудя се чудя “ днес какво ли ще ме заболи , за какво ли ще бъда в спешното?“ ….вече съм се примирила че всеки един ден мога да умра…, а дори не съм толкова слаба , колкото другите анорексички… предстои ми да замина в чужбина и се притеснявам да тръгвам така, моля ви дайте ми някакви координати на хора които ще ми помогнат, крия го от колеги, но и те започнаха да ме подозират , виждат че нищо не ям и отказвам да ям и мога и работата да си изгубя .Моля да ми отговорите на имейл адреса , който съм ви оставила, ще ви бъда много благодарна

  32. Здравейте! А съм на 19, тежа 43кг. и съм висока 1, 63м. Чувствам се отлично след като се нахраня. Обожавам това чувство. Веднага след ядене се оглеждам в огледалото и се виждам напълняла и перфектна. Сутрин коремът ми е празен и прибран навътре. Със страх се оглеждам в огледалото и виждам тазовите си кости изхвръкнали напред. Отвратителна гледка, не се понасям и искам да ям само за да се скрият костите, а не защото изпитвам глад. Искам да напълнея, но нямам апетит. Не обичам сладко, много рядко ям сладкиши. За мен е много важно храната преди всичко да изглежда добре, за да ме накара да я изям, за да почувствам глад. Хората в семейството ме вземат за претенциозна и превзета относно това, а може би съм такава или пък имам проблем – не знам!
    Един от описаните по-горе симптоми е „тотално отхвърляне на майчината фигура“ и много бих искала разяснение относно това. Мисля че има нещо общо с моят случай, но не съм сигурна и затова бих искала подробности в отговор и някакъв коментар относно останалите описания от моя страна. За пръв път споделям за срещите ми с огледалото преди и след хранене и пишейки осъзнавам колко е странно и нелепо, но сигурно всеки човек има подобни странности.

    • Здравейте,Елеонора!
      Водещият симптом при анорексия е, че хората отслабват по собствено желание, контролирайки храната, която поемат (както и с други средства). Също така те се виждат непрекъснато дебели, обсебени са от мисли за храната и проблемът им е по-скоро, че не искат да се хранят, а не, че нямат апетит (често безапетитието идва впоследствие). В думите ви не виждам нито една от тези особености. Разбира се, за по-категоричен извод има още редица въпроси, които бих ви задала.
      Колкото до отхвърлянето на майчината фигура, това е много дълбока, вътрешна динамика. Често този конфликт е абсолютно несъзнаван. Това, че вие имате подобни отношения с вашата майка не означава, че страдате нито от анорексия, нито от каквото и да било друго. Много хора имат подобна връзка с майките си без да имат заболявания, както и обратното.
      Бих ви посъветвала за липсата ви на апетит и невъзможност да качите килограми да се посъветвате със съответните специалисти по въпроса.
      Ако имате нужда от още помощ за изясняване на въпросите,които ви вълнуват, ние сме насреща!
      Всичко добро!

  33. Не мога да преценя сама за себе си, но постоянно си втълпявам в главата, че съм дебела. Тежа 45 кг и съм висока 1.57. Често изпадам в депресия и също толкова често се самонаранявам. Родителите ми постояно че обиждат и аз се затварям в стаята си и не излизам. Не ям със седмици, пия само вода вече от 5-6 дни. Искам да се харесам на,едно момче, защото преди около година ми беше казало, че не ме харесва, защото съм прекалено дебела. И си беше така. Не че и сега не съм. Зад гърба си имам опит са самоубийство с валериан точно заради теглото си и това, че всички ме отблъскваха. Тичала съм до припадък, само и само да, отслабна. В последните няколко месеца, почти всяка вечер започнах да повръщам. Дори и еа не съм яла, пак повръщам. Кокалчетата на китките ми изхвръкнаха, жилите на ръцете и краката ми също, а средните ми пръсти се изкривиха. Не знам какво мога да направя, за да сваля някок килограм. Целта ми е да достигна 35-38 кг. Моля, дайте ми съвет.

    • Здравейте,Габи!
      Чета написаното от вас и се чудя какво да ви кажа, така че да ви бъда полезна. Историята ви ми изглежда и тъжна, и страшна. История преживявана от стотици хиляди мъже и жени, история , която чувам като рефрен отново и отново. От думите ви не разбирам до колко сте критична към този ваш начин на живот, в смисъл осъзнавате ли, че целите, за които споделяте няма да ви доведат до нищо добро, че тези килограми, които целите са нездравословни? Знам че не сте в състояние да контролирате този процес, мисли, желания, хранене, чувства, виждане. Не това е разумната цел за сега. Целта е да достигнете абсолютна убеденост, че не искате да живеете по този начин нито ден повече и да започнете да търсите изход. Изходът обикновено не е лесен. Историите на тези стотици хиляди хора са доказателството за това. Начин винаги има и той не е в отричането на проблема.
      Надявам се, че думите ми не стигат по лош начин до вас. Бих искала да ви помогна да се почувствате по-добре и да си осигурите истински нужните ви неща. Но всичко ново в живота ви може да започне единствено от вас и вашия личен избор.
      Ако имате нужда да поговорим, ние от екипът на „Вега“ сме на ваше разположение.
      Психотерапията е начинът за справяне, който аз познавам и в който вярвам. Вероятно има и други, но каквото и да изберете, аз ви препоръчвам да потърсите нечия подкрепа.
      Искрено ви пожелавам късмет и успех!

  34. Здравейте! Имам леко раздвоение.. Едното е – „НЕ! Аз нямам нужда от помощ! Никой няма да ми помогне, никой не го е грижа“..
    Но има моменти да просветление и ми се яде нещо… когато нямам сили да стоя права под душа за повече от половин час – ми светва лампичката, че най-малко физически не се чувствам така, както преди. Е.. сега съм във фаза „имам нужда от помощ“ и Ви моля за това. Никой не разбира през какъв ад преминавам..Кажете къде бих могла да разговарям с някой компетентен на тази тема. Благодаря предварително.

    • Здравейте, Мила!
      Ние сме насреща за вас! Може да се свържете директно с някой от екипа на посочените ни контакти, или на телефона на сдружението: 0876 566 557.
      Всичко добро засега!

  35. Здравейте аз не мисля, че страдам от анорексия, но съм склонна да развия .На ден се качвам по 10 пъти на кантара. Много съм нервна подложена към на постоянен стрес и насилие от страна на мъжът ми.Усещам, че трудно се контролирам имам две малки деца, които обичам много, но се улавям на моменти как мисля за смъртта.Изпитвам вина, мисля, че съм лоша майка че съм лош човешки материал. Визуално не страдам от липса на мъжко внимание, но съм вманиачена на тема болести и това ми пречи на самоувереността , все едно от мен нищо не става .Постоянно съм на различни доктори не мога да разбера какво ми има.Малко ме е страх сама от себе си.Ще съм Ви благодарна да споделите мнение относно проблема ми.

    • Здравейте, Зари!

      Всяко едно мнение, което бихме споделили, ще бъде субективно и вероятно далеч от истината предвид отрязъка от информация, който ни предоставяте. Не съм сигурна как това ще помогне за решаване на проблемите ви. Сигурна съм в едно, че насилието от страна на мъжа ви, не трябва да се случва и ви вреди не само физически, но и психически. Трябва да потърсите помощ в тази насока. Разбира се, това е ваш личен избор. Бих ви споделила, че много родители са на мнение, че са лоши родители, но не защото са такива, а защото искат да са най-добрите. Няма как да бъдете най-добрия родител, когато трябва да възпитавате деца. Не е възможно да бъдете идеалния родител и да направите всичко най-добро, може да направите най-доброто, на което сте способна вие. Важното е да обичате първо себе си, а после децата си и човека до вас, за да живеете пълноценно, да им дадете всичко, което от което имат нужда или ако това не е важно за вас, то да намерите това, което би ви направило щастлива. Ако изпитвате затруднения да се справяте, може да потърсите психологическа или някаква друга подкрепа. Колкото до анорексията, може да се консултирате с лекар, който може да сложи тази диагноза. Вие сама сте отговорна за изборите, които правите и за вашето състояние, както сте и най-точния човек, който би ви помогнал.
      Ако имате нужда от нас, ние сме насреща!
      Желаем ви всичко добро!

  36. На 42 години съм висока съм 164 см и тежа 73-74 кг. През месец ноември започнах 90 дневна диета за отслабване с която свалих 12 кг. През следващите месеци до момента отслабнах с още 12 кг, като се ограничавах с какво се храня , а именно: закуска:плодове, обяд – един вид хранителна група, вечеря – друг вид хранителна група, 3-4 пъти седмично смесване на хранителните групи. Започнах да посещавам група за народни танци 2 пъти седмично.Мерех си теглото веднъж седмично, с изненада установих че след тазгодишната ми отпуска съм отслабнала с още 3 кг без да полагам някакви усилия което доста ме притесни. Чувствам се добре, но не искам да отслабвам повече. Не страдам от липса на апетит, но близките ми започнаха непрекъснато да ми повтарят че съм анорексичка, такава ли съм?

    • Здравейте, Весела!
      Единственото притеснение, което прочетох е, че не искате да отслабвате повече и че близките ви се притесняват за вас. По вашето описание, изглежда, че водите здравословен начин на живот. Със сигурност голямата промяна, която сте направили с външния си вид и начин на живот, е изненада за обкръжението ви, но това не значи обезателно, че сте стигнали до крайност като анорексия. Опитайте се да проверите с признаците в тази статия, дали отговаряте на повечето изброени и ако да – потърсете лекар, който може да го диагностицира. Не винаги човек има реална представа за себе си и затова близките се опитват да повлияят, за да помогнат (от тяхна гледна точка човека има нужда от помощ) в такова положение. Консултирайте се с лекар и с психотерапевт, ако прецените, че би имало смисъл за вас, за да сте наясно със състоянието си и за да успокоите близките ви хора.
      Ако имате нужда от нещо друго, ние сме насреща.
      Всичко добро!

  37. Zdraveite, na 21g. I predi edna godina rodih. Poprincip vinagi sum bila slaba, predi da zabremeneq si bqh 48kg, kato trugnah da rajdam bqh 55k. Qla sum si bez da se lishavam tova go podchertavam, nqmam maniq za slabost. Sled kato rodih izgibih vsqkakuv apetit, purvite meseci ot griji da beebeto nqmah vreme za sebe si dorivponqkoga se e sluchvalo da zakusvam v shest vecherta i ne useshtam glad. NO NAISTINA NE GO PRAVQ UMISHLENOVDA SUM SLABA! Visoka sum nqkade 1,56-57 i ot 55kg. sega sum 42kg i vsichki mi kazvat che sum mn slaba i veche mai trqbva da s oburna vnimanie. Susgto taka sum stanala mn razdraznitelna tova e edinstvenoto. NO PAK KAZVAM NE GO PRAVQ NAROCHNO S CEL DA SUM SLABA AZ VINAGI SUM SI BILA SLABA SUM SI TEJALA PONE 48-49! Vuprosa mi e spored vas ima li nujda da se prtesnqvam?

    • Здравейте, Мария!
      Постоянната липса на апетит е притеснителна. Опитайте се да си дадете сметка как се чувствате, радвате ли се на промените в живота си, чувствате ли се щастлива, че имате дете и искате ли да живеете живота, който имате. Понякога липсата на апетит е грубо казано липса на желание за живот. Възможно е наистина да сте раздразнителна, защото не приемате нужните на организма ви витамини и минерали и това ви пречи на нормалното функциониране. Разбира се, факта, че имате дете за първи път, е голяма промяна в живота на всяка жена и колкото и да си мислите, че гладуването ви не е умишлено, възможно е да не си давате реално сметка за причината.
      Според мен, е желателно да се консултирате с лекар и психолог, за да установите най-точно състоянието, в което се намирате.
      Ако имате нужда от съдействие за нещо, сме насреща за вас!
      Желаем ви успех!

        • Здравейте отново, Мария!
          Ако имате нужда да разговаряте с някого за начина, по който се чувствате, да изследвате защо се чувствате така и дали може да направите нещо, за да го промените, ние сме насреща за вас!

  38. zdravayte az s1m na 26 godini i s1m 37 kg bqh 40, sm1knah gi za mesec dva i mnogo s1m pritesnena kr1vnoto mi e nisko postoyano mi se vie svyat nyamam orosyavane na kraynicite

    • Здравейте, Сени!
      Не споделяте колко сте висока за тези килограми. На пръв поглед изглеждат притеснително малко, затова ви съветвам в най-скоро време да се консултирате с лекар. Ако имате нужда от среща с терапевт, сме насреща!
      Успех!

  39. Здравейте!
    Аз не знам за какво става дума при мен.Аз съм с доста килограми и наскоро со правих изследвания на захар и триглицериди и съм ги завишила и от там имам един постоянен страх,че ще ми се случи нещо лошо и от това корема ми е свит и нямам апетит,моля ви помогнете ми,какво да правя,объркана съм.Сега пък като нямам апетит ме е страх да не се разболея от анорексия.Моля ви отговорете ми,това признак ли е.Благодаря ви.

    • Здравейте, Добринка!
      От това, което споделяте не става ясно колко много килограми сте, както и други важни фактори като на каква възраст сте, от колко време имате тези показатели и др. Със сигурност, мога да ви кажа, че страхът е лош съветник. Тези показатели сами по себе си не могат да бъдат сигнал за анорексия, но ако отговаряте положително на няколко от изброените в статията критерии, то е желателно да се консултирате с лекар, както и с психотерапевт. Междувременно може да работите по посока преодоляването на страха. Възможно е той да е в основата на проблемите ви и с неговото преодоляване, да отпаднат опасенията ви за анорексия.
      Ако имате нужда от среща с терапевт, ние сме насреща!
      Успех!

  40. здр.казвам се кремена и сам на 26г.висока 1,68 и сам на 59кг.тази година в нацалото на лятото бях 70кг.чуствах се потисната и дебела реших да пазя диета и го наравих и свалих нас 10кг.уви това не помогна сега вече сам по зле цуствам се винаги болна хората около мен запо4наха по някакъв нацин даме плашат постояно всеки който ме види ми казва 4е сам слаба и 4е сте умра питатме от кво сам болана и тн,,.по4нах да ходя по лекари,но ништо после си направих хормонален тест беше ок щитовиден и то ок.качвам се на кантара всеки ден ве4е не искам да сам слаба страх мее че сам болна от нещо ту се сещам за рак ту за хипохондриа,незнам да ли е анорексиа,
    Дали да посетя психолог,постоянно си правя кривна картина.имам косопад от месец два.нямам редовна меструациа от 5 гд.

    • Здравейте, Кремена!
      Разбирам, че не се чувствате комфортно с начина, по който изглеждате и близките ви също намират за нездравословно състоянието ви. Въпреки това съотношението на височината и килограмите ви, е нормално. Не споделяте с нас какви са резултатите от кръвната картина, затова не съм сигурна дали косопада и нередовната менструация са във висок дисбаланс. Не бих искала да ви давам грешна насока за състоянието ви, разбира се, лекарите най-добре могат да ви дадат информация, но изглежда, че и те не стигат до такива крайни диагнози, за които вие самата говорите.
      Заповядайте на консултация с един терапевт от екипа ни. По време на нея, бихме могли да достигнем до по-пълна картина за състоянието ви и евентуалните причини за него. Може да ни намерите на тел. 0876 566 557.
      Желаем ви успех!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>