Прибирах се от среща с приятели в една съботна вечер. Вървях сама и ми беше добре.
Допи ми се нещо топло и се спрях на едно павилионче до „Кристал”, за да си го купя.
Платих си, благодарих на продавачката и понечих да си тръгна. Точно тогава до мен се приближи един видимо подпийнал мъж на около 60г. с вид на бездомник и ми каза: „Мен никой не ме обича”.
Аз се обърнах, усмихнах му се и казах: „Не се притеснявай, и мен никой не ме обича.” и двамата се засмяхме. Аз тръгнах по пътя си и зад гърба си чух човека да казва доволен на продавачката : „Готина ,а ?”, явно по мой адрес и това отново ме усмихна.
Отдавна беше това, но все още го помня. В този малък вечерен миг аз си размених съпричастност и откровеност с един напълно непознат и то от тези по-особени хора, с които са ме възпитавали да не говоря. Свързвам тази история с осъзнаването как можем да получим редица ценни неща, ако прескочим някои части на „доброто си възпитание” и бъдем честни.
Полина Гиргинова