Яндекс.Метрика

Паническо разстройство

Паническата атака, ключовата особеност на паническото разстройство, е интензивен страх или дискомфорт, които се проявяват внезапно, дори на познати за човека места, където  изглежда да няма нищо заплашващо индивида. Когато атаката започне, преживяването е същото, както при реална заплаха и тялото реагира, по съответния начин ( прим. изпотяване, ускоряване на пулса и честотата на дишане, прилошаване, вцепенение и др.). Всяка страхова емоциия се съпътства от състояния на активна отбрана ( бягство, атака) или на пасивна отбрана ( обездвижване , вкаменяване).

При паническа атака дискомфортa и усещането за опасност са толкова интензивни, че хората с паническо разстройство често вярват, че преживяват сърдечен удар или друга опасна за живота криза.

Паническите атаки се приемат като част от паническо разстройство, в случай, че се случвали повече от веднъж и са придружени поне от четири от изброените симптоми:

  • Изпотяване;
  • Внезапно затруднение в дишането;
  • Ускорено сърцебиене;
  • Болка в гърдите;
  • Чувство за неспокойство;
  • Усещане за задавяне или задушаване/душене;
  • Вцепенение или изтръпване;
  • Студени или горещи вълни;
  • Усещане, че ще припаднете;
  • Треперене;
  • Гадене или болки в корема;
  • Усещане, сякаш вашите думите и действия не са ваши  (сякаш се гледате от страни);
  • Страх от загуба на контрол, „полудяване” или смърт.

Паническите атаки са психологическо явление, което е много вероятно да доведе до търсене на медицинска помощ. Възможно е,  в случай, че здравния специалист, с който се срещне пациента, му каже, че всичко е наред или, че проблема е психиатричен, това да доведе до уплаха и притеснение у човека, които да го спрат да потърси по-нататъшна помощ и подкрепа.

Подобно развитие би могло да доведе до три сериозни състояния.

1.Тревожност свързана с очакването:

Тревожно състояние, което се задейства при мисълта, за получаване на поредната паническа атака. Стигне ли се до там, тревожността може да предизвика решение за изолация и оттегляне, за да се осигури възможност  атаките да преминават насаме, вместо публично, където шансовете за бягство или подкрепа изглеждат малки.

2.Избягване:

Старание да се прекратят всички действия, които предизвикват паническа атака, например: посещение на парка, шофиране, качване на асансьор или навсякъде другаде, където човекът се чувства заплашен. Въпреки, че избягването може временно да намали страха от атаки и чувството за загуба на контрол, то прави ежедневието почти невъзможно. Освен това, подобно поведение, на практика не води до предотвратяване на атаките.

3.Агорафобия:

Тя често се проявява заедно с паническите разстройства. Представлява страх от места и ситуации, от които бягството би били трудно, или на които не би могла да се получи помощ, в случай на паническа атака. Агорафобията е крайна форма на фобийното избягване, която кара страдащия от паническо разстройство да страни от публични места, тълпи или пътувания с обществения транспорт. Моделът на това поведение може да се задълбочи до степен, човекът да не напуска дома си.

Възникване и разпространеност на паническото разстройство:

Средностатистически два пъти повече жени, отколкото мъже имат опит с панически разстройства, но не се забелязва разлика по отношение на етнически групи, икономическо състояние или географски произход. Разтройството, обичайно започва около 20-те години на човек и понякога е породено от силно стресиращо събитие, например смърт на родител. В повечето случай, обаче хората не могат да посочат събитие, с което да свързват появата на първата им паническа атака.

Предполага се, че има и генетична обусловеност за възникването на атаките, тъй като има наблюдения, че се предават през поколенията в едно семейство.

Хората с панически разстройства са склонни и към психични проблеми, като депресия, алкохолна или наркотична зависимост. На практика повече от половината страдащи от панически атаки, са преживяли депресия поне веднъж в живота си. Употребата на алкохол и наркотици, от своя страна, води до задълбочаване на проблема.
Лечение

Популярни са като лечението чрез психотерапия, така и медикаментозното.Ранната диагностика, благоприятства разрешаването на проблема и по-бързото завръщане към нормалния ритъм на живот.

2 Comments

  1. Григор

    Здравейте и благодаря за хубавия материал по темата за паническите атаки! От няколко години имам подобни пристъпи със задушаване и до съвсем скоро нямах представа колко много хора имат подобни оплаквания.
    Първоначално разбира се помислих че съм болен от какво ли не и бях на изследвания, но навсякъде казват, че съм напълно здрав. Самия факт че до сега нищо сериозно не ми се е случило показва, че тези пристъпи на страх не са реален физически проблем, но страха си е страх и само хора, които преживяват същото могат да разберат за какво става въпрос.
    Много искам тези атаки да престанат и същевременно съчувствам на „колегите” имащи ПА, защото усещането е много неприятно. В последно време попаднах на една книга, която лично на мен много ми помага и ми дава сили, защото нещата са обяснени научно и същевременно от гледна точка на вярата на човек, защото според мен и това има отношение. Книгата е на Д. Авдеев и К. Невярович и се казва „Нервност и неврози”. Там са обяснени много подобни случаи и са дадени съвсем простички конкретни препоръки, как човек да подобри положението си.
    Много се надявам да помогна и на други хора в моето положение. Бъдете силни и не губете надежда : ) Живота е прекрасен : )

    Reply
    1. Сдружение за Психично Здраве - ВЕГА (Post author)

      Благодаря ви за споделянето, Григор. Всичко добро.

      Reply

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *