Яндекс.Метрика

Посттравматично стресово разстройство

348314-Devushka-more-plyazh-nastroenie-660x330

Постравматичното стресово разстройство (ПТСР) би могло да засегне хора, които са преживели или са били свидетели на застрашаващи живота събития, особено опасни инциденти, свързани със смърт, смъртна опасност, сериозни наранявания или опасност за телесната цялост на самия него или околни хора, напр. убийство, нападение, сексуално насилие, терористична атака, бедствие, война или др.

Реакциите на индивида включват интензивен страх, безпомощност или ужас. При децата, реакцията може да се изрази в дезорганизирано или възбудено поведение.

Травматичното събитие се преживява отново и отново. В съзнанието си хората, страдащи от ПТСР, натрапливо визуализират сцени от травмиращото събитие, изпитват усещания сякаш травматичното събитие се случва в момента ( халюцинации, илюзии), сънуват кошмари, имат проблеми със съня, изпитват отчуждение и безразличие спрямо околните.  В някои от случаите, симптомите на ПТСР изчезват с времето, докато в други, те продължават с години.

Въпреки характерни симптоми, често срещано е неразбирането или неправилното диагностициране на ПТСР. Преди години се приемаше, че това е проблем, засягащ основно ветерани от войните, които са имали участие в тежки битки. Днес изследователите са наясно, че ПТСР засяга и много цивилни мъже и жени, като доминиращи са жените.

ПТСР, често протича или допринася за други психични разстройства, като депресия, наркотична, алкохолна или други зависимости, нарушена памет и различни здравословни и психологични проблеми.

Не всеки преживял травма се нуждае от лечение, това, разбира се, е личен избор. Някои хора се справят с помощта на семейството, приятелите или друга ценна за тях общност. Но мнозина се нуждаят от професионална помощ, за да се възстановят от последиците на видяно или претърпяно, силно разтърсващо събитие.

ПТСР обикновено се появява до три месеца след травмата, но в някои случаи, това е възможно да се случи на по-късен етап. Симптомите на ПТСР се делят на три категории:

Натрапливи спомени

Спомените за травмата се преживяват отново в неочаквани моменти и се намесват рязко в ежедневието. Внезапни, живи картини и спомени, съпроводени с болезнени емоции и усещания, завземат цялото внимание на преживяващия ги.

Отбягване

Постоянно се отбягват стимули свързани с травмата. Поведението на избягване се отнася за емоционалните отношенията с околните: избягват се близки емоционално връзки със семейството, колегите или приятелите. Скоро след травмата възникват усещания за вцепенение, липса на емоции, откъснатост от света и механично поведение. На по-късен етап е възможно редуването на епизоди с връхлитащи  емоции, свързани с болезненото събитие, или със състояние на липса или невъзможност да се изразяват емоции.

Хората с ПТСР, разбираемо, отбягват ситуации и дейности, които им напомнят за травматичното събитие. Някои не са в състояние да възстановят съществени моменти от травматичната ситуация, сякаш я изтриват от съзнанието си.

Неспособността на преживяващите ПТСР да преработят тъгата, яда и страха от травмиращото събитие, води до това, че травмата продължава да влияе на поведението на пострадалия, дори без той да го осъзнава.

Депресията е често срещан резултат от невъзможността да се преодолеят болезнените чувства. При някои от пострадалите възниква и чувство за вина, породено от това, че са оцелели след травмиращото събитие, за разлика от техни роднини или приятели, които не са. Възможни са и мисли за самоубийство.

Повишена възбудимост

Хората с ПТСТ се държат, сякаш постоянно са заплашени от травмиращото събитие. Те често са раздразнителни и избухливи, дори когато не са провокирани. Възможно е и да изпитват трудности с концентрацията и запаметяването на информация, а поради ужасните кошмари могат да страдат от безсъние. Постоянното усещане, че опасността е в непосредствена близост изостря до крайност реакциите им.

Много от хората с ПТСР се опитват да се освободят от болезнените и натрапливи спомени, самотата и тревожността като злоупотребяват с алкохол, наркотици или други субстанции. Чрез тях те се опитват да притъпят временно болката и да забравят травмата, въпреки, че подобно поведение затруднява преодоляването на същинския им проблем.

При някои хора се появява и ефект на „скъсяване на бъдещето”, в смисъл че те не преживяват обичайните житейски очаквания за развитие като например: брак, семейство, деца, продължение на обучението, професионално развитие, дълга продължителност на живота и подобни.

Лечение

В днешно време, чрез подходяща професионална помощ, могат да се облекчат в много голяма степен най-съществените и болезнени симптоми на ПТСР.  Чрез различни методи, пострадалият бива подпомаган да преживее и преработи травмата и болката, свързана с нея.

Биха могли да се използват техники за релаксация, индивидуална, групова или семейна терапия, изследване на мисловните и емоционални процеси, свързани с проблема. Детайли от травматичното събитие са „изваждат” от клиента в защитената среда на терапевтичното общуване и така, чрез работа над тях, постепенно то бива надмогнато.

В някои случаи се препоръчва и медикаментозно лечение, което подпомага процеса на протичащата психотерапия.

*Използвани са материали от http://www.psych.org/ и ДСН-IV-ТР

2 Comments

  1. Димитрова

    Здравей те искам да попитам ако сте били с някого който има това заболяване след раздялата ви тормози,заплашва.Кой е най—добрият вариант да се справим?благодаря ви

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Здравейте,
      В случай, в който човека, с когото вие сте прекъснала отношения, но той не приема вашия отказ, една от най-работещите стратегии, е да се оттеглите. Не просто да не се впечатлявате от неговите опити да общувате, а да спрете комуникацията изобщо. Липсата на емоция от ваша страна в продължение на няколко опита за „разговор“ би накарало въпросния човек да изгуби смисъл в борбата си. Ако заплахите са сериозни и се притеснявате за живота си, можете да подадете жалба в районно управление и да говорите с близки хора, за да са в течение на случващото се.
      Желая ви успех!

      Reply

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *