Яндекс.Метрика

Удоволствието да съжителстваш с куче и бебе

 

Минавало ли ви е на ум, че след като чакате бебе, може би кучето ви вече няма място в дома ви? Или може би тази идея се е появила от множеството „доброжелатели”, които са на мнение, че бебето не бива да си общува с животни вкъщи поне през първата година? А може би вече имате дете, което иска куче, но вие изобщо не искате и да си помислите колко много усилия ще ви коства?

Baby And Dog Laying In Grass Together

В крайна сметка има едно златно правило: „има ли желание, човек намира начин”. Следователно, ако сте любител на домашните любимци и сте отглеждали такива, вероятно знаете, че кучетата са като деца. Особено когато си вземете куче бебе, което започвате да отглеждате от съвсем малко и виждате как расте с часове, то неизбежно се превръща в част от семейството, която има нужда от грижите ви за цял живот. И така, често пъти (почти винаги), хората се чувстват като родители за това малко животинче, защото то не може да живее самостоятелно. А любовта, с която дарява стопаните си винаги и с която ги посреща всеки път, извиква най-милото в човек и е почти немислимо да не го заобичат всички, които живеят с него. За някои хора е странно, но всъщност кучето влиза в ролята на дете в семейството и се свързва по много силен начин с всички – възрастните (за които се превръща в дете) и големите деца (които са му братя и сестри), които също са негови възпитатели и учители. А за случаите, в които в дома се очаква бебе, има една донякъде вярна приказка, че след като се роди то, кучето от ваше дете, изведнъж се превръща просто в куче.

И така, вече имате най-страхотното дете – вашият Рекси и живота е прекрасен. Той се е научил да си върши нуждите навън (и постоянното миене на пода след него е вече минало) и да излиза по два пъти на ден. Вие и партньора ви сте се приспособили да го храните, разхождате, да му събирате екскрементите навън и да му миете лапите, като се редувате в задълженията. В един прекрасен ден, щастието ви се удвоява и разбирате, че чакате дете. Няма нищо по-хубаво от това и вие започвате да си представяте едни блажени дни на всички ви заедно. По филмите и рекламите тези моменти навън изглеждат страхотни, но в реалността, за да започнат да бъдат такива, преди това костват дни и месеци (а понякога и повече), усилия, нерви и търпение. Не е нужно да се залъгваме, съчетаването на дете и куче изисква много усилия. А в началото, дори повече, отколкото човек може да си представи. Но това в никакъв случай не бива да ви отказва от идеята. След раждането, мъжът ще се наложи да поеме изцяло грижите за кучето и ако това не е възможно, е желателно някой да помага поне първоначално за разходките му. Не е хубаво да се ограничава времето му навън, тъй като Рекси има нужда от повече движение и не бива да бъде пренебрегван, заради новия член на семейството. Също така, ако е свикнало на внимание и милувки от двама ви, е добре да ги получава поне от бащата, когато майката е заета с бебето. Любовта и признателността, която едно куче дава на стопанина си, не може да се сравни с нищо друго. Както и усмивката и щастливия поглед на малкото ви човече. Затова не е възможно в комбинация тези двете да бъдат нещо лошо или вредно.

Докато дойдат тези вълшебни моменти, е нужно да се направят няколко неща, с които да се подготвите възможно най-добре, за да бъде началото лесно и приемливо за всички страни. Първото, което всеки стопанин е нужно да направи, е да обезпаразити кучето си вътрешно и външно още докато жената е бременна и да се консултира с ветеринаря колко често трябва да се повтаря това сега, а и след като тя роди. Стига бебето да не получи алергични реакции (а това се случва много рядко, когато в дома има животно), то не би трябвало да има проблем да съжителства с Рекси. Препоръчително е да спазвате по-висока хигиена в дома – да проветрявате ежедневно стаите и почиствате пода с препарат, както и да ограничите достъпа на кучето до спалното бельо и местата, където ще оставяте бебето да лежи. В общи линии, всеки човек сам може да прецени за себе си какви правила да следва и как да предпази детето си от бактерии и инфекции както от външния свят, така и от кучето.

Като приключи въпроса с хигиената, идва на ред питането: „как двамата ще се разбират и приемат?”. Това е може би по-големият препъникамък в цялата ситуация. Повечето хора знаят, че кучетата са изключително чувствителни и интуитивни. Ако домашният ви любимец не дава признаци, че е разбрал факта, че чакате дете, помислете си отново. Дори да не ви души корема и да не се сгушва във вас, той усеща, че се случва някаква промяна, която може би още не разбира. В самото начало, е добра идея да започнете да му говорите, да му обяснявате какво се случва с вас и какво е на път да се случи след няколко месеца. Колкото и абсурдно да ви звучи, кучетата не разбират нашия език, но разбират начина ни на говорене, интонацията, жестовете, погледа и отношението ни към тях. Колкото по-добре го подготвите, че ще имате дете, което ще изисква вашето внимание и грижи, че ще се наложи той да ви влезе в положение и да ви слуша, да бъде търпелив и внимателен, толкова по-вероятно е това да се случи. Ако искате да усвои някакви умения и да го дисциплинирате, сега е моментът да започнете. Ще ви бъде много по-лесно ако кучето ви знае командите „стой”, „на място” и „мирно”. В общи линии, ви е нужно да ви слуша и да разбира кога не трябва да прави дадено нещо. Ако искате да го научите да не влиза в спалнята, започнете тренировките отрано. Не си мислете, че ако кучето ви не е под годинка, няма как да постигнете резултат. С постоянство и правилна тактика, можете да научите всяко куче на дадена команда за определен период от време. Съответно колкото по-възрастно е то, толкова повече време и повторения ще ви коства. Ако не се справяте с дресировката, може да потърсите помощта на специалисти и тази инвестиция определено ще си струва за в бъдеще.

В разпределението на дома, е хубаво да отделите място за лично пространство на кучето. Някъде, където то ще спи и никой няма да го притеснява и впоследствие ще му служи за убежище от лазещото и крачещо създание. Ако кучето ви усеща и разбира, че го уважавате и му давате пространство и свобода в дома, има много по-големи шансове и то от своя страна  да ви уважава и да се съобразява с правилата ви. Съответно, когато определите стаята или леглото на бебето, е хубаво да му „разкажете”, че тази територия е забранена за него и той ще трябва да бъде добро куче, което също си има собствено легло и място в къщата.

Добре е да сте наясно с природата на породата куче, което е Рекси и с неговия характер, за да вземете всички необходими мерки да го подготвите за максимално адекватно съжителство с братчето или сестричето му. Обичайно големите породи харесват децата или поне ги приемат, дори да не ги харесват. Колкото по-малко е кучето, толкова по-вероятно е то да ревнува и съответно да лае и да се опитва да прогони малките деца, а и вашето бебе в бъдеще. Можете да обърнете внимание как Рекси се отнася към децата навън. Играе ли си с тях, дава ли им да го галят или напротив? Пъди ли ги като ги лае, проявява ли нетърпимост и представлява ли опасност за тях? Можете да го насърчите да си общува с тях като предложите на детето да му поиска лапа и да му даде награда след това. Изпробвайте различни начини на игра с децата, да му хвърлят пръчка и той да я връща, като винаги когато той изпълнява командите, да бъде награждаван. Важното е той да разбере, че децата са негови приятели и че могат да се забавляват заедно. Стига да не проявява агресия и непоносимост към тях (което също с помощта на възпитател може да се промени), няма начин да не започне да си комуникира с тях или поне да ги понася.

При запознаването на Рекси с бебето още в първия ден, е много важно да му дадете възможност да го подуши и да получи нужната информация за него. Не се опитвайте да го скриете, защото това ще предизвика двойно повече любопитството му и той ще направи всичко възможно, за да разбере кой се е появил вкъщи. Дори да лаят, кучетата по-често са внимателни към децата и предпазливи. Ако все пак Рекси е по-агресивен, подсигурете възможността да го дръпнете в случай, че не му допадне новия член на семейството и се опита да му се скара или да го прогони. Кучетата са умни, макар понякога да ни се струват глуповати. В течение на времето Рекси неизменно ще свикне и дори ще заобича детето, а един ден двамата ще бъдат най-верни приятели и ще играят щуро както вкъщи, така и навън.

Ползите за това едно дете да израсне с куче, са безброй. На първо място, е развитието на чувство за отговорност. Грижейки се за едно куче, макар и с елементарни дейности като хранене, детето се учи да полага грижи за другите, а в бъдеще ще му бъде от полза да умее да се грижи и за самия себе си. Кучетата развиват толерантност у малките, както и да бъдат нежни и състрадателни.  Освен това чрез отглеждането им децата се учат, че действията имат последствия. Например, че грижите им за домашния любимец допринасят за неговото развитие и съответно липсата им до обратното. Ако кучето не пие вода, може да се обезводни и дори да се разболее.

Изследвания сочат, че децата израснали с домашен любимец имат по-стабилна имунна система и страдат по-рядко от респираторни болести, за разлика от децата, които не се радват на животни вкъщи. Обичайно, когато човек има куче, се налага да го разхожда поне два пъти на ден, което води до снижаване нивата на стрес, разходка за самия него на въздух и съответно поддържане на добра форма. Децата имат компания навън, което спомага за тяхното добро настроение и обмяна на любов с животното, което безусловно ги обича и приема и с което се радват на съвместни игри.

Установено е, че кучетата допринасят за развитието на деца с аутизъм точно заради безусловната им любов, заради приятелския им характер и развитието на чувство за отговорност. Кучетата имат терапевтични способности. Когато човек е в лошо настроение, галенето на кучето и игрите с него действат успокояващо и разтоварващо. По същия начин и децата винаги могат да се обърнат към животното, за да споделят радостта или мъката си и то ще им съчувства или ще се включи в играта им.

Децата учат много по-добре с помощта на кучетата. Четириногите не ги съдят, не им правят забележки, подкрепят ги и са винаги на тяхно разположение. Проведен е експеримент, при който, отчитайки нивата на стрес, ученици са помолени да прочетат на глас текст първо в присъствието на възрастен и втори път в присъствието на куче. Резултатите са, че децата се чувстват много по-спокойни в компанията на животните. Кучетата са добри слушатели и няма да ги прекъснат, нито да им направят забележка, затова малките човеци се чувстват много по-уверени да четат на тях.

При допитване в училище какво да направят тези, които имат малко приятели, за да създадат повече приятелства, учениците спонтанно отговарят „да си вземат домашен любимец”.  Много по-лесно е да заговориш човек, който разхожда куче и да си намерите обща тема. Умението за общуване с непознати или връстници е много по-развито, защото кучетата са тема без край. Сигурността и самочувствието им са много по-устойчиви, тъй като техния домашен любимец ги пази и те са уверени както в него, така и в себе си. Когато са участвали във възпитанието на кучето, децата са много горди от себе си и това им помага да заявяват себе си много по-категорично и да общуват с останалите. А и не е случайна приказката, че „кучето е най-добрия приятел на човека”.

В технологичния свят, в който живеем, удоволствието да видиш детето си, което тича сред природата и си играе с кучето е незаменимо и неповторимо, а и спомага и на двамата да изследват света с всичките си сетива и то по най-естествения начин. Не е лесно да гледаш дете и куче, но усилията си заслужават, а резултатите понякога дори ги надминават. В един момент двамата могат да се гледат един друг и да си играят без участието на родителя, което може да е отмяна в някои случаи, когато и вие имате нужда от почивка, така че всички печелят. Всеки човек сам преценява за себе си дали да отглежда куче в дома си, ако планира или вече има деца, но съвместяването им определено е възможно, носи множество ползи и може да бъде прекрасно и удовлетворяващо. За да бъде такова, са нужни желание и труд, както и малко търпение.

 

Автор:

Марина Любомирова,

Педагог, клиничен социален работник

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *