Яндекс.Метрика

Психо-емоционалното развитие на бебето през първата година от живота му

 

Темата за развитието на бебето при бъдещите и настоящите родители, е много коментирана и разностранна – от физическото, през психическото, та до емоционалното развитие. В следващите редове ще наблегна на връзката между психиката и емоциите при бебетата до навършването им на една година и ролята на майката и бащата в този период.new-baby-emotional-development

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За всеки родител, е несравнимо и неповторимо вълнението при запознаването с новия член на семейството и прекарването на първите няколко дни с него. При някои тя е изключително положителна, при други е шок, а при трети е направо обезпокоителна. Има много въпроси, които човек сам си задава, започва да осъзнава, че той има отговорността и задачата да помогне на това малко и крехко същество да порастне. А това не се случва за ден или два и той ще остане негов родител за цял живот. Следователно, майката и бащата започват да общуват с близките си и с родителите си, които вече имат натрупан опит или отварят книги и интернет, откъдето да почерпят нужната информация. Много вероятно е да попаднат на различни и крайни мнения и да се лутат в търсене на „истината“. Всъщност, единна истина за отглеждането, развитието и начина, по който трябва да се постъпва, няма. Това е и добрата новина, понеже няма как на Земята да има общовалидна истина, която всеки да е задължен да спазва и следователно да знае, че е постъпил „правилно“. Важното е майката и бащата да си изяснят сами какво е най-важното, което искат да предадат на детето си като ценност, как да общуват взаимно с него, какви да са стратегиите им за отглеждане и как да си поделят задълженията, така че да се допълват като най-значимите фигури в живота и развитието му.

Когато бебето се роди, то попада в една напълно нова, непозната и различна за него среда. Ролята на майката в първите мигове, а и много дълго време след това, е да му осигури себе си, своята близост и топлина, за да може то да се приспособи, да не се чувства само и да задоволи нуждите си. В утробата, то е получавало почти всичко необходимо, за да се развива и да съществува по естествен път. След раждането, му се налага да започне да се храни, да диша и да спи по различен начин, в нова за него среда. Наред с новата задача майката да започне да кърми или храни детето си, нейната роля е и да му вдъхва спокойствие и закрила. Независимо от начина на раждане, още в самото начало майката е важно да бъде в близък контакт с бебето, като го държи в прегръдките си, близо до гърдите. Разбира се, в случай, че това е възможно от здравословна гледна точка и майката е в състояние да го направи. Чрез кърменето, се стимулира сукателния рефлекс на бебето и лактацията, които спомагат за добрата психо-емоционална връзка между двамата, а оттам и за намаляване на стреса – отново и при двамата. Другата задача на майката, а и на бащата вече, е да бъдат спокойни (доколкото това също е възможно) и да обърнат внимание на бебето си като на живо същество, което приема тяхната енергия, излъчване и емоция. В нашето общество, е много трудно човек да се ограничи в мисли и чувства, свързани единствено с детето, затова се опитва да лавира между него и всички останали задължения, които има още от родилния дом. Но е важно майката да откликва възможно най-бързо на нуждите на бебето, когато то подаде сигнал.

До 3-4 месец, бебето възприема майка си като част от себе си, както е било преди раждането му. Мозъкът му сега е развит до степен, в която може да възприема света единствено чрез сензорната си система – посредством зрение, слух, вкус, обоняние и допир. За него, околния свят може да бъде източник на удоволствие или неудоволствие. Ако бащата е нервен, а майката разтревожена, то няма как някой от тях да гушне малкото същество и да му даде нужното. А то има нужда не само от гърдата на майка си, но и от закрила – плътен физически контакт с майката, чрез който да се почувства едно цяло и че не е само́ в този чужд все още свят. Кърменето несъмнено е един от най-жизненоважните процеси за него, тъй като освен с абсолютно точната, истинска и правилна храна, с която го дарява, чрез този процес малкия човек успява да регулира нервната си система и да заспива спокойно и сигурно. Майката е добре да бъде информирана предварително какъв ред на хранене и спане да спазва и как да разпознава сигналите, които то излъчва, така че да не се стига, поне не често, до силен и продължителен плач. Ако тя успява да задоволява нуждите му в повечето случаи, то ще се развива нормално и ще може да изследва света около него в хармония. Но ако това не се случва по някаква причина и майката не е в състояние да бъде адекватна към бебето, което често плаче и този негов вик не му помага да получи необходимото, то може в един момент да се затвори в себе си и да насочи сетивата си навътре, вместо навън към околния свят. Вследствие на това затваряне, новороденото започва да изгражда представата си за света, който вместо в сигурно, се превръща във враждебно и опасно за него място.

В първите месеци, плача е основното средство, чрез което детето успява да сигнализира на родителите си за нуждите си. Разпространено е мнението, че бебетата са манипулатори и че не трябва от малки да се свикват „на ръце“, защото после няма отучване. Всъщност, на тази крехка възраст, те няма как да са развили такива умения и да се стремят към користни цели като тази да бъдат постоянно в обятията на майка си, защото така им е най-изгодно. Едно новородено няма как да се самообслужва и се нуждае от възрастен, който да го обгрижва. Ако майката често изпитва затруднения, има проблеми, с които не може да се пребори и се чувства напрегната, уморена или раздразнителна, тогава не е добра идея тя на всяка цена да полага грижите за бебето. Винаги е от полза бащата, ако е по-спокоен и уравновесен, да замести майката като гушне малкото, да потанцува с него или просто да го люлее, така че да му вдъхне сигурност и спокойствие, ако то изпитва затруднение да заспи например. То усеща тези емоции и ги съпреживява, така че не е желателно да се стига до крайности, за да се задоволят всички нужди единствено и само от майката. В такива моменти тя може да се погрижи за себе си и да задоволи собствените си нужди, за да се разтовари и да си почине, а когато се налага, да потърси и помощ от професионалист. Появата на детето в едно семейство е голямо изпитание и за двамата родители, които до този момент са имали изграден начин на живот, в който са се чувствали комфортно. Колкото и да се настройват за промяната, която ги очаква, често родителите не са в състояние да посрещнат спокойно всичко, което им се случва. Разбираемо е и напълно нормално, да се обтегнат отношенията в двойката в този първоначален преходен период. Все пак, важно е и двамата родители да положат усилия да постигнат разбирателство и да останат партньори, за да могат да създадат семейство. Да бъдат майка и баща, е само една роля в живота им, а с нея не се изчерпва смисъла му. Когато умеят да си разпределят задълженията и живеят в хармония един с друг, тогава те имат по-голям шанс да отгледат едно дете с добре развито психо-емоционално състояние. Тогава то има шанса да расте с добра възможност да се превърне в уверен в себе си млад човек, който развива сам потенциала си, поставя си цели, мечтае, търси начини и да се стреми да постига всичко това.

В следващата фаза от развитието – сензорната (от третия месец до края на първата година), връзката между майката и бебето е ключова за интелектуалното му развитие. Ако в този ранен етап, тази връзка не е сигурна, е възможно то да си намери заместващ обект – смучене на пръст, биберон или любима плюшена играчка, с който не може да се раздели. Причината за тази замяна, е чувството за изоставеност, която малкото същество изпитва. Ако всичко е наред и майката откликва на нуждите му, то ще премине през тази фаза успешно, като впоследствие ще започне да се включва в нови занимания, опити и преживявания. Когато бебето е развило първично доверие, най-напред към самото себе си, тогава то може да се задвижи към другите хора, да развие доверие към тях и следователно да започне да се учи от тях, да им подражава и да споделя опита си. В крайна сметка, човек е социално същество и това е важна част от развитието му като цяло – общуването му с другите във всяка една среда, от която ще бъде част през целия си живот.

Друга значима част от този етап е собственото опознаване. Детето започва да проявява интерес към собственото си тяло, възприемането му и удоволствието, което може да изпита. Когато родителите го подкрепят в това изследване, е по-вероятно то да се доверява на собствените си усещания, емоции и преживявания, като по този начин да постигне един здрав механизъм за задоволяване на потребностите си. Започва да експериментира с нови опити, които не винаги са успешни, но въпреки това то не губи доверие в себе си, а продължава да търси нови начини. Един типичен пример за това как родителите от страх да не се нарани малкото човече, започват да го предпазват, е когато прекалено често използват често фрази като “недей да тичаш, ще паднеш”. Колкото повече свобода на действие има детето, за да експериментира, толкова повече информация за света може да получи и съответно да се научи как да се справя в него и как да отреагира. Разбира се, това не означава да оставите току-що проходилото си дете да пресича улицата само, а да му позволите да разбере какво ще стане, ако падне на земята. След като усети болката (която вие сами ще прецените дали е поносима за него), можете да го успокоите, да му кажете, че това е нормално и се случва и да му обясните как да се научи да става, когато падне следващия път. Това е и начина то да се научи да ходи и да разчита на собствената си двигателна активност. Стига родителя да е там до него, когато той изпробва нови неща и да го успокоява, когато има нужда от това, то тогава детето спокойно може да развива сетивата си, да изучава системите в живота и да изпитва удоволствие от това.

Най-важното за един човек, когато стане родител, независимо дали е мъж или жена, е да си дава сметка, че той, заедно с другия партньор, са най-директния пример за детето си и че независимо на какви ценности го учат, детето приема за верни и истински тези, които сами те спазват, разбират и демонстрират. Колкото по-наясно са, че този процес трае дълго, не е лесен, но за сметка на това е важен и смислен и може да им донесе удовлетворение, толкова по-вероятно е те да бъдат доволни и горди от свършената работа и положените усилия. Всяко дете има различни потребности и интереси, затова родителите му е по-добре да се вслушват в тях, да ги разбират, да са готови да ги приемат и да му помогнат да ги развива, а не да следват правила, норми и др. А когато родителите положат усилия през първите седем години на детето да го подкрепят, да го стимулират и да бъдат там за него, когато има нужда, само тогава то може истински да развие капацитета си и да стане пълноценен човек.

Автор:

Марина Любомирова,

Педагог, клиничен социален работник

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *