Яндекс.Метрика

Непослушното дете !?

 “И аз искам да слушам, ама не може!” *

На кого ли не му се е случвало да гледа детето си и да не може да повярва на очите си, че наследникът му се държи толкова ужасно. „Ужасното” е различно според представите и опита на всеки родител. Може да е това детето да налага друго с лопатка по главата, да се въргаля неутешимо в някой магазин или да си събуе гащите на детската площадка и пр. Вариантите са много, както разнообразни са и реакциите на родителите.

В случай на подобни, преживявани като крайни от родителите прояви, те обичайно взимат мерки „да вкарат детето в правия път”: някои му се карат, други дълго и настоятелно му обясняват, наказват. Има и родители, които избират да не акцентират върху постъпката на малкия човек, защото я намират за маловажна или защото смятат, че детето само ще се коригира в времето.

Решението, което влошава проблема

Понякога предпочетеният от родителите подход не помага проблема с непослушното дете да се разреши и проявите на конкретно нежеланото поведение  (непослушанието) да се минимизират. В много от случаите причината е, че родителите използват ограничен набор от поведения, които естествено прилягат на характера и темперамента им. Случва се, дори в усилията си да се справят с проблема, всъщност да усилят интензивността му и да го задълбочат. Това става например, когато детето е непослушно, а родителите все по-строго го дисциплинират. Това завърта един кръг, в който детето пак не слуша и това му носи по-строги мерки, което завърта „спиралата” в неблагоприятна посока. Същото може да се получи и когато родителите отстъпват все повече и повече, в желанието им детето да се държи добре. Контекстът на семейството, в което се случва едното или другото е особено важен.

За гъвкавостта и адаптацията

Колкото по-адаптивен е един родител, склонен е да признае, че понякога греши, умее да спре за момент, да опита по различен начин, толкова по-полезен ще бъде за детето си.

Родителят, който рядко губи връзка с детето си и редовно се стреми да провери какво преживява то. Децата растат и техните нужди и средства за комуникации търпят постоянна промяна. Усвояването на нови умения, естествено е свързано с периоди на неумелост. Така децата ударят друго дете по главата, вместо да кажат „не“ или „искам“. Понякога е добре възрастните да си напомним колко е трудно е да научим нещо ново в общуването с другите. Това ще ни улесни  да се поставим на мястото на детето.

Силният афект неминуемо ни „спъва” и по отношение на това да нарушаваме собствените си убеждения и принципи.

Да втвърдяваме крайно и рязко границите, които поставяме или така да им отпускаме края, че детето  само не разбира докъде му е позволено да стигне и в двата случая детето си остава непослушно и неразбрано.

Един ядосан и разочарован родител „потъва“ залят от собственото си възмущение и недоумение, обикновено действа импулсивно и на момента. Това, според мен, няма как да се избегне напълно. Въпросът е какво още ще изберем да направим.

Няма как да не бъркаме, но осъзнаването на грешките е важно. То ни дава шанс да се самокоригираме и да израстваме като родители през немалкото години, в които сме нужни на децата си.

Така ще дадем добър шанс на „непослушното дете” да порастне здраво и балансирано, а на себе си възможност да изведем наяве най-доброто от себе си като родители.

*Думите от заглавието са на 4 годишно дете.

Автор: Полина Гиргинова, психологичен консултант в „Сдружение за психично здраве Вега”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *