Яндекс.Метрика

Попитай психолога

Всички наши читатели са добре дошли тук, за да зададат въпросите, които ги вълнуват.

psychologist-vs-psychiatrist-21233573

Всеки от нас ежедневно е поставен пред сложни житейски ситуации в семейството, на работа или сред приятелите си.

Нашето желание е да сме ви полезни, като ви подпомогнем да намерите в себе си отговорите, от които се нуждаете.

Запазваме си правото да публикуваме само част от отправените въпроси и техните отговори. По наша преценка, можем да ви отговорим на посочен от вас имейл адрес, вместо в рубриката на сайта ни.

Молим всички въпроси да бъдат написани на кирилица.

222 Comments

  1. Нина

    Здравейте ! На 22 години съм и започвам силно да се притеснявам за теглото си. Много трудно качвам килограми, цяло лято се мъчих и едвам качих 2 килограма ( бях 40 кг и станах 42 ) и преди два дни се премерих и видях, че имам 39. Аз също се усещам по-слаба, изглеждам като първокласничка, много ме натъжава този факт, лошото е, че нямам апетит. Дори когато ям някак си все едно не усещам какъв вкус има храната и доста често дори се улавям, че ям насила, само защото ме е страх, да не се разболея, макар че страховете ми вече са прекалено големи. Не знам какво да направя, много ми е гадно, когато се гледам в огледалото ми се плаче като се видя как изглеждам, преди не бях така.. Каквото и да правя просто не става, а и не мога да се тъпча насила едвам успявам да се нахраня… Моля за съвет

    Reply
    1. Здравейте, Нина, разбираемо е, че сте с толкова ниско тегло, след като храненето е толкова трудно и неприятно изпитание за Вас.
      Аз Ви препоръчвам да се консултирате с лекар, ако до момента не сте го направила, за да проверите има ли физиологични проблеми, причиняващи липсата Ви на апетит.
      Ако лекарите не установят здравословни причини причиняващи проблемите с храненето Ви, то бихте могла да изберете психотерапевт, за да потърсите и опознаете коренете на проблема Ви с храната.
      Обичайно начинът, по който човек се храни и преживява храненето си има връзка и с това как той общува с другите хора и как преживява общуването си с тях.
      И общуването и начинът на хранене могат да бъдат предмет на психологична консултация, ако Вие изберете това.
      Ако имате нужда да се свържете с нас отново, обадете ни се на: 0876 566 557.

      Полина Гиргинова
      „Сдружение за психично здраве Вега“

      Reply
  2. анна динева

    здр
    синът ми е почти на 6 год . Кърмихме се до мн.късна възраст почти до към 5 г. и може би поради това изпитва някакво благоговение при вида на гърдите ми . Случва се да ме види полугола или в моменти на прегръдки и нежност непрекъснато търси възможност да се добере до гърдите ми и да ги пипа или целува . След това ме пита защо е получил ерекция. Това с ерекцията ми казва че го получава и когато гледа някой видео клип на песен с някои полуразголени певици или пък е видял снимка на жена с голям бюст полузакри напр по вестници или списания. Моля ви да ми дадете съвет при ситуации в които посяга към моите гърди . Как точно да реагирам . Не искам да съм груба но и това му поведение не ми се нрави

    Reply
    1. Здравейте, Анна,
      Според мен Вие успявате сама да дадете отговор на въпроса си, а именно, че не желаете да сте груба, но имате нужда да не допускате определено поведение на сина ви към Вас и гърдите Ви.
      След като ни пишете предполагам, че изпитвате известни колебания как точно да постъпите.
      Първо бих искала да уточня, че реакциите на сина Ви са обичайни за възрастта, в която се намира. На този етап той започва ясно да осъзнава и преживява разликата между своя пол и този на жените, както и все по-отчетливо да усеща удоволствието, което му носят гениталийте му. За децата, изходно, това е съвсем естествено преживяване, като това от вкусната храната, например. Ние възрастните, обаче, често натоварваме тези преживявания на децата с негативи оценки и страхове, формирани в процеса на нашето собствено възпитание.
      От това, което Ви е сподели сина Ви, според мен, личи че сте заслужила доверието му.
      От друга страна, според мен, е нормално и естествено родителят да постави границата на това какво допуска спрямо себе си и какво не и така да подпомогне детето да намери други пътища да преживява удоволствието си, които не са свързани, например, с целуване и пипане гърдите на майката.
      За да си помогнете сама Ви предлагам да уточните ясно, за себе си, кои аспекти на поведението на сина Ви са Ви неприятни и какво предизвикват те у Вас? Както и какво е приемливо за вас?
      На тази основа бихте могла да планирате как да подходите щадящо към сина ви, и съхраняващо спрямо Вашите лични граници. Моето мнение е, че когато родителят отстоява границите си разумно това освен, че е себесъхраняващо за него е и добър отправна точка за детето да се научи да се ориентира спрямо собствените си граници, съзнанието, за които ще са му нужни за да израства стабилно.
      Надявам се да съм Ви била полезна, въпреки забавянето на отговора ми.
      Полина Гиргинова,
      „Сдружение за психично здраве Вега“

      Reply
  3. Невяна

    Здравейте,аз съм на 41 виждам се с един мъж който е почти на 30.Заедно сме от 9 месеца но все още не ме е запознал с майка си.Мисля си че не го прави защото няма да го одобрят.
    Виждаме се само в моят дом и излизаме също но никога не съм била в тях а той живее сам.Мисля че той живее негов живот в който аз не участвам.Майка му знае че имаме връзка но мисля че само до там.Без подробности.Посъветвайте ме трябва ли да го попитам дали е сериозно за него.Оставил си е в нас някой негови вещи.Трябва ли да си мисля че всичко е обречено?

    Reply
    1. Здравейте, Невяна,
      Моето знание за човешките връзки, показва, че те винаги са диамични, т.е. променящи се и това как ще се развият зависи от участниците в тях, от техните нужди, очаквания и това което споделят заедно.
      Предлагам Ви сама да се запитате от какво имате нужда във връзката с партньора си и доколко се споделила това с него.
      Полина Гиргинова
      „Екипът на сдружение за психично здраве Вега“

      Reply
  4. Слава Далхоф

    Имам проблеми със сестра ми! Манипулира баща ми и ни налага редовно психичен терор! Вече 5 години и незнам какво да направя? На времето преди 25 години си разделихме имотите, сестра ми не искаше къщата, защото родителите ни живеят в нея, а поиска моя апартамент нов реновиран от мен. После го продаде. Аз вземах къщата и я реновирах напълно и тя след 10 години поиска и част от къщата, а преди това аз и изплатих половината част от къщата в пари. Сега го е прикоткала към себе си и му прибира цялата пенсия, той има 850 лева с майка ми заедно! Кара го да се държи лошо с нас и да ни тормози, особенно, когато е в България е хорор. Между другото аз съм омъжена за германец и живяхме в Германия 25 години и когато се пенсионирахме дойдохме в България в реновираната ни къща да живеем. На времето сестра ми ме тормози 3 години да я взема в Германия, уредих я да дойде и започна още по голям тормоз! Спрях всякакви конталти с нея! Но като се върнах в България тормоза се усили още повече! Баща ми беше на моя страна, но в последствие тя го привлече на нейна, той е на 90 години! Сега ни гони от къщата под нейна заповед! Къщата е отдавна продадена с покупко продажба на моите синове. Аз имам само право да живея в нея до живот. Какво мога да направя сега срещу този психичен терор? Моля да ми отговорите!

    Reply
    1. Здравейте,г-жо Далхоф,проблемът в семейството Ви явно е дългогодишен и за Вас не е леко да отстоявате личното си пространство спрямо роднините Ви. Историята на взаимоотнешенията със сестра Ви и баща Ви, очевино, е сложна и многопластова и за мен изглежда нералистично да съумеете да се справите с тях чрез кратка писмена консултация,като тази тук.Това, което според мен,е възможно да предприемете е да потърсите консултация със психологичен консултант или психотерапевт, за да планирате подробно какви стъпки сте в състояния да предприементе, за да спомогнете прекратяването на описания от Вас тормоз или ако прекратяването му се окаже невъзможно, да планирате как Вие и съпругът Ви да се справите със ситуацията въпреки това.
      Ние от „Вега“ сме на Ваше разположение за среща с Вас в нашия кабинет или под формата на онлайн консултиране. Ако прецените, че желаете да потърсите, заедно с професионалист, отговорите на въпросите си, обадете ни се.

      Reply
  5. Мери

    Здравейте,
    Разделихме се с мъжа ми, когато бях бременна в 4тия месец и от тогава само 1 път съм говорила с него. Молих го да си запазим семейството, но той предпочете майка си. Искам да подчертая, че тя и сестра му бяха единственият проблем м/у нас. Още от самото начало явно не са ме искали и са го навивали с/у мен. Убедих се в това, защото му проверих телефона и прочетох какво си пишат и останах изумена.Това го направих един единствен път и се надявам никога повече да не ми се налага да ровя в телефона на някого.
    Имаше много грозни ситуации, мога да Ви кажа за най-отвратителната: свекърва ми ми посегна, посини ми ръката от дърпане, а аз само се пазех да не ме удари по корема и я молех да не се държи така. Нямам обяснение за това изродско държание. Повярвайте, едвам се държах да не я насмотам. Но възпитанието и културата ми и уважението ми към съпруга ми ме възпряха. И приключих с тях.
    След тая грозна случка влязох в болница, прокървих от стреса и 1 седмица се борих да запазя детето си. излязох от болницата и видях огромната промяна в мъжа ми и разбрах, че ако искам да стана майка трябва да направя избор както и той, и това беше. Още същата вечер му казах да избира и той избра психично болното си семейство.
    аз избрах да съм Майка.
    Родих едно прекрасно момиченце, почти на 4 годинки е и той никога не се интересувал от нея. Носи моите имена и сме безкрайно щастливи заедно. НО знам, че наближава времето на въпросите…
    не знам как да и отговоря. Аз съм за цялата истина, да и кажа как той не е искал мен и как е казал, че тя не е негова…Не че не мога да докажа кой е бащата, но нямаше смисъл и все още мисля така.Той беше и е станал още по-голям алкохолик
    Радвам се, че съм икономически свободна. Работя в много голяма фирма на висока позиция съм и мога да се грижа за нея сама. Даже работим в една фирма. Виждам го почти всеки ден, но за мен той просто не съществува повече от 4 години.
    Скоро на една семейна вечеря тя каза на вуйчо си Тате. Брат ми я обожава, и той има 2 деца и по никакъв начин не я дели от тях … НО аз как ще и кажа за биологичния и баща, и от тогава насам само това ми е в главата
    МОля Ви, дайте ми съвет как да и кажа истината?

    с уважение

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Мери,
      Разбирам решението ви да се разделите с мъжа ви и да отглеждате сама дъщеря си. Темата е изключително деликатна и сложна. Изненадващо е, че толкова дълго време вие не сте говорили с нея на тема „бащи“. Подкрепям идеята да разкажете базисната истина за вашата ситуация. Най-подходящият начин можете да измислите само и единствено вие. Можете да вземете предвид начина, по който обичайно говорите с дъщеря си, това, което тя е способна да разбере и приеме – надали е подходящо на тази възраст да й споделите, че майката на баща й ви е посягала и това е сред основните причини да се разделите. Опитайте се да си представите нейния свят и как тя би живяла с мисълта, че баща й е направил своя избор, който всъщност отхвърля съвместния живот с нея и вас. Помислете какви последствия би имала цялата истина и й кажете толкова, колкото вие прецените за необходимо за момента. Можете да й разкажете, че да бъдеш родител е отговорност, всеки един има своите задължения и не всеки човек може или иска да стане такъв. Можете да й четете приказки, в които децата имат само един родител и имат различни от обичайните житейски истории. Ролята на бащата независимо дали го има или не, е много важна за всеки един човек. Предполагам, че не ви е лесно да мислите с добро за бившия ви мъж, но от вас зависи с какви чувства ще порасне дъщеря ви както към него, така и към мъжете. И ако не към конкретния човек, то поне към ролята и функцията на мъжа като баща, следва да й обрисувате, особено след като вие самата изпълнявате и нея, освен майчината. Вероятно един ден вие ще срещнете човек, когото ще изберете за свой партньор и той би могъл да поеме тази роля и да се грижи за вас и дъщеря ви по начина, по който вероятно би го направил и бившия ви мъж при други обстоятелства. За да може да се случи това, дъщеря ви трябва да разбира и приема мъжката фигура като бащина по начина, по който инстинктивно е възприела вуйчо си. Помислете и за вероятността един ден, дори и след много години, какво би се случило, ако баща й реши да я потърси и да се запознае с нея, дори и при ваш отказ. Възможно е да го направи без ваше знание, какви чувства би предизвикал той у дъщеря ви? Как бихте й помогнали такава евентуална среща да не й донесе негативи?
      Ако имате нужда да говорите на тази тема или имате други въпроси, оставам насреща.
      Желая ви успех!
      Марина Любомирова

      Reply
  6. Габриела

    Здравейте.
    Аз съм бисексуална. Имала съм сериозни връзки и с двата пола, това обаче, което съсипва тези с жените е, че аз не бих си позволила за в бъдеще да бъда с жена. Казвам бъдеще, защото съм едва на 22. Не желая да създам такова семейство, макар че съм се влювала силно в жена и сега сърцето ми е разбито. Просто не мога да си го позволя. Влечението ми, разбира се, не спира. Въпросът ми е- лошо ли е от моя страна, че продължавам да търся подобни взаимоотношения, след като знам какъв ще е краят?
    Благодаря.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Габриела,
      Не мога да дам еднозначен отговор, че взетото от вас решение е лошо. Човек сам избира кое да маркира като „лошо“ или „добро“ и универсални такива понятия за всеки един човек няма. Мога да кажа, че хората по принцип се случва да се разочароват в отношенията си в сексуален/личен план и въпреки това, продължават да търсят „правилния“ човек. Не вярвам, че наистина е възможно да знаете със сигурност какво ви очаква. Разбира се, че когато са ви разбили сърцето е трудно да си позволите да обичате истински отново, но пък вие сама можете да прецените дали да продължите отново и как.
      Желая ви успех!

      Reply
    2. Simona

      Здравейте,
      Родих преди 6 месеца и с мъжът ми не живеем в България. Преди да се роди бебето се преместихме в малко градче, където не познаваме никого.
      Поради тази причина комуникацията ми е силно ограничена. В редките моменти когато разговарам с някого толкова се притеснявам, че имам чувството че не мога да говоря. Забравям думи, както на български, така и на тукашния език, който говоря добре по принцип.
      Малко след като се роди бебето реших, че се побърквам и започнах различни онлайн курсове, за да се разсея. Изкарах ги всичките, но отново комуникацията е проблем. Опитах да се запозная с майките наоколо, но те не бяха особено дружелюбни. А и културата тук е такава… хората са по-студени.
      Чувствам се неуверена в себеси. Начина по който изглеждам и как говоря. Преди не съм била чак толкова срамежлива и затворена.

      Reply
      1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

        Здравейте, Симона,
        Имате ли въпрос към нас във връзка със споделеното?

        Reply
  7. велчева

    Здравейте,
    имах флирт и интимност с обвързан мъж. Продължи около месец и половина.Аз се увлякох емоционално.
    искам да отбележа, че аз съм свободна, той-не. Жена му, според неговите думи е властна и ужасно ревнива. Комуникацията ни беше основно в интернет, скайп и вайбър и то когато той имаше възможност.
    След една среща на живо, за която аз много го исках и той дойде за малко, аз го изпратих и ми стана тъжно, той го видя и после ми написа, дали винаги ще е така тъжно.
    аз отговорих, че кой е тъжен и се държах весело…
    на другия ден поисках да се видим на разходка, той каза, че не може сага.
    после ми написа, че много ме мислил, но има проблем с доверието, не си тръгвал с смс и един ден ще ме помоли за среща.
    Аз не отговорих и замълчах,това е най-дългото „мълчание“-от началото на запознанството ни, не е имало ден без десетки смс-и и разговори м/у нас.
    и аз и той обичаме да пишем и да говорим.
    Разочарована съм от постъпката му-да ми пише че си тръгва с смс, нито той нито аз сме млади-той е на 48 години, аз на 46.
    как да постъпя-най-правилно?
    от както ми писа-е си тръгва, дума не съм писала, нито съм се обадила-вече минаха три дни.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, г-жо Велчева,
      Не мога да ви дам отговор коя е най-правилната постъпка във вашия случай. Струва ми се, че трябва да си зададете въпроса какво влагате вие в тази връзка и какво влага другия човек. Възможно ли е той просто да ви ползва за развлечение без да има сериозни намерения? Дали ако се опитате да го потърсите няма да го разгневите? Звучи сякаш той е сложил край на взаимоотношенията ви и иска да си запази правото да ви потърси, когато му е удобно. Вие преценете дали си струва да инвестирате още в тази връзка и да очаквате продължение.
      Всичко добро!

      Reply
    2. Драгана

      Здравейте, казвам се Драгана и съм на 23 години. Имам проблем с общуването с момчетата. Смисъл имала съм гаджета, но никога не говоря все съм си затворена… Като излезнем на среща , ако ме попита нещо одговарям, ако не през цялото времеси мълча.Нямам много приятели .Имам сестра но и с неа не съм толкова много блиска. Отлична ученичка съм, не излизам често от вкъщи … Като излезна на среща , имам някое сърцебиене , сякаш блокирам цялата и незнам какво да правя… С майка ми и баща ми комуникираме, нямаме помежду си някъкви проблеми …имам чуство като излезна на среща, че няма да ме приеме такава каквато съм. мълчелива съм , не говоря много и толкова много мечтая да си намераподходящия мъж, да си имам деца и така нататък … Може ли да ми кажите от каде ми е тази претиснителност? тревожа ли се от нещо .. Незнам …

      Reply
      1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

        Здравейте, Драгана,
        От това, което споделяте, изглежда, че се тревожите как и дали ще ви възприеме другия пол. Не мога да ви кажа откъде идва тази ваша притеснителност, но вероятно искате да бъдете различна от това, което сте. Да си мълчалив не е лошо, но предполагам, че имате някакви интереси, които можете да споделяте с другите и така да имате общи теми върху които да говорите. Ако наистина искате да намерите подходящия партньор и да създадете семейство, то предполагам, че ще общувате с него и ще споделяте нуждите и плановете си за бъдещето.
        Ако имате някакви други въпроси, оставаме на разположение.
        Всичко добро!

        Reply
  8. dani

    Моля за мнения…как да му кажа?
    преди: 13 дни, 3 часа, прочетена 763 пъти
    Здравейте!
    Ситуацията, в която се намирам е следната.
    Имам приятел от скоро.
    На около 30-те съм.
    Аз съм с диагноза преждевременна яйчникова недостатъчност. Което значи, че най-вероятно няма да мога да забременея.
    Пробламът е как да кажа на приятеля си за това- страх ме е да не ме остави, за това.
    Срах ме, че не мога никой мъж да задържа така без да му дам това, което трябва.
    Моля за Вашето мнение, съвети. Да му кажа ли още от сега или по-нататък?

    Благодаря!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Дани,

      Първо, предполагам знаете, диагнозата Ви не изключва възможността да имате деца. Не зная до колко сте проверила какви медицински методи биха могли да са Ви от помощ, ако не сте, бихте могла да се консултирате с лекари.
      Втори, според мен не е редно, аз да Ви предлагам конкретно решение, тъй като каквото й да изберете то ще има значение за Вашият живот и за това, според мен е разумно Вие да прецените.
      Аз като професионалист мога да Ви предложа помощ като Ви обърна внимание на някой въпроси, които, според мен, са важни и отговаряйки им сама можете да опитате да вземете решение:

      1. На какъв етап е връзката Ви с приятеля Ви според Вас: начален, задълбочава се, дълготрайно обвързани сте;
      2. Приятелят Ви споделял ли е, че би искал заедно да имате деца?
      3. Как се чувствате от това, че между него и Вас има тайна, свързана с намалените Ви шансове да имате дете? Това, според Вас влияе ли на казачество на връзката Ви с него или не?
      4. Какви, според Вас, са плюсовете и минусите на това да му кажете за проблема с яйчниците Ви на този етап от връзката Ви?
      5. Какви, според Вас, са плюсовете и минусите на това да му кажете за проблема с яйчниците Ви след няколко месеца или година?
      Предлагам Ви да напишете отговорите на тези въпроси на един лист и сама да претеглите, кое според Вас отговаря повече на Вашите нужди и така да изберете дали да му споделите, да отложите момента или да не отваряте тази тема изобщо.
      Каквото и да изберете не забравяйте и това, че в днешно време има и много мъже, които не желаят да имат деца (не казвам, че такъв е случаят с Вашия настоящ партньор), както и това, че вариантът да осиновите дете също е възможност да бъдете родител.

      Желая Ви успех,
      Полина Гиргинова

      Reply
    2. Дани

      Здравейте! От девет години имам един проблем. Търся във форуми, статии в Интернет, но сходен случай не открих. Вдовица съм и от девет години живея с мъж, също вдовец. Имаме по две деца. И двамата имаме жилища. Живеем в моето, с децата ми. Неговите деца учеха в чужбина когато се запознахме. Завършиха, останаха там да живеят и работят. Идват си рядко в България. Когато са тук приятеля ми си отива в неговото жилище и остава там докато не си тръгнат. В началото той казваше, че още е рано да им каже за нас. Вече са по на 30 години, знаят, че баща им живее с мен, но с тях още не се познаваме. В началото се надявах при всяко тяхно идване, че този път ще се запознаем – с мен, с децата ми. Сега дъщеря му ще прави сватба. Разбира се баща й ще бъде сам. Не съм поканена, децата ми също. Аз и не очаквах. Те не искат да ме познават. Никога не сме се виждали. Да допълня, че не сме се познавали с приятеля ми докато са били живи половинките ни. Какъв е изхода от тази ситуация?

      Reply
      1. Здравейте, Дани,
        Най-опростено двата крайни варианта, от които можете да изберете, са да търпите положението такова, каквото е и да оставите всички решения по темата на мъжа Ви или да сте крайно активна и да се разделите с него, след като не сте удовлетворена от качеството на връзката и нивото на близост, които имате с него сега.
        Между тези крайности, стоят редица възможности и немалко зависи и от Вас.
        Вашето семейство е реконструирано, т.е. и двамата партньори имат предишни семейства. Това прави значително по-трудно предизвикателството всички от двете предишни семейства да съвместят желанията и нуждите си. Не е маловажен и факта, че с партньора си се познавате, още докато предишните Ви партньори са били живи.
        Не бих могла да ви дам „златно” решение, което бързо и леко да реши тревогите Ви, първо, защото най-доброто решение е това, което ще дойде от Вас, второ за да съм по-полезна ми е нужен по-обстоен разказ за семейния Ви живот и Вас.
        При всяко положениe, убедена съм, имате избор да търсите нови решения как да се справите с тази нелека за Вас житейска ситуация.
        Проблем на почти всеки, човек е, че когато е изправен пред особена трудност с близките си, той всъщност повтаря еднотипно поведение в опит да се справи. Въпросът е, че ако опитвате по един или два начина да се справите с въпроса, така получавате един или два отговорa от мъжа си, явно незадоволителни за Вас. Тук би могъл да Ви бъде полезен професионалист, един подготвен семеен консултант би могъл да Ви помогне да задълбочите осъзнатостта си във връзка с проблема и да съумеете да откриете нов подход, за да се справите с него.
        Ние във „Вега“, предлагаме семейно консултиране и ако имате нужда от него оставаме на Ваше разположение на телефон 0876 566 557.
        От голямо значение е какво преживявате, от какво имате нужда и как го изразявате пред мъжа си и евентуално децата му.
        Винаги има място за промяна, въпросът е да се осмелите и да я допуснете.

        Желая Ви успех,
        Полина
        „Сдружение за психично здраве Вега”

        Reply
  9. Тони Петков

    Здравеите! При мен ситуацията е следната на 25 години съм мъж до сега никога не съм имал сериозна връзка … само по няколко седмици и всичко приключва.Като в поседната една година нещата стват още по зле като съм ограничил почти всякакъв контакт с жени и имам чуството ,че имам вече някакъв страх от това.Отделно средата ми е такава, че няма много контакти с жени било то в работата или на друго място и вече почвам да се притеснявам,че ще си остана сам ,колкото и млад да съм все още.Ще помоля ако можете да ми дадете някакъв съвет 🙂 Благодаря ви

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Тони! Причините за трудностите с представителите на противоположния обичайно имат дълга предистория и е малко вероятно да бъдат елиминирани благодарение на едни или друг съвет.
      Страхът е пречка, които възпрепятстват създаването на връзка на доверие и споделяне с друг човек и развитието и в партньорска.
      Проблемите, които споделяте биха могли да бъдат отработени, например в процес на психотерапевтична работа.
      Вие сте млад и ако имате желание, бихте могъл да потърсите своя начин да се свържете с жена, която ще Ви подхожда.

      Reply
  10. Наталия

    Здравейте,
    Имам момиченце на 14 месеца вече. Приспивам я на ръце, буди се често, особено, ако не е при нас, но това не ме притеснява толкова. Кърмих я почти до годинка, междувременно пиеше и мляко от шише. На около 10 месеца сама пожела да ползва биба, сега нощем се успокоява с нея и също докато я приспивам. Притеснява ме това, че при всяко приспиване, независимо дали е с люлеене на ръце или гушкане на леглото, тя постоянно ме щипе по врата, брадата, устата, само с тези движения се успокоява и смучейки и бибата заспива. В количката заспива с биба, без да чопли себе си или нещо друго. Реално ли са притесненията ми за някакъв тик и какво компенсира детето ми с това пощипване на мен или мъжа ми, когато я приспиваме. Къде можем да пренасочим тези нейни движения – играчка, одеалце? Или е период и да чакаме да отмине? Благодаря!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Наталия,
      Малките деца често имат свои ритуали за успокояване, когато заспиват. Аз, не бих определила подобно поведение като тик. Ако то е неприятно за Вас, бихте могла да опитате да предлагате различни заместители на детето, докато то само избере някой от тях. Явно детето има нужда тази форма на физически контакт с родителите си, вие и мъжът Ви може да държите детето за ръчичка докато заспива, да го галите по ръцете или друго, което вашата интуиция Ви „говори“, за да помогнете на детето да се отпусне.
      Всичко добро!

      Reply
  11. Петя

    Здравейте.На 29 години съм и живея в чужбина. Имам проблем в отношенията си с мъжете. Нещото което искам най-много е сериозна връзка,но ми е невъзможно да я създам и най-лошото е че не разбирам къде греша. Срещам даден човек, допада ми много,забавляваме се,излизаме, до момента на интимните контакти всичко е наред, след което той започва да ме търси само за секс след което ме оставя, затварям се за голям период от време и историята се повтаря. От месец трима мъже с които имах такива взаймоотношения в последните две години ме търсят, пак поради същата причина, просто искат да се забавляват. Последните ми взаймоотношия, които преляха чашата и ме накараха да изгубя вяра протекоха по следния начин.Запознахме се, след първата среща не спираше да ме търси.Излизахме почти всеки ден.Струваше ми се,че е иделният човек за мен. След интимността имах разговор с него и той ми каза, че е с мен не само заради секса, а защото се чувства добре с мен, че съм интелигентна,красива и т.н.Бях на седмото небе, докато един ден се отдръпна,започна да намира извинения да не се видим и ме блокира. След него не съм опитвала да излизам с някого, страхувам се,защото дори и да опитам винаги историята приключва по един и същи начин. Старя се да се държа добре,приятелски, обичам да се шегувам, не натоварвам партньора си, но въпреки всичко не успявам да задържа никого. Страхувам се че съм почти на 30 години и съм все така сама.Дори не зная какъв въпрос да задам в момента, много съм объркана.Принципно никога не съм имамла добри взаимоотношения с баща ми, като бях дете работеше в чужбина, след това когато се върна винаги сме се карали, беше студен човек, от години не общувам с него. Може би има нещо общо, но не мисля,че саботирам отношенията си, не се държа егоистично и повтарям, давам всичко от себе си,но явно моето всичко не е достатъчно на никого

    Reply
    1. Здравейте, Петя. Отговарям Ви по електронната поща.

      Reply
  12. kati

    Здравейте,ситуацията в която се намирам е доста объркана .. , но накратко мъжа,с когото живея от 7 години се оказва,че има дете на 12,което не е припознал заради грозни разправии с майката на времето и отказ от нейна страна да се направи тест за бащинство… При мое настояване говорихме с майката и се съгласи да излезем на среща ако детето е съгласно… но ме притеснява факта,че двамата с баща му не се познават,не знам какво трябва да очаквам, как би трябвало да протече една такава закъсняла първа среща меджу баща и син без това да травмира детето? Как се обяснява в такава ситуация,защо таткото не е бил до детето си без да злепоставя майката и същевременно не опропастява шанса си за близост с детето. Благодаря за вниманието !

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Кати!
      Казвате, че приятелят ви се е свързал с майката на детето му по ваше настояване. Най-важният въпрос, според мен, е дали приятеля ви има желание да се вижда със сина си.Под натиск и настояване трудно се изгражда стабилна връзка. Ако той не е готов за това, е твърде вероятно в един момент пак да се откаже да търси детето си, което би довело до повторение на травмата. Оставете го сам да реши. Не изказвам мнение кое е по-доброто решение. Но се фокусирам върху отговорността на човек, когато взима решения. Ако вие го принудите да вземе такова, кой ще понесе отговорността от последствията, които са неизвестни? Готова ли сте за това, преценете сама.
      Другото, което ми прави впечатление в изказа ви е , цитирам: “ какво трябва да очакваМ“. Защо вие да очаквате? Това е между тях двамата, може би тримата, но за момента къде е вашето място в тази диада? Имате намерение да присъствате на срещата? И ако да, обмислете какво ви подтиква за това решение.
      Човешките взаимоотношения са гъвкави и динамични, няма устав, зависят единствено и само от хората между, които тече комуникацията. В този смисъл никой не знае какво ще се случи и какво да очаква.
      Колкото до версията, която приятелят ви да представи на сина си – това също е негова отговорност. Моето мнение, без да се обвързвам със съвет е, че обичайно истината е най-добрата версия. Обвиненията как другия е виновен, не са истина. Както казах, в едни взаимоотоношения участват двама. Така че със сигурност и двамата родители носят своята отговорност. Струва ми се, че е необходимо приятелят ви да бъде честен първо пред себе си, за да е наясно със ситуацията и чак тогава да прецени как да го обясни на детето.
      Понякога хората не са готови да бъдат родители, поради ред причини. Който иска да бъде родител – намира начин. Всичко друго са оправдания. Това не го прави лош човек, а само неспособен да изпълни ролята си на баща. Не казвам, че това е случая на вашия приятел. Не го познавам, за да твърдя подобно нещо. Но ако е решил да бъде баща, е добре да разгледа всички възможни варианти.
      Желая ви успех!

      Reply
  13. Плами Николова

    Здравейте, зарадвах се, като видях, че предлагате такава възможност! Имам следния житейски проблем: аз съм пораснало дете на отдавна разведени родители. Отгледана съм от майка ми и нейните родители. С баща ми се запознах на 5г. възраст и от тогава го чувствах далечен. Общуването с него беше на свижданията, на които в началото присъстваше майка ми, иначе аз не съм искала. За съжаление през 90-те години бях материално зависима от баща си. Майка ми е учителка и заплатата й беше мн малка. Отношенията между баща ми и майка ми като цяло бяха лоши. Имало е и моменти на по-спокойни разгоори. За съжаление двамата са се наранявали много и това се отразяваше и на мен. Той много пъти ме е карал да му казвам „татко“, но аз го правех на сила. Просто не го чувствах като баща.Много често беше сърдит за различни неща, упрекваще ме ако закъснея за срещата ни, че съм като майка си и т.н.След като завърших гимназия трябваше с майка ми да напуснем жилището, в което живеехме, защото той искаше да се нанесе там след намесата на съда. Спряхме да общуваме, аз станах студентка. След време се стоплиха отношенията ни, но не за дълго. Имало е периоди, в които не сме общували. След като завърших, както е масовия случай аз не можех да си намеря работа, за което мене обвиняваше. Казваше ми от една страна, че мога да разчитам на него, а от друга се възмущаваше, че се налага да ми дава някакви минимални пари – сядаше с лист и химикал, за да смята колко пари да ми даде.На мен това ми беше изключително унизително и обидно. Не искаше да общувам с майка си. Аз се установих в друг град, за да си търся работа, като ми беше дал срок, в който да намеря работа – иначе ми постави ултиматум да се върна и да работя за него. Той имаше навика за моите успехи да се хвали пред роднините си, но всичко бях постигнала с труда си. Няма нищо лошо в това, разбира се, но разказваше им подробности около мене, които аз не исках да се знаят, някои неща не се споделят с всичките роднини. Беше ми определил час, в който да си говорим и ако не му се обадя, се сърдеше.Успях да си намеря работа, но спрях да общувам с него и това беше окончателно. Много съм мислила за това и така не се реших и осмелих да му се обадя. Понякога си мислех, че прекалявам, но от друга страна това, че не знаеше моите кординати ми даваше спокойстие от „изненади“ от него или от роднини.Знаех, че не мога да разчитам постоянно на него, защото в един момент е казвал, че ме подкрепя, а в друг – ми поставяше ултиматум да си намеря работа иначе -при него!Освен това ме сравняваше винаги с братовчедка ми за всичко, че е по-успешна от мен, че вече има семейство, че и аз трябва да се омъжа и т.н. Беше ми се събрала много болка и исках спокойствие, което намирах след като спрях да общувам с него. А онази вечер ми съобщиха, че е починал и от тогава не спирам да се обвинявам и да се смятам за недостойна дъщеря. Аз не съм лош човек, но вече започвам да се съмнявам. Не намерих сили да го потърся, зашото знаех, че ще има въпроси и упреци-защо се криеш от мене, защо не ми се обаждаш и т.н. но аз не можех да му обясня или не ме разбираше, като сме говорили и преди за това. Имам чувството, че той не ме разбираше,че не ме познаваше истински и че мислеше, че парите ще ме върнат при него. Аз не спирам да си мисля, че не трябваше да се случва това, че е много жалко, че много много съжалявам, че стана така.Аз сякаш се криех, за да не ми навреди, за да се запазя.Защото съм имала много лишения и трудни моменти и не исках да рискувам това, което съм постигнала сама. Страхувах че, че негови роднини ще идват в работата ми, както се е случвало преди, и че ще ми дават морални съвети – колко е добър баща ми и аз как не го разбирам. А той се държеше с роднините си дружелюбно и те не допускаха, че с мене е мнителен и по-скоро враждебен.Много ми е притеснено и ми предстои да посетя родния си град, който преди трябваше да напусна…..и да се сблъскам с онези настоени срешу мене роднини, които ме смятат за неблагодарната дъщеря.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Пламена!
      Разбирам, че сте имала трудни взаимоотношения с вашия баща и в момента сте пълна с противоречиви чувства и мисли. Ако не успявате да се справите сама с това състояние, може да ни потърсите за съдействие. Предстои Ви трудна среща и доколкото разбирам искате да се успокоите за нея. Това изисква индивидуална работа, която няма как да се случи чрез писма, а само чрез живия контакт.
      Не задавате въпрос и не знам в коя посока да насоча отговора си. Ако имате такъв, задайте го.
      Желая Ви успех!

      Reply
  14. angelina

    Zdraveite i vi molq da mi otgovorite…s priqtelq mi sme 3 godini zaedno bqxme mnogo dobre tretat godina zjivqxme zaedno nqmame problemi po princip no minalata godina imashe facebook i dobavqshe nqkoi bivshi gadjeta negovi s ednata jiveq 6 godini b1xa zaedno stava baq godni kakto skasaxa no vse pak iska da si pishe s neq kaza che e edna mmogo dobra priqtelka s neq izlagame ne mi e kazal che e bivshata mu pridi nqkolko dena otvori tema za neq pak i ho pitax dali e tva momiche deto beshe s neq 6 godini i mi otgovori s dan se qdosax zashtoto mi kaza cbe ne tq minalata godina blokirax mu facebooka bqxme se skarali i mi vika da go blokiram ne e iskal facebook vaprosag mi e ima li povod da revnuvam i da se karame zatova ili prosto as sam revnivata v tozi sluchei toi mi vika chee ne oznachava nsh za nego tq zatova si pishel s neq che ne go e pritesnqval molq za otgovor

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте!
      Не мога да ви отговоря на въпроса. Не познавам нито вас, нито приятеля ви. Няма как от гореописаното да си извадя категорично мнение.
      П.С. Моля, пишете на кирилица.

      Reply
  15. berta

    Jeneni sme ot 2 g.
    Nqkade okolo predi mesec az s majami otidohme v kolegite mu na gosti i tam imashe edna kurva koyato zakacha vseki edin maj stana da igrae s majami pochna dago dokosva i toi beshe dosta piinal kato vidq che az revnuvam toi pochna da obrashta vnimanie na taq kurva i az se yadosah i i kazah che ne jelaq da dokosva majami i che e kurva . Toi na sledvashtiya den si govoreshe s neq maitapeshese rabotqt zaedno i tq mue kolejka. Az stoya vkashti s deteto i si go gledam chistq gotvq domakinska rabota.
    Kazahmu che shtom govori s neq znachi ne darji na men a toi mi otgovori ti nemojesh dami kazvash s kogo da obshtuvam az reshavam.
    Nemi obrashta vnimanie bi predpochel ako ima pochiven den da prekara s priqtelitesi ot kolkoto sas semeistvoto si kogato go pitam neshto vinagi e zaet trqbva dago popitam 2 3 pati zadami otgovori ili gleda film ili pushi ili misli za neshto ili gleda reklamite pomejdu filmite kogato mu kaja dami obarne vnimanie toi kazva nameri s men obshta tema da govorim i az mu kazvam kak obshtuvash s drugite hora toi mi otgovarq te sa kato men vsichkite samo tisi razlichna.
    Kazval mie ako prodaljavam taka damu sazdavam problemi i izlagam pred horata shtql da vzemi deteto i dase razdelim zashtoto chustvatamu se promenqli.
    Za vkashti se griji otlichno vsichko imame .
    No vsichko ne e do finansi.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Берта!
      Разбирам, че сте в много деликатна ситуация и вероятно имате нужда от помощ. Само че не задавате въпрос и аз не знам какво точно очаквате от нас. Задайте конкретен въпрос, за да може да ви отговорим.
      Само информативно да ви кажа – относно заплахата на мъжа ви, че ще вземе детето – не може. Не е толкова просто. В България има ясно законодателство по тези въпроси.
      Успех!

      Reply
  16. Ирра

    Здравейте…
    Вече не знам какво да правя и ви моля за помощ. Предо около година започнах връзка с едно момче, което усетих, че винаги съм го обичала още щом го видях и той също. И двамата бяхме обвързани с други хора, докато не поговорихме едина вечер и не усетихме колко е силно всичко между нас. Той остави приятелката си и ми се обясни, после и аз оставих приятеля си. Бяхме няколко седмици много, много щастливи. Но след това той ми обясни, че тя е много зле, щяла да умре, не яла, не спала… И аз реших, че не искам да ми легне това момиче на съвестта и си тръгнах. Цяла година правихме опити да се разделим. И все съдбата къде случайно, къде нарочно ни срещаше. Той се опита да прекъсне всякакъв контакт с мен, но не беше спирал да ме обича, както и аз него. Накрая започнахме пак да излизаме и бяхме много щастливи, на последната ни среща ми каза, че я е оставил и вече е сам. Бях най-щастливия човек на света. Бяхме с приятелите му, държеше се по-свободно, без онова угризение… Но.. после замина за няколко дни и като се върна излезе офлайн навсякъде и спря да ми пише. Започна да се държи студено и аз не знаех какво става. После разбрах, не от него, че пак е с нея. Една вечер ми се обади и ми каза, че иска да е с мен, но не може. И затова е спрял да ми пише – защото не може да бъде с мен. Явно тя е направила нещо през тези дни и той пак от съжаление се е върнал. Искам само да уточня, че отношенията ни не се основават на секс и за тази годиниа почти не сме правили, защото той не беше свободен. Но въпреки това имаме нужда да се виждаме, да говорим, а когато се видим да се докоснем и целунем и просто сме безсилни… Не знам какво мога да направя в тази ситуация. Приятелката му наистина е слаб човек, от лошо семейство, играе го малко жертва и се държи като дете. Но аз не искам да жертвам нещо толкова силно и красиво, но не искам и да е за сметка за чуждо нещастие. Моля ви кажете ми как да го убедя, че нито той, нито тя ще са щастливи ако останат така. Че жертваме твърде много за нейното щастие… За първи път в живота си знам какво искам, но вече не знам как да се боря за него. Просто исках да играя по правилата, да е с мен заради мен, а не заради съжаление… А той сам ми е казвал всеки път, че ме обича и че съм любовта на живота му…. Наистина се моля за нея искам да е щастлива, но с него рано или късно няма да е….

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Ирра!
      Нямам еднозначен отговор как да убедите любимия си, че няма да е щастлив ако остане с приятелката си. Не съм сигурна, че изобщо някой е способен да убеди друго човешко същество в нещо подобно. Това е въпрос на собствено усещане. Също така разбирам какво мислите и чувствате вие, но нямам представа какво чувства и мисли той, тъй като нито го познавам, нито водя тази кореспонденция с него. Единственото, което можете да направите и да сте честна с него, което предполагам вие сте направила. Вашето поведение, възможните подходи към него, са дълга тема, която няма как да обхванем с този начин начин на общуване-през компютъра. Това са въпроси, които изискват жива среща. Той носи отговорността за собствените си решения, а вие за вашите. Ако имате други въпроси, ние сме на среща.
      Успех!

      Reply
  17. Цвети

    Здравейте, казвам се Цвети и искам да се обърна към вас с следния проблем:
    С мъжа ми се разделихме наскоро, защото аз му казах, че обичам друг. Имаме дъщеря на 15 г. , която е много привързана към него и реши да остане да живее с него. Аз се опитах да и обясня, че любовта ми към нея никога няма да изчезне и искам да продължа да се грижа за нея и проблемите са с баща и , а не с нея , но тя категорично заяви че съм я изоставила и не я обичам и не иска да контактува с мен. Не иска нито да ми отговаря на съобщенията, нито на телефона. Блокирала ме е във фейсбук и по никакъв начин не желае контакт с мен. Разбрах скоро , че ще ходи на психолог, защото раздялата не и се отразява добре, а бащата и не желае също тя да контактува с мен . Аз не зная дали той я спира или е нейно желание, но аз се измъчвам толкова много, плача непрекъснато и съм готова на всичко само да бъда с дъщеря ми! Обвинявам се , че съм пренебрегнала щастието на дъщеря си пред моето и не мога да си простя. Искам даже да се върна отново при мъжа ми, само да имам достъп до нея и да знам че тя е добре! Моля ви, посъветвайте ме има ли начин да се сближа с дъщеря си , и дали няма да и навредя още повече ако продължавам да и се обаждам и пиша всеки ден ! И идеята за връщането отново в семейството добра ли е , след като съм ги наранила толкова ?

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, госпожо,
      Разбирам в колко трудна ситуация се намирате. Няма как да знам със сигурност дали решението на дъщеря ви да не общува с вас е продиктувано от отношението на баща й към вас, но то със сигурност утежнява нещата. Често в подобна ситуация децата попадат в конфликт на лоялност между двамата си родители. Със сигурност, за доброто на детето ви е препоръчително, първо вие двамата с бившия ви съпруг, да стигнете до разбирателство. Категорична съм, че ако и двамата стигнете до решението, че в името на дъщеря ви е добре да поддържате прилични отношения, това ще доведе само до добро. Това означава в никакъв случай да не настройвате детето един срещу друг. Насочете усилията си към него – контактът между вас възможен ли е, пробвали ли сте всички варианти да му обясните защо сте взела това решение и колко важно за общото ви дете е да се справите в тази ситуация? Той явно е наранен и може да му отнеме време да ви прости. Добре е че дъщеря ви ще посещава психолог – вероятността той да обясни на баща й колко е важно да не говори против вас пред нея и колко е важно за нейното добруване е да не прекъсва контактите си с вас, е голяма.
      Не мога да ви дам съвет какво да правите с живота си. Не прибързвайте с решенията. Обмислете добре и двата варианта от всички гледни точки. До какво ще доведе единия и другия избор – как ще се чувствате, как ще живеете, на какво учите дъщеря си чрез примера си и т.н. Това е вашият живот и само вие може да взимате решения за него.
      Ако не успеете да се справите сама, винаги може да потърсите помощ от психотерапевт.
      Желая Ви успех!

      Reply
  18. panagiota

    Zdraveite moje li da mi kajeshete dali as sam vinovna ili maja mi predi da se sreshnem toi imashe druga jena beshe 2 godini s neq posle skasa s neq porada mnogo problemi zapoznaxme se bqxme 2 godini i polovina zaedno sgava 4 meseca kakto sme jeneni i vse oshte se karame za tazi negova bivsha jena nz kade e problema as li revnuvam ili imam problem ili toi do predi dva meseca mu zvaneshe vse oahte go priteanqvashe toi uj ne iska da govori s neq no nz nemu vqrvam neznam zashto mn go obicham zatova nemoga da skasam s nego postoqno mi napomnq za neq postoqno se karame normalno li e tova ili as imam psixicheaki problem imame 30 godini razlika na godinite mejdu nas tova li e nz molqvi speshno mi pishete kakvo da pr

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте отново,
      Не мога да ви кажа какво да правите. При положение, че обичате той мъж и искате да сте с него, а до колкото разбирам, той изпитва същото към вас, е добре да се опитате да изгладите напреженията между вас. Седнете и поговорете, без да се обвинявате един друг, просто нека всеки каже какво иска. Няма как да знам дали проблема е във вашата ревност или в партньора ви, тъй като не познавам нито един от вас двамата. Ако той ви напомня за нея, ако разговорите по таи теме ви напрягат, може да го помолите да не я споменава. Опитайте се да помислите трезво – имате ли реални поводи да ревнувате или по-скоро това са само вашите страхове. И в крайна сметка той е избрал да бъде с вас, а не с бившата си приятелка. Помислете върху това. Ревността и недоверието само ще развалят връзката ви. Изборът да му вярвате или не, е ваш. За какво ви е да се измъчвате ежедневно за нещо, което може никога да не стане. Ако не можете да се справите сама, потърсете помощ от психотерапевт.
      Успех!

      Reply
  19. pepa

    Imam problem i as neznam kavo da pr molqvi pomognete mi

    Reply
    1. ani

      Ot 11 godini iskax da se maxna ot semeistvoto si chakax da si navarsha 18 navarshix gi i izbqgax s edin maj na 48 as sam na 19 sega toi imashe edna priqtelka skasal e s neq no as vse oshte revnuvam ot neq postoqno stigame do golemi kavgi za tova postoqno se karame ne zabravq za neq sve mi napomnq za neq neznam koi ima psixivheski problem as ili toi molq za savet

      Reply
      1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

        Здравейте, госпожице! Не разбирам точно какъв съвет искате и какъв е въпросът ви. Ако искате да поговорим, може да се обадите на телефонния ни номер посочен в сайта.

        Reply
  20. Клавдия

    Здравейте,
    Колега от фирмата (около 500 човека), в която работя прилага подли номера на женската част от колектива. Преструва се на влюбен, дори става настоятелен във жестовете ако не му се обърне внимание, а когато жената му отвърне на чувствата, бяга, става му досадно, казва ѝ че си е въобразила. Спомних си за случаите, за които съм чула след като ми се случи и на мен. Няма да разсъждавам върху болезненото усещане, излагам само фактите. Лъскавият хубавец вече е на 50 г. Никой не го е виждал с жена. Никога не е споменавал приятелка. Не е бил женен. Не ходи по почивки. Непрекъснато е на работа. Мъжете също се чудят гей ли е, малък ли му е или си е обикновен интригант. На какво може да се дължи подобно поведение и отношение?

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, госпожо,
      Би било несериозно от моя страна ако се обвържа с мнение по зададения от Вас въпрос. Вероятните причини за дадено поведение са наистина много, както самата вие отбелязвате. За да се установи точната причина измежду многото вероятности, е необходима аналитична работа със самия човек, тъй като отговорите са единствено и само в него.
      Желая Ви всичко най-добро!

      Reply
  21. Георгиева

    Здравейте,
    Момиче на 26 години,
    Историята ми накратко – преди около 2 години качих около 5-6 кг и се вманиачих да ги сваля бързо- така и направих- хранителен режим, тренировки и бях в супер форма.. докато цикълът ми не спря, дълго време не идваше, около година, през тази година минах през много фази на претрениране, преяждане, нямаше глад, но ограничения докато докторът ми не каза, че трябва да започна хормонозаместителна терапия, дакача кг и да спра да тренирам, за да ми се върне цикълът. Така и направих, качих около 7-8 кг, имам цикъл, но се чувствам ужасно, нямам желание за нищо, много съм потисната и дори не искам да излизам. Знам, че положението не е толкова сериозно, но всичко се върти около тази тема, а сега дори се страхувам да тренирам много и да спазвам режим, за да не изгубя отново цикълът си. Чувствам се като в капан в собственото ми тяло
    Най-лошото е, че нямам желание за нищо друго и дълбоко се потискам
    Много благодаря!
    Поздрави!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,
      Споделяте много лични преживявания и вероятно не ви е лесно да го направите. Имате ли идея как можем да ви помогнем или сещате ли се за конкретен въпрос, който да ни зададете във връзка с историята ви? Има ли и други неща, които бихте искала да споделите с нас?
      Всичко добро!
      Екипът на Сдружение Вега

      Reply
  22. Виктория

    Здравейте! От година близо качвам и свалям кг постоянно.. Страдам от преяждане, ям неограничени количества храна в рамките на седмица, след което се осъзнавам за грозния си външен вид и качените от преяждане кг и започвам упорито да тренирам във фитнеса, бягам, храня се здравословно и успявам да си върна нормалното тегло. Чувствам се щастлива, когато тренирам и се храня здравословно, но уви.. след определен период от време, отново настъпва такъв близо седмичен период, в който не излизам от вкъщи, преяждането отново е на лице и след това цикълът се повтаря. Искам да приключа с това нещо, чувството е ужасно, искам да се преборя с този проблем, опитвам се и всеки път си казвам край, но отново и отново се повтаря. Обръщам се към вас, защото в такива моменти съм отчаяна и не знам какво да правя:(

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Виктория,
      Вероятно има различни етапи в живота ви, които влияят на това как се чувствате и как се храните. Възможно е да имате разстройство на храненето, което не е здравословен проблем, но се проявява по този начин – с епизоди на преяждане (с или без повръщане) или на оскъдно хранене. Можете да се опитате да изследвате какво се случва с вас, когато ви се яде повече. Често пъти човек сам не може да си помогне или да разреши такъв проблем, когато няма осъзнаване какви са причините. Можете да опитате да си задавате въпроси, да търсите стратегии, които биха ви помогнали в трудните моменти или занимание, което да ви разсее. Също така да потърсите помощта на приятел, познат или специалист, ако сама не се справяте. Не е нито срамно, нито изключение да се чувствате отчаяна, но можете да го промените и да намерите решение. Важното е да не спирате, докато не го откриете и това, че сте ни писали, вероятно е първата крачка към вашата промяна.
      Ако имате нужда, ние оставаме на ваше разположение.
      Всичко добро!
      Марина Любомирова

      Reply
  23. Peneva

    Здрвейте, бих искала съвет от Вас!
    Моето момоченце е на 4 години,повече от година и половина като си легне в леглото, преди да заспи прави странни движения със завивката си. Мушка завивката между краката си, както и ръчичките и започва да си върти дупето. Срам ме е да споделя това с Вас, но сън много притеснена и ме е страх това, дали че успее да го израсте. Нашата реакция, като родители е очаквана, карам и се, което знаем че не е редно, но да гледаш детето ти как се измъчва…..Моля за съвет, случва ли се и при други деца?

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,
      Да, това се случва и при други деца. Дъщеря ви вероятно мастурбира, с което освобождава напрежението. Когато й се карате, е много вероятно тя да продължи да го прави и да се крие от вас, както и да се страхува, че ще я хванете и това да доведе до загуба на доверие във вас. Разбирам, че ви тревожи това поведение, но то се среща и при други деца в тази възраст. Опитайте се да разберете откъде трупа това напрежение и защо се стига до там – така ще бъде най-лесно да намалите или отстраните нуждата да го прави. Недейте да забранявате и да се карате, когато я видите, а се опитайте да я разсеете и да отвлечете вниманието й, предложете й да направи нещо друго. Колкото повече се фиксирате върху тази дейност, толкова повече тя ще й се отдава. А ако й забранявате, то тя ще порасне с мисълта, че гениталиите и удоволствието, което носят са нещо лошо и срамно. Тя долавя притеснението ви, опитайте се да й дадете свобода и да не я „дебнете“ какво върши и да й казвате какво Не трябва да върши. Ако атмосферата в дома е приятна и ведра и вие не се тревожите, дъщеря ви има достатъчно занимания и то приятни, в един момент това ще отмине.
      Ако имате други въпроси, оставаме на разположение.
      Всичко добро!

      Reply
  24. В. Георгиев

    Здравейте,
    Аз съм на 16 г. и се чудя дали имам нужда от помощ за моите проблеми. Те са няколко. Мисля. Като много искам или да ги премахна или да ги надмогна. Повечето от тях ми пречат навън. Така от къде да започна. Първо от малък започнах да се местя от моя роден град до родния град на единия ми родител. Бях 7-8 год. в родния си град естествено от рождението ми до втори клас и после две години при мама след като се разделиха епдителите ми после при тате после пак при мама но вече по дълго та до сега. Обаче след последното местене вече не можех да общувам както преди с другите въпреки че и преди се насочваше натам. Това е единия сериозен проблем собщуването пред такива които не познавам от малък. И това не ми харесва, защото знам , че не съм такъв човек. Същото става като започна да тренирам моят любим спорт и всичко се обърква. Те не общуват както трябва с мен защото и аз не общувам так с тях. И това ме проваля в зоната с която исках да се занимавам спорта както и в училище. Друг е че имам много голям страх. И не мога да го контролирам. Още от много малък е един признак който ме съпътства и до днес. Когато съм в обстановка в която бих се страхувал понякога когато видя нещо изведнъж ми се привиждат работи сенки и други и аз започвам да бягам все едно някой ме гони да ме убия по ужасяващ начин. Но най-странното е че докадо бягам усещам че все едно аз не контролирам тази реакция все едно някой друг ме контролира а аз си седя вътре в главата си и гледам какво правя без да осъзнавам какво става докато не спра и се върна на себе си. Третото нещо е гнева и нервността. Когато съм нервен по-скоро замислен за нещо което ме тревожи всяко нещо може да ме озвади от равновесие и да почна да викам и да се гневя. Това прави сърдити и нервни роднините ми а и когато имам признаци на гняв стрес въобще не ми е удобно какво правя и ми е не мога сега да намеря думата която ми трябва по точно. Има и още едно. Имам нервност когато имам стресираща задача или нещо подобно. Сърцето ми бие силно и се стига до срам за мен не знам защо може би е общуването с други което е проблем 1.
    Така конкретния ми въптчрос е дали трябва да потърся помощ от специалист и дали ще може да ми помогне понеже искам да се съвзема от каквото и да е това.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравей,
      Можеш да потърсиш помощта на специалист, за да ти помогне да се справиш с трудностите си. Не звучи никак лесно за един млад човек като теб да се мести толкова често и да сменя градовете. Със сигурност не е приятно да започваш нови приятелства през няколко години и да се нагаждаш в нова среда постоянно. Имаш право да те прегледа личния ти лекар и да те насочи към психиатър, който да прецени дали имаш нужда от някакъв вид терапия, за да се справиш с нервността и да овладееш гнева си. Звучи много страшно това, което ти се случва, но вярвам, че може да се промени и да намериш решение. Самият факт, че ни пишеш е началото на промяната, която е твое право и избор.
      Ако имаш други въпроси, не се колебай да ни потърсиш отново.
      Желая ти всичко най-добро!

      Reply
  25. Марияна Христова

    Здравейте! Въпросът ми е свързан със състоянието – Синдром на Аспергер. От почти две години имам колега, който изглежда ужасно странен и неадекватен. След натрупването на доста впечатления , реших да се поразровя в нета и установих, че при него са налице всички симптоми, свързани с това състояние. Получих доста информация за всичко, свързано с този проблем, но никъде не намерих някакви насоки за това , как да прекарваме работният си ден с него /повечето от информацията, която намерих е за деца, ученици, за учителите как да се справят/, но не и за възрастни хора, имащи този проблем. А да прекараш цял ден с такъв човек, си е меко казано – изпитание. Разхвърлян, неподреден,без добра лична хигиена, абсолютно безразличен към външният си вид, отказващ да се подчинява на всякакви правила и изисквания, свързани със съвместната ни работа. А ние работим в чиста и стерилна среда.Съсредоточен е само в това, с което той се занимава. Разбираемо е, но все пак имаме доста допирни точки. Опитахме с добро, и с лошо – не се получава. Стигаме до там, че самите ние си докарваме нервно разстройство. Въпросът ми е : можете ли да ни помогнете с някакви насоки, материали, за това как да работим с такъв човек, как да го накараме да прави и малкото неща,различни от сферата, в която конкретно той работи, които се изискват от всички нас. Надяваме се, че това ще ни помогне да направим работния си ден малко по-приятен и без ежедневни скандали.Благодаря предварително!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте г-жо Христова,
      Според мен въпросът Ви е много актуален. Според Световната здравна организация 1 на 160 деца се ражда с Аутизъм, честотата се е увеличила много през последните 10 години и на все повече хора ще се налага да работят с аутистични линости.
      Отговарям на въпроса Ви с уточнението, че диагнозата Синдром на Аспергер има компетенциите да постави само психиатър, при лична среща с конкретен човек. В този смисъл, аз лично допускам, че особеностите на колегата Ви може да се дължат, на въпросният синдром или на друго.
      Основна трудност в работата с хора с аутизъм, е че те има ограничения в социалните умения. Те нямат способност да се поставят на мястото на другия и да съпреживяват какво му е на отсрещния(емпатия) и не разпознават, понятните за повечето хора социални знаци (напр. гледане в очите).
      Пращам Ви основни насоки за работа с колега с Аспергер, дадени от Темпъл Грандин, световноизвестна, американка, учен, която е със синдром на Аспергер.
      1. Давайте ясни и максимално детайлни инструкции на вашият колега с Аспергер, той няма способността да се досети за детайлите;
      2. Не му казвайте, „свърши работата навреме”, а му дайте точен срок, примерно, „до петък в 15.00 ч.”;
      3. Не използвайте емоциите си, за да отхвърлите поведението на човек с Аспергер, това не работи, използвайте логически доводи;
      4. Хората с Аспергер не могат да се справят с повече от една задача, например, обичайно не могат да говорят по телефона и да си водят записки, едновременно;
      5. Хората с Аспергер, често за силно чувствителни към фоновия шум, на който повечето хора не обръщат внимание, например те ясно чуват „жуженето” на флуоресцентните лампи и др, подобни уреди и това е доста напрягащо за тях, добре е те да не работят в среда с много шумове;
      6. За човек с Аспергер е много трудно да обработи много различни стимули на средата, които идват към него едновременно. За това е добре той да работи в тиха и спокойна обстановка, за да е ефективен.
      7. Хората с Аспергер са с ограничена способност да се социализират, не забравяйте това.
      Независимо дали състоянието на колегата Ви е Аспергер или не, не е излишно да допуснем, че е много вероятно и за него да не е никак лесно да работи с колеги, които често са недоволни от него, дори и да не дава явен израз на това.
      Мозък на хора с разтройство от аутистичния спектър функционира много различно от този на невротипичните хора. Аутизмът е състояние, а не блоест, той не се лекува, но с помощта на околните аутистичните личности могат да развият известна степен на социална адаптивност и да бъдат отлични изпълнители на редица работни задачи.
      Ако повечето колеги „се дразните“ силно от поведението му, бихте могли да си изберете един от вас, в качеството на парламентьор, който да урежда общите задачи с колегата Ви. Хората с аутизъм често не обичат промените и ако един от екипа успее да подходи по-хладнокръвно и рационално, това вероятно би дало по-добър ефект отколкото да използвате групови скандали като опит за решение, сама споделяте, че те не помагат на никой от вас.
      Поздрави,

      Полина Гиргинова

      Reply
      1. Марияна Христова

        Благодаря много за ценните съвети! Смятам, че ще съумеем максимално да се придържаме към тях .

        Reply
  26. М.А.С.

    Синът ми, на 3,5 г., е много притеснителен и има много големи проблеми в общуването с други деца, т.е. изобщо не общува, не играе и не говори с други деца. Не може да се отстоява или да си пази играчките. В кооператива е аутсайдер.
    Изключително „вкопчен“ е в мен, изпада в драма, ако ми се наложи да го оставя сам с баща му например.
    Отношенията между мен и баща му са изключително обтегнати, макар че не сме разделени. Въпреки това, аз всячески се опитвам да „сближа“ сина ми с баща му, тъй като осъзнавам, че не е добре да е толкова прилепен за мен. Липсва му мъжкия пример. Баща му, който все много работи и „няма време“, уж много го обича. Факт е обаче, че го отгледах сама, което беше и е тежко за мен.

    Психоложката на кооператива ме посъвтва да партя детето на терапия.
    Според мен по-скоро ние с баща му сме за терапия…
    Въпросът ми е, да я послушам ли? Или бих могла да се справя и сама? Искренно казано, нямам желание да мъча детето, на което вече му е залепен някакъв етикет и с ходене по доктори…
    За мен е ясно, че проблемите са в семейството, в мен, в мъжа ми…Очевидно доста му влияем.
    Той за нищо на света няма да почне никаква терапия.
    Аз? Се замислям…
    Но пък детето? Какво ще му помогне една терапия, ако майка му и баща му продължават и за напред да се карат…

    От друга страна, след разговорът с психоложката изпитвам огромна вина по отношение на детенцето ми. Мисля си, че аз съм супер зле и с мен явно нещата са толкова сбъркани, че съм го предала и на него. От вчера периодично си поревавам. Оказва се, че през тези 3,5 години, в които съм била неотлъчно до него, не съм му предала достатъчно „базисна сигурност“ и той за това бил толкова несигурен в себе си и не можел „да се отдели от майката“…

    Аз знам, каква е моята лична драма – конфликтният ми семеен живот и липсата на любов. Не знам, защо да ходя на терапевт за да бистря това? За себе си съм в процес на размишление, дали да се развеждам или не.

    А горкото дете го измъчихме…

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,
      Вярвам, че ви е изключително трудно и непоносимо в положението, което описвате. Както и сама споделяте – терапията за детето ви не би оправила нещата. Добра идея е вие самата да потърсите помощ за себе си. Ако вие основно се грижите за сина ви, то той няма как да не се влияе от вашите чувства и ежедневни тревоги. Когато се погрижите за себе си и започнете да се чувствате добре, ще създадете по-ведра атмосфера в дома и ще имате възможност да се занимавате със сина си и да му помогнете да преодолее притеснението си. В случай, че бащата наистина няма желание да се включи в промяната, то би било добре да си изясните взаимоотношенията и ако се наложи да се разделите. Това изясняване би било от полза на всички ви. Опитайте се да не се отчайвате, на прав път сте, нужно е само да направите няколко избора и ще помогнете и на вас и сина ви, тогава може и да не преживявате толкова тежко отглеждането му.
      Ако имате други въпроси, оставаме на ваше разположение.
      Желая ви всичко добро!

      Reply
  27. ...

    Здравейте, моят проблем е , че ме тормозят в училище със измислени от тях ,,думи“, който съм била казвала.Когато мина покрай въпросните хора ми се шегуват с тези ,,думи“ какво да направя ?

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,
      Не съм сигурна, че знам и мога да ви кажа какво трябва да направите в тази ситуация. Можете ли да разкажете подробно какво се е случило? Бих ви споделила, че е от значение вие как се чувствате и на кого позволявате да ви влияе. Не вярвам тези хора да са ви приятели и ваши близки. Ако това е така, то вероятно ще ви бъде трудно първоначално, но се опитайте да не обръщате внимание на думите им. Кое ви тормози повече – това, че се шегуват с вас или че са ви набедили, че сте измислила думи? Когато в подобна ситуация не приемате лично нападките и не се впечатлявате от тях (което вероятно е целта на „доброжелателите ви“), те ще се откажат да го правят. Ваш избор е дали да отдавате значение и внимание на такива хора. В живота винаги има хора, които нямат по-смислени занимания освен тези да се присмиват на другите, често дори без основание.
      Желая ви всичко най-добро и ако имате други въпроси, не се колебайте да ни потърсите отново!

      Reply
  28. Katerina

    Здравейте, имам проблеми в семейството. Майка ми ме манипулира и тормози психически и не знам какво да правя. Живеем заедно, в къща на два етажа. Баща ми почина от тежко заболяване преди година. Мислех,че ако живеем заедно ще е по-добре. Няма да й е толкова мъчно,но не е добре. Ако я оставя сама не мисля че ще може да се справя сама, най малкото не виждам как би поддържала сама къщата. Но да живеем заедно ме убива. Тя казва кое кога и как да става и ако не се изпълни в кратък срок започва да крещи,да обижда и да ме гони от собствения ми дом. Омаловажава всичко което правя, особе щом избухне. А аз не мога да се контролирам след като това стане. Чувствам се безпомощна, маловажна, иска ми се да умра. Понякога си представям как се разболявам от тежка болест и всичко приключва. Не мога да се контрулирам. Толкова съм се вглабила да измисля как да удовлетворя желанията й, без това да ме разори. Но съм сигурна,че дори когато изпълня това което иска, тя ще се ашфектира от нещо друго и отново ще ме гони от дома ми. Все по рядко нещо ме радва, не се чувствам у дома си в тажи къща. Самотна съм, няма на кого да се доверя. Сигурна съм че хората искат да са до мен щом съм весела и положитена, но щом имам проблем се оказвам съвсем сама. На никой не му се слуша, че съм смазана психически. Все повече прекалявам с алкохола и храната, най-вече с алкохола. Преди тренирах и се стараех да се храня здравословно,но сега…. Искам само да избягам.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Катерина.
      Ситуацията, в която се намирате, очевидно е тежка. Хората сме устроени така, че когато сме обект на системно грубо отношение и психично насилие, ние или успяваме да го отхвърлим или го насочваме навътре към себе си, за да го разтоварваме частично чрез самонаказание. Преяждането и злоупотребата с алкохол, затварянето в себе си понякога са именно това, самонаказание и опит да изключим от реалността, която понякога крайно безрадостна и непоносима.
      От това, което разказвате оставам с преживяването, че Вие и майка Ви сте силно сплетени и емоционалният свят на едната е силно зависим от този на другата.
      Звучите ми така, все едно е естествено да сте длъжна на майка си и да понасяте гневните и изблици, защото тя не би могла да се справи без Вас.
      Питала ли сте се, каква цена ще платите, ако продължавате да живеете в този дом при тези отношенчески условия още 2, 3 или 5 години? Предлагам Ви да си го представите.
      Моето мнение, както и това на огромна част от хора работещи в сферата на психичното здраве е, че нормалният ход на живота предполага родителите да се грижат за непорасналите си деца, а порасналите деца, да поемат по личния си път на собствените си крака.
      Представете си за момент, ако почти всеки млад човек избереше да посвети енергията и живота си на родителите си, докато те са живи? Как би изглеждал света тогава? Нещо като старчески дом, в който младите поколения стоят плътно до родителите си и влагат почти цялата си енергия за да им угодят. Ако беше така, хората отдавна да са изчезнали като вид, вероятно нямаше да им остане време, желание и енергия да се възпроизвеждат.
      Въпреки това, има редица мъже и жени, които са силно зависими от родителите си, дори когато са на 30 или 40 години, особено в България, но не само.
      Много хора във Вашата ситуация, загубват радостта от живота и желанието да общуват, затварят се и се скриват от света.
      Според мен е смислено да Ви уверя, че ако желаете промяна, то определено си струва да опитате. Ако впримчването в майка Ви и вината, която предполагам, че изпитвате в отношенията с нея са непосилно бреме за Вас, бихте могла да потърсите професионална помощ. Дори и най-добрите приятели, рядко ще съумеят да дадат това, което можете да получите във смислена връзка с адекватен професионалист (прим. психотерапевт, психолог). Приятелите обичайно са твърде близки , за да са неутрални, често са твърде желаещи да успокоят, за да вникнат в проблема или твърде уплашени за да помогнат. Те, разбира се са ценни, но не могат всичко.
      Преценете какво желаете за себе си, дали да се оставите там където сте или да търсите сили и помощ за промяна.
      За оставам на Ваше разположение, ако не сте от София и в някакъв момент решите, бихте могла да се свържете с мен и по Skype (името ми в Skype е посоченo в моето каре в рубриката „За нас“).
      Желая Ви всичко добро,
      Полина Гиргинова

      Reply
  29. Зорница Мукелова

    Здравейте,

    На 28 г. съм, преди 2 години при мен се появи страх при преглъщане. По това време пиех доста силни лекарства за дерматологични проблеми, които бяха с много странични ефекти, като едни от тях бяха и на психическа основа. Предполагам, че този страх се отключи под влиянието на лекарствата, но можеби те не са основната причина. Правих си изследвания оказа се, че физиологичното ми състояние е наред. Впоследствие проблемът ескалира, не можех да ям, не можех да спя, бях неспокойна и уплашена непрекъснато, седях само вкъщи от страх, че нещо ще ми се случи, ако излеза навън. Отслабнах с около 7-8 килограма. Ходила съм на хипноза, но при мен нямаше ефект. След това миналата година отидох на психиатър и ми изписаха лекарства, които и сега още пия. Подобрение има, възвърнах си килограмите, но проблемът не изчезна напълно. Все още се появява в по-лека форма и на моменти. Иска ми се да започна да спирам лекарствата, но ми се е случвало да ги пропусна няколко дни и нещата започват да се влошават. Можете ли да ми кажете, дали психотерапията е подходяща за моя случай.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Зорница,
      Проблемът за който споделяте може да бъде предмет на психотерапевтична работа. След като лекари са потвърдили, че физиологичното Ви състояние е в норма, явно има друга важна причина за страха и тревожността Ви.
      В партньорство с психотерапевт Вие бихте могла да изградите свои стратегии за овладяване на проблема, да разтоварите част от напрежението в процеса на терапевтичните сесии и да откриете как да повлиявате положително на състоянието си.

      Reply
  30. Светлин

    Добър ден казвам се Светлин и съм на 28 години и имам проблем с хазарта ,
    имам семейство и крия всичко от тях . Търся помощ за да се откажа вие можете ли да ми помогнете .

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Светлин,
      Да, в нашият екип работим с хора имащи проблем като Вашия.
      Бихте могъл да си запишете час на тел. 0876 566 557 и да поговорим с какво можем да Ви бъдем полезни.

      Reply
  31. Ивана

    Здравейте! Казвам се Ивана, на 24 години. Имам собствен бизнес.
    От няколко месеца се чувствам изключително уморена, ядосвам се по-лесно, често нямам мотивация за нищо – най-много ми се иска да стоя сама. След поредица от здравословни проблеми – сърцебиене, замайване, повръщане, отпадналост, направих няколко изследвания, от които стана ясно, че имам малък проблем с вестибуларния апарат. След преминато лечение остана проблема с отпадналостта и липсата на мотивация. Има и нещо ново от последните месец-два – замислям се често за отношенията си с хората, какво приемам и какво не…просто всички ме натоварват (близки хора и приятели)и аз нямам желание да ги слушам. Работя много и общувам с много и различни хора ежедневно. Храня се здравословно, спортувам почти всеки ден и си осигурявам различни преживявания с цел релакс и почивка, макар и не толкова често. Въпреки желанието ми да се изолирам не го правя – залагам на приятни вечерни разходки с приятели и се старая да бъда сред природата възможно най-често.
    Въпросът ми е, след като според всички изследвания съм здрава, възможно ли е да има друга причина, която вероятно не разбирам? Благодаря!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Ивана, хората сме твърде прецизно устроени и за това винаги има конкретни причини за това да се чувстваме добре или зле.
      Ако правилно Ви разбирам, Вие вече сте преминала през обстойни медицински изследвания и сте се консултирала с лекари специалисти, които са открили проблема с вестибуларния Ви апарат и са изключили други нередности с физическото Ви здраве.
      В някой случай сърцебиенето, замайването, отпадналостта, повръщането и липсата на мотивация и др. са психосоматични прояви, т.е. физически реакции предизвикани от психични фактори. Чрез този механизъм тялото дава сигнали и се опитва да се справи с несъзнаваните трудности, конфликти породените от тях напрежения, като разтоварва психични напрежения чрез физиологични прояви.
      Споделяте, че отношенията с близки и приятели Ви натоварват и, че работите много интензивно. Възможно ли е системно да отдавате голяма част от енергията си, за да задоволите някои от нуждите си, а други изоставяте за дълго на страни като ги отлагате за „някой друг път“?
      Дали за Вас е по-комфортно да поддържате бизнес отношения? Има ли нещо, с което по-близкия, неформален контакт Ви напряга?
      Съвременната норма за здравна грижа включва и грижа за психиката, без това да означава, че консултацията с психотерапевт, психолог или психиатър е за „лудите“ (психопатологчни пациенти), напротив тези специалисти често помагат и на хора в норма или с невроза.
      Ако имате нужда, свържете се с нас отново.

      Полина Гиргинова
      „Сдружение за психично здраве Вега“

      Reply
  32. Мария Добромирова

    Здравейте! Бившият ми приятел е пълен психопат. За жалост имаме дете заедно и той има право по закон да си вижда детето, което прави невъзможно тотално да го премахна от живота си. Имам едно дело за домашно насилие спечелено от мен когато се разделих с него и жалби срещу него, но без никакво значение за бъдещото ми спокойствие. Това на което съм подложена вече 4 години е системни смси(по 20 на ден), толова и имейли, клевети и лъжливи измислени упреци, че съм проститутка, която си оставя детето нощем, като тази тема направо му е любима. Дори ми звъни понякога късно нощем на домашният телефон да проверява дали съм в къщи. Постоянно си измисля някакви истории по мой адрес, които са толкова пошли, че ме е срам да ги коментирам. Отказва да си взима детето в часа определен от съда, като идва вместо в 9 сутрин в 13 ч по обед и после до вечерта звъни по 3,4 пъти по различни измислени причини за да контролира местонахождението ми, като буквално ми блокира свободното време през часовете в които е с детето. Съдът е определил всяка 1ва и 3та събота и неделя, а той иска да взима детето 3 пъти в седмицата когато му скимне и ако откажа, усилва тормоза с смс-ите ежечасно. Буквално ми обсебва ежедневието, като в повечето случаи е много пиян по късните часове в които ми пише или звъни. Опитах да съм крайна и да спазвам само съдебното решение на няколко пъти, като тогава силно се уязвим и пусна жалби срещу мен в полицията, защото нямах адрес в жилището където съм под наем и ме глобиха, като в жалбите си неколкократно през тези години писа какви ли не лъжи и истории вкл, че не знае къде му е детето и съм го отвлякла. Изпрати ми закрила на детето в дома ми , като и там отишъл и пуснал сигнал, че изоставям дъщеря си. Само искам да споделя, че на фона на това цялото безумие, аз работя от вкъщи(извършвам хороскопи чрез уеб сайт) само издържащо лице съм и сама си гледам детето без никаква помощ, като постоянно сме си в къщи или в кварталните паркове и градинки. Ако посетя майка си (която е в друг град) започва да тормози и нея с телефонен терор по всяко време на денонощието. Употребява системно и ежедневно алкохол, като често връщайки ми детето буквално на метър мирише на спирт, което ме ужасява , защото шофира с дъщеря ми в нетрезво състояние.За последните 5 месеца имам в двата си телефона над 1000 смса от него и над 350 имейла. Често се държи като напълно нормален човек като когато реши да ме тормози говори бавно , монотонно и странното е че точно в тези моменти има най много безумие в това , което всъщност казва. Нарочно бави издръжката от 100 лв на месец по 2 месеца, за да се наложи да си я поискам и той да се чувства велик че съм опряла до тези пари. Та въпросът ми е, как да спра този кошмар срещу мен, при положение, че ни свързва дете??? Как се спира такова чудо?? Молп за съвет! Поздрави! Мария

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Мария, проблемът за който споделяне е комплексен и решаването му със сигурност би изисквало време и систематични усилия от Ваша страна.
      Житейските премеждия, през които преминавате Вие и детето Ви са сериозни.
      Едно от нещата, които бихте могла да направите е Вие да си съставите наколно правила в общуването с него. Да си изберете 2-3 неща, които категорично не сте съгласна той да предприема спрямо Вас и детето и да ги отстоявате, въпреки сериозната трудност на това решение. На дали дали грубостта би Ви свършила работа в отношенията с него. Ако съумеете да изградете граница в 2-3 важни аспекта в отношенията Ви, това би могло да е едно добро начало и да Ви осигури повече лично пространство и някава сигурност.
      Ако желаете, готови сме да Ви предоставим безплатна консултация в нашето студио. На живо бихме могли да свършим много повече работа, отколкото онлайн.
      Ако имате нужда, обадете ни се на 0876 566 557.

      Полина Гиргинова
      „Сдружение за психично здраве Вега“

      Reply
  33. Никол

    Здравейте. Аз съм момиче на почти 17г. Винаги съм била по-мълчалива и затворена, но отскоро това започна да ме измъчва изключително много. Не се понасям, не желая да бъда такъв човек. Имам 2-3 приятеля на кръст. Когато съм притеснена бъркам думите изключително много и от това се засрамвам допълнително. Когато съм притеснена се потя много по ръцете, лесно се изчервявам, гласът ми се променя. Когато съм сред близки познати не е чак толкова голямо притеснението, но отново бъркам думите (по-точно ги оплитам, някои букви греша) и също се потя по ръцете. Също така имам изключително ниско самочувствие. Бихте ли ми казали има ли въобще някакъв начин да се справя с това, защото много ме мъчи и ми пречи в живота? 🙁

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Никол,
      Да, според мен е възможно да потърсите разрешение на този проблем и да се справите с него. Няма как да Ви „обещая“, че това задължително ще стане, защото то зависи от различни фактори.
      Моя опит ми показва, че хората умеят да се променят съществено и да постигнат големи промени в живота си. Умението да се общува и човек да се чувства комфортно с другите може да биде изградени с времето. Промяната е възможна, обикновено, когото има взаимодействие „очи в очи“ с друг човек, той може да е приятел, роднина, учител или специалист или друг, който изберете и с който взаимно си допадате. Искам да кажа, че според мен, начина да се справите е през взаимоотношението с друг. Ако не откривате такъв човек, в обкръжението си, бихте могла да поръсите специалист, който Ви вдъхва доверие и да обсъдите на живо с него, проблемите, които Ви пречат.
      Всичко добро,

      Полина Гиргинова,
      „Сдружение за психично здраве Вега“

      Reply
  34. :)

    Здравейте! От определено време задавам на себе си един въпрос и не откривам отговора. На почти 25 години съм и обръщайки се назад разбирам, че привличам само обвързани мъже и самата аз се чувствам привлечена от такива. Допускала съм само веднъж да имам връзка с обвързан мъж, с останалите обикновено общувам служебно и не съм си позволила нищо повече. От друга страна срещам трудности в общуването си с мъже като цяло, особено с тези, които усещам, че имат някакви симпатии към мен. Понякога дори имам чувството, че се страхувам от мъже, които ме желаят и затова интимните ми отношения винаги са започвали с предварителна уговорка и никога не се е случвало нищо спонтанно. Не съм сигурна до колко двете неща имат нещо общо, но ако това е така, бих се радвала да открия начин да преодолея трудностите които срещам с израждането на пълноценни взаимоотношения.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Ани,
      Трудностите за които споделяте при създаване на връзки с мъже, най-вероятно имат своята дълга предистория в живота Ви, възможно е да е свързана с опита, който имате от семейството, в което сте се израснала и/ или от преживяното в тинейджърските Ви години.
      Според мен и двете особености, за които споделяте при общуването си с мъжете изглеждат свързани със запазването на дистанция във взаимоотношенията.
      Ако се чувствате изправена пред сериозно препятствие да се доверите и сближите пълноценно с мъж, това би могло да е предмет на психотерапевтична работа, заедно със специалист по Ваш избор. В терапевтичното взаимоотношение човек може да изследвате причините и пречките, които го „спъват“ да удовлетвори нуждите си, както и постепенно да разгърне свои възможности, за които до момента не е имал подходящ контекст да развие.
      Всичко добро,

      Полина Гиргинова,
      „Сдружение за психично здраве Вега“

      Reply
  35. Лана

    Здравейте,

    Казвам се Светлана и съм на 21 години.
    Искам да попитам дали е редно да се консултирам с професионалист, тъй като усещам, че вече ми е трудно да владея емоциите си.
    Когато бях на 8 майка ми напусна семейството ми и мисля, че това беше момент, в който реших, че аз ще имам различно бъдеще в семейния си живот и ще изградя стабилно семейство, в което има много доверие, любов и сигурност. Раздялата на родителите ми ми оказа много голямо влияние.

    На 18 години се събрах с човек, който твърдеше, че иска да прекара живота си с мен и представяше нещата така сякаш и двамата искаме едно и също. Родих на 19. Скоро след това ми се наложи да започна работа и бащата на детето пое ежедневните грижи за него.
    Оказа се, че този човек основно ме е използвал и в крайна сметка се разделих с него. Раздялата е факт едва от месец и я преживях много по-леко отколкото очаквах.
    Проблемът е в това, че в период от половин година имах връзка с друг човек, с когото сега все още сме заедно и той продължава да ме подкрепя във всяко мое начинание.
    Той също ми представя нещата така, че иска да сме заедно, че иска да имаме семейство, но точно това ме прави нетърпелива.
    Усещам, че толкова силно съм се привързала към него, че нямам търпение обещанията да станат реалност.
    Като погледна назад, винаги съм бързала с действията си. Бързах да стана майка, бързах да имам семейство, сега бързам да устроя живота си с човек, когото познавам от броени месеци. Не виждам друга опция пред себе си, не искам да си представям друг човек на неговото място,изпитвам толкова силно нетърпение, че вече ми тежи. Не се чувствам истински щастлива, почти постоянно съм тъжна и притеснена. Дори околните го забелязват.
    Искам да се справя с тези чувства, но не намирам начин, а от ден на ден стават все по-трудни за контролиране. Не искам тъгата и нетърпението да прерастнат в агресия и да започна да се карам с близките си дори за дребни неща, само защото съм раздразнена.

    Моля ви, дайте ми съвет какво мога да направя в случая, за да се успокоя. Дали тези чувства са нормални? Дали не е най-добре да се срещна с психолог или психотерапевт?

    Благодаря предварително.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Светлана,
      Трудността да контролирате емоциите би могла да е повод да разговаряте с психолог или психотерапевт. Въпросът е каква своя нужда бихте могла да удовлетворите чрез една такава среща? Да се убедите, че при Вас нещата са „нормални“ или да потърсите начин лично да внесете промяна в живота си, или пък нещо друго? Според мен е смислено да помислите около тези въпроси преди да вземете решение.
      Среща със специалист е достъпна за всеки и това е личен избор, с който, вярвам, че ще се справите и без моето разрешение, забрана или препоръка 🙂
      От думите Ви разбирам, че сте силно разтревожена. Мислила ли сте, дали има нещо, което не Ви достига в настоящата ви връзка с партньора Ви? Тя удоволетворителна ли е за Вас или очаквате да стане такава?
      Дали Ви разбирам правилно, че вярвате, че започнете ли да живеете заедно, то любовта, доверието и сигурността, за които мечтаете ще са гарантирани? Има ли ги сега между Вас и мъжа на когото държите?
      Има ли нещо в отношенията с близките Ви, което Ви напряга допълнително?
      Питала ли сте се каква е причината за бързането в житейските Ви избори до момента, за което споделяте?
      Обсъждането и разкриването на отговорите на подобни въпроси биха могли да са част от една психотерапевтична сесия.
      В живота почти всеки човек се изправя пред чувства и емоции, с които му е особено трудно да се справи. Те винаги имат своите причини и предистория, но те не винаги са очевидни. От опит зная, че това което човек не може да постигне сам, може да постигне с помощта на друг. Предлагам Ви да почувствате и помислите, кой е човекът, който, според Вас може да Ви помогне да се справите с настощите Ви трудности: партньорът Ви, роднини, приятели, специалист или друг на когото можете да се доверите?
      Екипът ни остава на Ваше разположение.
      Всичко добро,

      Полина Гиргинова
      „Сдружение за психично здраве Вега“

      Reply
  36. Silviq

    Здравейте ! Имам племенник на 1 г. и 10м. ,добре развито дете ,гледа детски ,играе с играчки , като види нещо ново любопитства да го разгледа . Притеснява ни факта ,че изговаря само мама,баба и още няколко негови си звуци ,не си играе с други деца ,не се обраща като го викат на име ,рядко поглежда в очите . Претеснява ни ,че може да има някакво психично заболяване.Дайте ни съвет моля ви !

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Силвия!
      Моят съвет е, след като има неща, които ви притесняват в развитието на вашия племенник, да потърсите специалист, който да проведе необходимата диагностика. Единствено при лична среща е възможно да се изкаже мнение. Такава диагностика може да се направи единствено от детски психиатър. Ако той сметне за необходимо ще ви насочи към логопед, психолог и каквито други специалисти е необходимо.
      Успех!

      Reply
  37. Лина

    Добър ден.
    На 17 години съм и смятам, че имам някакъв емоционален проблем. Въпреки настъпващите хормонални проблеми при всеки юноша в този период смятам, че моят случай минава границите на нормалното.
    От години чувството за тъга рядко ме напуска. Мога да направя сравнение и смятам, че имам всички основания да бъда щастлива в настоящ план – имам чудесно семейство, което винаги ме подкрепя, прекрасни приятели, грижовен партньор. Посещавам добро училище, средата е наистина чудесна, отличничка съм и уроците са ми приятни.
    Въпреки това всеки щастлив момент бързо бива помрачен от някакво постоянно чувство за празнота, тъпа болка и тъга.
    Малки и незначителни неща предизвикват тези емоции – неща, които очевидно са незначителни, но на мен правят голямо впечатление. Сякаш душата ми търси повод да се натъжи по всяко време.
    Често плача, дори без причина. Сякаш тялото ми иска да изхвърли някакъв отпадък и смята, че плачът е начина.
    Това продължава от повече от 5-6 години. Не се чувствам добре.
    Надявам се поне да можете да ми кажете дали е необходимо да потърся помощта на специалист.
    Благодаря Ви и приятен ден!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,Лина!
      Със сигурност само Вие може да решите дали да потърсите специалист. Доколкото разбирам, не успявате сама да се справите с тъгата и чувството за празнота. В такъв случай психотерапевт може да Ви помогне да потърсите в себе си причините поради, които се чувствате по този начин и да намерите собствените си ресурси да подобрите „вътрешния си климат“. А дали това е необходимо, сама ще решите. Ако имате други въпроси, сме насреща!
      Желая Ви всичко най-добро!

      Reply
  38. Мими

    Казвам се Мими и съм на 23 . Наскоро се запознах с един мъж . Според мен тои е страхотен…но проблема е че попаднах на една статия в ФБ която пише ‘“как да разбереш че ходиш с психопат“ някак си това ме тревожи или това което прочетох . Запознах ме се скоро и тои каза че иска да изгради семейство с мен и че мн ме обича , казва страхотни думи , думи които искам да чуя. Тои е състрадателен поне така е пред мен. Почти винаги когато ме целува ми обгръща лицето и с двете ръце доста целува( доколкото разбрах това е защото иска да ме притежава) никога не се оплаква казва че живота му е бил обикновен ,но когато му кажа за моя сякаш не обръща мн внимание. Казва че : тои ще даде всичко от себе си за да ме направи щастлива . НЗ какво да мисля: дали не е просто защото е на 28 и иска семейство – просто е някак си нереално или просто аз мисля прекалено мн …..тои какзва ме просто се е влюбил в мен…моля ви кажете ми какво правя

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)
      Reply
    2. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Мими!
      Нямам правото да ви казвам какво да правите, защото е ваша задължение и право да взимате сама решенията за живота си. Ако ме питате дали приятелят ви е психопат – няма как да кажа такова нещо за човек, който никога не съм срещала. Моят съвет е да спрете да четете подобни статии, особено ако нямате притеснения по въпроса. Не е важно кой какъв е , а как вие се чувствате с него. Ако ви е добре, наслаждавайте се. Ако дойде момент, в който срещнете трудност във връзката си, тогава мислете как да го разрешите. Има много хора, които са чувствителни и нямат проблем да изразяват емоциите, преживяванията и мечтите си. Това не ги прави психопати. Доверете се на усещанията си. Ако има нещо обезпокоително в приятеля ви, вие със сигурност ще го разберете. Ако ли не, както казах, наслаждавайте се 🙂
      Всичко добро!

      Reply
  39. Мария

    Здравейте,

    баща ми упражнява емоционален тормоз върху мен и майка ми от години. Непрекъснато се заяжда с мен и майка ми за всичко, дори за най-дребните и незначителни неща. Винаги е недоволен, но винаги той е правият и ние сме виновни за каквото и да е и по какъвто и да е начин. Това ми докара безпокойство и гастрит. Ако можех, да съм се махнала отдавна, но нямам роднини или приятел, който да ми помогне, а жилището, в което живеем е негово. Мислела съм си да се изнеса на квартира, но дохода ми е нисък за това. Мисля да се опитам да стоя вън от вкъщи максимално време и да не говоря с него освен когато не ми се налага. Дали бихте ми дали някакъв съвет?

    Благодаря!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,Мария!
      Тормозът е недопустим в каквато и да било форма, и всеки има човешкото право да се защити. Опитайте се да се наблюдавате за известно време и си направете анализ кои са начините, с които реагирате на тормоза от страна на баща ви. Обикновено нещата отстрани се виждат много по-ясно, всравнение с нещата, които виждаме, когато сме вътре в ситуацията. Вие познавате баща си, познавате и себе си. Погледнете отстрани и се опитайте да измислите нов вид реакция, с която да му противодействате. Каква е обичайната ви поведение, когато упражнява емоционален тормоз над вас – оправдавате се, мълчите си, докато „премине бурята“, крещите или нещо друго. Кое върши работа и кое не? Той знае ли колко много всъщност ви наранява? Казвали ли сте му го по начин, по който категорично да стигне до него посланието ви.?
      Да се изнесете наистина е добър вариант. Не бързайте да казвате: „Няма начин“. Огледайте възможностите на пазара. Дават се дори само стаи под наем, които са на доста достъпна цена.
      Уверена съм, че винаги има начин, макар и понякога начина да е доста труден – да изисква време, усилия, постоянство, компромиси.
      Желая Ви успех!

      Reply
  40. Людмила

    Здравейте,
    Пише Ви момиче на 18. Преди година и половина реших, че трябва да отслабна и и за 1 години свалих 12кг. След шестия месец, обаче започнах да преяждам. Отначало рядко, след това почти всеки ден, а вече започна да се случва и постоянно. Напълно съм отчаяна. И така от 1 година, естествено качих няколко килограма отново. Всеки ден се разстройвам по тази причина. Изпадам в някакви депресии. Предстои ми и бал, а аз нямам желание за нищо. Споделих си майка си, но установих, че тя не може да ме разбере и според нея проблема е липса на вола. Много ми се иска всичко това да свърши, защото вече не издържам. Мислех си, че е просто някакъв период, но не виждам никаква надежда. Ако това ще е животът ми оттук нататък, просто не искам да го живея. И така, вероятно няма как да ми помогнете онлайн, но все пак исках да споделя.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,Людмила! За съжаление сте права и няма как да ви помогнем онлайн. Разбирам колко е голяма болката ви. Бъдете уверена, че колкото и да ви е трудно, колкото и да сте отчаяна и да ви се струва невъзможно, има изход от всяка една ситуация. Не се предавайте и не спирайте да търсите начини да се справите с проблема си. От това, което споделяте е ясно, че не става въпрос за воля, за да ограничите приема на храна. Би било много лесно ако ставаше въпрос само за воля. Волята е важна, когато става дума за усилията, които полагате, за да търсите решения на проблемите си. Ако имате нужда от помощ или да поговорите с някого, може да ни откриете на телефона посочен в сайта.
      Желая ви успех!
      Ана Ганчева

      Reply
  41. Михаела

    Здравейте, около месец излизах с мъж, без да сме били интимни. Всъщност ни запозна наш общ приятел. Докато се виждахме по веднъж седмично в петъците и в останалото време той минаваше да ме види на работа, постоянно се държеше словестно нападателно, относно външния ми вид – дрехите, името ми, възрастта ми, навици и всичко, всичко… Осъзнах, че това далеч не е този, с когото искам да бъда най-близка в живота си и му го казах. Той не прие да се разделим и ме затрупва с драматични любовни писма, редувани от язвителни и нападателни. Всеки ден! Ту ми говори на ВИ ту пак не може без мен, ту аз според него провалям живота си оставайки сама и ще тъна в нещастие без него… Вече определям поведението му като тормоз над мен и не знам как да се спася. Моля за помощ, защото вече ми прилича на психопат. Днес пак дойде на работа, попитах какво иска и той ми направи снимка! Беше си подготвил телефона, щракна ме в лице, каза че трябва да даде снимката ми на някакви хора и избяга… Направо съм Ужасена!!! Как да го накарам да ме остави на мира??? Благодаря предварително!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Михаела!
      Докато чета запитването ви, ми хрумват няколко неща, които искам да ви попитам. Как се е случило така, че сте се обвързали с човек, който ви напада и отблъсква – имало ли е съгласие и от двете страни, че вие сте двойка? Вие имали ли сте други приятни преживявания с него, освен тези, за които споменавате? Говорила ли сте с този ваш общ познат що за човек е този, който ви тормози в момента и дали наистина го познава? Има ли свидетели на неговото поведение спрямо вас и как реагират те на тези прояви? Има ли как да ограничите достъпа му до работното ви място?
      Едно от първите неща, които ми хрумват е, че можете да подадете жалба в районното управление, защото това е законовия начин да съобщите, че се чувствате заплашена и може да ви се случи нещо лошо. Говорете и с други хора, които го познават и които могат да ви дадат повече информация за това дали той е наистина опасен или се опитва да предизвика вниманието ви. Важно е и вие как се отнасяте с него, как отговаряте на тези негови действия и какви сигнали му изпращате.
      Желая ви успех и ако имате други въпроси, оставаме на разположение!
      Марина

      Reply
      1. Михаела

        Здравейте, Марина,
        три пъти съм ходила в един бар, където ходи и той. Всеки от нас отиваше поотделно и се прибирахме всеки по домовете си след това. Два пъти сме се разхождали в парка и два-три пъти сме пили кафе в обедната ми почивка. И сметките си плащам сама с едно-две изключения…Това за мен беше повече убиване на време и в никакъв случай не и влюбване или обвързване. Всеки от нас е разведен и си говорехме за животите си до сега. Неговата бивша жена е издействала абсолютна забрана за негов достъп до детето им и я разбирам!!! С общия ни познат говоря всеки ден. От самото ни запознанство аз заявих, че това не е Моят човек. Та той дори когато ни запознаваха не ме гледаше в лицето, а настрани… Доста хора вече знаят, че зад затворения сериозен човек се крие силно комплексиран и отблъскващ мъж, който за нито едно нещо или друг човек не намира добра дума, а само осмива и напада… Има и по-лични неща, които ми е споделял за себе си, и които са също причина да го отблъсна! Да, има свидетели на това, че идва всеки ден, върти гуми с колата си, говори ми на Ви, пред тях се изказва язвително за мен, а после ми пише влюбени щуротии. Аз му казах, че ако не престане сам да се занимава с мен, има кой да го накара, както ме съветвате да се оплача, но явно това го ожесточи и тогава ме снима! Всъщност Вие ми кажете как да постъпвам. Игнорирането и неотговарянето от моя страна го озлобява, а вляза ли в диалог – пак се подемат любовните му истории.
        С уважение, М.

        Reply
        1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

          Здравейте, Михаела,
          Напълно възможно е мъжът, за когото разказвате, да има психопатни наклонности. Това би обяснило неговото агресивно поведение. В такъв случай, е добре да знаете, че това е само опаковката му, а под нея се крие човек със слабости и нужди. Не мога да ви кажа как да постъпите, но ако решите да се разберете нормално с него, бих могла да ви дам насоки, в които да помислите. Той вероятно не умее да показва чувствата си по адекватен начин и да си постига целите като другите. Възможно е след всичко, което сте научила за него, да се държите резервирано и дори враждебно, което той долавя и вероятно не му харесва. В моментите, в които е добър към вас, той има желание да ви докаже, че не е лош човек и заслужава вниманието ви. Опитайте се да го разберете и да го приемете, да поговорите нормално и да го изслушате. Недейте да се опитвате да го прогоните и да се държите отбранително, обяснете му човешки какво не ви харесва в неговото поведение и му споделете, че когато е агресивен, ви плаши. Бъдете искрена и се опитайте да се разберете чрез разговор. Ако той наистина има чувства към вас, надали ще успее лесно да се пребори с тях и да ви остави просто ей така, но въпреки това, му покажете ясно, че вие нямате чувства и не можете да бъдете във връзка с него. Ако мислите, че този вариант е невъзможен за вас, то вие самата също можете да си издействате забрана да ви доближава, но надали така ще се чувствате сигурна и спокойна. Все пак, съществуват и други варианти, за които може да успеете и сама да се сетите и да са успешни. Важното, струва ми се, е да се държите към този човек като към нормален, без да бъдете самата вие арогантна и да се държите зле.
          Желая ви успех!
          Марина

          Reply
          1. Михаела

            Благодаря за времето и съветите Ви!
            Аз винаги съм склонна към любезност, но мисля, че в случая това го подвежда. Особена ситуация за мен… Дано утихне възможно най-скоро и безболезнено!!! Ще се водя от интуицията си и от добрия тон. След време ще Ви споделя какво се случва.
            Имайте много хубави Великденски празници!
            Михаела

  42. Нели

    Здравейте.Имам две дъщери на 10 и на 4 години. В момента имаме проблем с малката. Всеки ден има прояви на агресия в детската градина – хапане, бутане и т.н. Това започна почти от началото на първа група / преди това беше в друга ясла и там проблем не е имало/. Когато я накажат да стои на стола, тя се дразни и обикновено става, когато не я гледат. На въпросите ми защо постъпва така ми отговаря, че децата я бутат или удрят първи. Учителките не са сигурни, че всеки път някои я предизвиква, по – скоро вината е в нея. Казват, че не иска никой да я пипа, което на практика е невъзможно в група от 20-30 деца.
    Искам да поясня, че по принцип тя е много привързана /може би прекалено/към мен още от бебе, доста срамежлива пред чужди хора /много дълго време й трябва да се адаптира/, определено е гальовна и сговорчива през повечето време. Има спречквания със сестра си, включително и физически.
    Въпросът ми е нужно ли е да посещаваме психолог и изобщо какъв подход препоръчвате?

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Нели!
      Поради естеството на запитването ви, ще ви отговорим в лично съобщение на имейл.

      Reply
  43. николай

    дравейте с паническо разстройство съм от 3 години ,искам да ви попитам
    понеже имам изписан клонарекс който е заместител на ривотрила дали има
    същото действие понеже четох доста негативни коментари за него в нета.страхувам се да почна да го пия

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Николай,
      Ние не сме медицински лица и не мога да ви кажа какви са страничните реакции на конкретното лекарство. Бих ви посъветвала най-напред да се придържате към предписаните ви медикаменти, а ако нямате доверие в лекаря, да потърсите друг. Разбира се, всеки път е добре да четете листовката, за да получите точната информация за лекарството. Коментари в интернет пространството можете да намерите от всякакво естество и не е добра идея да се доверявате на всичките. Има и алтернативни методи за преодоляване на паническото разстройство, може да потърсите как по друг начин да си помогнете.
      Пожелавам ви успех!
      Марина

      Reply
  44. Жéни

    Здравейте,аз съм на 13 и за първи път се замислям какво наистна правя с живота си…моят проблем е ,че съм мазохист,това да се“ режа“(ръце,крака) ми доставя голямо удоволствие…преди 2дни написах името на момчето което харесвам и също така „обич“.Той също ми е казвал да не го правя и че някой ден ще се убия така ,но не мога да спра.Не знам какво да направя…нашите не знаят , а и не искам да ги тревожа ,че нещо не е наред с детето им.Знам ,че ще ме водят по психолози ,но аз нямам нужда.Дори не знам какво да им обясня,защо го правя.Моля Ви дайте ми съвет какво да Правя.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Жени!
      На вашата възраст е напълно нормално да се замисляте за смисъла на живота си, дори и за първи път. Споделяте, че имате проблем с факта, че се „режете“, но в същото време изпитвате и удоволствие. Имам нуждата да ми отговорите на няколко въпроса, за да разбера повече за вас и да ви дам насоки. Чувствате ли вина? Сигурно е трудно да съчетавате тези смесени емоции, но вие имате отговорите в себе си. Можете ли да се сетите за първия път, когато го направихте – какъв беше повода и откъде ви хрумна точно това да изберете? Говорила ли сте си с други хора, които правят такива неща? Ако да, какво ви харесва в тази дейност най-много и ви вдъхновява? От колко време вече се режете? Имате ли хоби, с което да се занимавате или спорт, в който да влагате свободното си време? Бих могла да ви споделя, че вероятно наличието на такъв може да ви отклони от мислите и фиксирането в дейността „рязане“ и това да правите нещо забранено. Разбира се, че забранения плод е най-сладък и е възможно това да е най-силния ви мотив да продължавате да го правите.
      Не бих могла да ви дам съвет какво да правите или да не правите, да споделите или не с родителите си. Тези решения можете само вие да вземете. Не знам дали въпросите ми ви дават насоки и биха ви помогнали, но ако имате други въпроси от своя страна, ние сме насреща да ги зададете и ако имате друго да споделите.
      Ако вие имате желание да разрешите проблема си, вярвам, че бихте направила всичко, което се налага, за да го постигнете.
      Желая ви всичко най-добро!

      Reply
  45. Hristina

    Zdarveite,v4era pisah,i sega vijdam 4e vaprosite mi gi nqma?zasho i kade moga da vidq otgovora?

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте отново,
      Поради заетостта ни, ни е нужно известно време за да отговорим на запитванията от сайта и електронната ни поща.
      Надявам се да сме Ви били полезни.
      Поздрави!

      Reply
  46. Hristina

    Здравейте,искам да попитам.
    На 30години съм семейна .щастливи имам мъж.
    Имам дете,имам си работа.Имам си всичко,но все пак чуствам празнина и искам нещата на околните.
    Искам да съм на тяхно място,искам техните работи искам техните неща.
    искам удобрение и го търся.
    Боря се със себеси всекидневно.
    Испадам в депресий,Имам ли нужда от психолог?

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Христина, според мен, когато човек страда и има желание да работи за подобряване на живота си, консултацията с психолог или психотерапевт не е излишна. В срещите със специалист, Вие бихте могла да си осигурите лично пространство и време, в които да разгадаете трудностите, които сега са част от живота Ви и да потърсите добрите за Вас начини да се справите с тях. Понякога, дори само споделянето, в безопасната и конфиденциална среда, осигурена от терапевта носи облекчение.
      Що се отнася до проблемите, за които споделяте, те не са рядкост в живота на много хора и в случай на желание, разрешаването им обичайно е възможно.
      Всичко добро!

      Reply
  47. Yuzi

    Здравейте,
    Отново ви пиша. Искам да ви споделя, че ние с моя приятел се разделихме отново и може би вече за последно. Този път той го реши с думите: „Немога повече да продължа така. Чувствам се виновен пред всички. Пред теб, че немога да ти предложа връзката, която искаме да имаме, а пред нашите, че ги наранявам.“ Пред тези думи само му казах, че ако наистина ме обича трудностите ще ги преодолеем заедно и заедно ще си градим връзката,за която копнеем.“ И тогава той си призна, че най го боли, че наранява родителите си(майка си), като обича мен. „Чувствам се виновен, че съм щастлив с теб.“ Разделихме се с много лябов, с много целувки, прегръдки и много сълзи. Може би така е по-добре, но много ми е мъчно и много го обичам. Сега трябва да събера сили и да продължа напред. Незнам дали да очаквам дали отново ще се върне и дали някога ще бъдем щастливи заедно без угризения…

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Предполагам, че за да успеете да продължите напред, трябва да сте уверена дали има шанс за вас да се съберете отново или не. Докато имате надежди, много трудно бихте могли да живеете без да страдате по него. Разбира се, за да разберете отговора на този въпрос е необходимо време. Пожелавам ви сила и късмет!

      Reply
  48. Hrisi

    Здравейте! На 15 години съм и от почти година имам проблеми с храненето. Дори не си спомням как започна…знам само че в началото се случваше няколко пъти в месеца, а сега около три пъти дневно….Повръщам…Тъпча се и после повръщам. Всеки път си казвам, че ще спра, но се провалям. Обичам храната….обичам да ям, но не искам да пълнея. И за мен това е начинът. Бих искала да се справя сама, но не знам как. Няма кой да ми помогне, а не искам това да засяга близките ми, не искам да ги тревожа и да хвърлят много пари за лечение, защото знам, че е скъпо. Моля, помогнете ми. Дайте ми съвет какво мога да направя сама за себе си без да се налага да намесвам други хора.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,Хриси!
      Проблем като вашия обикновено има дълбоки и многопластови корени. Преодоляването му обикновено изисква много време, постоянство, старание и положен труд. Опитайте се да разберете какво стои зад страха от напълняване; какъв е вашия емоционален фон в такъв момент; изразете емоциите си по различен начин; постарайте се да намерите нещо друго, което да правите, когато имате порив да повръщате – попитайте се какво друго искате в такъв момент, какво би ви разсеяло, докато пристъпът премине.
      Ако не се справяте сама потърсете помощ. Вие сте непълнолетна, така че една терапия няма как да се случи без знанието на вашите родители. Не губете време, защото нещата ще продължат да се влошават и вредите върху вашия организъм могат да станат необратими. Ако имате нужда да поговорите с някого, може да ни потърсите на телефона на сдружението, посочен в сайта.
      Успех!

      Reply
  49. Yuzi

    Здравейте,
    Пиша Ви в отчаянието си, че незнам как да постъпя.
    Ще се опитам формирам накратко казуса.
    От една година съм с един прекрасен човек, когото харесвах отдавна. Получи се страхотна връзка, много си допаднахме като характери, чувствата ни са взаимни и много силни.Тук трябва да отбележа, че аз съм момиче с турско самосъзнание, а той е българин. Това и да двама ни не е от значение. Той е на 35 и все още живее при родителите си.Скоро той реши да сподели с родителите си, че има връзка с мен. Получи неочаквана силно съпротива, най вече от майка си. Тя му поставя ултиматум да избира между тях и мен. Казва му, че жива ще го оплаче, ако избере мен и той е много афектиран и объркан от случващото се. От два месеца вече се лутаме и той не ми дава отговор дали ще продължим да сме заедно. От последната среща цитирам: „трудно ми е да кажа, че сме заедно като знам, че родителите ми не са съгласни“ и аз си тръгвам. При което, той хуква след мен със сълзи на очи и ми казва, че много ме обича, и че в най-скоро време ще звеме решение за връзката ни. През изминалите 2месеца няколко пъти аз казвай край, но свеки път без да се замисля за достойнството си се връщаме един към друг с още по-силни чувства. Обичам го много и незнам как да постъпя.
    Като знам колко много хора има с истински проблеми ми става съвестно, че Ви отнемам от времето, но тази не ми дава мира. За 15 дена свалих 7кг., а бях само 52.
    Моля Ви, дайте ми съвет как да го провокирам да послуша сърцето си, останалите проблеми ще ги преодолеем заедно.
    Благодаря Ви предварително!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, разбирам болката ви и по никакъв начин не я подценявам. Единственото, което мога да ви кажа е да говорите с него, да не пестите израза на чувствата си, за да е наясно той колко много желаете да бъдете с него, въпреки че подозирам, той знае всичко това. Подкрепяйте го в това, което чувства в този труден за него избор, нека споделя притесненията си и търсете заедно решения на проблемите. Ако го предразположите да сподели всичките си страхове при евентуална загуба подкрепата на родителите си, всичките „за и против“ и т.н. е възможно самите страхове да намалеят и да вземе по-лесно това решение.
      Ако имате нужда от помощ, ние сме на разположение!

      Reply
    2. Yuzi

      Искрено ви благодаря за ценните съвети и отделеното време.

      Reply
      1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

        Дано ви бъдат полезни 🙂

        Reply
  50. Ирина

    Здравейте,
    Бих желала да попитам от каква детска възраст би могла да се определи сексуалността на човек? Интересно ми е, защото наблюдавам 4-годишния ми син и установявам някои странни неща. Разбира се не бързам със заключенията, просто не мога да спра да разсъждавам по въпроса. Това, което ми прави впечатление е, че не желае да си играе с момиченца и даже има пренебрежително отношение към тях, въпреки насърчението от наша страна; когато гледа по телевизията някакво музикално шоу например казва, че му харесват момчетата, а момичетата не; заявява, че от момичетата обича само мен; когато си хареса някоя известна личност мъж казва, че го обича и т.н. Иначе си харесва типично момчешките играчки, филмчета, дрехи и пр., но не знам дали това не се дължи на „традициите“ в обществото, които вероятно и ние, неговите родители, несъзнателно му насаждаме. Случвало се е един-два пъти да се заиграе и с кукли, което не ме притеснява, по-скоро другите неща са по-показателни според мен.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Ирина,
      Разбираемо е да се чудите какво се случва със сина ви по повод споделеното. Права сте, заключение не може да се направи още от сега, най-малкото защото детето ви тепърва ще започва да експериментира и да опитва всякакви нови и интересни за него неща. Опитайте се сама да си отговорите на въпроса какъв е най-големия ви страх, ако това се случи. Бихте ли се отказали от него, ако тази тенденция се запази, докато той порасне и направи своя избор? Обикновено когато човек се старае много да избегне нещо от страх и влага всичката си енергия да се предпази, това нещо му се случва. Някои хора го наричат съдба, други привличане на енергия, просто е често срещано най-големите страхове на човек да го достигат, като по този начин човек се научава да се изправи срещу тях и да се пребори. Не знам дали не сте се фокусирали прекалено и не давате сигнали на сина си, че когато прави това, което вие смятате за странно, вие му обръщате голямо внимание и той го усеща. Възможно е да го насърчавате към нещо, което не му е важно в момента и той вътрешно да има нуждата да се съпротивлява и да прави точно обратното, защото не е съгласен.
      Бих ви предложила да се успокоите и да не се плашите от това, което детето ви прави. То неизменно усеща вашите притеснения и реагира на тях. Знам, че е трудно да го приложите в действителност, но най-важното за вашето дете е вие да го подкрепяте и то да усеща вашата опора.
      Желая ви успех!
      Марина Любомирова

      Reply
      1. Ирина

        Благодаря за отговора 🙂

        Reply
  51. А. К.

    Здравейтте,
    Имам проблем с притеснението, и това ми влияе много лошо на моменти. Почти всеки ден се притеснявам за всякакви неща, от големи до малки детайли. Без да го искам, изведнъж в съзнанието започва да ми се прокарва мисълта дали съм попълнила даден документ правилно, ами ако не съм, после какво ще стане..За изпити – дали правилно се зиразих, дали добре написах темата, ами ако съм изпусанла нещо, дали правилно съм написала доклада, дали не съм оставила грешки…За взаимотношенията ми с хората – какво щял да си помисил даден човек за мен, дали добре съм се представила пред него, и така за какво ли не. Започвам да ли представям като на филм какво може да стане, все фатални неща, и не мога да си изпълня задачите за деня, само за това мисля, и не мога да се успокоя преди да разбера дали са били правилни действията ми. Особено изитвам големи страхове по отношение на попълване на документите, тоест страха идва минути след като съм го попълнила, така се случва и с останалите неща. Накрая се оказва, че всичко съм попълнила добре, но докато съм се притеснявала, съм мислела че съм сгрешла, че не съм написала правилно някои неща, случвало се е да се обаждам за да проверявам. Като мине едно притеснение, веднага след него идва друго, случвало ми се да се притеснявам и да мисля за няколко неща едновременно, понякога не мога да се насладя на срещите с приятелите ми или на почивка, защото почти по цял ден мисля затова. Минава малко време, час -два, забравила съм за това и изведъж сякаш някой нарочно прокарва пак тези мисли в главата ми Вече си мисля, че страдам от нещо. Моля за съвет, как да се опитам да се променя. Благодаря предварителн!

    Reply
    1. А. К.

      Забравих да добая, че притеснението ми също така е вързано и със сроковете. Срокът примерно е до много крайна дата, но аз все пак искам да си направя нещата колкото се може по-рано, за да може да имам време случайно ок нещо се обърка. ООделно дори да не е заради това, просто имам нужда и не могад а спра да се притеснявам, ако не си подам примерно документите, или не свърша нещо друго още в началото на определения срок.

      Reply
      1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

        Здравейте,
        Иска ми се да мога с един коментар и няколко въпроса да успея да ви подам нужното, за да разрешите проблема си или за да започнете да се справяте по-успешно, но всъщност това не ми се струва реалистично. Ще ви дам личната си обратна връзка и това, което достига до мен като информация от вас. Прави ми впечатление, че говорите много и то детайлно относно проблема си. Сякаш много време сте го анализирала и сте се опитвала да го разнищите, а всъщност сте „зациклила“ в него. Какъв е най-големия ви страх от грешка? Какво би се случило с вас? А какво се е случвало последните пъти, каква е била развръзката на такава ситуация? Вие всъщност бъркала ли сте досега? Позволявала ли сте си да направите нещо грешно, просто за да видите какво би се случило с вас и другите?
        Може да има много обяснения за тези ваши притеснения, които да откриете с помощта на друг човек. Говорила ли сте досега с приятел за вълненията ви? Имате ли истински близки отношения с човек, от когото не се притеснявате толкова, колкото към всички останали и сте открита и себе си?
        Не забравяйте, че вие като пълнолетен и зрял човек, сте господар на себе си и правите избора си – съзнателен или несъзнателен за начина, по който мислите, действате и общувате с обкръжението си. Добрата новина е, че все пак положението ви зависи от вас изцяло и е възможно да го промените. Единствено трябва да намерите начина, по който това да се случи и да не се отказвате, докато не получите удовлетворение.
        Ако имате други въпроси, оставам на ваше разположение.
        Желая ви всичко добро!
        Марина Любомирова

        Reply
  52. Людмила

    Здравейте!
    Реших да пиша тук, защото вече съм отчаяна. Момиче на 18 съм. Ще разкажа накратко.
    В началото на тази година реших, че трябва да отслабна със много трудности, лишения и страдания отслабнах с 15кг. Преди 3-4 месеца вече реших, че се харесвам и не искам да отслабвам повече. Как отслабнах? – С броене на калории, упражнения и спиране на някой храни като хляб, сладки неща, както и всички такива готвени неща като пиле с ориз и т. н. Ядях всичко варено или печено без мазнина и то по отделно.
    От както реших, че трябва да спра не се върнах обратно към стария си режим, разбира се, но започнах да ям повече и то повече сладки неща, защото аз съм човек, който наистина обича сладко. Проблемът е, че постоянно след като ям малко повече се чувствам зле, мисля си, че вече съм надебеляла и т. н Много ми е зле. На всичкото отгоре се появиха някакви моменти на преяждане. И преди ми се случваше понякога (3-4 пъти в месеца), а сега е почти всеки ден.Започвам да се храня неконтролируемо с каквото ми попадне. Не мога да спра. Вече като че ли ми е станало навик и като се прибера вече си знам, че след половин час ще се чувствам виновна, ще плача и че трябва да правя много кардио след това. И преди малко се случи, изядох 1 голям пакет с бисквити и дори в момента плача. Обикновено като ми се случи това на обяд, следобед правя упражнения, с които да изгоря калориите и после на вечеря ям само салата, но не искам да страдам така до края на живота си.
    Не знам какво да правя. Не знам как да се справя. Мисля, че се побърквам. Исках да споделя, въпреки че знам, че ако аз не си помогна, няма кой друг да го направи.
    Също така, цикълът ми ту спира за един месец, ту ми идва 2 пъти в месеца после. Появи ми се страшен косопад. Косата ми е тънка и не много гъста и поради това вече много се забелязва. Виждам си скалпа. Ужасно е. Знам, че ми трябва помощ, но живея в малък град и няма кой да ми помогне. А ако кажа на родителите ми ще ми кажат, че е от лакомия и трябва да се осъзная. Искам всичко това да спре и отново да заживея нормален живот както преди, в който храната не е основният ми проблем.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Людмила,
      Първото, което трябва да направите е да потърсите лекар – личния си или психиатър, който може след преглед и нужните изследвания да ви каже дали имате някакво заболяване или разстройство на храненето като анорексия и какви мерки трябва да вземете.
      Казвате, че е имало период, в който храната не ви е бил основния ви проблем, а какъв е бил другия проблем? Него разрешила ли сте го или храната го е изместила по важност? Може ли фиксирането в храненето да ви отнема възможността да мислите за друго, което ви притеснява? Намерете приятел или близък с когото можете да говорите откровено и да споделите тревогите си. Ако кажете на родителите си, че имате проблем, който изисква много повече усилия, воля и работа в посока разрешаването му, те по-вероятно биха ви подкрепили, просто споделете открито с тях, че имате нужда от помощта им.
      Ако във вашия град няма нужните специалисти, потърсете в близкия по-голям град медицинска и психологическа подкрепа.
      Ако мога да направя нещо друго за вас или имате други въпроси, не се колебайте да ни пишете отново.
      Желая ви всичко добро!
      Марина Любомирова

      Reply
  53. Жени

    Здравейте. Аз се казвам Жени и съм на 13 години. Може да ви се стори глупаво но наистина имам нужда от съвет по тази тема какво да правя. Преди два дена се прибрах от Турция.Бяхме с ансамбала в който танцъвам и така де…там имаше едно момше което беше дошло с майка си. Много го харесах. :))))) закачакме се , шегувахме се , прегръщахме се и т.н. когато се прибирахме към България той ми каза че си има приятелка и след два часа някаде още в автобуса ме целуна…останах шокирана ! как мислите дали ме е харесал или се е шегувал просто с мен…дайте ми съвет какво да правя…:) моля.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Жени,
      Ситуацията, в която сте попаднала, е вероятно първата от много такива, които предстои да преживеете. Решението какво да направите, е само ваше. Това, което аз разбирам от споделеното до тук, е че момчето, което ви е целунало, по-скоро се е възползвало от вас, тъй като сте откликнала на неговите закачки. А преди да го направи, един вид ви е предупредил, че няма какво да очаквате от него, тъй като си има приятелка. Със сигурност, той ви е харесал, за да ви отдели толкова внимание и да си позволи такава близост. Така или иначе и вие вече го харесвате, но реалистично, той не ви е дал сигнал за продължение на отношенията ви, така че по-скоро се опитайте да не възлагате надежди на това. Можете да продължите напред и да се оглеждате за по-сериозни и точни момчета, които нямат друга връзка и биха ви дали повече внимание. Ако ли не, може да проверите дали той наистина има приятелка или просто си е запълнил времето с вас. Самият той може да ви е харесал дори повече, което би го доказал като ви потърси, така че нищо не се знае още. Нямам представа каква е „правилната“ постъпка, затова преценете сама какво бихте искала да получите и колкото можете, се доверявайте на чувствата си.
      Успех!
      Марина Любомирова

      Reply
  54. Петър Петров

    Здравейте,

    имам нужда от съвет. Забърках се с една жена, привидно нормална, но впоследствие разбрах, че има психични проблеми и по поведението и постъпките й я определям като психопат. В началото ме впечатли със загрижеността си към мен, с това, че ме разбира толкова добре и че е изключително мила и самоотвержена. Започнаха след това опити за прелъстяване и поредица от комплименти и похвали. Непрекъснато ми говореше, че сме създадени един за друг, че сме различни от останалите. Успя да ме предразположи и да и споделям много мои лични неща и слаби места. Обсипваше ме със стотици съобщения и ме караше да се чувствам обичан и обгрижен. На по-късен етап забелязах, че е странна, често си сменяше настроението и при опит от моя страна да я отблъсна, ставаше все по-нападателна и агресивна – започваше да ме заплашва, че ще каже на съпругата ми (тя също е женена) и ми казваше, че винаги ще бъдем заедно. Колеги сме и тя непрекъснато използваше това предимство за нея, за да ми влияе. Започнах да пия често и да се въртя в омагьосан кръг. Преди известно време не можах да се овладея и се скарах с нея на работа, като й казах, че искам да оправя взаимоотношенията със съпругата си. Тя се филмира и ме обвини в побой пред всички колеги и така се стигна до нейното напускане. Страхувам се, защото тя е психопат и ще продължи да ме преследва с цената на всичко. Не знам как да се отърва от нея и какво да направя. Много ще съм благодарен, ако ми помогнете или поне ми дадете подходящ съвет. Чувствам се заплашен и наистина имам нужда от навременна намеса, защото смятам, че сам не мога да се справя. Благодаря още веднъж!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Петър,
      Ситуацията, в която се намирате е сложна от няколко гледни точки. Ще се опитам да ви разкажа как разбирам аз положението ви и кои неща изпъкват.
      Първо, вие се чудите как да се разделите с жената, която според вас има проблеми. Не споделяте какви стратегии сте изпробвали, затова не знам дали сте се опитвали да игнорирате нейното поведение и настъпателност. Когато не обръщате внимание на честите обаждания, търсене, писане и заплахи, е възможно тя да се измори да изисква вашето внимание и да престане да има нужда да й се впечатлявате. Разбира се, от това може да последват други резултати – тя да се свърже със съпругата ви и да й разкрие вашата история. Това е втората важна част, в която вие трябва да вземете решение. Споделяте, че тя също е женена, затова помислете дали реално тя би жертвала и собствения си брак, за да се срещне с жена ви и да й разкаже? Вие сам трябва да вземете решение дали ще продължавате да стоите в напрежение и очакване, че един ден жена ви може да разбере за тази връзка или сам да признаете какво се е случило. Това може да ви коства брака, но е по-добрият вариант от това жена ви да разбере от трета страна, а в същото време ще обезоръжи човека, който ви заплашва. В този случай тя няма да има с какво да ви заплашва и да ви държи. Казвате, че тя ще продължи да ви преследва с цената на всичко – това само ваше предположение ли е или вече е факт? Ако се притеснявате, че би посегнала на живота ви или на имуществото ви, можете да подадете жалба в районно управление.
      Казвате, че като сте били колеги, въпросната жена е имала предимство над вас – това не се ли е променило, след като тя вече не работи в същата фирма?
      Не на последно място ще ви обърна внимание на спасителния пояс, който сте намерили – алкохола. За жалост, много хора го ползват като лек за трудности, но той съвсем неусетно и леко може да се превърне в един труден за преодоляване навик и да ви навреди повече, отколкото да ви помогне. Имайте предвид, че много хора в нашата страна страдат от алкохолизъм, но не си дават сметка за това, тъй като според тях една, две чаши на вечер не са проблем. Не казвам, че вие задължително сте прекрачили границата, но когато ежедневно и почти без пропуск се облягате на алкохола, за да ви олекне, това вече е притеснителен знак и е хубаво да проверите дали можете и без него и дали наистина той ви помага. Вместо това, бих ви предложила да намерите своя начин за разтоварване на напрежението – това може да бъде спорт, хоби, четене на книга или просто нещо, което ви харесва да правите и ви разсейва.
      Желая ви успех в това, което ви предстои!
      Ако имате други въпроси, оставам на ваше разположение.
      Марина Любомирова

      Reply
      1. Петър Петров

        Здравейте,

        Много Ви благодаря за ценните съвети. По отношение на повдигнатите от Вас въпроси, ще вляза в по-голяма конкретика, тъй като не стават ясни от предишното ми писмо.

        Първо нейното напускане на работа става през последния работен ден на миналата седмица, т.е. само преди 5 дни (и то изцяло почивни). Тогава избухнах на работното си място и я обиждах. Обидите бяха в посока, че тя не може да обича никой, че ми е съсипала живота и да ме остави на мира. На тази сцена не присъстваше друг, освен нас двамата. След това обаче тя с изключително силна театрална игра (а това й се отдава безапелационно) пред колеги и директора представи ситуацията, че аз съм по принцип много агресивен и че съм я удрял и т.н. Разбира се, част от колегите ми, които познават добре и мен и нея, не вярват, но има други, които вярват на нея. Искам да обърна внимание, че работата ми е свързана с деца и че случилото се ме кара да се притеснявам още повече. Не знам до къде може да стигне и пред кого може да разкаже своите измислици, влизайки за пореден път много умело в образа на жертва. След грозната сцена трябваше да направим избор кой да напусне работата си. Тя отново влизайки в образа на великодушната жертва, се „жертва“ с мотива, че въпреки че децата са нейния живот, тя е финансова стабилна и изпитва страх от мен. Смятам, че тя е очаквала и планирала сценарий с точно обратен край, като ме предизвика и аз пострадам в цялата ситуация. Смятам, че случилото се ще я озлоби още повече и ще търси отмъщение. След края на работния ден тя ми се обади, за да ме заплаши, че ще си извади медицинско свидетелство за нанесен побой и оттогава не ми е звъняла. Този факт ме притеснява, защото както казах и преди тя е психопат и е склонна към самонараняване. Следващите дни ми предстои огромно изпитание на работното място и опити да възвърна извоювания досега позитивен образ пред колеги и всички останали. А тя в социалните мрежи ми показа, че играта не свършва дотук, а тепърва започва. Това го разбирам от нейни публикации, изцяло насочени към мен, част от които са посветени на агресията, други на безкрайната й любов към мен и прошката.
        Колкото до съпругата ми тя е запозната с всичко и се опитва да ме подкрепя в този тежък за мен момент. Притеснявам се обаче, че може да измисли редица неверни неща, за да ни нарани и раздели (с това нещо ме е заплашвала и преди). Очаквам в първия работен ден да ми позвъни или да дойде на работа. Смятам, че скоро няма да се откаже. Благодаря още веднъж!

        Reply
  55. Никол

    Здравейте! Допитвала съм се до вас и преди.. за първи път.. пред време…помогна ми мнението ви.. но отново имам питанки и чуденки,които се опитвам да оправя сама ,но реших да се допитам и до професионално мнение..компромисите ,които правя със себе си си струват ,защото се отплаща насреща щастието ,което получавам с човека ,с който съм.. затруднението ми е следното: той не може да се отърси от миналото ми ?! ДА ,странно ,но факт… не съм била алкохоличка,наркоманка,проститутка…нормално момиче съм ,с професия юрист ,възпитавана съм добре и съм благодарна на родителите си че са ми изградили стабилна ценностна система…но това са нормални неща: просто съм излизала на барове с колеги ,докато бях студентка..имам повече приятели момчета/просто защото НЕ се разбирам с момичетата много добре-интригантки и лицемерки са,имам само 2 истински приятелки,другото е пълнеж..но така или иначе не се виждам с почти никой вече/та неговия филм не го разбирам?! не мога да се върна назад и да променя нищо,а и не искам…житейските уроци ,които съм научила от всичко са ме направили това което съм сега! А той е по-спокоен тип..не обича барове и социални събития..проблема ми е ,че като ми каже „кой те знае какво си правила преди“ и направо пощурявам и ми иде да се разделим…а се обичаме много силно..просто имам чувството че го е яд на самия него за нещо и си го изкарва на мен?!не иска да говорим,казва всеки път че ще му мине ,но вече взе да става все по-често тая криза и това ме тормози…а си изкарваме суупер готино двамата и си пасваме отлично …не съм убедена как да постъпя – бих искала някакво професионално напътствие. благодаря предварително 🙂

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Никол,
      Радвам се, че намирате нашата помощ за полезна. Мога да ви помогна с предложение на въпроси, на които да си отговорите сама и да ви дам насоки върху какво да помислите. Искам да подчертая, че няма как да ви дам професионално напътствие, защото аз самата няма как да знам какво трябва да направите.
      Каква според вас е причината приятелят ви да се тормози толкова сам, а и вас с тези въпроси? Може ли да се колебае, че не му споделяте всичко, което сте правили? Възможно ли е да ви няма пълно доверие що се отнася до вашата лична история? Ако има нещо дори малко, което криете от него, е възможно той да усеща и да се притеснява за нещо много по-сериозно – вашите чисти взаимоотношения. Говорили ли сте с него как си представяте бъдещето заедно, какви са ви плановете и дали съвпадат нуждите ви? Защото ако той се притеснява, че не може да ви даде това, от което имате нужда – социалния живот, е възможно да се колебае дали изобщо имате бъдеще заедно. А запознавала ли сте го с приятелите си? Той познава ли хората, с които сте имала общи излизания и с които сте се забавлявала? Това е признак, че допускате човека до вашия кръг от познати и приятели и искате той да бъде част от живота ви.
      Не съм сигурна, че причината да ви се ядосва, е че той има проблем със себе си, но и така да е, вие можете ли да му помогнете да намери смисъла във вашата връзка и спокойствието си?
      Ако имате други въпроси или споделяния, оставам на разположение.
      Желая ви успех!
      Поздрави,
      Марина

      Reply
  56. Кари

    Здравейте,

    Имам дете на 1г и 5м, последните два месеца забелявам в него една агресия. В началото беше само към някое дете което го доближи, например, катери се на пързалката, става на най-отгоре и ако някой друг иска да се качи при него, той започва да вика, „не, не , не“. Не спирам да обяснявам, че всички деца трябва да играят и т.н., но ако детето се приближи, синът ми започва да го бие. В последно време наприцел са всички деца, даже да се разхождаме по алеята в парка и да види, че друго дете върви след нас, започва веднага да му вика, „не, не, не..“. Понякога се притеснявам, че ще бутне някое дете от пързалката например. А никога не бил удрян, вкъщи не се биеме, от както се е родил, чета как да избягваме всички думи започващи с буквата „Н“, като вместо „не пипай кофата“, казвам „в кофата хвърляме боклуци, играем си на площадката“ и го отмествам. Вече започвам да се притеснявам, бъркам ли някъде? И лошото, че аз толкова започвам да се притесявам, че гледам да не го водя на места където има деца или поне да са малко. Ще съм благодарна за някакъв съвет.

    Поздрави

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Кари,
      Бих искала да направя едно разяснение и да Ви дам една обратна връзка, които се надявам да са Ви полезни.
      Първо, имайте предвид, че децата на възрастта на Вашето навлизат във възраст, в която осъзнават своята собствена воля и започват да я използват. Думите „да“ и „не“ са ключова част от човешкото общуване и свободата на избор. Представете си човек, който казва само „да“, вярвате ли, че той се чувства добре, както и обратното?
      При много неща от развитието на децата, има периоди, в които някои техни поведения се изострят, а с порастването отшумяват. Възможно е случаят с Вашето дете да е точно такъв. Предлагам, Ви да прочетете статията по темата за детското „не“ в сайта ни: http://www.vegabg.com/%d1%84%d0%b0%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b0%d0%b7-%d0%b0
      В Интернет има и доста написано за т.нар. „бебешки пубертет“.
      Можете да се загледате как голяма част от дечицата по детските площадки на тази възраст, казват често „не“, не дават играчките си и имат конфликти с другите деца, просто защото това е част от нещата които учат на тази възраст.
      Впечатли ме изборът Ви да избягвате „не“ в общуването с детето си. Съгласна съм, че не е добре за детето да чува „не така“, „не това“ на всяка своя крачка, но според мен, „не-то“ на родителите учи детето да осъзнава, че във взаимодействието с другите, те не приемат всяко поведение.
      Ако варианта, който сте избрала, да водите детето на места с по-малко деца е сполучлив за детето Ви и за вас, защо да не го ползвате? Възможно е детето Ви да не се чувства добре сред много деца на този етап.
      Надявам се да съм Ви била полезна.
      Ако имате нужда, заповядайте отново.

      Полина Гиргинова
      „Сдружение Вега“

      Reply
      1. Кари

        Здравейте,

        Благодаря много за насоките

        Поздрави

        Reply
  57. Жени

    Здравейте казвам се Жени на 23 години съм омъжена съм и имам дете на 4 години значи имам страх от болести постоянно ходя по лекари направила съм си всички изследвания и лекарите ме уверяват че ми няма нищо но някак си не вярвам имам чувството че ми има нещо но те не го откриват дали има лечение това нещо да мога да живея и аз нормално като другите хора моля ви за помощ

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Жени,
      проблемът, за който споделяте не е рядкост. Не малко хора страдат от него и много от тях успяват да се справят с него. Когато подобни мисли и тревоги обземат човек, те не винаги се поддават на контрола на волята му. В този смисъл, според мен, съветът „да не си внушавате“, не е приложим.
      Предлагам Ви да помислите, дали искате да приемете професионална помощ и подкрепа за решаването му.
      Ако е така, бихте могла да се обърнете към психотерапевт или лекар със специалност психиатрия за да Ви консултират и обсъдите заедно какви стъпки бихте могла да предприемете за справянето с това, което Ви тревожи.
      Оставаме на Ваше разположение,
      Полина Гиргинова
      „Сдружение Вега“

      Reply
  58. Жени

    Здрасти аз съм на 13 години…за първи път говоря и си пиша с психолог исках да ви разкажа моята история… от доста време не се храня вечер , родителите ми си мислят че ми има нещо като не се храня вечер а аз просто им обяснявам че не съм гладна…това е първото…второто е че имах приятел които обичах страшно много и се бях нарязала заради него…с това се свеждаме и до третия ми проблем …не мога да спра да се режа…рязала съм се вече 7/8 пъти и искам да спра но не мога…испитвам голяма нувда да го правя…и от тези разделени проблеми се събират и родителите ми разбраха за това че съм се рязала…страх ме е да им кажа че имам нувда от помощ…искат вече няколко пъти да ме водят по психолози…но аз не искам да ходя …възприемам ходенето при психолози като…как да го нарека …все едно само лудите хора с проблеми ходят там…моля ви даите ми съвет какво да правя =)))

    Reply
  59. Жени

    Здрасти аз съм на 13 години…за първи път говоря и си пиша с психолог исках да ви разкажа моята история… от доста време не се храня вечер , родителите ми си мислят че ми има нещо като не се храня вечер а аз просто им обяснявам че не съм гладна…това е първото…второто е че имах приятел които обичах страшно много и се бях нарязала заради него…с това се свеждаме и до третия ми проблем …не мога да спра да се режа…рязала съм се вече 7/8 пъти и искам да спра но не мога…испитвам голяма нувда да го правя…и от тези разделени проблеми се събират и родителите ми разбраха за това че съм се рязала…страх ме е да им кажа че имам нувда от помощ…искат вече няколко пъти да ме водят по психолози…но аз не искам да ходя …възприемам ходенето при психолози като…как да го нарека …все едно само лудите хора с проблеми ходят там…моля ви даите ми съвет какво да правя 🙂

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Жени, здравейте отново.
      Във връзка с притеснението Ви, че „само лудите хора с проблеми“ посещават психолози.
      В интерес на истината всеки, човек си има проблеми, включително и психолозите. Човешко е да ни е трудно и понякога да не знаем как да постъпим. Така, че аз не съм съгласна, че само „лудите“ ходят при психолог.
      Имайте предвид, че психолога или психотерапевта на са хора, чиято работа е да ви принуждават да правите нещо или да се променяте по техен вкус. Тяхната работа е да търсят заедно с вас причините за това, което чувствате, както и да ви помогнат самостоятелно да се справяте с трудните за вас моменти. Психолога или психотерапевта не е би ви осъждал или командвал. Той би трябвало да разговаря с вас, да ви изслушва и да ви задава въпроси.
      Разбирам, че вас е трудно да спрете да се самонаранявате, само вие и родителите ви можете да решите, как искате да постъпите в тази ситуация.
      Съветвам ви първо да поговорите с най-близкия за вас човек как се чувствате от раздялата с приятеля си. В училище би трябвало да имате училищен психолог, ако решите, можете да споделите и с него, нещата, които ви тревожат.
      Ако имате нужда от нас, пишете ни отново.
      Полина
      „Сдружение Вега“

      Reply
  60. Ани

    Здравейте!
    Момиче на 17 години съм и досега съм смятала,че имам перфектното семейство,доколкото това е възможно,разбира се.Всичко започна от това,че телефонът ми се счупи и поисках на майка ми телефона,за да си направя снимка.Странното беше,че тя не ми го даде и това се повтори още 2-3 пъти.Стори ми се странно да го пази толкова,но не направих нищо..до вчера.Връщах се от басейн и в момента,в който отворих вратата,ми се стори,че майка ми затвори телефона.Няколко часа по-късно отиде навън на двора и го забрави.Знаех,че не е правилно да се меся в отношенията на родителите си и да им навлизам в личното пространство,но любопитството в мен надделя и не се сдържах.Ще ми се да бях.Прочетох няколко смс-а,който бяха дружелюбни,но в същото време ми се сториха и не толкова дружелюбни.Едното гласеше „:* :*Обичам те….по приятелски де :* :* :*“.Все едно бяха кодирани,защото мъжът,с който си пишеше,не е някой близък на семейството(дори не го познавам) за толкова близко отношение ..Прочетох и по-стари.Беше си писала с един,който и говореше за това какво са правили(и за секса,който са правили) и тя отричаше и тъкмо бях решила,че си въбразявам,и видях,че е написала „Каквото било,било,гледам напред“ и той и беше отговорил „Казваше ми,че ме обичаш и че ще оставиш семейството си,за да си с мен“.В този момент светът ми се срина.Познавам майка си като друг човек,макар никога да не сме си говорили по женски,но тогава имах чувството,че въобще не я познавам.Баща ми е много добър човек.Понякога тя го обижда и той нищо не и казва,макар грубостта и.Не,че тя е лоша,просто смятам,че поведението и към него понякога е несправедливо,особенно след това,което видях.От друга страна и той заради много работа не и обръща внимание,но трябва ли заради това да ходи при други… Не знам какво да правя.Ако кажа мога да ги разделя,пък в същото време и ме е жал за баща ми.Не мога да погледна и двамата.Нея е ясно защо,а него защото знам и не казвам.Не мога и да споделя с никого,нямам доверие,че ще си остане между мен и този някой.Много ми е тежко да го тая в себе си,а и не знам какво да направя-да мълча,или да кажа…

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Ани!
      Ситуацията, в която сте попаднала със сигурност не е лека. Едно нещо е сигурно, прочитайки съобщенията на майка си, Вие сте навлезнала в непозната за Вас територитория и промяната, която е настъпила от това е факт.
      Сподеялте, че имате преживяването, че „светът Ви се е сринал“.
      Според мен, би било неподходяшо, аз да Ви съветвам как да постъпите. За това предпочитам да Ви насоча към няколко въпроса, на които сама да си отговорите.
      Кой, според Вас, е естествено да носи отговорност за отношенията на родителите в семейството, те или техните деца?
      Когато навляза в нечие лично пространство и от това има последствия и за мен, кое е по-здравословно да напрявя, да споделя с човека, в чието пространство съм навлязъл или с някой негов близък?
      Вярвате ли, че стаяването на „тайната“ на майка Ви е полезна за някакого? Ако, да за кого?
      Дайте си нужното Ви време за да вземете решение.
      Ако имате нужда да споделите още нещо, да знаете, че сте добре дошла да го направите.
      Желая Ви всичко добро,

      Полина Гиргинова
      „Сдружение Вега“

      Reply
  61. Кристина

    Здравейте! Имам булимия от около 5 години, опитвам сама да се справя с проблема. Съставях си хранителни режими, но всичките ми опити се оказаха безуспешни. Булимичните ми пристъпи от 3-4 на ден успях да ги намаля до 2-3 пъти на 3-4 дни. Но не е успех това за мен, искам да настъпят промени, но сама не се справям. Получавам безрезервна подкрепа от близките ми. Моля ви, дайте ми съвет/идея какво мога да направя за да се „излекувам“?

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте!
      Разбираемо е, че сама не може да се справите. Ако беше толкова лесно, нямаше да се налага да минавате през това страдание. Всяка една проблематика се дължи на дълбоки, често несъзнавани динамики. За да стигне до там човек, обикновено се нуждае от помощ отстрани. Ако знаех друг начин, по който бихте могли да се справите самостоятелно, щях да ви кажа, но за съжаление, не познавам такъв. Ако имате нужда от професионална помощ, сме на ваше разположение.
      Успех!
      Ана Ганчева

      Reply
  62. Ани

    Здравейте,

    Голямата ми дъщеря след един месец ще направи 4 години. Притесненията ми са по два въпроса (вероятно свързани). Първо, все още не си казва, когато й се ходи по голяма нужда- знае кога това се случва, но упорито не иска да седне на гърне или тоалетна. Подозирам, че може да има връзка с раждането на по- малката й сестричка- имаше подобен период и с малката нужда- тъкмо се беше понаучила на гърне (беше на 2.5г) и се роди малката, тогава каката започна пак да се изпуска и да не иска да пишка на гърне. Когато тръгна на детска градина, обаче, за около седмица проблемът се реши и оттогава не е имала „инциденти“. Бебето вече е на 1.6г., обаче, а отказът да си казва при голяма нужда продължава.
    Второто нещо, което ме притеснява е, че по моя преценка изостава от връстниците си- с речта(още говори доста неправилно граматически, „по бебешки“, в трето лице. Когато й кажа правилното, повтаря без проблем), не може да преразкаже приказка, не разбира точно разликата между „кой“, „кога“, „какво“. Проговори на около 3.5г., в момента бъбри непрекъснато, но по-скоро повтаря „заучени“ разказчета по същия начин, по който ги е чула от нас (не преразказва, не интерпретира), няма интерес към филмчета за „по-големи“(с по-сложно действие).
    Иначе като цяло разбира по-сложни команди („иди в спанята и ми донеси синьото шише от моето шкафче“), по свой интерес научи цифричките, познава числата до 100 и знае всички букви от азбуката. Отбелязвам специално, че инициативата и интересът си бяха изцяло нейни, аз само й помагам, а тя сама си носи букварче, за да покажем коя буква коя е и реди магнитните цифрички, за да кажем числото.
    Доста съм объркана, най-вече дали имам повод за притеснение за развитието й. Моля за вашата оценка. Ако ви трябва още информация, моля задайте ми конкретни въпроси, защото не се сещам какво още би било важно. Благодаря предварително!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Ани,
      Разбирам притесненията ви от всичко споделено. Бихте ли споделила какъв е начина ви да учите дъщеря си да ползва гърне. Как подхождате към тази задача, какво й говорите, вие самата как се чувствате, как реагирате на нейното поведение, как реагират и останалите в дома на това събитие? Имам и друг въпрос към вас – как преживявате и как се чувствате от раждането на второто ви дете насам. Много често майката се притеснява, че появата на второ дете в семейството, ще бъде трудност за по-голямото дете и приемането няма да е естествено. Забелязала ли сте, че децата са изключително сензитивни и долавят всяко ваше настроение, като след това откликват по съответния за тях начин. Ако настроението ви по-често е тревожно и се страхувате за това как се развива голямата ви дъщеря, то тя вероятно реагира на това с отказа си да ползва гърне и да говори. Това е нейния начин да протестира и да изразява несъгласие. Важно е за вас, а и за всички останали в семейството, да се чувствате спокойна, да знаете какво искате и какво всъщност е реалистично да искате от децата си. Опитайте се да не се водите от общоприетите схващания за това какво е нормално при израстването на децата. По-скоро не се плашете, че детето ви е (или може да е) изостанало в развитието. Дори да е така, по-важното е, че вие го обичате и е нужно да показвате, че го приемате такова, каквото е. За да се установи със сигурност дали има проблем, се консултирайте с лекар.
      Много често отношението на родителя към детето е ключа към достигане на лимита, с който разполага. Така че дори дъщеря ви да има трудност в една дейност, се опитвайте да я мотивирате да развива това, което й се отдава и й е интересно. Фокусирайте вниманието върху успешните дела, а не да коригирате неуспешните (филмите, които не са й интересни).
      Не позволявайте на трудната ситуация, в която се намирате, да ви води и да определи бъдещото ви общуване и развитие в семейството. Това е само една част от целия процес на порастването на малките човеци, които сте създали. Бъдете до тях и ги подкрепяйте, споделяйте им, помагайте им и се радвайте на всички техни успехи и постижения.
      Ако имате нужда от нещо друго, оставам на разположение за вашите въпроси.
      Успех!
      Марина

      Reply
      1. Ани

        Първо, да се опитам да отговоря въпросите, които ми зададохте. Как се опитвам да я приуча на гърне- като че ли минахме през всичко- молби, караници, наказания тип с лишаване от някакви удоволствия „без шоколад, защото който ака в гащите е бебе, а бебета не ядат шоколад“, говорене, че мама и тате така правят и всички големи деца, награди, когато случайно успееше, обещания за награда, ако си каже… Доста прочетох по темата- навсякъде се говори да съм спокойна и търпелива, но така и не разбрах каква конкретна тактика е добре да предприема. Все пак мина 1.6 година от раждането на малката. С таткото се стараем да се придържаме към една и съща реакция и стратегия, каквато и да е тя за момента. В момента освен за примиренческо „защо не каза?“ като че ли нямам сили.
        Права сте, че се притеснявах как ще се „спогодят“ с малката сестричка и всячески се опитваме да не я пренебрегваме за сметка на бебето, като все пак се опитваме да балансираме, защото реалността си е такава- има и друг човек вече в семейството и е хубаво да приеме, че вниманието вече се дели. Опитваме се да и покажем, че само вниманието се дели, а не обичта, от нея има достатъчно за всички и никой не е по- важен от другия. Отношението към сестра й е повече от добро (след първоначалните месеци на подозрителност и враждебност, като че се успокои и вече я гушка, дели играчки с нея, помага с дребни задачи, успокоява я, когато плаче, а даже и понякога се извинява вместо нея, когато се скарам). Чудех се дали не е, за да я „харесаме“ как добре се държи (и сигурно го има и този елемент)и затова често съм я наблюдавала „скришно“- категорично се държи добре и спокойно със сестра си. Което пък в голяма степен успокои притесненията ми около раждането и приемането на бебето.
        Навсякъде чета да не я сравнявам постоянно с нормата и се опитвам да не го правя, но се тревожа и от прекалено неглижиране, ако някъде има проблем.
        Хареса ми тактиката да се фокусирам върху успешните за нея дейности и да я оставя „на мира“ за нещата, които не са й толкова на сърце (нали правилно съм разбрала съвета Ви?).
        А с какъв лекар имате предвид да се консултирам? Защото съм категорична, че не става дума за физиологичен проблем.
        Моля Ви, след тази уточняваща информация за Ваша оценка, съвет, насочване. Най- вече очаквам да оцените ситуацията през Вашата компетентност и ако можете да предложите някаква стратегия за действие. Благодаря Ви!

        Reply
        1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

          Здравейте отново,
          Казвате, че сте прочела много и различни стратегии, но така и не сте разбрала коя да предприемете. Изглежда вярвате, че има единствен верен и правилен отговор на въпросите ви. Бих искала да ви насоча вниманието към нещо друго – универсален и перфектен вариант на възпитание няма. Нормално е всеки родител да иска да даде най-доброто на децата си, да иска да бъде страхотен родител и приятел, за пример на подрастващите. Само че, в реалността това просто не е възможно и колкото повече се стараете да не правите грешки, обикновено толкова повече ги случвате. Разбира се, търсенето на точния начин за вас начин не е грешка. Не знам дали правилно разбирам стремежите ви, възможно е и да бъркам, но вероятно и сама не си давате сметка колко усилия полагате да бъдете добър родител. А понякога да бъдете просто човек, върши много повече работа в отглеждането на дете. Трудно е да бъдете себе си, когато носите отговорността, но ако отпуснете въздуха, е възможно нещата да си дойдат на място от само себе си. В едно семейство удовлетворените от живота родители внасят много повече свобода и създават една благоприятна среда за развитие. Не се опитвайте да бъдете постоянно в ролята на родител и възпитател за децата си. Опитайте се в хармония със себе си да намерите вашия начин на възпитание, който удовлетворява максимално желанията и нуджите ви.
          Можете да се консултирате с педиатъра си (или с няколко) по повод развитието на дъщеря ви. Лекарите могат да преценят дали има нужда да се вземат някакви специални мерки за подпомагане на развитието – не визирам медикаменти (не вярвам да има нужда от такива).
          От друга страна, не бих могла да оценя вашата ситуация – като повечето родители, вие сте в момент на затруднение, от което можете да излезете, стига да направите избор и да положите нужните усилия. Всичко, което ви казвам дотук са важните според мен неща за родителите, не знам дали с даването на точен съвет, бих ви помогнала по най-добрия начин. Това, което сама откриете като ваш отговор, ще ви свърши много повече работа. Вероятно ви се струват много пожелателни репликите дотук и неприложими, но от частичната информация, която ми предлагате в тази форма на комуникация, не бих могла да бъда по-конкретна. Има много фактори, свързани с вас, партньора ви и семейството ви, които са важни, за да се стигне до по-ясен отговор. Ако имате нужда от повече яснота по тези теми, ви предлагам среща, в която живият контакт дава много повече възможност за диалог.
          Надявам се да съм ви била от полза!
          Желая ви успех!
          Марина

          Reply
  63. Анабел

    Здравейте!Момиче съм на 14 години.Висока съм 1.59 см и тежа 40 кг. Бих искала да попитам дали има възможност да имам Анорексия тъй като от 2014 лялтото започнах да се храня по по-малко,но с времето все повече и повече се отказвам да ям.Правя постоянно упражнения след като се наям ,от страх да не би `някоя калория да остане и и да надебелея`.Ям максимум по 2 филий,но гледам да ям колкото се може по-малко.Не ям крани,съдържащи мното калорий,не пия безалкохолни,сокчета,айрян,бози и от 4 години пия само вода.Всеки ден се тегля колко тежа.Когато не съм яла ми прилошава,но си купувам не закуска,а примерно солети или нещо такова,за да не надебеля.Винаги съм стдена и треперя ама съвсем малко не е от студ,просто така и аз не знам защо.Сутрин за училище мното рядко си купувам закуска,по принцип си взимам кроасан отново,за да не стана дебела.В огледалото се виждам пълна и за това правя упражнения.А другите ми казват,че съм мното слаба,дори ми викат анорексичка. И постоянно съм бледа.Мислех да ходя на лекар,но после си помислих,че не е толкова сериозно,но все още съм много малка едва на 14 години.Бих се радвала да ми отговорите.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Анабел,
      Изглежда, че много внимание и време отделяте на мисленето за храненето и външния си вид. Притеснителното е, че след всички тези ваши усилия да изглеждате добре, се виждате пълна в огледалото. Определено ви подкрепям в идеята да се консултирате с лекар. Не бих искала да се притеснявате за евентуалната диагноза и последващите след нея мерки. Важното е да потърсите неща, които ви носят удоволствие в ежедневието – като общуването с близки хора, спорта (не като средство против надебеляване), учене и др. Тези хобита ще заемат голяма част от времето ви и бихте могла да насочите енергията си в нещо градивно. Тези хора, които ви наричат анорексичка, изглежда не са такива, които биха ви били близки и си струва да полагате усилия да се сприятелявате с тях, така че не е редно да приемате мнението им за нещо важно. Хубаво е да имате подбор към храната и да се храните добре и пълноценно, както и да спортувате, но с това не се изчерпва смисъла на живота ви.
      Ако имате нужда да поговорите с някого или имате други въпроси, сме на ваше разположение.
      Желая ви успех!
      Марина Любомирова

      Reply
      1. Анабел

        Благодаря Ви много,но само не разбрах имам ли Анорексия или не? Съжелявам за глупавия въпрос

        Reply
        1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

          Анабел,
          Отговорът на този въпрос може да получите само от лекар след нужния преглед. Съветвам ви да се обърнете към такъв.
          Поздрави,
          Марина

          Reply
  64. Дани

    Здравейте, искам да попитам ако аз осъзнавам колко опасно е да повръщам, храня се балансирано в 80% от времето си, позволявам си дори изкушения, спортувам вкъщи 3-4 пъти седмично и се наслаждавам на живота, но все пак искам да изглеждам добре заради самата себе си и ПОНЯКОГА прибягвам да повръщане, булимичка ли съм? Осъзнавам колко е опасно и какви болести мога да си докарам, след такава фаза имам и лош дъх и се самообвинявам. Знам,че ще ме посъветвате да потърся помощ,но ще съм благодарна на няколко реда, защото смятам, че все още съм в контрол над нещата. Няма да конкретизирам години, килограми и откога се „освобождавам“ от храната, факт е, че ми трябва малко, за да спра и никога да не го правя. Просто съм вманиачена на тема външен вид, смятам себе си за интелигентно момиче, което работи в сферата на образованието, имам обожатели, не ми липсва мъжко внимание и тн. И харесвам начина по който изглеждам. Но… има периоди ,в които губя самоуважението си. Помогнете ми с няколко думи моля ви,изчетох коментарите… Благодаря предварително

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Дани,
      Чудя се какво очаквате да получите от нас като обратна връзка на питането ви. Дали като визирате, че сте изчела всичките ни коментари и знаете какво ще ви посъветваме, има смисъл изобщо да ви казваме нещо. Защото на мен ми звучи сякаш нямате нужда от нашето мнение, дори въпроси, защото отказвате да споделите точна информация за себе си. Имате ли нужда да ви помогнем в нещо или просто искате да потвърди някой собствената ви самооценка?
      И все пак, струва ми се, че поставяте голям акцент на изглеждането, на визията, на мнението за външния ви вид. Има ли нещо под цялата тази обвивка? Например чувства, емоции, преживявания, мечти? За какво ви е цялото това представяне и обвивка, ако не го ползвате, за да получавате удовлетворение и да се радвате на живота, да приемате възходите и паденията?
      Желая ви успех!
      Марина Любомирова

      Reply
  65. Никол

    Здравейте!
    До сега никога не съм посещавала или допитвала до професионален психолог ,защото мисля ,че съм доста силен характер и не се поддавам на трудностите..по-скоро ги сдъвквам. „Рано или късно всеки от нас си намира майстора“-тази фраза намирах за банална,дори смешна и мислех,че е невъзможно да ми се случи на мен.Е да ,но ми се слуучии…Имах сериозен приятел в продължение на 3 години ,но нещата накрая не вървяха и в крайна сметка по мои начини разбрах и установих ,че той ми изневерява..стори ми се невъзможно,защото аз съм моногамна,честна ,винаги сме били доволни от взаимоотношенията ни и ми дойде като гръм от ясно небе…не исках да повярвам,но нямаше смисъл да продължим…това е предателство за мен и нямаше как да простя..не се имам за ирина шейх,но смея да твърдя ,че съм с доста секси външност,поддържам се в добра форма и съм със сериозна професия и интелект..само той е загубил,според мен…преживях го доста трудно,защото не успявах да си обясня ЗАЩО ..и просто спрях да се питам и продължих напред! Такаа… от „нищото“/общи познати/ се запознах с едно момче. По-малък е от мен с 2 години..досега съм нямала партьор по-малък от мен..омагьоса ме доста бързо,смисъл,че не съм от момичетата ,които се впечатляват от скъпи подаръци или екскурзии..ценя не опаковката,а вътрешността!Наистина ме разбираше доста добре и се сближихме бързо..след време се стигна и до полов контакт,след който започнахме да сме заедно и да спим абсолютно всяка вечер.Не говорим за сексуални контакти всяка вечер,но задължително си лягахме и събуждахме заедно.Такава поносимост /:Д/ до сега във връзките си съм нямала..труден характер съм,не съм заядлива или нещо..просто съм принципна и някой като ме ядоса..не искам да го виждам някакво време..при нас няма такова нещо..искам да го виждам дори когато сме се сдърпали за нещо..проблема ми и запитването ми е ..този човек ме промени доста от към гледна точка ,че правя компромиси с принципите си и не съм убедена ,че това е правилно…но наистина го обичам от цялото си сърце и душа…не вярвах,че ще обичам така след като бях предадена така,но се случи…не знам какво да правя наистина съм объркана..моля Ви за някакъв съвет. Благодаря Ви предварително.
    С Уважение:Никол

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Никол,
      На първо четене се зачудих какъв е въпроса ви всъщност. След това разбрах какво питате. Определяте се като „труден характер“ и вероятно като такъв, ви е много трудно да правите компромис с принципите си. Опитайте се да си дадете сметка, ако си позволите да правите компромиси, какво ще изгубите от себе си. Съответно ако се противопоставите, с какво ще се наложи да се разделите. Вие трябва да направите този избор и да приемете неговите негативи, които ще са цената, която ще платите. Възможно е заради навика си да реагирате по този начин досега, това да ви кара да чувствате, че изневерявате на себе си и това е неприемливо (а всъщност лошо ли е и защо?). Но от кое имате по-голяма полза: да бъдете себе си в пълния си вид на характера си или да си позволите да бъдете щастлива и да смекчите принципите си, което не значи, че ще загубите самоличността си. Звучите като щастлива жена и това рядко се случва – бихте ли жертвала това щастие, за да отстоявате принципите си? А всъщност, какво е най-голямото ви притеснение, че ще се случи, ако го направите? Мислите ли, че тази промяна би ви навредила в бъдеще? Защото ако според вас перспективата е неприятна, то направете нужното.
      Ако имате други въпроси, оставаме на ваше разположение.
      Успех!
      Марина Любомирова

      Reply
  66. Gergana

    Здравейте !
    На 17 години съм, висока съм някъде 166 и тежа 55кг. … Преди четири месеца бях 67 и просто ей така, без диети и огромни лишения и гладуване свалих тези килограми. (не ям всичките тези вредни храни, газирано и тестени работи) .. Но от два месеца нямам менструация и се появи този ужасен запек и още доста от тези по-горе изброени симптоми. Трябва ли да се притеснявам или това е от стреса вкъщи, несоделената любов, която ме мъчи от доста време и изобщо всички тинейджърски проблеми ? Благодаря Ви предварително

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Гергана,
      спирането на менструацията Ви и запекът вероятно са свързани със всички фактори, които споделяте: загубата на 12 кг. за 4 месеца, стреса вкъщи, несподелената любов.
      Въпреки, че Вие не определяте лишенията като огромни, тялото Ви явно ги отчита като силно дестабилизиращ го фактор.
      Съотношението между вашите ръст и тегло е в норма, но за да възстановите баланса в организма си ще е нужно да се храните пълноценно и да пиете достатъчно вода.
      Емоционалните аспекти на живота, заслужават не по-малко внимание от тези свързани със физическото здраве. За това погрижете се за себе си и в този смисъл. Говорете и споделяйте с близките си хора това, което Ви тревожи и вълнува. Споделеният опит на важни за Вас хора може да Ви даде ценна и различна гледна точка, както и да бъде източник на подкрепа.
      Успех!
      Полина Гиргинова
      „Сдружение Вега“

      Reply
  67. Ева

    Здравейте,
    Страдам от хиперфагия. Чувствам се депресирана, нещастна и без изход.
    В себе си имам воля, защото не пия антидепресанти и няма да посегна към тях – искам сама да се справя.
    Историята ми е дълга.
    Влюбих се в мъж по-възрастен с десет години. Оженихме се и имаме дете.
    Започнаха неразбирателствата с него, обвиненията, че съм се омъжила за него по сметка, защото ми ебило изгодно….Такова нещо няма. Винаги сме делили, дори отчасти обзаведох жилището му. След като се оженихме той купи ново жилище, не позволи аз да съм съсобственик. В живота му има властна майка, властна сестра и безхарактерен баща, смачкан от горните авторитети. Започнаха да говорят зад гърба ми лошо. Мъжът ми също започна да говори лошо за мен.
    Осъзнах, че този мъж не ме обича и го напуснах с детето.
    Живеем в друга страна и сме сами. Минаха години, а аз още съм емоционално травмирана от тези хора. Напълнях доста 80 кг. Опитвам се да сваля, но е толкова трудно. Храната ми носи удоволствие. Работата ми е потискаща. Имам ужасен началник. Тъжно става като гледам д уги семейства. Осъзнавам собствения си провал.
    Как да надвия хиперфагията ? Важно е да изглеждам добре.
    С майка ми имаме ужасни отношения. Имам приятели, но не споделям с тях, защото няма да разберат това, което им кажа.
    Помогнете ми.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Ева, разбирам, че сте преминала през сериозни житейски изпитания.
      От споделянето Ви разбирам, че сте била и сте част от взаимоотношения и връзки, които ви карат да се чувствате емоционално травмирана и потисната.
      Имате преживяване, че сте се провалила.
      На базата на моят професионален и личен опит мога да Ви уверя, че повечето хора рано или късно се изправят пред сериозни трудности или кризи в живота си и това е нормално. Заслужаващото специално внимание във Вашият случай е това, че използвате храната, като компенсаторно средство за справяне.
      От друга страна, позитивен е факта, че имате желание и воля да търсите изход от проблемите, които Ви измъчват.
      При съвместна, целенасочена работа с професионалист, Вие бихте могла да работите за преодоляването на патологичният си модел на хранене и развиването на други възможности да се справяте с житейските трудности.
      Според мен едно от най-големите богатства на човека е свободата му воля, която му дава възможност да избира как да постъпи. Ние я имаме, дори в моментите, които ни изглеждат безизходни.
      Споделяте, че имате приятели, но не споделяте с тях. Препоръчвам Ви да се запитате, с кой от приятелите си , все пак бихте могли да споделите за грижите и проблемите си.
      Ако намерите човек, който би чул, това което таите в себе си е много вероятно да се почувствате подкрепена и по-добре.
      Съветвам Ви да потърсите професионалист, който да Ви партнира за решаване на Вашите проблеми.
      Преодоляването на проблем като хиперфагията не е въпрос само на воля, но и на решение да се приеме помощ.
      Ако имате нужда от консултация, чрез видео разговор с член от екипа ни, бихте могла да заявите такава чрез телефона или електронната ни поща.
      Желая Ви всичко добро,
      Полина Гиргинова

      Reply
  68. Сияна

    Здравейте! Пиша Ви във връзка с проблем, който се появи у приятеля ми. Той е на 22 години. Има шофьорска книжка от около 3 години и половина. Има собствена кола, на която обръща огромно внимание, все и прави ремонти, сменя разни части. Като цяло това му е хобито! В това няма проблем, но когато шофира, доста често го обвзема страх, че може да е блъснал някой! Понякога се връща от където е минал, за да провери дали всичко е наред. Оглежда колата да не е ударена. Вечер, когато се прибере слиза по няколко пъти до колата си, за да провери дали е заключена, дали прозорците са вдигнати… Има газова уредба, но кара на бензин, защото наскоро смени някакви филтри и си мисли, че нещо не е както трябва, въпреки, че знае, че е направил всичко перфектно, защото си разбира от тези неща. Параноя ли е, страх ли е, не знам! Той самият знае, че това не е вярно! Знае, че няма как да блъсне човек и да не усети, пък и за тези години е навъртял има-няма 60-70 хил. км. Всеки ден пътува с колата си и е много внимателен и разумен шофьор. Това притеснение се проявява не само при шофирането. Преди няколко вечери трябваше да остане сам у тях и след това ми каза, че повече от 10 пъти е проверявал дали прозорците в апартамента са затворени, дали вратите са заключени… Когато излиза се връща да проверява дали котлоните са изключени,дали всички уреди са спрени, дали е заключил вратата…Има нужда да се освободи от тези мисли, защото цялото това притеснение му причинява ужасно главоболие. Всеки път, когато говорим за това той казва, че разбира, че това е само в главата му, не е вярно и дори не знае защо си го мисли, но не може да спре. Иска да му помогна. Говорим много на тази тема (само на мен е споделил), но на следващия ден пак е същото.
    Благодаря Ви предварително за отделеното време!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Сияна, описаните от Вас поведения и мисли на Вашият приятел биха могли да са симптом на обсесивно-компулсивно разстройство.
      Това предположение бихте могли да се проверите, чрез разговор с психиатър или психолог.
      Подобно състояние може да се повлияе положително както от психотерапевтична работа, така и от медикаментозно лечение, предписано от психиатър.
      Положителен фактор е, подкрепата, която партньорът Ви получава от Вас.
      Разбираемо е, че той не може да спре тези мисли, въпреки че го желае. Това е част от характеристиките на проблема.
      Чрез помощ от специалист ситуацията може да бъде овладяна и това да доведе до подобряване качеството на живот на Вашия приятел.
      Ако имате въпроси, заповядайте отново.
      Полина Гиргинова

      Reply
  69. Elena

    Здравейте. Искам да попитам има ли антидепресант, който да е със същото действие като сероксата, но от него да не се пълнее?

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Елена, важно е да се консултирате с психиатър преди да приемате който и да било антидепресант.
      В нашият екип няма такъв, но можем да Ви препоръчаме колегите от „Адаптация“: http://www.adaptacia.info/.
      Всичко добро.

      Reply
  70. Алекс

    Здравейте… Не знам от къде да започна като цяло, но вече не се понасям. Не мога да обикна никой. В момента си мисля, че няма по-ужасен човек от мен.
    Подвеждам хората постоянно.. Случвало ми се е да си падам по момче и в момента, в който ми признае какво чувства към мен, привличането изчезва… и когато този човек се отдръпне от мен с цел да ме забрави Аз отново го желая.. обръща ми внимание и пак не го искам. Знам, че проблемът е в мен, но не знам на какво се дължи. Когато реша, че най-накрая съм си харесала някой започвам да го желая, а той прави така, че да ме отблъсне от себе си.. дали и в този случай отново аз съм виновна.. Чудя се.. До сега не съм имала приятел, но не съм никак изолирана от мъжкото внимание.. проблемът е там, че съм много капризна и не мога простоооо не мога да обикна никой.. Ужасно е чувството мисля, че никога няма да се влюбя, а го искам толкова силно, искам да обичам… Когато видя някое красиво момче си го харесвам и после ми минава не ме държи дълго. Има момче в момента което прави всичко за мен, държи се мило и си затваря очите за много неща проблемът е там, че не го харесвам и не искам да съм с него само заради доброто му отношение към мен, не мога да го манипулирам по този начин.. имам съвест. Харесвам един от приятелите му визуално и по характер, но и това не мога да му причиня… Общо взето ми е адски объркано и не знам на какво се дължи…. Колкото и егоистично да звучи никой не може да ме впечатли, а дори някой да го направи той сам се отдръпва… въртя се в един кръг. Момиче на 16г

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Алекс,
      няколко неща ми правят впечатление в това, което ни пишете. Първо споделяте, че „не можете да обикнете никой“, тревожите се, че „никога няма да се влюбите“, питате се дали сте виновна и дали проблемът е във вас, пишете и за чувство, че се въртите в кръг и сте объркана.
      Първо ми се иска да ви уверя, че със сигурност в животът Ви предстоят още много етапи и промени. Много е вероятно, с изминаване на годините неща, които сега Ви се виждат трудни, да се превърнат в естествена част от живота Ви.
      Имайте предвид, че за да дойде обичта между двама е нужно време за общуване, споделяне на близост, изграждаше на доверие, привличане и нарастваща нужда да споделят времето, мислите и чувствата си.
      Дайте си сметка за какво сте готова на този етап от живота си: за приятелство с момче, за забавления в обща компания, за споделяне на мигове заедно или друго.
      Оставям с преживяването, че искате любов, без да сте наясно какви са измеренията на това ваше желание: защо ви е, какво искате да получите чрез нея, искате ли да давате любов?
      Попитайте се какво Ви спъва, да се сближите с конкретно момче и какво Ви кара да се въртите сред отношения на отблъскване и привличане?
      Има ли неща, които Ви плашат в тези отношения? Какви?
      Какво сте готова да дадете за да сте близка с момче, като нямам предвид физическите аспекти на връзката, а по-скоро емоционалните.
      Какво сте готова да получите от него?
      Можете да започнете от този тип отношения, в които Ви е по-леко и комфортно, вместо да се вкопчвате в голямата цел: Любовта. Пътят към любовта може да бъде много приятен, не го пренебрегвайте.
      Предлагам Ви да си изберете едно момче което, наистина Ви допада и да си поставяте малки цели, в процеса на сближаването с него.
      Поздрави,
      Полина Гиргинова
      „Сдружение Вега“

      Reply
  71. Петя Петрова

    Здравейте!Откакто се е отделила от нас, дъщеря ми/32 годишна/,рядко контактува със семейството. Все ние я търсим,питаме как е и ни се отговаря- добре.Обаче в годините има случаи, когато като оплеска пейзажа идва,реве,разкайва се,ние съответно помагаме/ предимно с пари,защото тя съвети не иска/ обещава и след известно време научаваме за друг гаф.Даже наскоро научихме, че е взела голям кредит, който не може да връща.Искахме да поговорим, но ни беше казано- спокойно,аз ще се справя.Но от банката я търсят,тя не вдига,обаждат се у дома, ние се тормозим.Моля, дайте ми съвет

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,госпожо!
      Не мога съвсем ясно да ви разбера за какво точно искате съвет? Как да постъпите в конкретната ситуация със заема, как да се държите с дъщеря си, така че да промени отношението си към вас или пък решенията, които взема, или нещо друго?

      Reply
      1. Петя Петрова

        Искам да попитам как да постъпя, така че тя да промени отношението си към семейството, по отношение на решенията, които взема, въобще- как да се държа с нея

        Reply
        1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

          Здравейте отново!
          Въпросът, който задавате е много труден за еднозначен отговор! Със сигурност вашите отношения такива, каквито са, са се градили от раждането на дъщеря ви до днес. Звучи ми логично, че е необходимо нещо да се промени. Моето лично мнение е, че за да разберете какво точно, е необходим анализ и работа, които само вие може да свършите и никой друг вместо вас!
          Не съм наясно с начина, по който общувате – как вие реагирате на това нейно поведение. Едно нещо може да се каже по много начини и всеки път посланието е различно. Обърнете внимание какво и как й казвате, как тя реагира на това, кой е начина , по който това, което искате да й кажете достига до нея. На първо четене изглежда е необходимо да сложите по-строга граница на нейното поведение. В смисъл какво допускате да прави тя спрямо вас, до къде е вашата търпимост, до къде ще я пуснете да стигне. Ако по директен или индиректен начин сте й показали, че има кой да я „носи на гърба си“, тя няма причина да спира тази практика. Понякога е необходимо да отхвърлим човек, именно , защото го обичаме, за да му помогнем да се научи да се справя сам. Не съм сигурна до колко това именно е вашия проблем и дали уцелвам посоката.
          Ако имате нужда да поговорим повече се чувствайте поканена да ми се обадите на телефон 0876 566 557.
          Поздрави,
          Ана Ганчева, сдружение „Вега“

          Reply
        2. Томи

          Здравейте, искам да ви попитам и да ми споделите Вашето професионално мнение и някакви стъпки за напред, но първо ще ви въведа в нещата. Имам приятелка която преди 3 години отслабна прекалено много и се стигна до болница. Положението беше ужасно, но се стигна до успех и я върнахме в нормален живот доста трудно. След като се постабилизира в прогрес на една година.. тя напълня отново но в рамките на нормалното . Сега обаче от 1 година насам постоянно извършва физически упражнения и се лишава от пълноценна и здравословна храна като яде само вечер и то ябълки,портокали, зелена салата и нискокалорични меса. В момента фигурата и е перфектна, но се плаша от други фактори например : крайниците винаги са ледени; депресия; страх от самота; постоянно си мисли че е дебела а всъщност си е прекалено добре. Постояно възникват скандали когато се заговори за храна или диети. Лишава се от сън и се стреми във всичко да е най-добра. Здравината на касъма и ноктите отслабва.Непонася коремчето си, докато то изглежда перфектно. Прочетох малко в интернет и видях, че това са признаци за тази болест и за това се допитвам до вас. Моляви помогнете, защото момичето е още младо. Те първа ще бъде пълнолетно.

          Reply
          1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

            Здравейте,Томи!
            Прав сте, че особеностите, които изреждате в емоционалното и поведенческото състояние на приятелката ви, са симптоми на разстройство на храненето. Искам да направя уточнението, че такава диагноза може да се сложи само от психиатър!
            За съжаление тази болест се отключва в млада, юношеска възраст, на каквато, доколкото разбирам е и вашата приятелка. Също за съжаление мога да кажа, че минават години, докато хората страдащи от подобен проблем, осъзнават, признават проблема си и търсят помощ. А за да има лечение на психическо страдание е необходимо желание, съдействие и много труд. Тъй като в тези случаи проблема с храната е израз на други,вътрешни, дълбоко лични проблеми, няма как друг човек да помогне за решението им. Сам вие,предполагам, знаете, че вашите лични проблеми може да разрешите само вие и никой друг, колкото и силно желание да има този друг. Това, което вие може да направите е да спрете да говорите с нея за храна. Това не означава да не споделите тревогите относно нейното състояние, но само толкова. Колкото повече говорите за храна, толкова повече тя ще се ядосва, отдръпва, отрича и т.н., докато спре да споделя напълно с вас. Говорете с нея за това как се чувства, какви са проблемите й, просто я слушайте и й покажете, че сте там, че се интересувате от нея и може да й помогнете, ако тя пожелае. Все пак не позволявайте единствено темата да храната и мрачното й състояние ръководи вашите отношения и общуване. Темата е много деликатна, само вие може да решите какво да бъде конкретното ви поведение, за да й бъдете полезен. Ако имате нужда от още помощ може да ни намерите на телефона на сдружението.
            Не забравяйте, че ако се притеснявате за нейното здравословно състояние, може да се обърнете към лекар.
            Успех!
            Ана Ганчева, сдружение „Вега“

  72. Marina

    Здравейте , моя проблем е голям случиха ми се много и на куп лоши неща.Теглих голям кредит имах магазин изведнъж спря да върви дългогодишния ми приятел ме заряза понеже си направи негов бизнес и му потръгна и ми изневери и каза “ако не си беше вряла носа щяхме още да сме заедно“ в същото време ми лепна папиломен вирус и трябваше сама да се лекувам. В Промеждутъка между двете гаджета се опита да направи някакъв разговор с мен , но аз имам достойнство и го одрязах и се влачех тайно като черво. Трябваше да почна нова работа заедно с магазина изкарах 4 месеца без нито един почивен ден ,за да си спася магазина ,но ми писна много бях изморена и го затворих и сега от 550лв изплащам кредита за магазина 210 и не ми остават никакви за излизане.Зайчето ми почина ,което обичах като дете и гледах от 12 години и то по много гаден начин.Постоянно дебелея отслабвам като съм в депресия най-вече дебелея само сладкото ме успокоява.Излизах с няколко момчета даже много и никой не ми харесва а който ми харесва е пален боклук и си седя сама вече една година след раздялата и няма ден в който да не мисля за онзи боклук дето ме лъга. В нас положението е зле живея с родителите ми , но майка ми денонощно е на работа а баща ми е много лош човек и ме тормози всекидневно психически и прави скандали и не излиза от нас. Осъзнавам че ако се изнеса ще съм по-щастлива и може би ще ми се нареди живота и ако имам пари да излизам ,но на този етап с 550лв и 210лв кредит и 50 карта за градския и ми остават пари колкото в работа да си взема нещо за ядене тъй като съм 12 часа ,депресията ми не минава и аз си мисля често за самоубийство,но не ми стиска много съм вярваща ходих на 3 врачки ,две много ми познаха.Едната каза, че ми е заключен късмета иска 125 лв нямам да и дам и не искам с врачки да се занимавам.Моля Ви кажете ми какво да правя на 23 съм със завършен професионален бакалавър ,не съм грозна напротив ,но нямам самочувствие и желание за живот.Нищо не ме прави щастлива липсва ми човек до мен.Съжалявам че стана толкова дълго.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,Марина!
      Изглежда много ви се е събрало и като че ли няма сфера в живота ви, в която да се чувствате добре. Надали е възможно всичко да се оправи бързо и лесно, но със сигурност възможността да подобрите живота си е във ваши ръце. Като за начало може да напишене един лист основните области в живота ви, напр.: интимен живот, семейство, работа, свободно време, развлечения и т.н., според вашето виждане. След това към всяка област подробно опишете липсите, които имате, след което вземете само едно нещо, това, което ви е най-важно в момента и направете подробен план как може да си го случите. Не мислете какво е възможно и какво не е възможно да се случи. Първо поставете целта и след това започнете да мислите как да стане, стъпка по стъпка. Ако оставите идеята да отстои в съзнанието ви, ще се изненадате колко идеи ще ви дойдат с времето, стига да си го позволите. Разбийте пътя на малки стъпки и ги следвайте. Която и част от живота си да подобрите ще се почувствате по-добре. Разбирам, че може да ви е трудно да правите това сама, затова ако имате нужда от помощ, може да ни потърсите. Имаме възможност да работим на много ниски цени с хора с финансови затруднения, така че не се колебайте да ни потърсите при нужда.
      Успех!

      Reply
      1. Marina

        Каква е цената и къде точно се намирате?

        Reply
        1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

          Здравейте,Марина!
          Цената ни за една сесия е 35лв. В момента имаме възможност да работим на символични цени с хора, които нямат финансовата възможност да си позволят психотерапия. Студиото, което ползваме се намира на ул. „Цар Симеон“ 13.

          Reply
          1. zuzi

            moe li jena s shezofreniya da zabremenee i da rodi normalno dete bez otkloneniya

  73. Анонимна.С

    Здравейте!
    Реших да потърся помощ по един проблем, който усещам от известно време. С няколко думи, става въпрос за една страшна паника, която изпитвам, когато съм във връзка с човек, на когото държа. В миналото ми се е случвало доста пъти да бъда зарязвана по един и същи начин -като момчето/мъжът отсреща не ми казва нищо, но започва да бъде по-пасивен, да отсъства и да не ме търси (до момента, в който аз, изтерзана от незнанието какво се случва, го намирам и там му се налага да ми каже в очите, че не иска да е с мен). Това състояние на отсъствие и пасивност е страшно болезнено, още повече, че не зная аз ли съм го предизвикала и как. Не предполагах за емоционалния багаж, който тези изживявания са ми оставили, докато не срещнах един прекрасен човек. Сега съм с него и, естествено, с надеждата порочен кръг да няма. И мисля, че няма, само дето аз започвам да имам едни състояния на паника, че ще ме зареже по същия начин. Ужасно е и не искам това да пречи на връзката ми и търся начин да се справя. Затова и пиша тук. Благодаря за отделеното време и ще се радвам да мога да поговоря със специалист и на живо!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте!
      Хубавото в цялата история, която споделяте е, че сте успели да забележите поведението на бившите ви партньори преди да се отдръпнта от вас. Според мен, това може да бъде добър компас, на който да се доверите в настоящата си връзка. Искам да кажа, че вие сама усещате кога човека отсреща се отдалечава и имате време да реагирате, а не „проспивате“ този период, така че раздялата да бъде изненада за вас. В този смисъл бихте могла да имате доверие на собствените си преживявания и да се наслаждавате на връзката си, след като няма индикации за отчуждение от страна на партньора ви. Само не знам доколко това ви успокоява. Със сигурност, стари травматични ситуации остават дълбоки следи в нас, ако не сме успели да ги преживеем и интегрираме напълно. Един от начините да успокоите страховете си е като говорите открито за страховете,притесненията,нуждите,очакванията си и т.н., с мъжа до себе си. Ако имате насреща си човек, който може да ви приеме с тези ваши преживявания, добре, ако ли не, вие сама ще трябва да прецените, доколоко и как е добре за вас да се доверите и разкриете. Колкото до това дали вие сте провокирали разделите в миналото си, може да разберете или като питате мъжете, с които сте била (което си е най-сигурния начин), или по време на терапия.
      При желание за среща от ваша страна, аз съм на разположение! Може да намерите координатите ни в сайта, в раздел „Контакти“.
      Желая ви всичко най-добро!
      Ана Ганчева

      Reply
  74. Анонимка

    Здравейте! Тази година ми предстоят матури и майка ми ми преподава по математика. Проблемът е, че често се случва, когато сбъркам нещо, да се ядосвам и просто безмълвно отивам в стаята си, и се разплаквам… Ходя и на уроци по български, но там съм при непозната госпожа и не се случва така. Много пъти съм се чудила защо става така. Майка ми не ми крещи. Доста пъти съм страдала от ината си. Това има ли връзка? Помогнете ми ;(

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте!
      Няма нищо лошо в това, че плачете, в следствие на ядосването ви – това е начин да разтоварите напрежението. Не е нужно майка ви да ви крещи, за да се безпокоите от нейната евентуална реакция и да търсите нейното одобрение. Най-вероятно искате да постигате добри резултати и да не я разочаровате, възможно е да си мислите, че тя би се разочаровала от грешките, които правите. За да не стоите в неведение и да се дерзаете какво е нейното мнение, попитайте я, поговорете си за нейните и вашите очаквания, какво ви напряга вас, когато сбъркате и как е възможно да се справяте в такива ситуации. Много е възможно да усещате напрежение, което е породено от вашите опасения, а не от нейните очаквания. Абсолютно нормално е в такъв важен период от живота ви, в който имате много отговорности, да се притеснявате повече от необходимото. Важното е да намерите баланса и да можете открито да говорите с близките си хора за притесненията си и за изборите, които правите.
      Ако имате други въпроси, не се колебайте да ни потърсите отново!
      Успех на матурите!

      Reply
  75. Пенева

    Здравейте. Синът ми е на 4 г. и още от малък е доста не общителен и притеснителен при непознати дори като бебе плачеше от непознати ,но това което ме очудва е защо вапреки че от две години вече в градината е с едни и същи деца и госпожи продалважа да не говори с тях и да не се включва в колективните игри ,а предпочита да стой сам и да си играе .а сега от дже седмици почна да отказва и да говори в кащи за по няколко часа питам го защо го пражи тои и дума не казва. Неразбирам протеста си срещу нещо ли изразява по този начин . Той проговори касно на 3.г 6 м.и все още не успява да се изразява хубаво. Какво е вашето мнение . Благодаря предварително.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте!
      Нужна ни е малко повече информация, за да можем да ви дадем нашата обратна връзка. Като начало, какво имате предвид, че е проговорил късно – тогава е издал първите звуци и срички, или тогава е започнал да казва първите си думи? Как реагирате вие на неговите успехи или неуспехи в говора – радвате ли му се на думите, поправяте ли го често, когато каже нещо, карате ли му се, когато бърка? Когато е започнал да отказва да говори, случило ли се е нещо в семейството или в градината, което може да му е повлияло стресиращо? Какви стратегии сте опитвали досега, за да провокирате говора и общуването му с други деца?
      Очакваме вашите отговори!
      Приятна вечер!

      Reply
      1. Пенева

        Някои от първите си думи казваше още на 2 г. 6м. малко след това отказа да казва каквато и да е дума . До това лято на 3 г. 6 м. когато го спрях от градината и три месеца се занимавах изцяло с него и с много приказки, книжки започна още първия месец да има желание сам да повтаря различни думи ,даже наи сложните му бяха наи интересни .Сега вече се опитва да разказва и приказки макар и да не успява да каже всички думи правилно.При всяко ново нещо което усвоява независимо дали е дума или умение го хваля и му се радвам, Когато казва нещо неправилно в никакъв случей не му се карам ,а просто му повтарям думата и му казвам че така е правилно.В семейството нищо не се е случило ,в градината госпожите също според тях няма нищо което да се е случило.Макар ,че до преди няколко месеца поне ходеще при децата когато играеха ,а сега почна и да стой сам отстрани ,но за говорене нито дума не казва там на никой.Това което ме притеснява е защо и в кащи започна с часове да отказва да говори ,ако оска нещо просто го посочва.Забелязвам ,че ако почна да го питам защо го прави или да му се скарам , че постъпва така мълчанието му продължава по дълго . А когато не му обръщам внимание и се правя че нищо не се е случило му минава по бързо. Помислих си да не би да търси внимание по този начин ,но той в никакъв случей не е лишен от внимание. И аз и баща му се занимаваме много с него.

        Reply
        1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

          Синът ви е точно във фаза, в която изпробва докъде стигат границите ви. В този смисъл, продължавайте да демонстрирате липса на внимание при появата на такива моменти. Изглежда, че той се затваря в себе си, когато поставяте акцент на тези състояния. Разбира се, продължавайте да бъдете в течение с неговото поведение и му дайте време, седмица или две, дори месец, в което да не го питате защо така прави. Най-вероятно ще настъпи някаква промяна в последващите му реакции. Опитайте се в течение на времето да му дадете сигурност, че го подкрепяте във всяка ситуация и нужда. Че ако има проблем, може да ви сподели и да се чувства закрилян от вас. Много е вероятно този етап да приключи до предучилищна възраст, когато предстоят още промени. Освен, че поведението му се различава от това на другите, наблюдавате ли в детето липса на жизнерадостност, бихте ли го определили като нещастно? Някои хора по-бавно пристъпват към соцализация сред връстниците си, но това не значи задължително, че имат проблем.
          Ако вие самата и баща му живо се притеснявате за това той да не остане аутсайдер, е много вероятно детето да усеща тази емоция. Опитвайте се да не поставяте това като проблем, а като етап, през който минава. Той може наистина да няма нужда да си играе с останалите в момента, а да открива сам света, затова му дайте пространство да го прави на спокойствие. Ако вие и учителите постоянно го подканяте да се присъедини към другите, той по-скоро ще се заинати и ще се притеснява още повече да го направи. Опитвали ли сте да го срещате с други деца извън градината? Ако не сте, то пробвайте различни варианти – да си играе с други деца на площадка навън, да поканите някой на неговата възраст вкъщи, където той се чувства комфортно, да отидете вие на гости на някое детенце или в някой детски клуб. Опитайте се да го поставяте в различни и разнообразни ситуации, за да видите как реагира и дали има промяна.
          Прекаленото внимание, също може да бъде проблем и да притеснява момчето. Няма как да ви кажем съвсем ясно и точно защо синът ви е затворен, тъй като нямаме лично впечатление от неговото поведение, а само вашата гледна точка. Ако вие сте взискателни родители и имате високи изисквания към него, които той не може да покрива, това също може да му влияе.
          Всичко, което ви казваме е хипотеза, тъй като имаме частична информация, затова не взимайте думите ни за абсолютна истина. Ако ви изникват други въпроси, не се колебайте да ни потърсите отново!
          Успех!

          Reply
  76. Иванова

    Здравейте безкрайно съм обезпокоена на синът си, който е само на 5 години , а в него има натрупана толкова агресия. Още в детската ясла , когато беше , започнаха да ми се оплакват, че когато се почувства уплашен, ядосан или застрашен хапе. Случаите не бяха фрапантни. Но това с хапането се пренесе и в детската градина. В първа и втора група преглъщаха нещата с обяснението че са малки, от новата среда, детски конфликти. Проблемът идва от там, че той вече е трета група, а нещата вместо да се успокояват, се влошават. Родителите започват да се надигат срещу него и цялото ни семейство.Опитвала съм с какви ли не методи, дори с медикаменти, но не се получава и вече се чувствам отчаяна и безсилна. моля за съвет

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте!

      Напълно разбираемо е да сте толкова притеснена за сина си. Всеки родител иска да възпита и отгледа щастливо и жизнерадостно дете, което умее да се разбира с другите хора.
      Има няколко важни неща, които ми се иска да ви кажа по повод на състоянието на сина ви. Едно от тях е, че агресията е енергия, която не е задължително нещо лошо. Синът ви е натрупал енергия, която е необходимо да бъде разтоварена по някакъв начин, за да може да продължи да функционира нормално и вероятно той не успява да намери по-безопасен начин.
      Има и няколко други важни фактора, които се отнасят до семейната среда. Важно е каква е атмосферата, в която живее, начина по който се общува в семейството, какви са изискванията към него, отговорностите му. Когато е започнал проблема, случило ли се е нещо сериозно или някаква промяна, за да започне да става агресивен, какви други странични влияния има, с кого общува извън семейството, има ли нещо друго, което може да окаже влияние върху него и настроението му.
      Важно е какво е отношението към явната агресия във вашия дом: тя е част от ежедневното общуване или пък е нещо крайно неприемливо, което никой не прави или друг вариант.
      Когато има проблем в семейството, е важно да вземат участие в разрешаването му всички членове. Това е хубаво да се случи в един разговор между всички, дори и поредица от такива, в които да се поговори какво се случва в детето в този важен за него етап от развитието. То трябва да се почувства в безопасност и сигурност в компанията на родителите си, за да може да сподели всички тревоги, да разкаже за нещата, които го тормозят и да получи вашата подкрепа. Всякакъв вид насилие (физическо и психическо), назидание (знаеш ли колко много ми се карат, заради теб в градината) и заплахи (ако не престанеш, ще бъдеш наказан да не гледаш телевизия един месец), би довело до затваряне на детето и търсене на проблема вътре в себе си или засилване на проявите му на агресивност.
      Ако агресията е поведение, на което откликвате, е вероятно момчето да го ползва за привличане на вниманието ви. В такъв случай, е добре да му отделяте повече време и внимание, за да си играете с него и да се интересувате от него.
      Ако правилата ви вкъщи и тези в детската градина не са еднакви, като например агресията вкъщи е приемлива, а в градината не е, то детето не може да направи разграничение и да се държи по различен начин на двете места.
      Ако то е нарочено в градината и вече има такава идея, че „той е лошо дете“, то тогава трябва да поговорите и с преподавателите там и евентуално да намерите нов начин за негово успокояване и разрушаване на тази тенденция.
      Бих ви препоръчала да говорите честно, открито с детето си и да му споделите, че се притеснявате за него, че искате да го видите как общува с другите връстници нормално и щастливо и когато това не се случва, вие бихте му помогнали да започне да се случва. Със сигурност, когато опитвате нови стратегии за справяне, трябва да проявите търпение и постоянство. Промените не се случват за един ден, а са в следствие на вашия личен пример, на вашето отношение и разбиране. Детето приема за правилно поведението, което наблюдава вкъщи и несъзнателно го копира и приема за свое. Затова трябва да има единство в това, което казвате, че очаквате от него да прави и това, което вие самите правите.
      Вариантите са много и различни, както и стратегиите за тяхното решение, затова ви предлагам ви среща, на която да поговорим за тези неща и евентуално да намерим откъде е започнал проблема и какво може да се направи, как можете да помогнете на детето си да мине през трудния период.
      Може да ни намерите на тел.0876 566 557.

      Желая ви успех!

      Reply
  77. Албена

    Здравеите! Аз съм на 21г. и тежа 40к. при ръст 1.55.
    Не се храня често 2-3 пъти на ден. Често имам загуба на опетит, пак ям но без желание, понякога даже и не ям. Имам не редовна менстроация, но тези месеци даже започна по-често да ме пропуска някои месец. Преди две години бях 45к. но се разболях от грип и отслабнах до 40. за една седмица. Не се лишавам от ништо сладко, пържено или месо. Но не пълнея. Прочетох симптомите и мисля че отговарям на 50% от написаното. Всички ми казват че съм мн слаба, но аз се оправдавам че това е просто ген. Имам желание да отида на лекар, но ме е страх от това какво може да каже. Моля даите съвет.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Албена,
      От малкото информация, която имам за Вас не мога да допусна дали имате разстройство на храненето или не.
      От думите Ви ми възникват няколко въпроса и няколко предложения:
      Запитайте се държите ли да спазвате определени килограми? Имате ли личното усещане и преживяване, че храненето Ви за вас е проблем?
      Посещавала ли сте скоро личният си лекар за рутинни изследвания- кръв, урина и др.?
      Защо Ви вълнува мнението на околните относно външният ви вид?
      Съветите, които бих Ви дала е първо да посетите личният си лекар и да поговорите с него относно липсата си на апетит. Поискайте от него да провери има ли физиологични причини да не желаете да се храните. Това е важно, за да се погрижите за здравословното си състояние. Пропускането на ежемесечният ви цикъл също заслужава внимание.
      Съветвам Ви да разграничите кои притеснения относно живота и здравето Ви са лично ваши и кои са на близките Ви. Запитайте се има ли нещо, което бихте искала да промените.
      Аз не зная на кои симптомите смятате, че отговаряте.
      Ако имате още въпроси, заповядайте!
      Ние от „Вега“ оставаме на Ваше разположение.
      Полина

      Reply
  78. Лили

    Здравейте, пиша Ви тъй като не съм сигурна дали случаят ми е за психолог и не знам дали въобще е нужно да посещавам такъв. Проблемът ми е, че от 5-6 години не се чувствам добре (на 20 съм). В началото усещах постоянна умора, ходих на лекар, правиха ми изследвания и ми казаха, че съм добре, три или четири пъти са ми правени такива през годините. С течение на времето умората се засилваше, заедно с тъга. Най-тежко ми е през пролетта. Плача без причина, изпитвам параноя, не мога да спя през нощта, а заспя ли, не мога да се събудя. Последно разбрах, че съм започнала да ходя на сън. Разговарям, разхождам се и са си мислели, че съм будна. Нормално е да не помня веднъж или два, но това било месеци. И това добре, но напоследък много често мисля за самоубийство, не бих го направила, но имайки предвид, че причина реално няма, не мисля, че е редно. Нямам стимул и енергия за нищо. Всички около мен ми казват да се стегна и да започна да правя нещо, но аз не мога. Не ми остава време дори, по цял ден спя.
    Кажете ми това нормално ли е?

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,Лили!
      От това, което споделяте, според мен, важното е не дали за мен вашето състояние е „нормално“ или не, а дали за вас е. И още повече – това положение устройва ли ви, как бихте искате да живеете живота си, какво бихте направили, за да промените нещо? Разбира се, това, което разказвате, на мен, като слушател, ми звучи болезнено за преживяване.
      „Нужно“ е да ходите на психолог, само ако вие самата имате такава мотивация и желание. Една от основните работи на психотерапевта и да ви подпомогне в пътя на търсене, израстване, преобразуване. Ако имате трудности сама да постигнете хармония и задоволство от живота, то психотерапевтът, като специалист, би могъл да ви бъде полезен.
      Ако имате нужда да поговорим повече и ако са останали незададени въпроси или зададени без отговор, ние сме на ваше разположение.
      Успех!

      Reply
  79. Мими

    Здравейте,
    На 25 години съм и от известно време обмислям, дали имам нужда от разговори с психолог. В последно време ми се събра малко повече стрес придружен с безсъние и целодневно главоболие и стомашни проблеми. Но тия неща като че ли изостриха други проблеми, които ме притесняваха и преди това. Трудно ми е да преценя как да ги подредя, но включват проблеми с храненето, някак си на периоди – или не ям и теглото ми пада под 40 килограма(за 162 см. височина), което ме кара да се чувствам здрава или ям много и качвам до 45-46, след което започва да ми се повръща от храна, дори от време на време повръщам и изпадам в депресивни състояние(дебела съм, грозна съм и прочие). И двете състояния са свързани със стрес доколкото мога да преценя. Алкохолът и прекаленото пушене са другия проблем. Почти всяка вечер изпитвам нуждата да пийна и се налага да си измислям ограничения, за да не прекалявам. За капак на всичко напоследък започвам да получавам параноя от забравянето на включен уред у нас. В последните няколко месец дори си взимам пресата за коса в мен, за да не я мисля през деня.
    Написано звучи някак твърде сериозно…

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Мими, казвате ни, че „написаното звучи някак твърде сериозно“ и явно изброените са важни фактори във вашият живот и имат съществено влияние върху това как се чувствате. Предполагам, че животът ви има и положителни за вас преживявания, които заедно със споделените от вас тук, създават пълната картина на нещата.
      Срещите с психолог биха могли да са полезни на всеки, който има нужда от промяна. Обичайно, между осъзнаването на нуждата и предприемането на реални стъпки за откриване на подходящия за вас терапевт, преминава известно време. То, разбира се, е с различна продължителност при всеки.
      Оплакванията, които описвате са няколко и на пръв поглед изглеждат твърде разнообразни, но е вероятно да имат общ корен.
      Както сама виждате писането за проблема дава различна визия от мисленето за него. Когато напишем нещо то придобива относително по-ясна и конкретна форма.
      Ще си позволя да ви дам едно предложение, ако желаете можете да се възползвате от него.
      Напишете на един лист, един под друг ключовите си проблеми, с конкретните им имена, както ясно сте ги назовали в коментара си тук. Срещу всеки проблем напишете едно или няколко чувства, които имате във връзка с него. Като приключите разгледайте резултата и обърнете внимание има ли някаква връзка между отделните елементи.
      Вземете си друг лист и на него избройте най-полезните за вас свои качества, а срещу всяко качество сложете чувството, чувства, които поражда то у вас. Помислете как бихте могла да използвате това което умеете, за да внесете известен ред, в това което ви безпокои.
      Благодаря ви за споделянето и имайте предвид, че ние във „Вега“ оставаме на ваше разположение чрез сайта, телефона или за среща.
      Желая ви всичко най-добро,
      Полина

      Reply
  80. Деси111

    Добър вечер от горе долу десетина години получавам паник атаки според това как са описани разпознавам симптомите ходила съм на психиатър предписва ми да пия Ксетанор по едно хапче на ден..Пих ги спирах с години нямах оплаквания но преди горе долу 3 години осъзнах че няма да спрат сами отидох на психиатър различен от другите пъти предписа ми пак Ксетанор по 1 на ден пия ги вече около 3 години без прекъсвания ,но пак ми се случват имало е периоди по половин година нищо но сега сякаш зачестиха може би аз ги предизвиквам като мисля как не искам да ми се случват незнам , ходих на психиатър и ми каза че това е защото дозата Ксетанор трябвало да се увеличи .Аз не искам да я увеличавам не искам да се тъпча с хапчета и да увеличавам дозата с по 2 хапчета на ден после ще станат три и т.н Искам да се оправя да не ми се случват тези паник атаки .Моля дайте ми съвет

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Деси, след като не бихте искала да увеличавате дозата на предписаният ви медикамент, потърсете алтернативи.
      Според мен, сред вариантите за решаване на проблема ви е работа с психотерапевт. Зад състояние като вашето се крият конкретни процеси и индивидуални причини. Всички хора реагираме специфично, когато равновесието в нас е нарушено, едни с панически атаки, други със депресия, зависимост и т.н. Особено ценно е да открием какво ни спъва да живеем пълноценно и как се е появило то. Това е една от целите на психотерапията.
      Опитайте се да си помогнете сама, като допринесете атаките да са по-леки и по-лесно поносими за вас. Например, обърнете внимание на признаците, които ви казват, че е възможно паническата атака да се случи, за да сте подготвена.
      В спокойно състояние си съставете списък на това какво ви помага да преминете по-леко през паник атаката. За да разберете, направете сравнение на различни ситуации от вашия опит.
      За начало, не си поставяйте за цел да възпрепятствате паник атаката, а да я смекчите. Тя се появява, защото определени емоции имат нужда да получат излаз, не ги задушавайте. Опитайте да им дадете по-приемлива за вас форма.
      По време на атаката се постарайте да дишате сравнително дълбоко и бавно. Насочете мисълта си към мускулите се и се опитайте да ги отпуснете, доколкото ви е възможно.
      Желая ви успех в търсенето на решение.
      Ние от „Вега“ сме на ваше разположение, в случай на нужда.

      Reply
      1. Деси111

        Много Ви благодаря

        Reply
  81. Tina

    Здравейте, детето ми страда от тежка форма на внушение, когато става дума за храна. Яде краставици, млечни(от кито се изрива), ориз(трудно), тестени, с трудности я хапне ябълка или праскова, я не. От всичко останало бяга като от отрова. аз самата съм била злояда, до ден днешен видя ли лук в манджата ми се преобръщат червата. Какво да правим, когато проблемът с храната е основно в главата?

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,Тина!
      Първо ми се иска да попитам на каква възраст е детето ви, защото това е от значение?
      Бъдете спокойна, това, което се случва не е нищо необичайно,страшно или вечно. Почти всички деца имат тези собствени предпочитания към храната. Вкусовете им се менят през годините, така че това със сигурност е период, който ще премине. При положение, че детето е здраво и се развива нормално, всичко е наред! Всеки човек, независимо от възрастта, има правото да се храни, с каквото, колкото и когато пожелае. Това е начинът да изградите здравословно отношение на детето ви към храната. Да се храним е естествен процес, нека не го превръщаме в мъчение.
      Предлагам ви да спрете да говорите за храна и да обръщате специално внимание на храненето му. И то не за ден или два, а за постоянно. Ако вие твърде упорито се опитвате да го накарате да се храни, реакциите му може да са протест против вашето вмешателство, разбира се, съвсем неосъзнато, не с цел да ви дразни ли нещо подобно.
      Ако не е гладно, оставете го да не се храни, колкото си пожелае, нищо няма да му стане. Не правете грешката да му давате заместваща храна(напр. зрънчо, вафлички и т.н.), само и само да хапне нещо, така може да замести хранене.
      Има няколко неща, които може да ви помогнат да обогатите предпочитаните от него храни. Например включете детето в готвенето, обикновено децата обожават това. Може да ви носи продуктите, да ги мие, да сипва, да бърка – всичко, което е възможно, в зависимост от възрастта. Слагайте заедно подправките, давайте му да ги помирише и заедно избирайте най-подходящото за ястието и т.н. То ще се чувства съучастно и това ще изостри любопитството му към храната, която само приготвя.
      Ходете заедно до магазина и заедно избирайте продуктите, научете го да разпознава узрелите плодове и зеленчуци, например. Провокирайте интереса му – „Този пъпеш мирише вкусно, дали е сладък и сочен, как мислиш?“ Оставете въображението ви да ви води.
      Друг начин е да приготвяте храната му като картинки, творете. В интернет е пълно с примерни снимки – как да направим коте от плодове, например.
      Ако детето ви е по-голямо, над 4 години, може да поговорите с него какво го отблъсква от храните, които не яде – вида , мириса или вкуса. Така може да ги направите приемливи за него. Може да сключите споразумение да опитва храната и ако не му харесва, да спре да я яде.
      Каквото и да правите е важно да разговаряте с детето като с равен, без да се опитвате да се налагате. Когато то ви чувства съпричастна, загрижена и разбираща, тогава ще бъде много по-склонно да ви съдейства.
      Това е , което в момента ми хрумва, да споделя с вас. Ако имате още въпроси, може да ни потърсите на телефона на Сдружението или да ни пишете допълнително.
      Всичко добро!

      Reply
      1. Тина

        Привет, на 4 е и правя почти всичко от нещата, които сте ми написали – значи съм в правилната посока 🙂

        Reply
        1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

          Чудесно, значи няма за какво да се притеснявате! 🙂

          Reply
  82. Надежда Арсова

    Здравейте! Нуждая се от съвет относно синът ми, който е във втори клас. Казаха ми, че в училище говорил много често за секс, понякога си рисували с други момчета някакви неприлични картинки и бележки. Нямам идея от къде има толкова информация относно секса, но тези неща ме притесняват. Често разговарям с него, че му е рано да говори за тези неща, но май няма голям ефект. Моля, посъветвайте ме как да постъпя. Благодаря предварително!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Надежда! На първо място имам нужда да ви уверя, че синът ви проявява напълно естествен интерес към сексуалността, типичен за всяко здраво дете на неговата възраст. Изследването на усещанията, които предизвиква докосването на гениталиите и вълненията около тези опити са важна част от емоционалното и физическо развитие на всяко дете. Това е отдавна доказан от психолози и лекари факт.
      Разбирам вашата тревога, тя вълнува немалко родители, особено, тези възпитавани строго в това, че сексуалността е срамна и е добре да се крие.
      Но нека не забравяме, че сексуалното общуване е на първо място естествено и природосъобразно. То е част от натуралните човешки нужди, също толкова колкото нуждите от храната, водата, въздуха и близост. Без него не би ни имало.
      Моите съвети към вас са няколко. На първо място, смятам, че би ви било полезно да се опитате да овладеете своите лични притеснения по темата. Предлагам ви да прочетете няколко статии по въпроса за детското сексуално развитие.
      Вие ми дадохте добър повод, да кача на страницата ни една съдържателна статия по темата, писана от член на екипа ни. Можете да я намерите в секция Статии.
      Друго, което ви предлагам е да споделете тревогите си с други родители с деца на възраст по-големи или колкото вашия син, вярвам, че описания от тях опит би ви успокоил.
      Много съществено, според мен, е да говорите с момчето си по темата за секса и да не го стряскате със строго отношение под формата на забрани, заплахи и под. Избягвайте критиките относно поведението и новите му навици.
      Ако ви е притеснено да подхванете разговор по въпроса, можете да използвате за помощник детска книга за секса, каквито съм виждала в книжарниците. Някои от тях са много забавно и приятно написани и илюстрирани.
      Привлечете на помощ и таткото, а ако имате нужда и друг близък на детето възрастен.
      Днешните деца наистина знаят много за „техниката“ на секса, но важна роля на семейството е да му покаже, че сексът не е гимнастика или подвиг, а интимно общуване чрез, което споделяме близост и даваме физически израз на любовта си.
      Сигурна съм, ако секса не е „Забранената тема“ в съзнанието на детето ви и то има възможност да говори по нея с вас и връстниците си, то крайното афиширане по въпроса ще отпадне. Интересът и напрежението му по темата ще се уталожат.
      Надявам се, че ще съумеете да намерите най-добрия за вас и порастващото ви дете път в тази нова за семейството ви ситуация.
      Оставаме на разположение, в случай, че имате нужда от среща с мен или друг член на екипа ни по тази или друга тема.
      Всичко добро.

      Reply
  83. Яна

    Здравейте, от много години имам фобия от височини. Не мога да се кача на висок етаж, изпадам в паника, разтрепервам се и като че цялата изстивам от ужас. Ако имам работа на място по-високо от 3- ти етаж просто не отивам. Този страх определя живота ми прекалено дълго и искам да го изкореня! Моля за помощ за да справя с него!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Яна, сигурна съм, че не е лесно да се борите с подобно ограничение в живота ви. За да възникне то, със сигурност има причина и тя е строго индивидуална. Поради това, аз не бих си позволила да предполагам причините, в този си отговор. Сигурна съм, че бих могла да съм ви полезна в среща на живо, която би ни дала възможност подробно да обсъдим проблема ви, с конкретните му нюанси, и да планираме заедно варианти за разрешаването му.

      Reply
      1. Яна

        Благодаря Ви за отделеното време. Моля да ми оставите телефон за контакт.

        Reply
        1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

          Заповядайте Яна, ще се радваме да ви бъдем полезни. Тел. 0876 566 557.

          Reply
  84. ulletto

    zdraveite predi godini bqh bolna ot anoreksiq sega naskoro rodix momche minalata godina ot togavav se minaha 8 meseca na 22g sym tejah 60 sega sym nqkyde okolo 50kg. sutrin ne zakusvam….
    mislq che pak pochvam da sym bolna ot anoreksiq sled vsqko hranene mi se gadi i mi se povryshta dori da hapna neshty sladko mi se povryshta svetovyrtesh imam umora,postoqnno sym nervna razdraznitelna… ne sikam da spodelqm s blizkite si za da ne gi trevoja predi malko hapnah 3 biskviti,izpushih 2 cigari i edna vavla izqdoh i mi se povryshtashe i mi se gadi daje oshte mi se povryshta…imam bolki okolo syrceto kato disham i me boli… tova kakvo shte rexche molq vi kajete mi…
    Отговор

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте!
      Има много въпроси, които искам да ви задам, за да мога да ви отговоря. По-добре се обадете на телефона на Сдружението, за да си поговорим по-подробно. От това, което споделяте по-скоро бих ви попитала за вашето емоционално състояние, какво се случва в живота ви, какво преживявате. Струва ми се, че тялото ви отговоря на вашето вътрешно състояние. Разбира се първо се консултирайте с лекар във връзка с гаденето, може да има физиологична причина. Анорексията не включва гадене, което не означава, че не страдате от такава. Трябва да се изяснят нещата. След като сте страдали преди време от това заболяване със сигурност може да направите съпоставка дали сега ви се случва същото, вие най-добре може да си отговорите. Как се справихте тогава? Вземете същите мерки, за да не се задълбочат нещата.
      Ако имате желание да си поговорим повече се обадете!
      Желая ви успех!

      Reply
  85. Putollina

    Здравейте,не съм сигурна дали точно тук трябва да пиша тези неща,но просто не знам с кой да го споделя.На 14 години съм ръстът ми е около 1,64 тежа почти винаги различно,варирам между разни килограми…проблемът ми е че от миналата година започнах да пазя разни диети,ту ядях ту не ядях тогава тежах 42/43 кг,но после лятото някак напълнях и скокнах на 50кг,цяло лято бях 50 кг,мъчех се да пазя диети но не се получаваше,нямах воля като преди,та навлязох в 2014 и преди около месец си казах че ще се стегна и ще започна наистина мъчителна диета…около 10 дена на ден ядях само по 1 банан и 1 ябълка,или пък само два банана,за изминалото време се смъкнах на 44 кг,тогава си казах стига толкова и се натъпках мега якото,два дена сигурно ядях без да се спирам,тъпчех се с какви ли не глупости,после ме беше страх да се кача на кантара,защото коремът ми беше подут и не се изхождах,после един ден не ядох и през този ден пиках през час и се изходих,осмелих се и се качих на кантара който показваше 45кг,реших че трябва да се смъкна на 42 кг и отново започнах същата диета,но комбинирана със спорт за 4 дена станах 43кг,и снощи не се сдържах и ядох малко,но проблемът е че след това нарочно отидох в тоалетната и започнах да си бъркам в гърлото докато не повърнах…днес също ядох и преди малко пак бях пред тоалетната…не знам как да постъпя искам да си бъда 42кг и да си стоя на тях поне още една година…не искам да върша такива глупости,защото знам че мога да хвана някоя болест,но нещо все ми казва обратното,наистина не знам как да постъпя.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте!
      Пътя, по който тръгвате е наистина опасен. Ако при вас все още е въпрос на воля да спрете да повръщате, то спрете веднага. Ако имате нужда да проверите до къде може да стигнете с този начин на хранене може да прочетете споделянията на момичетата страдащи от разстройства на храненето, които сме качили в сайта. Разбирам, че ви е много трудно да приемете факта, че качвате килограми. Съветът ми е да потърсите помощ от специалист, за да се справите по други начини с тези си преживявания, а не с диети, повръщане и хапчета, тай като, както казах, това няма да ви доведе до нищо добро. Имайте в предвид, че сте само на 14 години и вашето тяло расте и се развива. С всеки изминал ден от младо момиче ставате млада жена. Фигурите на момичетата и жените са различни, което означава и повече килограми. Не познавам зряла жена с този ръст, която да тежи 42 кг., та дори и 45 кг., освен ако не е анорексичка или болна, разбира се. Това не означава, че няма такива жени, но те със сигурност са изключение. Огледайте се около вас, обърнете внимание как изглеждат жените по улиците, кое ви харесва, кое не. Може да попитате някоя жена, която ви харесва колко килограма е, просто, за да си „сверите часовника“. Килограмите са просто едни цифри, които не значат нищо и не са критерии за красота. Хората сме с различна костна система и затова ако двама човека с еднакъв ръст имат еднакви килограми, то единия може за изглежда пълен, а другия по-слаб. Красотата преди всичко е отражение на нашата вътрешна хармония, увереност и способността ни да се грижим за себе си, за да изглеждаме добре, което не включва задължително диети. За пълни хора има по-здравословни начини да свалят килограми, но вие със сигурност не сте, така че ви съветвам да поработите с нагласите си, а не с килограмите си. Надявам се да съм ви била полезна и ако имате нужда от нещо, ние сме насреща.
      Успех!

      Reply
  86. Ники

    Здравейте 🙂 На 18 съм и от около година имам проблем съм съня, за това спя при майка ми. Опитвам се да спя в моята стая, но не се получава. Майка ми вече се дразни, аз пък се притеснявам, чувствам се глупаво. Просто се плаша, всеки шум, всяка сянка, всичко ме плаши. Когато си легна съм добре, но след няколко минути в ума ми се появяват всякакви ужасни сцени от филми, най-вече една конкретна. Започвам да се оглеждам из стаята за евентуална причина да се боя и дори да не открия, пак се плаша. Също така ме е страх от земетресения и други природни бедствия и започвам да треперя от страх. Опитвала съм да не ходя при майка ми и да издържа до сутринта, но не мигнах цяла нощ. Ще съм ви безкрайно благодарна ако ми дадете съвет, вече не мога да живея така.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,Ники!
      При подобни страхови състояния е необходимо да търсите корена на проблема. Тъй като това са несъзнаване динамики обикновено е необходимо помощ от човек, който да ви помогне да насочите погледа си навътре към себе си и да откриете своите ресурси за справяне. Техники за самопомощ не са в нашата компетенция, така че ако питате за нещо подобно, няма как да ви помогнем.
      Ако имате нужда от консултация ние сме насреща. Успех!

      Reply
  87. sali

    Здравейте имам сетра ,която е много често и призлява и това се изразява в главоболие и треперене на тялото и ,тогава пие диазепан и заспива .Помогнете

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте! За съжаление няма как да ви помогнем в тази ситуация. Това, което може да направите е да говорите с нея, да се опитате да я насочите първо към лекар, за да установите дали има физиологична причина за призляването й и ако резултатите не показват такава да се обърне към психотерапевт. Най-важното условие, за да се справи тя с проблема си е да има това желание и да е готова да потърси помощ.
      Успех!

      Reply
  88. antonia

    zdraveite ,
    problema e che imam bulimia ot 17 godini …ponaikoga e premeseno s anoreksia ,zloypotreba s alkohol ,lekarstva i sex ,poniakoga polojenieto ytihva no chesto izpadam v tejki krizi v koito stigam do deset petnaiset povrashtania na den na praktika veche pochti ne moga da se hrania normalno ,hranata me yjasiava …
    Minala sam prez niakolko terapii no imaha samo vremenen efekt
    horata okolo men estestveno ne me razbirat a az se straia da se prikrivam maksimalno ,chystvam se mn tajna i otchaiana yseshtam che sam na danoto na silite si i iskam da promenia neshtata no imam nyjda ot pomosht
    blagodaria vi predvaritelno

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,Деница!
      Ако имате нужда от нашата помощ може да ни потърсите на телефона на сдружението, който е посочен в сайта.

      Reply
  89. Нели

    Здравейте,имам нужда от вашата помощ!На 26 години,омъжена с две момченца на 6 месеца и на 4 годинки.Когато бях в 9 месец с втората си бременност,случайно или не,разбрах,че съпруга ми има извънбрачна връзка с време успоредно с цялата ми бременност.Въпросната жена е обща наша позната….Последваха разправии и скандали между нас и месец след като разбрах,той окончателно(така казва)приключи взаимоотношенията си с“нея“…реших да му простя и да продължим напред…но явно самата аз не мога да забравя случилото се и в момента се чувствам меко казано ужасно….Чувствам се предадена,лъгана,унижена и т.н….Съпруга ми полага усилия да ми помогне да надживея случилото се,но мисля,че не се получава от моя страна!Започнахме отново да се караме,все по-често!Вече 7 месеца(началото на септември 2013г. до днес) не намирам покой!Моля Ви дайте ми съвет,какво да направя..Искам да уточня,че нямам близък човек,който да е до мен и да ме подкрепя.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Нели!
      Предлагаме ви да се срещнете с член на екипа за индивидуална среща. За да преодолеете случилото се, ние можем да ви предложим индивидуална или фамилна терапия. Ще бъде нужно време и много усилия, за да се справите с тази ситуация и да излезете от положението, в което се намирате. Не се отказвайте, ще се справите с това щом вече търсите помощ. На срещата ще можете по-подробно да ни разкажете за проблема си и да ви кажем какво можем да ви предложим.
      За да си уговорите час, може да ни намерите на телефона в сайта.
      Желаем ви успех и сме насреща за вас!

      Reply
      1. Нели

        Сърдечно Ви благодаря за бързия отговор 🙂

        Reply
  90. mariyana

    Здравейте!Имам голям проблем с детето ми което е на 5 години.Много жизнено и здраво дете е но изкара един грип с повръщане и от тогава испитва ужас дори само като чуе думата повръщане.Септември тръгна на редучилищна но едно дете повърнало там и така се е уплашила че ми се обадиха да я взема и повече не можах да я заведа.От тогава стана изключително страхлива.Испитва страх от всичко не дава да местим каналите на телевизора гледаме само беби канал,шум, говорене на висок тон а за доктор просто не може и дума да стане.Когато няма от какво да се плаши е съвсем нормално дете играе, рисува много добре, има голямо въображение и пее дори ходеше на уроци по пеене.Заведохме я на психиатър но не можахме да влезем пак от страх.Какво да правя,знам само че не може така.Каде да търся псинолог с който да мога да разговарям на вън за да не испитва страх.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Марияна, пращам ви отговор на посочения от вас e-mail адрес.
      Поздрави.

      Reply
  91. ника

    Не знам за какво да живея, нямам мечти, нямам цели. Изгубих приятелите си, нямам гадже и се чувствам ужасно самотно. Усещам, че живота ми е една загуба на време.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Ника! Разбирам тежкото положение, което описвате и в което се намирате. Самият факт, че споделяте за него, означава, че вие търсите начин да го промените и имате желание да живеете. Разбира се, за никой човек не е лесно да живее сам и без подкрепа. Убедена съм, че има много важни неща, за които си струва да живеете и които тепърва ви предстоят. Заповядайте на свободна среща с член на екипа ни, където може да споделите за трудностите си и да поговорите открито. Може да се свържете с нас на телефона, посочен в сайта.
      Ние сме насреща!

      Reply
  92. Йоана

    Здравейте! На 19 години съм. От около 2 години спазвам разделно хранене, като след 3-те месеца от диетата почивам около 1 и пак започвам, защото в противен случай не мога да огранича храната. Мога да се храня със здравословни храни, спирала съм и сладкото, и хляба. Проблемът е, че започна ли да се храня не мога да се задоволя с малко количество храна. Когато ми е вкусно се натъпквам до неузнаваемост, след което ми е тежко и се мразя. И си казвам, че повече никога няма да го правя… до следващия ден. Хубавото е, че поне веднъж на четири дни ям само плодове и ми олеква на стомаха. Но искам да се справя с този проблем. Искам да се чувствам добре, да ям само толкова, колкото е нужно на организма ми, за да не чувствам глад и да ми е леко след това, да имам желание за живот.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Йоана, от разказа ви разбирам, че редувате периоди на ограничено и контролирано хранене, с такива на прекомерно хранене. Пишете ни и, че искате да имате желание за живот.
      Промяната на хранителните навици е предизвикателство за всеки. За това, моето предложение е да се опитате да въведете промените на малки стъпки.
      Например, бихте могла да намалите периодите на ограничение вместо 3 на 2 месеца. Това би могло да бъде по-малко изтощаващо за вас.
      Предлагам ви, да седнете и да напишете на един лист свои лични идеи за избягване на преяждането (например: да изляза на разходка, да се обадя по телефона на близък човек, да си пусна филм, да си взема душ и др.). Само вие можете да изберете най-добрите варианти. Когато имате, чувство, че желанието ви да преядете започва да ви тревожи, погледнете листа със стратегиите си за справяне и изберете някоя за да се откъснете от мисълта за храна.
      Когато, все пак не издържите и преядете, поставете си за цел да е с по-малко храна от последния път. Спестете си например една вафла, една филия или друго от нещата, които избирате.
      В заключение, бих искала да ви кажа, че преяждането и лишаването от храна са поведения, които имат дълбоки лични причини. Спазването на препоръки, само по себе си, рядко е достатъчно за трайното разрешаване на проблема.
      За да имаме желание за живот, са ни нужни и други „хранещи” ни( зареждащи ни) преживявания освен консумацията на храна. Питала ли сте се, дали бихте искала да промените нещо във вашия живот?
      Ако имате нужда, заповядайте на безплатна консултация при нас през януари.

      Reply
  93. Поли

    Здравейте,
    Имам дъщеря на 15 год. Има проблеми с храненето. През пролетта смятах, че е болна от анорексия, а сега яде непрекъснато и поглъща огромни количества. Непекъснато се кара с мен и вече незнам какво да правя. Отчаяна съм! Моля ви, кажете ми към кого да се обърна и какво да направя преди да е станало прекалено късно!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Поли, разбирам тревогата ви в тази трудна ситуация. Не е рядкост при разстройствата на храненето да се преминава от един към друг вид. Поглъщането на огромни количества храна, би могло да е опит за запълване на емоционална празнина или подтискане на трудни за приемане чувства. Ако дъщеря ви споделя с вас, опитайте се да изместите фокуса от темата за храната или външния й вид в случай, че той я вълнува. Опитайте се да й помогнете да изрази чувствата, които я вълнуват без да им поставяте оценки или да й давате свети. Понякога разбирането е по-ценно от всичко. Ако има близки и/или приятели с които вярвате, че дъщеря ви би била склонна да сподели начина, по който се чувства, спомогнете осъществяването на подобни срещи.
      Поощрете я да се занимава с неща, които харесва и които не са свързани с храненето, напр. да се вижда с приятели, да отиде на кино или др. подобни дейности, които биха могли да облекчат състоянието на дъщеря ви.
      За разрешаването на такъв дълбок проблем като разстройство на храненето е нужна дългосрочна работа на оплакващия се от проблема и неговите близки. Тъй като дъщеря ви е непълнолетна, съветваме ви, вие да потърсите консултация с психотерапевт. Децата винаги реагират на особености в семейната среда и отношенията с родителите си, в този смисъл вие като родител можете да дадете много на дъщеря си, като потърсите нови пътища към нея чрез партньорството на психолог или психотерапевт. Обикновено при непълнолетни се работи и с детето, и с родителите.
      От информацията, която ни споделяте не можем да преценим типа и сериозността на проблема на дъщеря ви.
      Ако желаете, сте добре дошла на среща за консултация с представител на екипа ни, като ни се обадите на телефона посочен в Контакти на сайта ни.
      Пожелавам ви успех!

      Reply

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *