Яндекс.Метрика

Психосоматизацията при децата

Ние хората, сме и тяло, и психика. Тези две неща съществуват едновременно и са неизменно взаимосвързани.  Няма как ако страдаме емоционално, да не страда и тялото, както и обратното.  При изпитвана  емоция, реагира цялата вегетативна нервна система и съответно това би могло да  води и до определени неразположения. Ако обърнете внимание, когато изпитвате силна емоция тялото веднага реагира на това.  Например, когато сме  тъжни, може да усетим „буца” в гърлото, когато сме влюбени усещаме „пеперуди” в корема, ако сме ядосани е възможно да ни заболи корем или глава и т.н. Това се нарича психосоматизация, т.е. физическо страдание, за което няма физиологична причина, а психическа.  Този механизъм  важи за всички хора. Затова е много важно да умеем така да се справяме с трудностите, които срещаме и да задоволяваме потребностите си, в най-широкия смисъл на думата, че да не се налага тялото да се опитва да търси баланс по заобиколни, алогични на пръв поглед, пътища.

health-fitness_01_temp-1430292433-554087d1-620x348

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

При децата се случва същото. Писано е много по този въпрос, има не една теория. Тук аз ще ви запозная с основните такива.

Всички деца имат много високи адаптивни възможности. Всъщност много често децата се адаптират много по-успешно от нас, възрастните, при нови и стресови ситуации. Най-важното нещо, което е необходимо за всяко дете, за да не стига до болест, психическа или физическа, е да има пространство да изразява емоциите си свободно, каквито и да са те.  Няма „лоши” и „добри” емоции. Всичките са еднакво валидни за нас като човешки същества.  Много често в нашата култура, на децата се забранява да изразяват яда си към родителите си, защото това се тълкува като невъзпитано, неуважително и т.н.  Детето няма друг способ да се самоизрази. Това, което ние като възрастни може да направим е да му позволим да изразява себе си, но да сложим граница на поведението и най-вече да дадем алтернативно такова. Детето не знае какво друго да направи , за да му олекне и да постигне задоволяване на потребностите си.  Може да му кажете, че приемате и разбирате яда му , обидата му , тревогата му и т.н., но не приемате то да ви обижда или удря, но би могло да удовлетвори желанието се да удря върху тази възглавница, например. Защото всяка емоция е енергия и когато не ѝ позволим да излезе навън, тя се обръща навътре и започва да работи върху нас. Така, че изразяването навън, но по един адекватен, несадистичен начин е от особено значение за нашето здраве. Разбира се, всички имаме характерови ограничения, поради което едно или друго е трудно, дори непосилно за нас, но за едно дете това все още не е така, тъй че от вас зависи да изградите една здрава психически и емоционално интелигентна личност. Можете да кажете на детето, че няма право да ви обижда, така както вие не обиждате него, но може  да каже, например, че е ядосано. Така ние учим детето да разпознава, изговаря и да се справя с чувствата си. Това не става за ден или два, необходимо е постоянство и търпение, и когато детето ви порасне достатъчно ще бъдете доволни от резултата.

Болестта също така е начин да задоволяваме потребностите си. Например, когато сме много уморени, но не си даваме необходимата почивка, ние в крайна сметка се разболяваме.  Едно от основните неща, които получаваме , когато сме болни е грижа – от околните, от близките си, всички стават по-внимателни към нас, започват да ни обгрижват и т.н.  Когато вашето дете се разболее , опитайте се да не го глезите, да не го обгрижвате повече от обикновено, да не показвате специално отношение и да не променяте нищо в начина ви на живот, тъй като ако правите всичко това, без да искате , ще му покажете, че когато е болно, то получава всичко, което иска.  Разбира се , то не го мисли като нас, нито осъзнато ви манипулира, просто абсолютно инстинктивно , то разбира, че когато е болно, другите са по-благосклонни към него. Ако ви се струва, че то има нужда повече от вашето внимание, естествено, че е важно да му го отделите, но не и когато е болно, тъй като му създавате вреден механизъм. Може да му отделите повече време заедно или каквото и да било друго, когато е здраво и когато му покажете как да си го иска. Всъщност то може и да си го иска, но вие да нямате чуваемост за това. Научете се да бъдете добри слушатели, в ролята си на родители, и ще се изненадате колко много има да ви казва всъщност вашето дете.

При децата внушението и самовнушението е много силно. Често съм срещала деца, които когато, напр., искат да не ходят на училище, защото ги е страх от предстоящото контролно, но не искат да мамят, съответно ги заболява корем. Дори са ми споделяли, че си пожелават да ги заболи корема, например, и бързо след това наистина ги заболява. Интересувайте се от емоционален свят на детето и това, което преживява.  Преди време попаднах на статия за един експеримент правен в клиника за деца болни от диабет. В клиниката имало басейн.  Взели две контролни групи.  На едната група деца казали, че имат захар в кръвта и когато се къпят в басейна тя се разтопява и съответно ще оздравеят по-бързо и ще се приберат по-скоро у дома. Имали си и фрази, които повтаряли, докато се къпят в басейна. На другата група деца не били дадени подобни инструкции. Тази процедура се повтаряла всеки ден. Резултатите били, че децата от първата група  се възстановили много по-бързо, в сравнение с децата от втората. Може да го използвате – положително послание и мотивация.

Системният подход разглежда семейството като система. Когато един елемент в системата се променя, колелото се върти и се променят и другите елементи в нея. Също така са чупи най-слабият елемент. В семейството най-слабия елемент  е детето. Почти закономерно в семейства със силни, скрити конфликти някое от децата боледува тежко. Какво се случва, когато детето се разболее – цялото внимание се насочва към него. От една страна томахавките се заравят и всички усилия се влагат в спасяването на детето, от друга то се превръща в най-важно.  Практиката показва, че семейства, в които двойката говори открито за проблемите и трудностите си, а не ги крие сама от себе си, не настъпва психосоматична болест. Децата са много интуитивни, те усещат много ясно напреженията и реагират мигновено. Не се притеснявайте да показвате чувствата си, защото така показвате, че да си ядосан, изплашен и т.н. е нормално, приемливо и в това няма нищо лошо, и второ вие им показвате как да се справят с тези чувства и междуличностни проблеми. Ако се опитвате да криете от тях, само напрежението им ще расте още повече. Това не означава да са ви довереници и да споделя с тях, нездраво поставяйки ги в позицията на партньор, все пак нещата трябва да се казват на подходящ и приемлив за тях език и не, за да обслужваме наши липси.

Има и друго направление, което отива още по-далеч и казва, че всички подтиснати, неразрешени конфликти у майката се отразяват на децата им. Един автор психоаналитик разказваше за една жена, която търси помощта му заради проблемно поведение у малкото си дете. В Анализа стигат до силното чувство на вина, което тази жена изпитва, заради извършен аборт преди раждането на това дете.  След съвет от аналитика, тя разказва всичко това на детето си, което е било дори  твърде малко, за да разбере напълно какво му говори тя, то се успокоява и поведението му се балансира.

Изговаряйки всичко това, няма нищо чудно, че малките деца боледуват много, когато тръгнат на детска градина. Все пак те не са живели в изолирана среда преди това, контактували са ежедневно с болни хора по  обществените места. Детските площадки са пълни с болни деца и въпреки това, те не са боледували по този интензивен начин. Изведнъж тръгвайки на детска градина, начинът им на живот се обръща тотално  и имунната им система отслабва. Има научни изследвания, които показват по какъв начин имунната система е свързана с психическия живот на човека.

Това, разбира се,  не означава, че всичко е психосоматизация. Има обективни причини, които могат да доведат до една или друга болест. Начинът ни на живот е твърде „замърсен” – въздух, храна, лекарства. Всичко това намалява имунните сили на организма.

Вие сте тези, които най-добре познавате децата си и при един внимателен поглед на тяхното състояние, бихте могла да установите причината за боледуването им.

 

Автор:

Ана Ганчева-Александрова

Аналитичен психотерапевт

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *