Признаци на булимия

признаци на булимия

Повръщането при булимия носи много рискове

Пиризнаци на булимия. Въведение

Запознаването с основните признаци на булимия могат да ви помогнат да се ориентирате дали вие или ваш близък страдат от този нелек за преодоляване проблем.  Статията има информативен характер и не замества консултацията със специалист.

Всяко едно разстройство на храненето е характерова стратегия за справяне. Заболяването е последица от много дълбоки, драматични преживявания, които изпълват човек и това е неговия начин за оцеляване в житейска ситуация, която не успява да преодолее по друг начин.

Признаци на булимия невроза са повтарящи се пристъпи на преяждане непосредствено последвани от прочистване – чрез повръщане, диуретични и разхлабващи средства, клизми, движение.

Страдащите осъзнават факта, че начина им на хранене не е нормален. Наблюдават се повтарящи се опити за отслабване чрез строги диети. Теглото е нормално, като може да се колебае с 5 киглограма, поради редуване периоди на преяждане и периоди на диети. Хората страдащи от булимия често са тревожни, депресивни или с честа смяна на настроенията. Булимия невроза в голяма част от случаите е съпроводена с анорексия невроза и често е трудно да се установи кое е водещото заболяване.

Други разстройства на храненето са анорексия и хиперфагия (неконтролируемо преяждане)

Признаци на булимия:

Тези характеристики и индикации са индивидуални и не е необходимо да се наблюдават всичките при всеки случай на заболяване от съответното разстройство на хранене.

  • Обсесия относно теглото контрола на теглото става натрапчив, качването върху кантара става няколко пъти дневно или пък е отбягвано със страх
  • Изразена загриженост към физиката и външния вид изобщо
  • Наличие на цикъл – поглъщане на много храна, прочистване (механично или чрез движение)
  • Повръщат, правят клизми, приемат очистителни или спортуват до крайност, за да се освободят от храната (калориите)
  • Ставане веднага след хранене от масата и отиване в банята или тоалетната, където се забавят по-дълго, за да повръщат,като може да пускат водата,за да заглушат шума от повръщането
  • Мисълта за храна и диети доминира ежедневно
  • Периоди на строга диета и периоди на преяждане
  • В периодите, когато ядат много не следят теглото си и се наблюдава безразлично поведение към храненето (все им е едно какво ядат), като приключват храненето или с болки в корема, или когато някой ги прекъсне, или с предизвикано от тях повръщане
  • Социално изолиране
  • Перфекционизъм
  • Ниска самооценка

Още признаци на булимия

  • Страхуват се, че когато започнат да ядат не могат да спрат
  • Поемат храна дори след като им е прилошало от ядене
  • Показват голям апетит в период на стрес
  • Крият храна за лична консумация, ядат тайно
  • Отказват да се хранят в компания, обичат да се усамотяват
  • Поради нарушения в храносмилането може да се наблюдава невъзможност да се храни, болки или други симптоми по време на хранене
  • Повтарящи се опити за отслабване чрез многобройни строги диети
  • Чести колебания в теглото с разлики над 5 кг, свързани с редуване на периоди на прекаляване с храната и диети
  • Съзнават факта, че начинът на хранене не е нормален
  • Депресивно настроение, самообвиняват се (чувство на вина), вследствие на прекаляването с храната
  • Липса на сексуална привлекателност
  • Трудности в семейство и в контактите
  • Усещане за загуба на контрол
  • Делюзии, че другите не ги възприемат нормално
  • Склонност към упореба на амфетамини,барбитурати,алкохол
  • Възможно е булимията да бъде съпътствана с тревожност, депресивност или честа смяна на настроенията

Физиологични усложнения вследствие на булимия:

  • Дехидратация и хипокалиемия вследствие на честите повръщания
  • Електролитен дисбаланс, който може да доведе до аритмия, сърдечен арест и смърт
  • Възпаление на хранопровода, което може да се усложни от застрашаващо живота разкъсване на стената на хранопровода
  • Травми в устната кухина и гърлото, причинени от вкарването на пръсти или други предмети, с цел предизвикване на повръщане
  • Пареза на стомашната мускулатура или забавено изпразване на стомаха
  • Язва или болки в стомаха
  • Запек
  • Нередовен менструален цикъл
  • Проблемно зачеване
  • Безплодие
  • Подуване на слюнчените жлези
  • Разранявания или белези по пръстите на ръцете, в следствие на въздействието на стомашната киселина върху кожата при повръщане
  • Ерозия на зъбите, в следствие на контакта им със стомашната киселина
  • Тетания
  • Епилептични припадъци
  • Мускулна слабост
  • Виене на свят
  • Отпадналост
  • Зачервени очи

Всеки страдащ от булимия приявява част от посочените в тук признаци. Някои от тях, все пак са основни:

  • поемане на големи количества храна за кратко време придружение с чувстов за загуба на контрол“
  • ежеседмични компенсаторни поведения (повръщане, взимане на учистителни, прекомерно спортуване):
  • самооценката е в тясна връзка с телесния облик и тегло.

Адекватната реакция на най-близките е от голямо значение за преодоляване на този нелек проблем.

Ако се нуждаете от консултация свързна с проблема булимия, обадете ни се на

0888 65 56 40, 0885 51 11 58

“ За нас“

55 Comments

  1. Мария

    Имам нужда от помощта Би.Нямам сили да живея..Булимичка съм..Моля ви помогнете ми..

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, госпожо!
      Потърсете ни на телефона посочен в сайта, за да поговорим.

      Reply
      1. Ели

        Здравейте!!
        Много ми е спешно да разбера,моля ви помогнете ми !
        За да се опитам да взема мерки.
        Аз болимия ли имам или просто преяждане?
        На 35 съм и съм така от тенейджър.
        Преяждам редовно след това правя строги диети.Никога не повръщах,но ми се искаше. Последния месец преяждах редовно и съм качила доста. Преди месец 5,6 пъти предизвиквах повръщане с паста за зъби и сода бикарбонат ,но за 15 години само толкова.
        Не мога да преценя кое имам просто системно преяждане или болимия. Благодаря ви предварително ,наистина ми е много важно.

        Reply
        1. Здравейте, Ели,
          Ако се нуждаете от диагноза, то нея може да Ви постави само лекар-психиатър.
          От информациятам която ни давате, харненето Ви изглежда извън нормата и изглежда повчече като хиперфагия, отколкото като булимия. Ако желаете прочетет статията ни за патологично преяждане (хиперфагия)
          Препоръчвам Ви да потърсите помощ от специалист.
          Ние можем да Ви предложим консултация или психотерапия във връзка с проблематичното Ви хранене.
          Тел. 0876 566 557

          Полина
          „Сдружение за психично здраве Вега“

          Reply
    2. Simona

      На 13 съм и имам Булимия. Не мога да живея нормално. 98% от признаците описани по-горе ги имам,но не мога да кажа вкъщи 😭

      Reply
      1. Здравейте, Симона,

        Проблемът, който имате вероятно е сериозен. Има смисъл да потърсите помощ. Преценете дали можете да се обърнете към Вашия личен лекар, Ваш учител, който цените или училищния психолог, например.
        Важно е да откриете начин родителите Ви да Ви подкрепят в премеждията, през които преминавате и да са наясно как се чувствате.

        Полина
        „Сдружение за психично здраве Вега“

        Reply
  2. Катя

    Здравейте , на 33 г съм и се опитвам да се справя с дългогодишна булимия….От няколко дни не съм повръщала…голяма воля и инат ми коства , но съм твърдо решена да успея…Макар , че се опитвам да се храня с нормални количества, винаги след ядене чувствам подуване(сякаш съм бременна в 5 месец), болка и тежест в стомаха и корема.Надявам се с времето тези болки и дискомфорт да отминат…Отделно от време на време имам сърцебиене и замайване..От изследвания, които правих нямам отклонения в кръвната картина и щитовидната жлеза. Може ли да ме посъветвате как да се правя с тези състояния и дискомфорт….
    П.П Според личния лекар е на нервна почва….аз не мисля така
    Поздрави на всички

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте!
      Лекарят ви би трябвало да ви помогне да се справите с посочените неразположения. Ние не сме лекари, така че няма как да ви дадем такава информация. Ако сте съгласна да проверите дали неразположенията ви са на нервна почва се обърнете за консултация към психотерапевт.
      Успех!

      Reply
  3. Диди

    Здравейте,аз на 21, студентса съм в медицински университет и едновремнно с това работя. От известно време не се чувствам добре психически е тълса отдушник д рреягдането
    Ям докато не ми стане лошо, поглъщам ужасно мнго храна , а след това пия очистителни
    Не знам как се стигна до този проблем
    .

    Преди време бях по-пълна,после отслабнах, харесвах ке е се чувствах добре. Семейството ми обаче твърдеше, че съм много слаба и искаха от мен да ям повеч, дори когатобчх сита
    Често се стигаше до скандали,а баща ми дори ми посягаше
    Може би от страх от него започнах на пук да се тъпча, за да напълнея и да са доволни, но вече осъзнавам, че прекалявам. Имам нужда да поговоря с някого, но нямам приятели, а семействотому омаловажава проблема и не ме приемат сериозно
    Чувствам се адси зли, плаша се от мислите и действията си.Чувствам се като капан, задушавампсе е не виждам изход.страх ме е от това какво бих направила и от това да не напълнея отново. Моля ви помогнете ми да изляза от порочния кръг.да номеря смисъл да живея и да спра да си тъпча.Страх ме е,че не мога да се преборя сама.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,
      Ще получите отговор на имейла си.

      Reply
      1. Ивана

        Здравейте!Аз съм момиче на 12 години. Преди една година имах наднормено тегло. Точно миналия месец Септември видях, че започвам да свалям килограми, поради тренировките ми. Всеки в семейството ми се караше , защото да си стегнат във фамилията ни означава да си болен. Аз, въпреки това, се зарадвах че съм отслабнала. Исках да поддържам тегло и продължавах да се упражнявам. По едно време започнах да гладувам и се обсевах на тема,, броене на калории“Прекарвах около 2 часа тренировки вкъщи на гладен стомах, стремях се да ходя пеш всеки ден и да се преуморявам. След 8 месеца бях свалила около 10 кг, което си е нормално. Ненормалното беше, че от глад припаднах. Обвинявах се , но продължавах. Преди около месец мама ме накара да се храня и аз започнах, но се страхувам, че не мога да спра да ям и че ще надебелея. Така само се редуват промени-през деня не ям , а вечерта преяждам. Много искам да поддържам форма, но мама ми се кара и ми нарежда да ям повече сладко и тестено. Страхувам се! Понякога мисля за самоубийство. Моля ви, помогнете ми!

        Reply
        1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

          Здравейте, Ивана,
          Бих искала да ви помогна. Не знам дали под формата на тези коментари това може да се случи. Ще се опитам да ви дам обратна връзка за това как аз разбирам положението ви и се надявам, че вие ще направите изборите, които биха променили ситуацията ви за добро. Много често родителите не успяват да разберат децата си и да бъдат на тяхното мнение, просто защото малките деца бързо порастват и се превръщат в млади хора някак неусетно. Аз вярвам, че майка ви ви мисли доброто и се притеснява за вашето здраве и затова ви принуждава да се храните. Важно е да се храните пълноценно, защото сте във възраст, в която растете интензивно и имате нужда от храна за тялото и мозъка. Няма нищо лошо в това да се храните пълноценно и да тренирате, за целта е нужно да си направите план или режим как, с какво и колко да се храните през целия ден. Все пак, за да не се стига до насилствено хранене, е нужно да намерите начин да поговорите с майка си за нещата, които ви притесняват и вашите собствени нужди. Убедена съм, че самоубийството не е решение на проблемите и не е единствения възможен изход, затова силно се надявам, че тези мисли са били само мигновени. Ако не можете да говорите с майка си, то поне намерете друг близък човек, с когото да споделите.
          Ако имате нужда, може да позвъните и на телефона на сдружението.
          Желая ви всичко добро, Ивана!

          Reply
    2. Даяна

      Здравейте на 18 години съм и през последните 3 години имам проблеми със храненето. Първоначално бях решила да отслабна, храних се като хората, тренирах и бях свалила 12 килограма. Обаче ми спря цикъла и майка ми мн се притесни и колкото и да се харесвах, че съм 40 килограма тей като аз исках да съм слаба, заради семейството ми тр да кача малко. Така и стана качих 3,4 килограма и от тогава се притесних че ше надебелея и съответно пак отслабнах този път станах 38. Изкараха ме с анорексия макар и да се чувствах физически добре. След това обаче напълно изгубих контрол, беше ми писнало и почнах да се тъпчя за няколко месеца станах 60 кг. От тогава реших, че ще свалям килограми мн бързо и наистина вярвах, че мога да го направя. Така и стана сваалях по този начин но възникна проблема, в който постепенно почнах да преяждам докато не ми стане лошо и коремът ми не го побира. И до сега редувам преяждане и гладуване, макар и да не повръщам насилствено. Повръщам единствено като ми стане мн лошо и организмът ми иска да изхвърли храната. Въпросът ми е възможно ли е това да е булимия? Не мога вече да разграначавам глад от желание да се натъпча. Осъзнавам, че не е нормално. Депресирам се при мисълта за това което правя и също от гледката в огледалото понякога, защото като гладувам известно време свалям и се харесвам, но като се натъпча и веднага усещам разликата +2,3,5 кг даже в момента 7. Не мога да си обясня как това е възможно…бих се радвала ако ми дадете някакъв съвет.

      Reply
      1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

        Здравейте, Даяна!
        За съжаление е възможно! Съветът, който мога да ви дам е да потърсите психотерапевт, който работи с проблематика като вашата. Проблемите, който споделяте са дълбоки и многопластови, няма как да ви помогна чрез няколко реда. Ако можех бих го направила, но е невъзможно.
        Желая ви успех! Ако имате нужда да поговорите с някой може да ни потърсите на телефона посочен на сайта.

        Reply
  4. Михаела

    Здравейте, за 4 месеца свалих 13 килограма и от тогава манията за теглото и погълнатите калории не ме напуска. Има моменти в които изпадам в депресия и не спирам да ям. След това повръщам или използвам разхлабителни от страх да не напълнея. През повечето време не се храня, или ако го правя е с бебешки пюрета или плодове, като не си позволявам да изям цял плод или цяло пюре. Осъзнавам проблема си, но не мога да спра. Моля дайте ми съвет, срам ме е да го обсъждам с близките си и не искам да ги тревожа.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Михаела!
      Както сама осъзнавате, поела сте по-опасна пътека. За проблем като вашия, ние от Сдружение „Вега“ предлагаме психотерапевтична помощ. За жалост, за подобна проблематика, е необходима дълга, системна, аналитична работа. Няма съвет, който да ви дам и да преодолеете трудностите си. Търсете изход, докато проблема ви не се е задълбочил още повече.
      Успех!

      Reply
  5. Евгения

    Здравейте.. Казвам се Евгения и съм притеснена. Преди около 4-5 месеца бях дебела (84кг.) и отслабнах до 62-63. Проблема е там, че незнам от какво отслабнах. От вече почти седмица ми стана мания да отслабвам още но тъй като нямам време за фитнес реших да намаля хрането до минимум. Но изведнъж спрях почти да ям. Хапвам на вечеря по две хапки и веднага ги повръщам защото имам чувството че стомаха ми неможе да ги приеме и че ако ги изям ще напълнея… Моля ви обяснете ми какво става с мен, защото аз нямам никакво обяснение?! Моля да ми отговорите на имейла.. Благодаря ви!!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Очаквайте отговора ни.

      Reply
  6. Ани

    Здравейте, аз съм на 13 години и искам да попитам дали има вероятност да съм болна от булимия , защото се притеснявам.Напоследък когато съм в момент на повече притеснения и имам проблеми вкъщи или в училището и започвам да се тъпча, а след това пия една голяма чаша вода и отивам да повръщам.Нарочно пия повече вода за да повърна защото не повръщам лесно.Осъзнавам че се тъпча, но сякаш не мога да спра и накрая всичко свършва в тоалетната.Не всеки ден повръщам а в определени периоди както казах.Не знам дали това е булимия но много се ритеснявам

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Ани!
      Картината, която описвате много прилича на булимия. Ако сте в състояние – спрете да предизвиквате повръщане. Ако не сте, споделете с възрастен, на когото имате доверие, за да потърсите нужните специалисти. Булимията е коварно състояние, така че е здравословно да се притеснявате. Дано това е достатъчно, за да потърсите други начини да разтоварвате напрежението, а не чрез механизма – тъпчене- повръщане.
      Ако имате нужда да поговорите с някой от екипа ни, чувствайте се свободна да позвъните на телефона посочен в сайта.
      Успех!

      Reply
  7. An

    Ot nqkolko dni sled hranene imam ujasni kiselini i tazi sutrin povurnah sled zakuska mojete li da mi kajete ot kakvo e ?

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,
      Можете да се обърнете към личния си лекар за тези симптоми. Ние не сме медицински лица и диагноза може да ви се постави само след нужния преглед.
      Всичко добро!

      Reply
  8. mitko

    Зравейте, момче съм на 17, преди една година бях 127кг, и реших да спазвам диети и да отслабвам, отслабнах сега дъм 63кг, за една година свалих 64кг, знам ме не е хубаво токава рязка промяна на теглото, искам да ви попитам дали е възможно да имам булимия, ям много, преяждам всеки ден, но след като ям не повръщам нито правя упражнения за да се оттървя от изядената храна, но се храня разделно, повечено време се хпаня с месо(пилешко) страх ме е да ям други храни за да не напълнея, знам че трябва да ям и друти храни не само месо но ме е страх, нямам никакви проблеми но ме страх да нямам булимия.Кръвното и пулсът ми са понижени.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Митко,
      От споделеното от Вас разбирам, че храненето Ви е ограничено относно видове храни, но много обилно като количество. За това, дали имате проблем с храненето би могло да е ориентир за какво използвате храната- предимно за това да се заситите и да имате енергия или за да задоволите други Ваши нужди, като успокоение, „убиване“ на скуката, защото ви е вкусно, въпреки, че стомахът Ви е препълнен или други сходни (заместващи основното предназначение на храната) причини.
      Разтройствата на храненето не са просто трудности с приема на храна, а обичайно са здраво свързани и с неприятни преживявания към самия себе си, както и чувствителни трудности при общуването с другите хора.
      Дали имате булимия или не има право да категоризира само психиатър и то при среща „очи в очи“.
      Аз бих Ви посъветвала да помислите как си представяте Вашето здравословно състояние, ако продължете да се храните както сега още, например 2 години или ако отново напълнеете с много килограми. Запитайте се има ли друг, по-добър за Вас вариант и как бихте могъл да го реализирате.
      Не забравяйте, че не е задължително да постигнете всичко сам и че можете да потърсите човек, който да Ви помогне да тръгнете по здрав и добър път за Вас. Този човек може да е роднина, близък, приятел, психотерапевт или др. който Вие сам избере.
      Желая Ви всичко добро.

      Полина Гиргинова

      Reply
  9. Мартина

    На 14 години съм след 4 месеца ставам на 15.
    Преди 2 месеца отслабнах с 9 кг.
    Бях 68 сега съм 59 и висока 170..
    Слаба съм, но все още имам манията за отслабване и продължавам да бъда на диети и да спортувам..Даже цикълът ми беше закъснял с 23 дни, но все пак се появи..
    От близо седмица-две започнах да повръщам, но не след като поема храната която съм си приготвила, нито пък преяждам.
    Повръщам това, което смятам, че не трябва да го ям като сладки и тестени неща.. но все пак се натъпквам с тях и после отивам в тоалетната. Знам, че не е правилно, но сякаш не мога да спра да го правя когато се изкуша с нещо.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,Мартина!
      Това, което правите е опасно за вашето здраве! Повръщането не е решение на въпроса ви. Поговорете с възрастен, на когото имате доверие. ПРи нужда може да се обадите на телефона посочен в сайта.
      Всичко добро!

      Reply
    2. Али

      Здравейте, от известно време имам притеснениетонче страдам от булимия, не повръщам но ям по големи количества непрекъснато, също така от един друг сайт четох симптомите на булимия и ги имам всичките, на 14 съм но и в последно време мисля че не е нормално да ям толкова многл и опитах да повърна… Не знам дали трябва да се притеснявам.

      Reply
      1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

        Здравейте Али, много млади хора като Вас ни питат, дали трябва да се притесняват“. Аз се питам, дали вече не се притеснявате, след като ни пишете?
        Ако, човек използва храната за нещо различно от източника на енергия, снабдяването, с която е приятно, ако се храни не защото е гладен и има нужда от нови сили, а за да постигне нещо друго, то това, според мен заслужава специално внимание и не е за пренебрегване.

        Reply
  10. Мелани

    Здравейте,аз сам на 27 години.Преди около 5 години започнах да повръщам с цел отслабване.Естествено тогава не знаех с какво се сблъсквам.След около две години това с повръщането ме отврати и спрях да го правя,но за сметка на това започнах с диоретици.И така пия диоретици ,като съм правила няколко безуспешни опита да ги спра.Когато спра да пия диоретик започвам да се подувам и след няколко дни отново посягам към хапчетата.Миналата седмица реших да споделя проблема с личния ми лекар и той каза ,че ще ми помогне.Направихме изследвания,като се оказаха добри,нямам увреждания от диоретиците.Личният ми лекар ме караше всеки ден да обещавам,че няма да посегна към хапчетата.Всеки ден ми следеше кръвното и ме наблюдаваше.Преди лечението тежах 48.8кг ,но след 3 дни без диоретик вече бях 53,50. Чуствах се ужасно подута.Лекаря ми каза ,че нямам проблем ,и че просто организма си набавя водата от която съм го лишавала.Не издържах на гледката и отново взех диоретик и почуствах облекчение.Искам да ви попитам след спиране на диоретик,когато започне подуването и организма се зареди с вода,такава огромна ли ще си остана или организма сам ще се справи с оттоците?Дали след като тялото се хидратира,ще изглеждам нормално?

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,Мелани! Нормално е организма да се нуждае от време, за да се върне към нормалното си функциониране, това е голям шок за тялото ви. Най-добре задайте този въпрос на лекар, тъй като аз не съм такъв.
      Успех!

      Reply
    2. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Мелани, ето още някои уточнения във връзка с въпросът Ви.
      Важно е да уточните за себе си, Вие ли се чувствате подута и се виждате с отоци нетипични за здрав човек или това е и мнението на Вашият личен лекар? Как преживявате собственото си тяло, харесвате ли се, имате ли желание да се погрижите за себе си?
      Ако виждането Ви, че сте „огромна“ Ваше и това Ви тежи, според мен то би могло да има връзка с психологическите аспекти на това как преживявате себе си и тялото си.
      Важна и заслужаваща внимание е предисторията, за която споделяте, а именно периодът, в който сте повръщала.
      Съветвам Ви да потърсите помощ и подкрепа от психолог или психотерапевт, ако желаете да потърсите здраво разрешение на нещата, които Ви тревожат.
      Подкрепям личният Ви лекар искам да Ви поясня, че прекомерната употреба на диуретици води до редица опасни последици за здравето Ви, включително увреждания на бъбреците. Водата е жизненоважна за човешкото тяло и недостатъчният й прием нарушава функционирането на целия организъм.
      Запитайте се имате ли емоции и чувства, които потискате трайно и с които Ви е трудно да се справите, свързвате ли усещането за подуване с тях?

      Reply
  11. Александър

    Здравейте..силно съм притеснен за моя приятелка, която е изгубила апетита си преди 2 години още, но не по нейно желание. От тогава на сам яде само ябълки, ориз и кисело мляко. От както и готвя започна да яде по-малко сирене, лютеница, картофи на фурна и пилешко филе и тук там някоя риба. Мислех, че всичко е ок. Докато не видях и не ми сподели, че след хранене и става лошо и повръща. Много съм притеснен, не знам какво да правя, искам да и помогна. Чакам отговор на mail : ………………

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Очаквайте отговор на посочения от вас e-mail.

      Reply
  12. детелин

    Здравейте, от 1 година страдам от булимия.Нз какво да правя осъзнава проблема и всеки ден се боря с него но издържам повече от няколко дни. Дайте ми съвет. Моята история е следната, бях закръглено дете и един ден реших да мина на диета.Записах се на спорт почнах да се храня здравословно но постепенно изключих много храни от менюто си .За година и нещо свалих 30 кг . До тук добре , миналата година заминах студент, там започна всичко не се хранех изобщо бях станал 49 кг при положение че съм 1.80 висок но аз не мислех че съм слаб и продължих с гладуването до един ден в който не отидох да тичам и ми стана супер лошо,казах си ще ям и това е така .От този ден всеки ден се тъпча и повръщам случвало ми се е по цял ден това да правя . Моля ви дайте ми съвет какво да правя направо не издържам .Осъзнавам проблема си и сериозността му но не мога да се справя.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,Детелин!
      Не мога да ви дам конкретен съвет как да се справите със състоянието си, защото такъв не ми е известен. Това, което можете да направите е да се опитате да откриете какво ви липсва в живота ви – в личен, междуличностен, интимен и т.н план. С други думи, какво е качеството ви на живот? Твърде вероятно е ако се фокусирате и се опитате да подобрите начина си на живеене, проблема с храната да отпадне. Споменавате, че има дни, в които по цял ден ядете и повръщате – какво друго бихте могли да правите, ако не сте вкъщи, изобщо в такъв момент възможно ли ви е да излезете навън? Знам колко е трудно това. Ако беше толкова лесно, колкото звучи, никой нямаше да страда. Поради тази причина това, което мога да ви препоръчам е да потърсите помощта на психотерапевт. Обикновено проблема с храната е израз на вътрешни конфликти, които се изразяват чрез начина на хранене. Затова е и необходим дълбок анализ, който отнема време.
      Ако имате нужда да поговорим повече, може да ни намерите на телефона на сдружението.
      Успех!
      Ана Ганчева, сдружение „Вега“

      Reply
  13. Мария

    Здравейте, аз съм тийнейджърка и от приблизително 2 години повръщам. Последните 8-9 месеца ми се случва всеки ден, даже понякога и по 2-3 пъти. Отслабнах с 10 кг за последната година, но все още не се харесвам. Всички ми казват, че съм слаба и аз го усещам, но само по дрехите. Като се погледна в огледалото се срамувам от себе си и понякога започвам да плача, за това избягвам да се поглеждам където и да било, просто се старая погледа ми да не се засича с отражението. Напоследък много ме боли стомаха особено като ям, няма значение какво е. За да се отърва от ужасното физическо усещане за храна в стомаха и психическата вина за преяждане, просто се навеждам над тоалетната и усещам рефлекса за повръщане, но за да стане по интензивно се налага да си бъркам в гърлото. Не се притеснявах за това, до като не започнаха болките, които са не поносими понякога. Исках да споделя това, защото не искам да казвам на нашите, защото те няма да ме разберат и подкрепят морално, а просто ще ме накарат да отида на лекар. Приятелките ми не знаят всичко, а само от части и единственото, което ми повтарят е „започни да ядеш и ще се оправиш“, не разбират, че от храната ми става лошо не само физически, но и психически. Човекът, който знае за абсолютно всичко е приятелят ми, той се опитваше да ми помогне да спра да повръщам, но аз не го слушах и не смятах, че е опасно. Сега като му казах, че нещата се влошиха, той се издразни, че не го послушах по-рано. Казах му, че просто искам да съм слаба, но той каза, че не му се слушат глупусти .. и да. В момента не знам какво ми е, нито как да се оправя .. просто знам, че ще трябва сама да се справя без подкрепа на близки.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравей,Мария!
      Сама усещаш и разбираш,че проблема с храната не е само на физическо ниво, но и на психическо. Най-важното е, че осъзнаваш вредата от този начин но живеене и омагьосаният кръг, в който се въртиш- храна-вина-повръщане – и така до безкрай. Ако имаш нужда от подкрепа и помощ, ние сме насреща! Успех!

      Reply
    2. Роси

      повръщам от 2 месеца няколко пъти ме хванаха и сега ме карат да хода на лекар не знам как да се измъкна или какво да прави…Дали да кажа истината или да отида на лекар.. Много ме е страх да не разберат ако отида на лекар…Напълно осъзнавам че имам проблем.. Искам да отслабна поне още 5кг за да изглеждам нормално..Постояно си повтарям че след като ги сваля ще спра с повръщането, но вече почнах да се чуда найстина ли ще успея да спра.

      Reply
      1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

        Здравей,Роси!
        Намираш се в трудна ситуация, която е застрашаваща за здравето ти. Опитът на много момичета показва, че повръщането трудно се спира. Колкото по-рано вземеш решението да спреш, толкова по-лесно ще бъде. С времето става още по-трудно. Има много начини за здравословно хранене, с които могат да се свалят излишните килограми, ако имаш такива (не споменаваш размерите си, така че няма как да разбера.) Повръщането е крайно вредно за твоето здраве! Може да прочетеш статиите по този въпрос, които са публикувани в сайта. От какво са страхуваш ако разберат близките ти, че повръщаш? Те ядно знаят и искат да ти помогнат. Не отказвай помощта им, колкото и да ти е трудно. Ако искаш да поговорим може да звъннеш на телефона посочен в сайта!
        Успех!

        Reply
  14. Петя

    Здравейте, на 27 години съм, цял живот се боря с килограмите, въпреки че съм напълно нормално тегло за височината си, страдам от силни комплекси, през изминалата година преживях силна стресова ситуация, след което качих 15 кг за четири месеца, цикълът ми спря, започнах да преяждам и да повръщам по 3-4 пъти на ден, от там цикълът се завъртя, преяждане – повръщане- диета- спорт- преяждане – повръщане, депресия- изолация и ниска самооценка. Посещавах психолог, психотерапевт, наех фитнес инструктор и започнах хранителен режим, подобрение имаше, цикълът ми се регулира, отслабнах значително, но не мога да се освободя от чувството за вина след всяко хранене, често мисля за повръщане, въпреки че не го правя. Не срещам много разбиране, близките ми възприемат проблема ми като “ глезене “ или “ вманиачаване“, имам нужда от разговор от изслушване или разбиране, моля дайте ми съвет как да се освободя от тази обремененост…

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Петя!
      Малко хора разбират сериозността на проблемите с храненето. Често срещано явление е, те да бъдат категоризирани като излишни претенции. Това разбира се, не ви помага в справянето с проблема. Не разбирам дали сега продължавате да посещавате психолог и да спазвате режим на спорт и хранене. Ако го правите, то е много вероятно възстановяването ви да отнеме повече време, отколкото ви се иска, но това не трябва да ви обезкуражава. Ако сте прекъснали тази практика, ние сме на ваше разположение за разговор. Може да ни намерите на контактите на сайта.
      Желаем ви всичко добро!

      Reply
  15. Деси

    Здравейте, аз не повръщам всеки ден, но усещам,че имам проблем с храненето.Винаги съм следяла теглото си, но от известно време кг са станали моя фикс идея.Качила съм 1 кг и това ме изяжда отвътре.Започнах да повращам насила, защото изпитвам вина за всяка хапка.Виждам тялото си в огледалото, че е дебело и грозно непрекаснот се вглеждам за дефекти, въпреки че тежа само 43 кг, но преди три месеца биах 39 и сега това не ми дава мира.Казвам си че това не е начина, че съм си добре, но вината винаги наделява.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Деси,
      Моля Ви ако имате конкретен въпрос към нас да го зададете, тогaва бих могла да Ви дам по-конкретен отговор.
      Това, което бих искала да Ви кажа е, че вината е мъчително и трудно за понасяне чувство за всеки, който го преживява. Напълно Ви разбирам като казвате, че въпреки с мисълта си да осъзнавате, че не отслабването е ключът към наистина ценните неща в живота, това не кара вината да си отиде.
      Всички хора реагираме различно дори при подобни обстоятелства и всяко чувство има своя смисъл. То ни казва нещо, което не винаги сме в състояние да разберем сами. За това обикновено могат да ни помогнат другите хора, с които да обменим преживявания и мнения. Другият човек може да е приятел, роднина или професионалист. В трите примера типът разговор и ефекта от него би бил различен.
      Предлагам Ви да помислите имате ли близък човек, на който имате доверие. Споделете с него как се чувствате, какви мисли и емоции Ви вълнуват. Ако срещнете разбиране е вероятно това да Ви помогне да се почувствате по- добре.
      Имам нужда да Ви обърна внимание, че повръщането е опасно за здравето Ви дори да не е нещо, което правите всеки ден.
      Не зная колко сте висока, но ако сте висока над 165 см. допускам, че теглото Ви е под здравната норма.
      Ако имате нужда да поговорим на живо или имате въпрос пишете ни отново.
      Желая Ви всичко добро.
      Полина

      Reply
  16. Михаела

    Здравейте,. Вечната ми мания е била отслабването, но въпреки това никога не съм успявала да сваля килограми чрез диети. Причината за това е огромния ми апетит и сладовкусие, които никога не съм можела да контролирам. Единствената причина, която ме кара да спра да ям е болка в корема от преяждане. Ям дори, когато не съм гладна. Свикнала съм с този начин на живот и е спряло да ми прави впечатление, но на скоро се появи нещо ново. Започвам да усещам силен глад и когато започна да ям на около 2-та хапка започва да ми се повдига и това чувство е неконтролируемо. Всеки път в който чуя думата храна дори да съм прекалено гладна отново започва това повдигане. Усещам силна умора и отпадналост, липса на всякаква енергия. Това няма много общо със симптомите на булимията и до една степен ме успокоява, но до друга много по-голяма оставам силно разтревожена и не знам какво да направя ……

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Михаела!
      От това, което разказвате, не е достатъчно ясно дали имате и другите симптоми за булимия или някое друго разстройство. Въпреки всичко, диагноза може да получите единствено от лекар след нужния преглед. За ваше успокоение, би било от полза да се консултирате със специалист, преди да се разтревожите излишно. Има и други вероятни причини за състоянието ви – например бременност. Но това е само едно бегло предположение, моля ви, не го взимайте за чиста монета. Ако след прегледа се установи причината и все пак изпитвате нужда и желание от консултация с някой от екипа ни – заповядайте! През месец януари предлагаме безплатна среща. Бихме могли да обсъдим много по-задълбочено и конкретно притесненията ви на живо.
      Желая ви успех в намирането на разрешение!

      Reply
  17. Иванка Колева

    Преди около 20 г. реших, че трябва да отслабна.Започнах да ограничавам храненето си до такава степен, че стигнах до един „сникерс“ или една вафла на ден. За 3 месеца отлабнах с 15 кг/ станах 40 кг/. Това продължи близо 4 г. След този период започнах да изпитвам неистово желание за хранене – изяждах неверотни количества храна, след което повръщах всичко и се чувствах много добре. Но за съжаление това започна да се повтаря всеки ден , като достигна до няколко пъти за деня. Изпитвах силно желание да ям каквото ми попадне. Криех се от близките си, страхувах се да говоря за това, изпитвах чувство за вина… Защо казвам това в минало време !? Незнам… Честно да си кажа това състояние продължава и до днес – вече почти 17 г. През всичкото това време преминах през ада – преживях невероятни трудности и проблеми, даже през 2010 г. ме оперираха от рак на шийката на матката. Помислих, че след това нещата ще се променят и ще се излекувам от булимията, но уви – не , пролължава. Обръщала съм се към психотерапевти няколко пъти, но за съжаление поради липса на средства , пък и не усещах нужната ми съпричастност за решаване на проблема се налагаше да прекъсвам лечението , което беше главно с лекарства. Опитвах се няколко пъти сама да се справя, но така и не успявах, не знам какво да правя. Непрекъснато изпадам депресивни състояния … За съжаление съм сама … И си давам сметка, че това може би е най-големият ми проблем… Нямам подкрепа от никого… Въртя с омагьосан кръг и имам усещането, че не мога да изляза от него… Осъзнавам проблема си, но не намирам никакъв изход … Престраших се да споделя проблема си , защото прочетох в един от коментарите, че жената е на 53 г. като мен. Срамувам се , като си мисля , че на тази възраст не би трябвало да имам този проблем . Но уве, за съжаление това е факт…

    Reply
  18. Мария

    Здравейте, аз не повръщам всеки ден, но усещам,че имам проблем с храненето често преяждам а понякога повръщам (когато го правя просто ям докато не мога да стана от масата). Повръщам на периоди, но може да се каже около 3-4 пъти на седмица. Като има седмици, в които не го правя, а има дни,в които го правя и по 2 пъти на ден. Опитвам се да се владея и да не го правя, знам,че имам проблем. От скоро имам и още по-голям проблем нямам цикъл, и искам да попитам възможно ли да е от това (нямам цикъл от месец и половина).

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Мария!
      Обичайно хората не повръщат, освен ако нямат заболяване или друг проблем. Отсъствието на цикъл, също е проблем. Като за начало, трябва да се консултирате с лекар, за да ви каже каква точно е причината. След това, може да дойдете на среща с част от екипа ни, за да обсъдим дали можем да ви помогнем да намерите причината за този проблем.

      Reply
  19. Таня Павлова

    Здравейте,
    Аз съм на вече почтената възраст от 53 год. През пубертета започнах използването на лаксативи, което продължава и до днес.Имала съм дълъг период от около 15-20 г., когато се хранех нормално, пиех вечер по един слабителен чай и на сутринта всичко беше ок. От около 4 год. лаксативите не ми помагат ефективно, налага се да използвам свещички, правя често клизми. Коремът ми е ужасно подут след всяко хранене. Намалих храната и отслабнах на тегло.Задържам и течности в корема, затова често прибягвам и до диуретици. Движа се в порочен кръг.Непрекъснато посещавам лекари /между другото, от около 20 г. имам и ХУК/,, правя изследвания… Имам доказан дисмотилитет на стомаха и червата.Експериментирам с храната, правя опити да спра лаксативите, но уви- след 30 г. злоупотреба с лаксативи всичко е атонично… Нервната ми система е пред тотален срив. Моля Ви, посъветвайте ме, имам ли шанс да подобря състоянието си?! Благодаря!!!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Таня,
      От споделянето Ви става ясно,че имате стомашно-чревно заболяване, което е необходимо да бъде лекувано от лекар. Няма как ние да Ви помогнем за този проблем. Разбира се, подобряването на вашето психо-емоционално състояние е възможно да подпомогне лечебния процес. Никъде не споменавате да имате признаци за разстройство на храненето. Само по себе си употребата на лаксативи и диуретици не означава,че имате хранителен проблем. Не ми стана ясно какво точно Ви е подтикнало да започнете да употребявате лаксативи. Ако имате нужда от подкрепа, да споделите и поговорите, да изясните нещо за себе си и/или да работите за подобряването на вашето емоционално и психическо състояние, ние сме насреща!

      Reply
  20. елица

    от 9 години имам проблема наречен булемия.Даже когато бях бременна не сам спирала да повръщам,сега моят проблем е че ям веднъж на ден,колкото и малко да хапна пак отивам и повръщам..На 23 съм и не искам цял живот моето ядене да е моят проблем,защото имам дете на 4,на което,за да има нормален живот съм принудена да работя в чужбина стресът,че не съм до него е голям..Стрес имам и че съм сама без моята половинка,която е в затвора..Фактът,че сама се грижа за моето дете ме потиска още повече..Добре,че е моята майка,която тя го гледа сега в БЪЛГАРИЯ ме разбира и много пъти ме е карала да ме заведе на лекар,но с без успешни опити,за да не я тревожа и нея се принудих да я лъжа,че не повръщам повече..Не знам дали ми вярвя,но поне за сега не ме е питала дали повръщам или да ме следи до тоолетната. Моля ви,посъветвайте ме какво да правя.Понеже съм извън България и нямам възможност да пресъствам лично,но много ми се искаше да идвам на Вашите сбирки Ву моля за съвет

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Елица, щом имате желание да се спрвите с булимията, препоръчваме ви да потърсите професионална помощ (от лекар, психолог, психотерапевт, общност за подпомагане за хора с растройства на храненето) там където живеете през по-голямата част от годината. Нашият опит показва, че това е проблем, за преодоляването на който е необходима дългосрочна работа в партньорство със специалист. В някои държави разходите се покриват от здравната каса. Разбираме, че сте в много сложна житейска ситуация и се надяваме скоро да намерите верният за вас път.

      Reply
  21. ани

    От 12 години се измъчвам и обвинявам всеки ден заради неправилното си хранене.Имам чувството че отдавна съм забравила удоволствието от вкуса на храната . когато реша че е време да се вкарам в правия път започвам планове за здравословно хранене ;мога да не се храня с дни приемам само определен вид храна – плодове; салати ;ядки или някаква лека постна храна в минимални количества защото се страхувам от преяждането чувствам че храната стои цял ден в стомаха ми и не се преработва;рядко усещам чувство на глад и избягвам хранене извън вкъщи.Опитвам всеки ден да не мисля за това но след края на дългия ден просто сядам на масата и не се контролирам имам чувството че стомахът ми ще се пръсне отивам в банята и се освобождавам тайно от храната и така всеки ден.Чувствам че не изпитвам физическа нужда от храната а всичко се е превърнало в навик който ме кара да се чувствам нещастна.Срамувам се от себе си но реших да споделя защото вкъщи никой не желае да го коментира и да ме подкрепи в безуспешните опити за преодоляване на това състояние .

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Ани, разбирам колко ви е трудно в момента. Всеки, който истински познава проблемите с храненето, може да оцени колко е мъчително да се живее с тях. Съжалявам, че не срещате разбиране сред близките си, но за съжаление у нас малко се знае за разстройствата на храненето и те често са неразбираеми за околните. Надявам се да успеете да откриете своя път към промяната и да получите подкрепа. Ние от екипа на „Вега“ сме на разположение за среща с вас, в случай, че прецените, че имате нужда от консултация. В момента предлагаме групова и индивидуална помощ в случай на анорексия, булимия и неконтролируемо преяждане.
      Успех!

      Reply
      1. Даниел

        Искам да попитам,как и къде се случват тези „събирания“,защото моя приятелка е на път да се разболее от булимия,но не иска да каже на никой,а иска да се справи само с проблема.Моля за бърз отговор по имейла ми:nathan_oth@abv.bg

        Reply

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *