Признаци на анорексия

   Анорексия невроза е заболяване, при което индексът на телесната маса става 18,5 или по-нисък. Заболяването се развива на психическа основа. При болните от анорексия нервоза се наблюдава понижено тегло, нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на разхлабителни и диуретици. В същността си, анорексията не е въпрос на хранене и тегло. Признаците, описани по-долу говорят за много дълбоки душевни и психологически трудности – несигурност, депресия, чувство на самота, стремеж да бъдеш идеален. Тези трудности не могат да бъдат преодолени чрез контролиране на храненето, диетите и свалянето на килограми.

  Анорексия нервоза е разстройство със сериозни последици върху здравето. Диагнозата се поставя от лекар със специалност “Психиатрия”. Психотерапията е помощно средство при лечението, като клиентът трябва да е със стабилни клинико-лабораторни показатели и здравословното му състояние да се наблюдава постоянно от лекар.

Признаци на анорексия

  Тези характеристики и индикации са индивидуални и не е необходимо да се наблюдават всичките при всеки случай на заболяване от съответното разстройство на хранене.

  • Предумишлено намаляване на теглото;
  • Телесното тегло се поддържа на равнище поне 15% под очакваното;
  • Злоупотреба с диуретични и разхлабващи средства;
  • Избягване на храни, от които се пълнее и възможност за последващо предизвикано целенасочено повръщане, предизвикано целенасочено чревно разстройство, прекомерно натоварване с физически упражнения, употреба на подтискащи апетита и/или диуретични медикаменти;
  • Раздразнителност, честа смяна на настроението, трудност при концентрация, забравяне, потиснато чувство за глад;
  • Разстройство във възприемането на собственото тяло, при което страхът от пълнота се запазва като свръх ценна идея;
  • Силен страх от надебеляване, който не намалява дори и с прогресивната загуба на тегло;
  • Разстройства във възприятието на тялото например запазва се усещането, че е дебел/а, дори когато е немощно слаб/а;
  • Усещане, че не заслужава да е щастлив/а;
  • Чувство на несигурност, чувство на неадекватност;
  • Псевдосигурност, упоритост;
  • Зависимост или тотално отхвърляне на майчината фигура;
  • Вниманието и концентрацията могат да се понижат значително;
  • Сънят може да стане разстроен и да доведе до умора през деня;
  • Чувство на задоволство от себе си, добра самооценка, когато човека успява да се справи с поддържането на диета, и обратно чувство на вина, когато човека е ял много, или по неправилен начин
  • Хранене, тегло, диета – стават централна тема на всяка дискусия, разговор;
  • Нетърпимост, когато се заговори за храна;
  • Приемане на еднообразна храна;
  • Обсесивно пресмятане на приетите калории;
  • Неприемане на промени по отношение правилата на хранене; както и неприемане на внимание и неочаквани погледи от другите по време на хранене – всяка такава промяна и наблюдение предизвиква тревога и напрежение;
  • Поведение на отбягване на срещи и покани от близки и приятели, които са свързани с хранене;
  • Засилен интерес към всичко свързано с кухнята и особено голям интерес към здравословното хранене и различни видове диети;
  • Готвене за близките хора; контрол при приготвянето на храната – за да бъде съобразено с техният (на болните) вкус и начин, отделяне на време за подреждане на масата и ястията, но засегнатия от болестта не се храни;
  • Контрола на теглото става натрапчив, качването върху кантара става няколко пъти дневно или пък е отбягвано със страх;
  • Поради нарушения в храносмилането често невъзможност да се храни, болки или други симптоми по време на хранене;
  • Често се храни самостоятелно или измисля различни извинения, за да пропусне хранене – неотложни ангажименти, занимания и др.;
  • Тенденция към социална изолация, избягване на контакти с роднини, приятели; незачитане на празници, рождени дни и т.н.;
  • Винаги ангажиран/а и съответно силно затруднен/а и притеснен/а, когато имат свободно време;
  • Интензивно физическо натоварване – спорт, танци, чистене, разходки и пр. с цел изгаряне на калории, съответно проява на нервност, раздразнителност, ако му/и се отнеме това право;
  • Облича се с широки дрехи, за да скрие тялото си и с по-дебели дрехи от необходимото, поради намалената телесна температура
  • Изпитва тревога, безпокойство по отношение на учебните занимания и постижения, тъй като се ръководи винаги от желанието да бъде перфектен/а ;
  • Проява на импулсивни реакции, раздразнителност, напрежение, апатичност, нарастваща трудност за комуникация;
  • Липса на съзнание за това, че е болен/а и че се нуждае от лечение;
  • Липса на интерес към сексуалността при възрастните.

Физиологични усложнения вследствие на анорексия:

  • Забавено физическо развитие (ако анорексията се развие в по-ранна възраст);
  • Закъснение на психо-сексуалното развитие;
  • Външен вид измършавял;
  • Забавено кръвообращение, студени крака, ръце и понижена телесна температура;
  • Масивни ендокринни нарушения, които се проявяват при жените като аменорея (отсъствие на менструация), а при мъжете като загуба на сексуално влечение и потентност;
  • Проблеми със зачеването;
  • Може да се наблюдават промени и в нивата на различни други хормони. Може да са налице придружаващи депресивни и натрапливи симптоми, както и черти на личностово разстройство;
  • Дехидратация;
  • Сърдечно-съдови нарушения (хипотония, брадикардия, цианоза на крайниците, хипотремия);
  • Недохранване, подуване;
  • Гастроинтестинални нарушения;
  • Запек;
  • Лануго (фини косми, мъх, характерен за новородените), косопад, подчертана очна кухина, суха кожа;
  • Ниско кръвно налягане и пулс, замаяност;
  • Болки в гърдите, задъхване;
  • Анемия;
  • Остеопороза.

26 коментара по „Признаци на анорексия

  1. Не знам дали спадам към тази или някоя от другите групи. Не повръщам, нито се опитвам да го предизвиквам. Но поддържам много ниско тегло. Сега е около 52 килограма за 180 ръст и се чувствам дебела. Целта ми е пак да сваля до 48, защото просто не се харесвам, не се понасям. Броя всяка калория. Всеки ден си правя план и го спазвам. Подлагам се на изтощителни тренировки и просто не мога да престана. По празници, а и не само се случва да прекаля и да се натъпча и после се мразя заради слабата воля. Не пия сладки напитки, не ям пържено, нито свинско, нито сладко, освен плодове, все по-рядко сирене, не ям бял хляб, нито паста или пица. Става все по-зле. Започна миналата година. Нямах идея за хранителната стойност на каквото и да било, но бързо научих и започнах да си водя дневник. Свалих от около шестдесет до четиридесет и осем през лятото. Всяка моя мисъл е насочена към храна, тренировки и външност. Тегля се поне пет пъти на ден. Отбягвах темата и се изолирах от всички, но истината е, че съм нещастна. Просто е ужасно и не мога да си затварям очите повече… Не знам какво да направя.

    • Надежда, според мен много по-важно от това към коя група спадате е как се чувствате. Благодаря ви за откровеното споделяне. Ние от “Вега” сме на ваше разположение за среща.
      На нея може да обсъдим по-подробно всичко, за което ни пишете, можете да зададете въпросите си, а ние да ви дадем нашето мнение и варанти за помощ. Тази среща би била безплатна. Ако прецените, че имате нужда от нея пишете ни на e-mail или ни се обадате по телефона,за да се уговорим. Всичко добро!

  2. Ако теглото на момиче на възраст от 19 години със ръст1.70 достигне 38 кг.,въпреки лабораторни изследвания на кръвта във норма,може ли да се счита за проблем?

    • Здравейте Вили, дали е проблем зависи на първо място от преживяването на момичето. Ако тя го преживява като проблем, значи е. От медицинска гледна точка,в течение на времето, поднорменото тегло би могло да доведе до нарушения в сърдечно-съдовата система, костите, хормоналния баланс, както и с всяка друга система в организма.

  3. тя се е подложила на строга диета,която влючва само сурови зеленчуци и варено месо,но яде доста малко,отказва да приеме,че има проблем и твърди,че теглото и е нормално,а от миналия месец до този е загубила 7 кг.

    • Това поведение опредлено е притеснително, независимо дали се дължи на анорексия или не. Диагноза анорексия може да постави само лекар.
      За съжаление хората, които се хранят оскъдно, често отказват да обсъждат тази тема с близките си и това прави ситуацията още по-сложна.

  4. az sam na 27 godini i sam 1, 45 tegloto mi e 38 kilograma ne se hranq normalno i vinagi kogato qm neshto gledam kakvi kalori sadrja a kogato se nahranq hodq po golqma nujda, no me pritesnqva nai mn. tova che se hranq po edin pat na den i to po dve vilii hlqb. ne se haresvam tolkova slaba no vapreki tova se chustvam dobre na tezi kilogrami, a kogato sam nat tqh se chustvam kato balon. ponqkoga si mislq che imam problem a druk pat si kazvam che vsichko e nared i si vaobrazqvam no istinata e che tegloto mi e plasheshto i sam slaba no nqmam apetit.

  5. kato 4eta vsi4ki tezi nesta i resih da vi pisa visoka sam 173 a teza 53kg iskam da ka4a kila yam nese ograni4avam ot nisto nay mnogo obi4am slatkoto no kila neka4vam ne se hrana pravilno zakusvam po edna filiyka no ve4er nay mnogo yam no sled seko yadene mi se poduva korema i imam zapek i pia rashlabitelni hap4eta predi mi se e slu4vbalo da sled kato pia mnogo voda mnogo pati ako se naveda po4vah da povrstam zatova se obrnah kam vas tova nesto zna4i li 4e imam priznak za anoreksia

    • Здравейте Боряна, ние от “Вега” не постававяме диагнози. Това може да напрви само лекар и то след като ви прегледа и получи по-подробна информация от вас. Ако искате да обсъдите тревогите си относно начина си на хранене, предлагаме ви индивидуална консултация, на която да научим повече за проблема ви. Ако можем да сме ви полезни с това обадете ни се на 0876 566 557. Всичко добро.

  6. Здравейте, всичко започна преди няколко месеца, началото на лятото, когато осъзнах, че съм напълняла драстично,без да усетя,това беше много болезнено за мен, дрехите ме стягаха,плачех по цял ден и отказвах социални контакти, тъй като се срамувах от себе си, отвращавах се всеки път, щом се видя гола в огледалото. Реших, че трябва да направя нещо.Започнах да ограничавам драстично храната по отношение на количество и качество.Ядях само салати и плодове.Започнах да тичам всекидневно, в началото малко.В един момент осъзнах,мисля единствено и само за теглото си, мерех се по няколко пъти на ден.Започнах да изтезавам тялото си като тичах по 7-8 км всеки ден,почти никога не пропусках, а ако се наложеше да пропусна се мразех и се чувствах дебела.Времето застудя и вече тренирам вкъщи.Всеки ден, минимум по 3 часа.Не ям месо от половин година.Стриктно следя с какво се храня.Основно с плодове,зеленчуци,понякога ориз.Когато ям ориз после се мразя и се чувствам дебела и подута и веднага започвам да тренирам, защотон се страхувам,че ще напълнея.Приятелят ми казва, че изглеждам много слаба, но когато се видя в огледалото се намирам за пълна.загубих 7-8 кг,но от тренировките имам плътна мускулна маса.Осъзнах,че съм вманиачена по темите за здравословно хранене, готвя всеки ден за близките си, доставя ми удоволствие да приготвям и сервирам храна,но никога не ям от нея, приготвям за себе си отделни неща.Близките ми казват, че имам проблем,тъй като това поведение не е нормално за мен.Изпитвам болезнен страх от напълняване.Всеки път, когато кантарът покаже няколко грама отгоре изпадам в криза.Не знам какво да правя…..

  7. Благодарим за споделянето, Васи! Много често разстойствата на храненето започват внезапно и картината им се разгръща бързо. Екипът на Сдружение “Вега” предлага индивидуална и групова терапия за хора с различни видове разстройства на храненето. В случай, че имате желание да работите за справяне с възникналото при Вас нарушение, можете да се свържете с нас.

  8. Az sum na 13 godini i sum 35 kilograma. Tova normalno li e ? Maika mi i bashta mi postoqnno mi natqkvat che sum prekaleno slaba i az sushto go vijdam . Opitvam se da nadebeleq i da se hranq normalno ,no az prosto nqmam apetit. Hranq se tvurde bavno i ne si izqjdam vsichko. Akogato se hranq normalno koremut mi zapochva da me boli i chesto tova vodi do povrushtane ,bez da go predizvikvam. Suvsem skoro i gadjeto mi me zarqza i se chuvstvam samotna i chesto placha . Roditelite mi mi nasajdat ideqta che sum bolna ot anoreksiq ili bolemiq i az sushto zapochvam da se da se pritesnqvam ,no po nqkakva prichina az prosto nqmam apetit. Bolna li sum?

  9. Здравей, Теди! От споделянето ти разбираме, че начинът ти на хранене, създава проблем за теб и родителите ти. Твърде вероятно е да се касае за разтройство на храненето, но сигурна диагноза може да се постави само от специалист (педиатър, психолог или психиатър). Групите, които Сдружение “Вега” провежда са само за пълнолетни. Ако ти и родителите ти имате желание, можете да се свържете с нас, за да организираме за вас среща със специалисти от нашето Сдружение, на която да обсъдим състоянието ти и да можем да ви дадем по-конкретни препоръки. Тази консултация ще бъде безплатна за вас.

  10. Мога ли да се нарека анорексичка, при положение, че виждам себе си в 70% от написаното по-горе? ИТМ ми е 18,2, като имам плосък корем от активен живот, нямам цици по ген, но дупе за мачкане – колко щеш. Следя стриктно храната, която приемам, страдам и нервнича, като кача килограм, но понякога се изкушавам и изяждам обилно количество храна (булимия???), обичам да изпразвам червата си, защото усещам тежест и бъркоч в корема си, имам гастрит, а до скоро и хроничен запек, отслабнах наскоро с 5-6 килограма, но супер много се харесвам така, харесват ме и хората, освен дебелите ми приятелки и баща ми, които ме критикуват, че съм анорексичка и за това задавам въпроса си. Възможно ли е да притежавам това заболяване, при положение, че осъзнавам, че изпадам в депресии, опитвам се да се контролирам, чета доста за анорексията и булимията, както и на външен вид съм супер, а не като тези кокалести девойки, които ги пускат в интернет? Възможно ли е здравословния начин на живот да се е превърнал в табу и да се упрекват всички, които искат да изглеждат добре и се грижат за акумулатора на тялото си? Не забравяйте, че не всички са генетично слаби, с бърз метаболизъм и силен имунитет. По написаното по-горе 80% от хората трябва да са анорексици. Да не кажем, че 100% от атлетите следят калориите, които приемат и гладуват, когато се наложи.

    • Здравейте,Криси! Ние не поставяме диагнози и не това е нашата работа. Разбира се, че има разлика между здравословния начин на живот и хранителните зависимости, но това би била дълга дискусия. Ако имате нужда от помощ, за да изясните за себе си дали имате проблем с храната или не ние бихме могли да Ви помогнем.

  11. az nesam bola ot anoreksiq i da no gospot me opazi no smqtam 4e moita nai dobra priqtelka e bolna otaz ko6marna bolest tq s6to zapo4na s depresiq majati q ostavi s dve deca i to v 4ojbina sama sled 8 gbini se sravq6e nqkak no sega az q vijdam kak slabei i to bzo oslabnala e za 5 meseca 25 kl mnogo e razdraznitela iznervena kazva vse na 4ernoto bqlo nemoje da poema xrana sled xranene i stava lo6o po4va sarcebiene i trqbva da povrne i se zaklu4va v banqta i povr6ta kazva s6to 4e xorata okoloneq qdablodavali kak se xrani no tova nee vqrno az sam tam i go vijdam 4e nee taka neznam za6to no nesi priznava 4e ima problem kazva ni6to mi nqma zdravasam no az q vijdam kak postepeno i svaq kilogramite .Molq daite mi savet kak da i pomogna !

    • Здравейте, Мария!
      Разбираме ви, че се намирате в трудна ситуация, но за съжаление няма как да ви дадем нужния съвет. Това, което можете да направите, е да се опитате да приемете положението на вашата приятелка и да не я третирате като болна. От споделянето ви, не става ясно дали тя всъщност има поставена такава диагноза от лекар, така че това е нещо, което е добре да се направи.
      Ако имате желание, може да се срещнете с някой от екипа ни, за да се консултирате по този проблем.

  12. Az sum na 21 godini i sum visoka 1 i 72 , a sum 44 kilograma. Neznam tova normalno li e pri polojenie 4e ot dete sum si slaba , no vse po 4esto horata me pitat dali sum anoreksi4ka . Pritesnqvam se da ne bi da sum bolna , az ne se haresvam i iskam da napulneq ,no ne moga . Imam mnogo burz metabolizum ,vednaga sled hranene hodq po golqma nujda . Hranq se po 2 puti na den, rqdko po 3 puti , no vzimam sravnitelno golqmo koli4estvo hrana koqto kakto vi kazah po gore sled okolo 30 min hodq po golqma nujda. Za men tova ne e normalno no neznam kakvo da napravq .Imam i anemiq otkriha mi q predi okolo 3 godini ,skoro si pravih izledvaniq i uj sa normalni i vsi4ko mi e v normite ,no vapreki tova sum ujasno slaba. Konsultirala sum se dosta puti s li4niq si lekar i toi otri4a da sum bolna ot anoreksiq ,a kazva 4e tova e nasledstveno i imam strukturata na edin ot roditelite mi koito su6to e slab , no vupreki tezi fakti az si mislq 4e sum bolna za6to ne e normalno na tazi viso4ina da sum s tezi kilogrami . Mojete li da mi kajete po kakav na4in da napulneq ili sum bolna ot anoreksiq i tova da napulneq e nevuzmojno?

    • Здравейте,Сиса!
      Щом не се чувствате комфортно с тялото си и начина си на живот, значи имате проблем. От това, което споделяте, няма как да ви кажем какво точно ви има или да ви дадем някаква рецепта, за всеки “нормално” е нещо различно.
      Предлагаме ви една среща с част от екипа ни, на която да ни разкажете по-подробно за начина ви на живот и ние да ви запознаем с нашите методи.
      Може да ни пишете директно на имейла или да ни намерите на номера на Сдружението.

  13. Аз съм момиче на 12 и съм 162 и тежа 42 килограма и искам да ги сваля до 39 . Но след като се поразрових в интернет и видях ужасни снимки малко ме хвана страх !!! Ако отслабна толкова ,анорексик ли ще стана?

    • Здравей,Стефани!
      Запитай се защо искаш да отслабнеш на твоята възраст. Логично е на тези години да наддаваш както на сантиметри, така и на височина. Попитай се тези 3кг. какво в живота ти ще променят. Надявам се да не стигнеш до анорексия, но на този въпрос никой не може да ти даде отговор, единствено ти можеш да вземеш решенията и да направиш изборите в живота си.

  14. Zdraveite, kazvam se Monika na 03.05.2013 shte stana na 13. Tazi tema mi se stori dosta interesna i reshih i az da spodelq neshtichko. Ot dosta malka piq mnogo CocaCola i pochti ne piq voda. Vsichki mi kazvat che tova e mnogo losho. Sega sam dosta visoka kam 1.65 m. i sam 35 kg. Obicham da si slagam mnogo neshta za qdene no vinagi ostavqm na kraq savsem malko. Sutrin kam 11:00 qm sandvich v uchilishte, sled obqd kam 16:00 kogato se varna ot uchilishte pak qm neshto no mnogo malko i vecher qm mnogo a ponqkoga dori ne qm. Bashtami se pritesnqva mnogo za men kakto i az. Veche nqma nishto koeto da mi se doqde. Mrazq meso, am mnogo malko i osnovno pilechko, vse pak obicham da si hapvam fileta i razni drugi produkti ot meso. Strannoto e che az obojavam pileshka supa NO BEZ pile, supa topcheta NO BEZ topchetata… Mnogo sam pritesnena za sebesi zashtoto kogato se vidq v ogledaloto i vijjdam kak pleshkite i rebrata mi ”iskachat” i se pritesnqvam da si oblecha banski ili nqkakav potnik. Tai kato az ot 2 godini jiveq v Ispaniq i tuk e dosta toplo veche horata hodqt na plaj i e dosta priqtno, no az hodq sas klin i v sashtoto vreme s danki, teniska,suichar i qke. Dosta e stranno no vinagi mi e studeno. Predi 1 sedmica zapochnah da ticham s edna priqtelka , no nqmam nikakva energiq, bolqt me muskulite mnogo i se izmorqvam. Obichaino sedq po cql den pred kompiutara ili tancuvam, zastoto tancite sa moqta stihiq! Qm mnogo sladko i doktorite sa mi kazvali dva pati che ako prodaljavam taka shte stana diabetichka, za tova sprqhda qm tolkova shokolad. Ima oshte neshto ot koeto se pritesnqvam mnogo, az v momenta rasta i trqbva da qm i piq technosti zada imam zdravi kosti i da stana visoka, no az nemoga da qm ako ne sam gladna a az ogladnqvam v 11:00 sutrin i v 02:00 prez noshta. Ot dosta vreme si lqgam mnogo kasno i nemoga da se sabudq za uchilishte, nqmam energiq, ne se sredutuchavam i ne si spomnqm materiqla koito sam uchila v klas. Chudq se dali da otidq pri nqkoi lekar koito da mi kaje podrobna informaciq i dali az sam anoreksicha, e da no me e strah ako lekarqt kaje: ti si anoreksichka… MERSI ZA VNIMANIETO I OTDELENOTO VREME!
    Vaprosat mi e: Imam li nujda ot sreshta s nqkoi lekar?

    • Здравейте Моника, не знам дали сте обсъждали притесненията си с вашите родители. Ако не сте, смятам че е добре да го направите. Както сама отчитате балансираното хранене е особено важно в този етап от живота ви. Ако имате нужда да поговорите с представител на нашия екип относно проблема си, сте добре дошла заедно с някой от вашите родители. Бихте могла да поговорите с личния си лекар или да посетите болница Токуда, където имат отделение работещо с млади хора, които се оплакват от проблеми с храненето. Ако имате нужда от нас потърсете ни по телефона посочен в Контакти на сайта ни. При всяко положение вие и вашите родители сте единствените, които можете да решите как да подходите към проблема, независимо от мнението на специалистите, били те лекари или психотерапевти.
      Желая ви успех.

  15. Аз тежа 50 кг и определено искам да отслабна .. ям само плодове и зеленцучи и се чувствам виновнаа .. това проблем ли се ?

    • Здравейте Джесика, дали начинът ви на хранене и начинът по който се чувствате е проблем за вас, можете да прецените само вие. Ако вие не се чувствате добре бихте могла да потърсите помощ от личния ви лекар,психолог, психиатър или друг специалист. Пожелаваме ви успех.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>