Яндекс.Метрика

Предизвикателства в семейните отношения

family400x400

В тази статия, ще се спрем върху някои ключови нюанси на семейното общуване и най-вече върху уменията да искаме и получаваме в контекста на връзката с нашия партньор. Желанието ни е да Ви бъдем полезни в осмисляне на динамика на отношенията в най-тесния Ви семеен кръг.

С настоящия текст, ние не се опитваме да Ви дадем „точния шифър” за „идеални” отношения в двойката.

Стремежа ни е да Ви провокираме да обърнете внимание на детайлите и нюансите в общуването и да Ви предложим да оцените богатството на свободния избор, с който всъщност разполагате.

Сред богатия регистър от чувства, мисли и емоции, които непрестанно се раждат в процеса на Вашата връзка, Вие, най-добре можете да оцените, кои  поведения спрямо партньора Ви водят до удовлетворени и кои до дисхармония.

Разбираемо и нормално е, да не бъде лесно да се справяме с лекота с всичко, което живота, партньора и ние самите си поднасяме. Не забравяйте, че общуването е сложна и фина материя, изпъстрена от множество нюанси, дълбок подтекст, случваща се на фона на всичко, което е живота ни в момента.

Както знаем, взаимоотношенията между родителите и техните характери, обуславят естеството на средата, в която тяхното дете се ражда и развива – това  е още една причина да считаме, че животът в двойката заслужава специално внимание.

Като изходна точка на нашето изложение ще опишем, накратко, здравият вариант на семейство. Това би следвало да е общност от хора, двама възрастни с или без деца,  чиято основна цел е съвместно съжителство и задоволяване на базисните потребности от принадлежност, утвърждаване, общуване и физическа близост.

Ако семейството съществува хармонично, всеки от членовете му би следвало да се грижи за задоволяването на нуждите си по адекватен начин, като помоли или привлече към себе си партньора си.

Здравото партньорство, също така,  предполага даването и приемането на отказ, като естествен и неотменен елемент на комуникацията.

Нека се фокусираме върху ключовото умение, свързано  с качеството на връзката ни – това да изразяваме нуждите си по ясен и разбираем за другия начин.

На теория това звучи просто и естествено, но на  практика не винаги е лека задача.

Първата причина за усложняване на описаната идиличната картина, е характеровата ни структура и свързаните с нея поведенчески модели. Те упорито и настойчиво ни ограничават в опитите ни да се изразим и свържем с човека срещу нас и ни отклоняват по пътя към удовлетворяване на нуждите ни.

Бидейки различни типове, ние обикновено се фиксираме в няколко познати ни поведения и ги повтаряме системно, въпреки усещането, че резултатите от тях не са точно тези, които искрено желаем. Партньорът ни, от своя страна, е ограничен от собствения си характер и от свързаните с него лимитирани поведения.

Някои от нас са мечтатели и фантазьори, други – импозантни и привлекателни ласкатели, трети – властни и енергични активисти, четвърти – кротки и онеправдани, пети – мислители и бъбривци,  шести – любители и радетели на реда и правилата и всичко това в най-различни нюанси, украски и комбинации.

Така, окичени с няколко или с цял арсенал  поведения, ние си избираме партньор в живота.

Повърхностно погледнато, може да се заключи, че след като сами сме си го избрали, то той, най-вероятно е човек, с когото много лесно комуникираме.

Това може и да е било така в периода на влюбването, но на следващ етап, когато връзката се задълбочава и полека напусне фазата на романтиката, за да навлезе в руслото на бита, картината се обогатява и усложнява. Отношенията улягат и се променят.

Възможно е Вие и Вашият партньор все по-често да започнете да умувате:  „защо той/ тя вече не се сеща от какво имам нужда”, „защо не се чувствам специална/ специален до него/ нея”; „защо ни е скучно заедно, къде изчезна страстта?” Все важни и емоционално натоварени въпроси.

Би било добре, докато търсите отговор, да не губите връзка с реалността и да си напомните, че никой не е длъжен на никого в този голям и изпълнен с хора свят и вместо да се подавате на съветите на леността, самосъжалението или разочарованието, бихме могли да се запитаме нещо. Дали усещането, че сме си длъжни, защото сме се избрали, не притъпява значително желанието ни да бъдем привлекателни у дома, както и стремежа ни да доставим удоволствие на партньора ни? Запитайте се, например, какво направих лично за мъжа/жената до мен тази седмица? Казах ли нещо мило, зарадвах ли се на нещо което той/тя ми е дал/а? Интересува ли ме как изглеждам в неговите/нейните очи? Направих ли нещо с мисълта да му/й доставя удоволствие?

Подготвили сме Ви няколко примера, за да добавим повече нагледност по темата. Нека наречем нашите герои Николай и Мая, и ги въвлечем в две кратки ситуации:

Ситуация 1

Жената има нужда от повече интимност и нежност от страна на мъжа си. Ето няколко варианта да го изрази:

Вариант А:

М: – Ники, ама ти никога не ме гушкаш!

Н: – Не е вярно.

Вариант Б:

М: – Мило, хайде да гледаме този филм заедно!

Н: – (той е пред компютъра) Не ми се гледа сега.

Вариант В:

М:- Ники, имам нужда да прекараме повече време заедно. Липсваш ми напоследък, моля те да измислим нещо….

Н:- Защо не? Искаш ли да отидем на кино в четвъртък.

 

Ситуация 2

Жената има нужда от разпределение на домакинските задължения между нея и мъжа й.

Вариант А:

М: -Уф-ф-ф, тук пак е пълна кочина, толкова ли не се сещаш да измиеш чиниите!

Н:- Нищо де….После ще ги оправим.

Вариант Б:

М: -Ох, така не ми се мият тия чинии! Пак няма да ми остане време да си оправя ноктите…

Н: – Мило, ела да видиш, кой дават по телевизията.

Вариант В:

М: -Ники, имам нужда да те помоля за нещо? Моля те, днес ти да измиеш чиниите. Аз имам нужда да си почина.

Н: – О.к., после ще ги оправя.

 

Обърнете внимание как се чувствате, докато четете отделните кратки диалози между нашите герои. Какво е усещането, ако си представите, че Вие сте участник в щтрихираните сцени? Приличат ли на някои от разговорите с партньора ви?

Бихме искали да ви напомним, че въпреки комплексния и сложен характер на взаимоотношенията, обикновено съществуват варианти за възстановяване на разбирателството.

Когато връзката „забуксува” и единият или двамата отказват да положат усилия за възстановяване или създаване на здравословното общуване в двойката, то  няма как да се стигне до ползотворно съжителство.

В този вариант на сцената излизат трайно нови участници – сърденето, взаимните обвинения, неприятните намеци, нападките, недоброжелателните погледи и пр.

Те дръзко се борят да изместят честното и директно общуване!

Защо правим така? Какво печелим така? Защо не сме честни и ясни с човека, когото сме избрали сред хиляди други.

Отговорът е – от страх. Дали това е страх от загуба на статус, дали е страх от нараняване, страх от изоставяне, страх от загуба на любовта, страх от загуба на подкрепа – всеки може да потърси отговора в себе си.

Лошото е, че бранейки страха си, ние затъваме в неудовлетворително и често болезнено общуване в собствения си дом.

В нас се загнездват чувства на болка, разочарование, яд, тъга, самота, завист, ненавист, желание за мъст, безразличие и какво ли още не. Отглеждаме и храним тези чувства, като същевременно се отнасяме прикрито и недоверчиво към човека до нас. Живеем си някак, въпреки грозния фон.

Естественият въпрос, който следва е: заслужава ли си да си съжителстваме така? За някои да, за други не, въпрос на избор, приоритети и степен на осъзнатост.

Ако изберем да почистим бъркотията и да подредим отношенията си, можем да започнем с честност към самите себе си. Макар понякога да е трудно, да си да отговорим на въпроса от какво наистина имаме нужда. Дали имате нужда партньорът да Ви отдели от времето и вниманието си, дали имате нужда от помощта му за нещо, дали имаме нужда от повече лично пространство и усамотение у дома, дали имате нужда да  споделите нещо с него…вие най-добре ще допълните списъка.

Втората стъпка, която Ви предлагаме, е да потърсите подходящото време за изразяване на нуждата си. Загледайте се, заслушайте се, за да усетите сега ли е благоприятният момент да се задвижите към партньора си. Вие ще прецените дали да изчакате, дали сами ще го предразположите да ви чуе или ще предприемете нещо различно.

Бъдете честни с партньора си, отделете си време само за вас и поговорете за това какво чувствате, от каква се нуждаете, какво ви дразни, наранява, натъжава. Негативните преживявания също заслужават да бъдат изразени и обсъдени. Никоя връзка не е само „розова”. Имайте предвид, че надали нападките и квалификациите, ще ви помогнат да бъдете чути. Сами можете да усетите разликата между това някой да ви каже: „много съм ти ядосана за това, че не ме слушаш” и „голяма егоистка си” или между: ”става ми мъчно, когато си груб” и „грубиян недодялан”. Кое има шанс да приемете и кое ще отхвърлите автоматично? Кое дава повече информация за вашите нужди?

Трето, свържете се с доверието си към него/нея. Така ще се докоснете до усещането за човека до вас и вероятно ще си спомните защо сте именно с него. Дайте си сметка, че той не е Ваш е враг или съперник, ако пък е, това вече би било предмет на друг анализ.

Четвърто, споделете от какво имате нужда ясно и директно. Вярваме, ще се съгласите, че изразът: „имам нужда от” е по-ясен от усуканите намеци, предисловия и заобикалки, с които често поднасяме това, което дълбоко желаем.

Пето, за да получите това, което най-близкият ви човек има да ви даде, е нужно да се отпуснете и  да бъдете максимално отворени към него.

Приемането се състои именно в това да осъзнаем, че срещу нас стои отделен и различен от нас човек, който чувства, мисли и функционира различно от нас, т.е. няма как да чете мислите ни и да изпълнява по точния сценарии, любимите ни фантазии.  Това, разбира се, не гарантира „перфектно” сбъдване на желанието Ви, но ако си позволите да се отдадете и да съпреживеете с партньора си РЕАЛНАТА близост, която заедно сте създали, то може приятно да се изненадате. Щастието да се довериш на другия и да споделиш с него мига е красиво и безценно, то е нишката на живота, която ни свързва.

Здравото партньорство е взаимодействие на даване и получаване. То би загубило баланса си, ако някой от двамата „забрави това” за дълго.

Партньорството не е предмет, който сам запазва вида си през години, то не идва при нас с гаранция и срок на годност, то е жив, динамичен процес, на който само ние можем да придадем положителна стойност и смисъл.

Грижете се за себе си и за хората, на които държите и бъдете здрави!

Полина Гиргинова

Сдружение за психично здраве „Вега”

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *