Яндекс.Метрика

Проблемът с Храненето

В днешно време все повече се говори за качеството на живот и наличието на стрес. Издадени са хиляди книги за владеене на положителното мислене, за самопомощ, за начин на живот, за водене на пълноценен живот и какво ли още не. Случва се обаче, човек да се запознае с конкретната идея, но да не може да я приеме за своя. Много често, за да започнем нов живот, трябва да разберем защо този не ни върши работа и как се е стигнало до това развитие, в което не се чувстваме удовлетворени.
Не знам дали сте се замисляли, че една голяма част от живота ни преминава в хранене – обедната почивка на работа, вечеря с приятели, мисълта за самата вечеря, за самото удоволствие от храната, яденето, когато ни е скучно, пазаруване на любимите продукти, представата за пълния хладилник, глезенето с някой сладък десерт и т.н. На мен ми се e случвало в един прекрасен момент да не мога да се усетя, че съм прекалила, че наистина е вкусно, но стомаха ми физически не може да приема повече храна. Тогава идват чувството на тежест, на самосъжаление, на неудовлетворение и на желание да се отърва от храната. Може да повърна, мога и да порева или да изпия хапче или да ми прилошее от извършване на някакви упражнения. Опитвам се да си отговоря на въпроса Защо?, но нищо не излиза – случва се (мисля си успокоително). Само че, когато този кръг на преяждане и последващо действие за поправка на случилото се, е ежедневие, тогава вече трудно се харесвам и трудно се връщам към предишното положение със собствени сили. Имам нужда от някой, който да ми подаде ръка и да ми покаже как изглеждат нещата отстрани. Ако тогава вече сама осъзная, че нещо наистина куца, значи е време за промяна. Как да я започна? Като се огледам, че всъщност не съм сама, че всъщност има и други хора с подобни мисли и чувства и че има хора, които са минали по този дълъг, труден и бавен път и че има светлина в дъното на тунела.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *