Яндекс.Метрика

Признаци на хиперфагия

Хиперфагията може да се опише като булимия без повръщане. Преяждането е разстройство на храненето, което се характеризира с неконтролирано, импулсивно хранене, без възможност да се спре. Страдащите осъзнават, че количеството храна, което поемат е голямо, срамуват се от това, прикриват се, предпочитат да се хранят сами и правят многократни опити за диета. Разстройството е по-разпространено от булимия невроза и половината от хората са с наднормено тегло или затлъстяване. Преяждането е опасно, а причините за него най-често са емоционални проблеми. Хората, които най-често страдат от това РХ, са нервни, депресирани и самотни. И все пак не всеки, който преяжда, страда от РХ.

Признаци за безконтролно преяждане (хиперфагия):

Тези характеристики и индикации са индивидуални и не е необходимо да се наблюдават всичките при всеки случай на заболяване от съответното разстройство на хранене.

  • периодична загуба на контрол по отношение на храненето;
  • консумация на необичайно големи количества храна за определено време, надвишаващи многократно количеството, което може да се приеме от средно-статистически здрав човек за същото време;
  • по време на пристъпите храненето е много по-бързо от обичайното;
  • храната се приема до получаване на физически дискомфорт или болки в стомаха, или до получаване на позиви за повръщане;
  • консумация на големи количества храна, дори когато отсъства чувство за глад;
  • по време на пристъпите най-често се хранят сами, за да избегнат обсъждането на състоянието си с другите;
  • тайно похапване;
  • нощни хранения;
  • отвращение или чувство за вина след преяждане, понякога се развива и негативно отношение към храната;
  • предпочитат висококалорична и често некачествена храна;
  • трудност при концентрация;
  • промяна в сексуаланото желание;
  • чувство за несигурност;
  • самооценката е пряко свързана с външния вид и килограмите, успехите и неуспехите се отдават на външния вид;
  • прекалена ангажираност с мисълта за външния вид;
  • опити за диети;
  • злоупотреба с диуретични и разхлабващи средства
  • история на резки промени в теглото;
  • внезапно повишаване на телесното тегло или внезапна проява на затлъстяване;
  • социално изолиране;
  • хранят се малко сред други хора и поддържат високо тегло;
  • трудности в семейството и контактите;
  • депресивно настроение;
  • тревожно настроение;
  • много ниска самооценка;
  • желание да поглъщат все по-големи количества храна.

Признаци за компулсивно преяждане:

Тези характеристики и индикации са индивидуални и не е необходимо да се наблюдават всичките при всеки случай на заболяване от съответното разстройство на хранене.

  • пристъпи на преяждане или неконтролируемо хранене, дори когато липсва чувство за глад;
  • по време на пристъпите храненето е много по-бързо от обичайното;
  • хранят се сами;
  • чувство за вина след преяждане;
  • постоянна ангажираност с телесното тегло;
  • депресия или променливо настроение;
  • осъзнаване, че хранителните навици са странни;
  • внезапно повишаване на телесното тегло или внезапна проява на затлъстяване;
  • значително намалена подвижност, в следствие на повишеното телесно тегло;
  • данни за предшестващи вариации в телесното тегло;
  • данни за множество безуспешни диети, с цел контрол на телесното тегло;
  • ниска самооценка и чувство, че е необходимо да приемат все по-големи количества храна;
  • натрапливи мисли, свързани с храната и храненето.

Физиологични усложнения в следствие на безконтролно преяждане (хиперфагия) и компулсивно преяждане:

  • наднормено тегло;
  • риск за развитие на диабет от втори тип;
  • сърдечно-съдови заболявания;
  • дихателни смущения;
  • гастро-ентерологични заболявания;
  • хормонални нарушения;
  • костни и ставни заболявания;
  • нарушения в репродуктивните функции;
  • повишен холестерол;
  • сънна апнея (прекъсване на дишането по време на сън);
  • повишен риск от рак на дебелото черво;
  • камъни в жлъчката.

Разстройство на храненето, неуточнено (според Американска психиатрична асоциация: Диагностичен и статистически наръчник на психичните разтройства, четвърто издание, Washington, DC, American Psychiatric Association, 2000)

„Категорията на Разстройство на храненето, неуточнено е за разстройства на храненето, които не отговарят на критериите за нито едно конкретно Разстройство на храненето. Примери:

  1. При жени всички критерии на Анорексия нервоза са удовлетворени освен този, че пациентката е с редовен мензис.
  2. Всички критерии на Анорексия нервоза са удовлетворени освен този, че въпреки значителната загуба на тегло понастоящем индивидът е с нормално тегло.
  3. Всички критерии на Булимия нервоза за удовлетворени освен този, че пристъпите на преяждане и несъответните компенсаторни механизми се появяват с честота по-малко от два пъти седмично или с продължителност по-кратка от три месеца.
  4. Редовната употреба на несъответни компенсаторни поведенчески актове от индивид с нормално телесно тегло след приемане на малки количества храна (напр. самопредизвикано повръщане след прием на две бисквити).
  5. Повтарящо се предъвкване и плюене, но не и поглъщане, на големи количества храна.
  6. Разстройство с пристъпно преяждане: рекурентни епизоди на пристъпно преяждане в отсъствие на редовно прилагани несъответни компенсаторни поведенчески актове, характерни за Булимия нервоза.

14 Comments

  1. Диди

    Здравейте, аз съм момиче на 21 години, завършвам образованието си и работя. Погледнато отстрани имам неща, 6оито да ме радват , но нещо ужасно се случва с мен и психиката ми. Съвсем до скоро бях слаба, хранене се здравословно и спортуват активно, дори бях доста слабич5а и това донякъде притесняваше родителите ми, според мен без основание , тъй като бях слаба, во не болно, даже обратното чувствах се жива и енергична.изведнъж обаче всичко се промени непрекъснатите семейни проблеми, 6араници и дори побойща ме превърнаха в друг човек. Под заплахите на родителите ми бях длъжна да 6е тъпча дори когато не съм гладна само и само да напълнея . Ежедневието ме се превърна в истински ад, страхувах се от майка си и от баща си, непрекъснато съм тревожно, изнервена, отчаяна, самотна, обезверена и с наведена глава, нямам дори капка самочувствие. Така прибягват към прераждането с цел решаване или по-скоро бягство от проблемште. Ям не защото съм гладна или имам нужда, а от страх да не получа пак шамар и от баща ми , често дори отлагаш дневните си задължения , за да седна и да се натъпках със храна , правя го неконтролируемо и резултатът е на лице за 2 месеца качих 10 кг и дори повече. Не се харесвам и се тревога истински за себе си, поведението ми е напълно ненормалнолно и адекватно , всеки ден си казвам че утре няма да е така, но идва утре и нещата се повтарят. Ставам от леглото и дори без да съм минала през банята отивам и отварям хладилника, поглъщам всичко каквото видя в огромни количества и после изпитвам огризетия и вина , става че толкова тежко, че дори не мога да дишам . Сякаш храната ми носи всичко това , което ми липсва любов, подкрепа, разбиране …
    Искам да се справя с този проблем да спра да робувам на храната и да я приемам като извор на щастие
    Моля ви дайте ми някакъв съвет и ми помогнете

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Диди,
      Вие сте възрастен човек, който е способен да взима самостоятелно решения за живота си. Това включва както начина ви на хранене, така и дали да живеете с хора, които ви причиняват психическа и физическа болка. Има много организации, които помагат на хора, които страдат от домашно насилие. Вие можете да потърсите помощ като за начало за този проблем, тъй като надали има как да решите проблема си с храната, ако продължавате да живеете под ежедневни заплахи, свързани с нея. Преодоляването на такава ситуация може да се окаже дългосрочна борба и да изисква много усилия и поемане на отговорности от ваша страна, но е възможно. Важното е да намерите адекватна помощ, но ако имате желание да промените начина си на живот, то тогава вярвам, че ще го направите.
      Желая ви успех!
      Марина Любомирова

      Reply
  2. Илияна

    Здравейте , аз съм 20 годишно момиче,което известно време има проблем с преяждането.Доста се ровя в интернет и може би сама си поставям разни диагнози, но статиите за хиперфагията отговарят най-добре на моето състояние. Давам си безумно добри съвети , но нямам воляте да ги следвам,често правя диети ,които не довършвам до край, пия чай за загуба на апетита, гладувам с дни и накрая пак в моменти на слабост или скука преяждам с вредни храни , до такава степен ,че започвам да чувствам физическа болка. Като килограми не мисля ,че имам голям проблем , излишните са около6-7 , но с проблема ми напоследък се боя ,че могат да станат повече. Плаши ме всичко , което чета и не искам да приема ,че съм болна или съм в начална фаза на някое хранително разтройство , чета постоянно за стратегии за справяне с липсата на воля и мотивация, казвам си КРАЙ , до следващия път… не знам как точно бихте ми помогнали , може би четейки това си мислите “какво слабохарактерно и нерешително момиче“ , може би проблема е само в моята глава, а може би е на път да стане реален…

    Reply
    1. Илияна

      Пропуснах да допълня , нещо може би важно. Аз съм обсебена от това колко кг. тежа , тегля се след всяко хранене , и товва което виждам ме депресира , скапва изцяло самочувствието ми , превръщам се в човек, който след поредното преяждане няма желание да излиза, стоя сама и си обещавам как от утре няма да бъде така , всеки грам който сваля повдига самооценката ми , а всеки който кача ме скапва психически , физически , емоционално…

      Reply
      1. Здравейте, Илияна,
        В случая, според мен, съвсем не става въпрос за слаба воля. На мен изобщо не ми хрумва да ви определям като „слабохарактерно или нерешително момиче”, каквото може би Вие се чувствате.
        Добре разбирам колко е трудна ситуацията, в която сте и колко е мъчително е да се чувствате впримчена в непрестанни терзания и вина.
        За да се справите, с който и да е било трудност в живота е нужно да решите, че го желаете и да предприемем подходящи действия.
        Коварното на проблем като Вашия, според мен, е това, че колкото повече се взирате в него, толкова по-труден за овладяване става той. Решението според мен се намира в друга посока. Не в непрестанния кръговрат: храна, успех, провал, срив; храна, успех, провал и т.н.
        Решението е отвъд храната, кантара и външния вид. Много често проблемите с храненето са фалшиво убежище от проблеми със самооценката и общуването.
        Начина за преодоляване им, който аз познавам, е психотерапията, без да изключвам че има и други.
        Ако имате нужда да поговорим, можете да се свържете с мен на тел.: 0876 566 557.
        Полина
        „Сдружение за психично здраве Вега”

        Reply
  3. mirela

    Страдам от хронично преяждане от доста време, но чак сега осъзнавам, че ми е проблем. Опитвала съм ограничаване от храната, но не издържам дълго, сладко и тестено поемам в огромни количества. Тази вечер дори щях да се опитам да повърна (което може би говори за начален стадии на булимия, не знам какво да правя. Вода здравословен начин на живот попринцип, много спортувам, тренирам боен спорт, килограмите ми са добре (не знам как), но понякога все мисля че трябва да отслабна и т.н., като всъщност изобщо не е така. Не знам към кой да се обърна за помощ, яденето е огромен проблем за мен дори в момента се чувствам сякаш ще повърна, прекалих отново, ужасно е и се случва изключително често. Моля ви, дайте ми съвет!

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте, Мирела!
      Много ми се иска да ви дам подходящ съвет, но не съм сигурна дали ще се получи. Надали и има съвет, който ще бъде точен за вас и който от само себе си ще успее да разреши проблема ви. Мога да ви насоча към нещата, които не споделяте. Разбирам, че имате трудност с храненето, но се опитайте да си зададете въпрос дали имате и други трудности и проблеми – с общуването, в семейството, в работата, с приятелите. Възможно е да имате други проблеми, които да подтискате с храненето и с тренирането. За да можете да се храните нормално като за вас, може да се наложи да разрешите другите проблеми. Опитайте се да анализирате нещата, които ви се случват и да намерите причината. Ако имате нужда от консултация, ние сме насреща!
      Желая ви успех!

      Reply
  4. Мария

    Знам, че имам хранително разстройство, но не знам как да го нарека. Преди 9 години ми сложиха диагноза анорексия невроза, която в някаква степен е актуална и към днешна дата. При мен проблемът е следният: спирам да се храня с месеци, най-дългото гладуване трая 6 месеца, станах 40 кг при ръст 170 см, след което без периоди на захранване, направо започнах със системно преяждане и стигнах над 110 кг. в рамките на 1 година. След това гладувах още половин година, свалих до 50 кг,, но отново ги върнах и така девет години всеки път един и същи цикъл – не ям няколко месеца, след което започва умопомрачително и много болезнено преяждане всеки ден. Изморена съм, това поведение ми влияе на всички останали сфери от живота, в резултат на самобичуването с храна и гладуване, аз не изпитвам удоволствие от храненето, не помня и дали някога съм изпитвала. В болните ми възприятия храната е враг за мен и храненето ми причинява болка -физическа и психическа. Когато започна това в пубертета ходих на психиатър, който ме тъпчеше с тежки лекарства, които само влошиха психическото ми състояние. Аз вече съм си перманентно в депресия. Сега съм на 24 години и правя същото, с тази разлика, че не пия психиатрични лекарства. Всеки ден ставам с мисълта, че ще гладувам известно време и след това ще се захраня и ще си задържа килограмите и всеки път преяждам ли, преяждам. Имам чувството, че никога няма да се справя с това. Последните месеци имах напредък. Започнах хранителен режим с три хранения на ден, при което поддържам 60 кг. Продължи около 3 месеца. Но със започването на есента ангажиментите ми покрай работа, магистратура и докторантура се увеличиха и това ми изпълва цялото ежедневие, при което спрях да се храня за един месец. Но след този месец, започнах да изпитвам огромен вълчи глад и сега не мога да спра да се тъпча и то с всякаква храна, без подбор, без заинтересованост, без мисъл в храненето. Идеята е да се тъпча, докато ме заболи корема и не мога повече да поема нищо. Поне не се опитвам да повръщам, никога не съм се и опитвала, не съм злоупотребявала с лекарства, но въпреки това проблемът си е проблем и е факт, че толкова години не мога да се справя с него. Измъчва ме вътрешна борба със себе си. Знам, кое е правилно, знам,че трябва да си наложа волята да се храня по малко, но успявам да закрепя идеята за кратко. И когато ми се изпречи някаква трудност в живота, пак изпадам в слабост и спирам да се храня. Омръзнало ми е. Искам да свърши това веднъж завинаги. Не знам от къде да започна просто.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Мария, от опит зная, че човек може да премине през трудности, които му изглеждат непреодолими. Това, не означава, че можем да се справяме със всичко сами. Ако, човек можеше да постигне всичко сам, то хората, вероятно биха живели като единаци, а не на групи, каквато е действителността.
      По мое мнение, проблемите, за които споделяте заслужават сериозно внимание- редуващите се периоди на глад и преяждане и мъчителните емоции, вътрешната борба, за която споделяте и всичко останало.
      Имам много жени и момичета, които преживяват страдания, подобни на вашите. Изхода не е просто въпрос на воля, защото от разказа ви разбирам, че вие имате воля.
      Възможно решение е да работите над проблема си с професионалист, който има опит в областта на разстройствата на храненето.
      Ние от „Вега“ сме на ваше разположение, за да поговорим и да обсъдим всичко, което ви вълнува и да потърсим заедно с вас пътя към промените, от които се нуждаете.
      Желая ви успех.

      Reply
  5. Дани

    Вече съм добре,но с Ленуксин,което си е Ципралекс.Не преяждам,храня се редовно,здравословно.От 117кг сега вече съм около 95 не се меря това няма значение,важното е,че не спирам да дишам през нощта,не качвам кръвното,пулса ми не е 90-95,а 65,краката ми не отичат,не се задъхвам като ходя.Вярно,че ще изглеждам зле след време,но какво от това,рано или късно ще простя на майка си за празнотата ,която запълвах с храна.

    Reply
  6. Мария

    От Септември до сега качих 12-13 кг. Ям нон стоп без дори да съм гладна,а когато наистина съм гладна преяждам,,,,,,Ям по 3-4 сандвича 2-3 кроасана и тн. От 3 години и нагоре съм на хапчета заради депресия но не вярвах че може да съм отключила и тази болест….Ще се консултирам с психятърката ми,но съм убедена че е това………

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Мария, ще се допитам до колеги относно въпроса ви и ще ви пиша на посочения от вас имейл адрес. Всичко добро.

      Reply
  7. Дани

    Аз страдам от компулсивно преяждане.Обичам да се самоанализирам,но това не води до решение на проблема.Преди години по самоинициатива отидох на психиатър,защото гастроентеролога ме прие с насмешка след като му казах,че ям без да съм гладна.Пих около 8м Ципралекс и резултата беше невероятен,но го спях.Искам да намеря начин да се справя сама,без лекарства и ходене на терапия.Наясно съм със здравословното хранене,но не успявам.

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте Дани, както сама сте установили този проблем не се решава със самоанализа и лекарства, още по-малко пък е въпрос единствено на воля и желание. Пожелавам ви успех в търсенето на вашия начин за справяне!

      Reply

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *