Яндекс.Метрика

Разстройствата на храненето и спортa

 

Разстройствата на храненето са сериозни и често срещани психични проблеми. Детайлна информация за симптомите, чрез които те се проявяват, можете да намерите в други самостоятелни статии на сайта ни.

При разглеждане на психологическите профили на спортистите и тези на страдащите от анорексия, се забелязват някои общи характеристики: стремеж към перфекционизъм, високи очаквания към самите себе си, състезателен дух, хиперактивност, системно трениране, компулсивност, склонност към депресия, амбициозност, изкривено възприятие за собственото тяло, прекалена ангажираност с диети и мисли за теглото.

Обичайното виждане за разстройство на храненето е за „западна” болест, провокирана от социален и културален натиск за достигане на идеална и често нереалистична визия на тялото. Истината е, че тези състояния, всъщност имат комплексен характер, зависят от редица фактории са налице в различни общества и култури. Наличието на разстройства на храненето извън „западния свят” не са рядкост. Специфичен факт е това, че особено често можем да открием анорексията, булимията и хиперфагията сред активно спортуващите представители на населението. Това има своя логична причина.

Разстройствата на храненето са типични най-вече за спортисти, при които теглото е пряко свързано с представянето. Ето трите основни причина за това. Първо, в спортовете изискващи издръжливост, като бягането на дълги разстояния, ниското телесно тегло е предпоставка за успех, по очевидни физиологични причини. Бегачи, които са с няколко килограма над оптималното си за бягане тегло ще се представят по-слабо. Второ, в спортовете делящи състезателите на категории според теглото им – като бокс, джудо, борба – участниците не биха били допуснати до състезание ако теглото им е над максималното за категорията им. Така, например, даден спортист може да се върне от Олимпиада без да е участвал, поради повишеното си тегло. Това, съответно, води до осезателен натиск за сваляне на килограми, често в кратки срокове. Трето, в спортове като гимнастиката, фигурното пързаляне, скоковете във вода се дават и оценки за естетика, поради което очакванията към външния вид на участниците са завишени. Сериозни изследвания посочват голяма честота на разстройствата на храненето именно в тези дисциплини.

Хиперфагията би могла да е проблем на спортисти, чийто спорт допуска завишено телесно тегло (напр. тежка атлетика), но съвсем не е изключена и в други дисциплини. Страдащите от хиперфагия не винаги са с наднормено тегло.

Засиленото присъствие на анорексията, булимията и хиперфагията сред спортистите е важен въпрос, но е важно да се подчертае, че тези състояния са опасни за всеки страдащ от тях. Допълнителен риск при спортистите с разстройства на храненето е повишената склонност към травми, относително по-къса спортна кариера и чувствително непостоянство в постиганите резултати.

 

Превенция

Важно е да съществува разбиране с какво сферата на спорта може да допринесе за повишаване риска за отключване на разстройство на храненето.

Спортистите развиват разстройства на храненето по същите причини като всички останали. Причината би могла да бъде генетична и/или психологична предразположеност, социо-културален натиск свързан със спазване на диети, специфично отношение към храната и външния вид в семейството, както и различни психологически стресори, които могат да изиграят ролята на отключващ проблема фактор.

Средата на хората занимаващи се със спортове изискващи издръжливост, спазване на категории, както и естетичните спортни дисциплини носят допълнителни рискови фактори.

Други обуславящи фактори са подчератващото или разкриващо фигурата облекло в повечето спортове, склонността на някои спортисти да се съревновават по отношение на външния си вид, специализирането в един спорт на ранна възраст и рязко увеличаване честотата на тренировките.

Планирането на сполучлива превенция трябва да отчита рисковите фактори, като все пак дава възможност на спортистите и треньорите да се стремят към повишаване на спортното майсторство.

Важно е спортистите да са добре информирани относно рисковете и неблагоприятните последици от разстройствата на храненето. А треньорите и психолозите работещи в екипа на спортисти да обръщат внимание на евентуална проява на симтоми на анорексия, булимия или хиперфагия.

 

Скрининг и установяване.

Разстройствата на храненето често са трудни за идентифициране. С изключение на явните случаи на анорексия, разстройството на храненето често остава скрито за околните и нерядко се отрича от страдащия.

В някои дисциплини спортистите изглеждат значително по-слаби от средностатистическите си връстници. Спортистите нерядко са окуражавани да се хранят по различен от масовия стандарт. За някои това може да е просто допълнителен аспект на стремежа към по-високи спортни постижения.

Друг прикриващ фактор е теглото. Спортисти, дори с фини фигури, са относително тежки, поради развитата мускулатура. Така теглото може да не отговаря на диагностичните критерии за анорексия, но тя все пак да е факт.

Помагащите специалисти трябва да се стремят към ранна превенция на разстройствата на храненето. Важно е психолозите и лекарите да работят директно с проблема, да подкрепят страдащите от него и да спазват правилото за конфиденциалност.

 

 

Възстановяване

Някои разстройства на храненето стават хронични и доживотни спътници на страдащите от тях. В други случаи, възстановяването е успешно и цялостно. Благоприятни фактори за това са ранното установяване на проблема, признаването му и получаването на адекватна помощ.

В някои случаи се налага прекъсване на интензивните спортни занимания. След постигане на определено ниво на възстановяване, спортната активност може да бъде подновена.

Четири са ключовите фактори, важни за планирането на възстановителна програма. В описания ред според важността им, те са: стабилно физическо състояния (липса на електролитен дисбаланс, анемия, намалена костна плътност и др.), стабилност в режима на хранене (приемане на достатъчно храна за поддържане на здравословно тегло), въздържане от порочни практики, типични за разстройствата на храненето (гладуване, повръщане, приемане на очистителни, тъпкане с храна и др.), отсъствие на факторите свързани със спорта, които биха могли да провокират задълбочаване на симптомите на разстройството на хранене.

В някои случаи е наложително на страдащия от анорексия, булимия или хиперфагия да се окаже подкрепа да напусне сферата на спорта, защото тя може да се окаже прекалено „токсична” и обуславяща разстройството на храненето.

Такова значимо житейско решение е нужно да се вземе от самия пострадал, в сътрудничество на терапевта и треньора му.

 

Обобщение

Анорексия и булимия сред спортистите носят, освен типичните и някои допълнителни рискове:

  • Увеличен риск от травми;
  • Повишена уморяемост;
  • Ниска честота на сърдечните съкращения;
  • Слабост, нисък мускулен тонус;
  • Намаляване на плътността на костите, от там повишен риск от счупвания;
  • Чести инфекциозни заболявания, трудно зарастване на рани;
  • Ниско съдържания на хемоглобин в кръвта.

 

Ето някои статистически данни по темата:

13% от състезаващите се в спортове, в които резултатите зависят от съдийска оценка, имат разстройство на храненето. Процентът при спортовете с рефери е значително по-малък и е 3%.
20% от елитните спортистки страдат от анорексия, булимия или хиперфагия. Във взета за сравнение група от жени, които не са спортистки процента е 9%.
Най-висок риск от разстройства на храненето е установен сред жените атлети и тези, занимаващи се с гимнастика, балет, фигурно пързаляне и подобни.

 

Броят на страдащите от разстройства на храненето е значително по-голям сред редовните посетителки на фитнес клубове, отколкото сред не спортуващите.
В статията е използвана информация от книгата на Ирина Куприянова, „Анорексия”, изд. Хомо Футурус.;

Използвана е и информация от сайтовете: http://www.anad.org/ ; http://www.ncbi.nlm.nih.gov/Sports Medicine Research Center, Tehran University of Medical Sciences

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *