Яндекс.Метрика

Фаза на Аз-а (от 1 до 3 години)

 Детското развитие от една до четири години

Фазата на Аз-а започва някъде след първата година и приключва някъде между третата и четвъртата година* на детето. В нея детето се опитва да развие своята индивидуалност. Това е етапа на първите осъзнати взаимоотношения с връстниците и на първите „да” и „не” на малкия човек. Общуването с другите деца е по-скоро под формата на сблъсъци и конфликти, отколкото на сътрудничество. Значението на тези неразбирателства не бива да се подценява от родителите. Чрез тях детето се учи да отстоява собствените си нужди и да се отдели за първи път от майка си. „Не-то” на детето му дава непозната до тогава сила. Тя е особена привлекателна с това, че детското „не” може да повлияе и на околните, когато те се съобразят с него. То усеща, че има власт само да избира, а не просто да следва желанията на мама. Намесата на възрастните в най-добрия случай е премерена и не води до крайно отхвърляне на детето от типа: ” ти сега си лоша”, „мама ще ти се разсърди”, „не те обичам такъв” и т.н.

В нашето общество е широко възприет възгледа на „доброто възпитание”, който се изразява в това детето да е послушно, да дава всичките си играчи на другите, да не се кара с тях, да не вика или протестира. Нека направим един бърз паралел с възрастен, който никога не изразява яда си, винаги гледа да е угоден на околните, изпълнителен е, дори когато това сериозно го измъчва, страхува се от конфликти за да не загуби одобрението на близки и колеги. Предполагам, че не бихте пожелали такова бъдеще на детето си. Вероятно вие самите също страдате от някои от посочените последствия на „доброто възпитание” и не ги преживявате като здравословни за вас.

По-благоприятния вариант е този, в който родителят успява да се постави на мястото на детето и да разбере специалните причини за неговото „не”, приема реалистичните желания на детето и спокойно, но категорично отхвърля нереалистичните му. Така ще му помогне да взима самостоятелни решения и да зачита това право и на околните. Важно е детето да израства с усещането, че има право на отказ и лично мнение. Да усеща, че някои от поведенията му  не са одобрени от близките му, но това не променя факта, че го обичат и ценят.

Чувствата бушуват във фазата на Аз-а

В тази възраст детето е достатъчно зряло за да е в състояние да изпитва чувства на гняв, яд, желание за мъст и подобни. Ако редовно ние родителите потъпчем изявата им, дори когато те са съвсем адекватна реакция на детето (караме го да яде, когато то не желае, да даде играчка с която тъкмо се е заиграло или да прекъснем рязко интересно занимание, защото бързаме да го облечем за излизане), детето свиква да потиска чувствата си, „да ги преглъща”, което съвсем не води до заличаването на тези чувства. Те са натрупват в детето под формата на задържана енергия затормозяват и възпрепятстват естественото функциониране на малкия, а по късно и на порастналия човек.

Необходимо е да внимаваме, кога фрустрираме детското „не”, защото на нас ни е по-удобно и кога, защото детето иска прекалени неща- прим. да стои един час в морето, да бърка в очите на друго дете, да изяде три парчета торта, да руши обзавеждането в дома и т.н.

Ключово е отношението, с което отхвърляме детето, дали е това на уверен възрастен, който знае какво прави или на родител на ръба на нервна криза, който се чувства безпомощен пред детските капризи.

В тази възраст малкия човек опознава собствените си граници и тези на околните. Те са му нужни за да се научи да се движи адекватно в света. Може да добие представата, че всичко му се полага и че с един по-настойчив рев и повечко инат може да получи каквото му хрумне, може да разбере, че както то има нужда да казва „не” и да отстоява нуждите си, така и другите имат свои желания, нужди и пространство, с които е нужно да се съобрази, възможно е и тотално да „забрави” от какво има нужда, да е доволен само когато другите до одобряват, независимо колко напрежение му коства това и колко вина носи ежедневно за това, че не е постъпил правилно.

На добър час на родителите и техните непорастнали деца в този пълен с предизвикателства период!

 

* Разделянето на развитието на детето на периоди е условно. При някои от децата отделните фази се наблюдават в по-ранна или в по-късна от обозначените възрасти.  Фазите следват и преливат една в друга без рязка граница помежду им.

2 Comments

  1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

    Много родители, подобно на Вас, Ани, изпитват вина във връзка с възпитанието на децата си. Родителите дават на децата си това, което са те самите и съзнателно не искат да им навредят. Те отглеждат децата си според своите убеждения за “правилно” или “неправилно” възпитание и дават от себе си всичко, което искат и могат да дадат. Децата не могат нито да прибавят, нито да отнемат от това, което са получили от родителите си. Споделяте как се чувствате като майка, но не знаем как се чувства и какво преживява дъщеря Ви. В случай, че тя осъзнава свои трудности или ограничения, добре би било да потърси помощ и да работи за себе си. Всеки има силата за своя проблем и за своето решение. Само той и никой друг. Една от целите на Сдружение “Вега” е да информира бъдещите и настоящи родители за психичните процеси, които протичат при формирането на характера в детска възраст. Надяваме се да срещаме все повече родители, които зачитат индивидуалните особености на децата си и подлагат на съмнение и проверка своите убеждения относно възпитанието.

    Reply
  2. ani

    Zdraveite!Az vazpitah deteto si, momichence tochno po tozi nepravilen nachin,koeto predi 28 god. beshe priet za normalno,kakto i az sam bila vazpitavana po-sachtiat nachin/estestveno lichniat primer na roditelite se predava/.Sega dashteria mie dobar ,perfekten chovek,na koiato vsichki se vazhishtavat iaz vapreki ,che sam po obrazovanie pedagog,no nepraktikuvash profesiata si kazvam „spravih se dobre s roditelskata mi deinaost“.No dali e taka?Dashteria mi podtyiska emociite si,trudno otstoiava sebe si v konflikti.Kak moga sega da i pomogna i kakvi saveti shte i preporachate?Znam,che roditelite kakvoto mogat da prichiniat nadecata si i kup psiholozi ne mogat da popraviat.Chuvstvam vina,a si mislia -kakvo drugo bi moglo da se napravi,kato giveehme v drugi vremena i moralat i cennostite biaha drugi?!Blagodaria vi!

    Reply

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *