Яндекс.Метрика

Родители, знаете ли какво е разстройство на храненето?

depressionВсяко разстройство на храненето всъщност е стратегия за справяне. Заболяването е последица от много дълбоки, драматични преживявания, които изпълват човек и това е неговият начин за оцеляване в житейска ситуация, с която не успява да се справи по друг начин.

Разстройства на храненето  са анорексията, булимията и неконтролируемото преяждане (хиперфагия). Те често се отключват в юношеска възраст (11-18 г.), предимно сред момичетата. Предпоставките за тях възникват още по-рано.

С този текст, бихме искали да привлечем вниманието на родителите на младежите страдащи от разстройства на храненто, възможно най-рано, така че да са в състояние да отчетат възникването на проблема у децата им. Това е особено важно, защото навременната подкрепа значително увеличава шансовете за преодоляването на проблема.

Възможно е да изминат години, през които булимията, анорексията или хиперфагията да останат скрити за сетивата на родителите и така състоянието на детето да стане критично във физиологичен и психологичен аспект. Такива случаи не са рядкост.

Поставянето на диагнозите анорексия, булимия или хиперфагия е в компетенциите на лекар.

Настоящата статия е с информативен характер и не замества консултацията с лекар. Нашето желание е да подпомогнем информираността на родителите.

Смятаме, че колкото и да са популярни понятията анорексия и булимия, ограничен кръг от  хора наистина разбират какво се крие зад тези думи. Хиперфагията (емоционално преяждане) е по-малко позната като термин, но въпреки това е широко разпространена сред хората.

Разстройствата на храненето са психични разстройства, т.е. начина на хранене е резултат  от процесите във вътрешния свят на тези младежи.

Нека да обърнем поглед към поведението и емоционалния живот  на тийнейджърите.

Още от малки те често са еталон за подражание – кротки, възпитани, с отлични резултати в училище. Навлизайки в пубертета, за изненада на околните те започват да се променят. Стават раздразнителни, затворени, губят интерес към някои от любимите си занимания. Това, както знае всеки родител на тийнейджър, не е рядкост в тази възраст.  Къде е границата на нормата и кога се пристъпва границата на разстройство на храненето?

Има редица признаци в поведението на вашето момче или момиче, които е важно да не пренебрегвате. Разстройствата на храненето не са просто грешки в режима на хранене или плод на  суетност и преодоляването им не е въпрос само на воля. Ето и възможните признаци, по които можете да ги разпознаете.

Разстройство на храненето? Какви са проявите му?

При анорексията:

o     Особена критичност към външния си вид до степен, че говори почти само за него;

o   Стремеж към перфекционизъм;

o   Видима загуба на тегло, твърди че е дебела, въпреки, че очевидно не е; Разстройва се при покана да се храни с вас;

o   Почти ежедневно отказва да яде, под претекст, че не е гладна или че е яла преди да се прибере;

o   Готви за близките си без да вкусва от приготвената храна;

o   Оплаква се, че й е студено, когато на околните не им е;

o   Затваря се често в стаята си, плаче;

o   Казва, че не харесва нищо в себе си;

o   Доволна е когато успява да спазва диетата си и много раздразнителна и избухлива когато не успява;

o   Има чести прояви на разсеяност, трудности в концентрацията, несигурност, понякога неадекватност;

o   Важно й е ежедневно да измерва теглото си;

o   Извършва прекомерни физически натоварвания;

o   Честа проява на импулсивни реакции.

 

При булимията:

o   Силна загриженост за външния вид и килограмите;

o   Често вариране на теглото;

o   Периоди на гладуване, сменящи се с периоди на поглъщане на обилни количества храна;

o   Непосредствено след хранене отива в банята и/или тоалетната, за да повърне;

o   Темата за храненето доминира в ежедневието;

o   Ниска самооценка;

o   Стремеж към перфекционизъм;

o   Спортува прекомерно, приема очистителни;

o   Повишен апетит в периоди на стрес;

o   Криене на храна, тайно ядене;

o   Тревожност, депресивност, честа смяна на настроенията, социално изолиране, прекомерни трудности в общуването;

o   Изглежда, ту отпаднала, ту свръхенергична.

 

При хиперфагията (емоционално преяждане) :

o   Периодична загуба на контрол върху храненето;

o   Консумация на необичайно големи количества храна, надвишаващи многократно количеството, което може да приеме средно-статистически здрав човек за същия период от време;

o   Тъпкане до получаване на физически дискомфорт или болки в стомаха;

o   Яденето не е обвързано с чувството на глад;

o   Тайно ядене;

o   Склонни са да поемат почти всяка храна;

o   Периодични опити за диети и глад, понякога успешни;

o   Вариращо тегло;

o   Чувства на отвращение и вина след преяждане;

o   Възприемат се като дебели и не се харесват;

o   Често плачат, затварят се в себе си;

o   Нямат много приятели или се опитват да са център на внимание, в ролята си на шут;

o   Често са тревожни;

o   Имат ниска самооценка.

Всяко разстройство на храненето протича индивидуално, въпреки външните прилики. Индивидуално е и страданието, което всеки засегнат от анорексия, булимия или емоционално преяждане  преживява.

Ако забелязвате, че вашето дете има някои от горните поведения, добре е в рамките на няколко разговора с него внимателно да проверите дали не преживява още от трудностите описани по-горе, но да ги крие от вас. Не ограничавайте разговора само около темата за килограмите и храненето а се поинтересувайте как се преживява детето ви.

Усетите ли, че проблема е сериозен и подозирате, че детето ви може да има разстройство на храненето съветваме ви да потърсите специализирана помощ. Родителите, често се надяват, че проблемът с храненето ще отмине сам, но това рядко се случва.

При успешна връзка на доверие с помагащия, дъщеря ви/ синът ви ще получат подкрепа и ще разберат повече за това какво се крие зад желанието им да изглеждат перфектно и ще получат възможност да открият личната си истина за  това от какво наистина се нуждаят и какво ги спира да го постигнат. В този контекст могат да бъдат открити корените на едно разстройство на храненето могат да бъдат открити и шансовете за преодоляването му да бъдад значително подобрени.

Ако самото дете отказва да се срещне с терапевт, то вие самите помислете за ползите от съвместната работа със специалист, който може да ви е от помощ за подобряване на цялостния климат в семейството ви. Съдействието на родителите е от огромно значение.

Важно е да сте наясно, че разстройствата на храненето са все по-масов проблем, засягащ редица семейства и вие не сте сами в страданието си. Понякога само споделянето на проблема с по-широк кръг хора носи значително облекчение. Възможно е така да научите, че и други семейства във вашия кръг са преминали или преминават през подобни трудности.

Зараждането на разстройство на храненето има връзка със семейната среда. Семейството е „почвата”, от която детето ви се „храни” и върху, която расте. По тази причина всяка позитивна промяна в моделите на общуване вътре в семейството е благотворна за всички в него.

Когато разстройството на храненето вече е факт, вашият тийнейджър се нуждае от смелостта и волята на всички свои близки да съумее да се справи и да възвърне здравето си. Проблемът е сериозен и не бива да се подценява.

Както знаем, никой не е застрахован от премеждия. Личен избор е как ще се справим с тях.

Ние от екипа на „Вега” оставаме на ваше разположение. За записване на консултация можете да се свържете с нас на: 0876 566 557.

Полина Гиргинова

„Сдружение за психично здраве Вега“

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *