Яндекс.Метрика

В клопката на преяждането

„Аз съм парцал”

(Думи на една хиперфагичка )

Вечер е
Чувствам се като парцал, дрипа, боклук, нищо,. Нямам желание за нищо, нищо няма смисъл за мен. Никъде не ми се ходи, нищо не ми се прави. Мразя се, реве ми се и ми иде да си смъкна кожата и да я изхвърля. НЕНАВИЖДАМ се до болка!!! Мразя преяждането, а пак преядох за 1999-ти път или дори повече!
Просто не издържам повече. Не мога! Секундите се точат като олово, аз не мога да се понеса още много. Какво да правя с цялата помия в корема и душата ми? КАКВО? Аз съм заложник на търбуха си.
Изядох 2/3 хляб на филии с майонеза, 2 вафли и малко картофена манджа, а дори не бях гладна. Майка ми ме гледаше странно.
Гнус ме от храната в корема и от себе си…Защо Господи, защо съм такъв жалък боклук, защо нямам воля, защо не мога да спра да се блъскам с храна? Боли ме корема, място не мога да си намеря. А трябва и да спя. Утре съм на лекции, а ако рева много всички ще видят подпухналото ми лице и какво ли ще си помислят…че съм жалка, странна, ку-ку…и ще са прави!
-М-хъ-хъ-хъ-хъ- плача без глас и за това вече нямам сили. Какво да рева, все едно някой ми е крив, че съм нищожество. Нищо не заслужавам. Нека съм си дебела и грозна, нека никога нямам  гадже и приятели, нека съм си СВИНЯ, НЕКА!!! Твар безполезна! Уф!
Ридая още около час и се унасям в сън. Корема вече не ме боли от преяждането и мога да си намеря място в леглото. Всичко е загубено…Но все пак и утре е  ден. След училище, ще се прибера у дома и ще си взема локумени вафли, а до тогава няма да ям. Ще измисля и нова диета за през ваканцията. Тогава ще имам повече време и пак ще почна с упражненията. Ще отслабна отново. 62 кг. ми звучат добре, пак ще ми станат сивите дънки. Тогава всички ще ме забележат и ще е супер. Готино.

На сутринта
Алармата ми звъни. В стаята ми е студено. Не си пускам радиатора за да не харча ток, въпреки, че майка ми настоява. У-ф-ф-ф! Едвам ставам. Боли ме кръста. Така става като се натъпча зверски. Оф и тази гадост- оригвам се на развалени яйца. Пак всичко се скапало в корема ми. М-м-м.
Намъквам дънките , пуловера и якето и тръгвам за лекции. Никога не закъснявам, не бих искала да ми направят забележка или да се набия на очи.
Возя се в 94 и колкото повече наближавам университета толкова по- неспокойно ми става. Почвам да виждам замазано и да ми щипе на очите. Ф-у-у, дано не срещна някой колега или колежка, никога не знам за какво да говоря с тях. И без това ми е криво заради снощи, само те ми липсват. Гримирани и ухилени.
На лекциите съм екстра. Незабелязана. Говоря само с Н. и В., с тях ми е о.к. В почивката ходих за солети, а другите обядваха в стола и се смееха. Това ме подразни, стресна и притесни. Имах чувството, че се смеят на мен,  не исках да ме заговорят докато минавах покрай тях. Помислих си: „ха-ха-ха, много смешно,
няма що”. Момичетата се подмазваха на ония мазния Р. Подминах ги и си помислих, че аз искам да съм като тях, да съм засмяна и харесвана.

Седнах до Н. и В., които обядваха пържоли с гарнитура. Питаха ме, дали аз няма да ям. Казах „не“. Помислих си: „да не съм луда да давам толкова пари за пържола“. Докато Н. и В. обсъждаха колегите, аз се отнесох в мисли за довечера…: ” имам 3,20 лв. Значи мога да си взема едни бисквити „Сюрприз”, едно мляко и 2 вафли. В къщи ще има хляб, така че ще си изкарам вкусно….” И така „напуснах“ хората и „отлетях в мечти за храната си.
И т.н. и т.н… Това е живота ми като парцал в компанията на моя „враг“ и „приятел“ преяждането. Все се надявам, че ще се оправя, но още не знам как. Имам нужда от помощ.

3 Comments

  1. saidso

    Здравей! Честно казано, колкото и грозно да звучи, от това, което си написала, чувствам известна доза облекчение. Облекчение, защото има и други с такъв проблем като мен. Напълно разбирам за какво става въпрос – вманиачено ядене, постоянно преяждане, които водят до ниско самочувствие, асоциалност, депресия… А другите постоянно ти повтарят, че с повечко воля всичко се постига, че трябва да намалиш храната и да наблегнеш на спорта, те са ужасно дразнещи с перфектните си тела и режим на хранене, но са и ужасно прави. Понякога има моменти, в които си мотивирана, сигурна в себе си и във възможностите си и действаш – храниш се абсолютно нормално, тренираш редовно и резултатът не закъснява и ти отслабваш, започваш да се чувстваш по-уверена и да се харесваш и БУМ! Изведнъж се спъваш, дори и най-малкото камъче е достатъчно, и всичко отначало. И пак си в тази дупка, изолираш се, тъпчеш се и така ти е добре. Тя, храната, твоят най-голям враг и „приятел“, в който намираш спасение и утеха. И дори сега, когато пак се провалих и си възвърнах 8-те кг, които бях свалила с толкова пот, и труд, и усилия, аз пак си мисля за храна, въпреки, че ми е тежко от последното ядене. Искам пак да дойде моментът, в който да съм мотивирана, и да спра да си го причинявам. Аз все си мисля, че той идва, когато положиш усилия и нарушиш рутината, и си покажеш главата от дъното. Така че, хайде, да действаме! Не си сама, не си единствена. Знай, че някой там, някъде, също се бори с това и няма да се предаде, защото не иска. Да трудно е, но не е невъзможно. ТО /преяждането/, ТЯ /и храната, и болестта/ не могат да са по-силни от нас. Все пак ние сами избираме какво и как да го направим, господари на съдбата и живота си. Затова вместо да седим с храната в корема, сами в кухнята с хладилника, чувствайки се ужасно от стореното и представяйки си какъв би бил животът ни, ако бяхме слаби и нямахме този проблем, да започнем да го живеем. Твърде хубаво е, за да го изпускаме и да страдаме.

    Reply
  2. Deni

    Здравей, мило момиче! Не виждам кога си публикувала това и не се сдържах да не отговоря… Сега да те питам! Знаеш ли какво означават думите „Незабелязана“, „твар“, „свиня“ и пр.? Това, че само си се осмелила да напишеш тези думи ми подсказва какъв човек си, а именно чувствителна и прекалено добра! Това са качества на които онези нарисувани моми могат само да завиждат, а може би изобщо не са чували за тях… От текста по – горе разбирам че има двама човека с които си по – близка… Браво… за какво ти са повече… малко но истински. И ако си мислиш че на онези разкрасени моми живота им е китка, значи тук ти е грешката! Така.. за храненето… какво означава „нямам воля“ естествено, че имаш, всеки човек има воля за нещо, просто не го иска достатъчно силно. И аз преди исках да спра цигарите ама ето на пуша си… даже в момента си пуша 🙂 ама защото ми е кеф.
    Та не искам да си мислиш, че аз съм някакъв дървен философ, никак даже… леле даже ги мразя дървените философи… само споделям мнението си. Спри да се самосъжаляваш, защото само си вредиш… Намери си занимание което да те зарежда с положителна енергия! И не гледай на храната като на утешителна награда! Покажи на хората онази весела твоя страна, която си скрила или пък си забравила, заради някакъв вид депресия и тогава може би когато минаваш покрай онези нарисувани моми няма да ти се налага да гледаш надолу… Сега е твоят живот, не е в миналото, не е и в бъдещето! Ти решаваш как ще го изживееш. Въпрос на избор. Твоят избор…
    Поздрави,
    Дени

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Дени, благодаря ти за емоционалния и изпълнен с човещина коментар! Ние напълно подкрепяме думите ти: „Сега е твоят живот, не е в миналото, не е и в бъдещето! Ти решаваш как ще го изживееш. Въпрос на избор. Твоят избор…“ Важно е да не забравяме, дори в най-мрачните моменти от живота, че изход винаги има.

      Reply

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *