Яндекс.Метрика

Надеждата

Горели една до друга четири свещи. Били толкова близо, че пламъчетата им си шепнели едно на друго. Първата свещ изпърхала с огненото си езиче и казала:
– Аз съм Спокойствието. Никой вече не ме зачита. Затова мисля, че ми е време да си отида – и изгаснала.
След нея прошепнала втората:
– Аз съм Вярата и за съжаление никому вече не съм нужна. Затова не виждам смисъл да оставам – и тя изгаснала.
Опечалена и третата свещ решила да се оттегли.
– А аз съм Любовта и вече не ми останаха сили да горя – казала тя и угаснала.
Изведнъж в стаята влязло дете. Като видяло угасналите свещи много се изплашило и заридало:
– Какво правите? Трябва да горите! Аз толкова се страхувам от тъмнината…
Развълнувана, четвъртата свещ прошепнала:
– Не се притеснявай и не плачи. Докато аз горя, винаги можеш да запалиш и останалите свещи! Аз съм Надеждата….

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *