Яндекс.Метрика

Майчинството и чувството за вина

Womens-mother

Защо вината е почти неизбежна, когато се отнася до чувствата, които изпитваме към децата си?

В настоящата статия бихме искали да ви помогнем да се ориентирате в дебрите на това сложно човешко чувство, за да ви улесним в това да си помогнете сами в овладяването му.

Можем да определим вината като чувство на силно съжаление смесено със свързаните с него страх и самообвинение.

Обичам ли повече едното си дете, в сравнение с другото? Не съм ли прекалено строга? Не съм ли твърде непостоянна? Защо ми е скучно да играя с децата? Голямата е толкова несигурна, защо не иска за трета година да ходи на градина?  Децата ми са твърде капризни, къде бъркам?

Това са само няколко възможни въпроса, които могат да угнетят преживяването ви като майка?

Още хиляди подобни въпроси тревожат родителите и блуждаят в мислите им, особено в тези на майките.

Почти всяка майка на глас или дълбоко в себе си, си задава с огорчение въпроса „къде греша и какво да правя сега?” От къде идва това?

Това, безспорно е нормално. Първо, защото няма майка, нито човек, който да постъпва само и единствено правилно. Второ, защото задаването на въпроси е крачка към намирането на отговорите им. Трето, защото всеки от нас съзнателно и несъзнателно се ръководи от правилата, с които е възпитан.

 Вината винаги идва от вън. Ние не се раждаме с нея, а я развиваме като специфичен резултат на възпитанието. Чувстваме се тъжни, нещастни и огорчени, когато нарушим вътрешните си норми. Норми, които ни помагат да се социализираме и пораснем, но нерядко спъват спонтанното и естественото ни движение.

От малки ни се четат приказки и ни се посочват примери как постъпва добрата майка, настояват и ние да сме „добри”.

Нека спрем вниманието си върху образа на „идеалната майка”, който живее в представите ни и да бъдем реалисти. Факт е, че „идеалната майка” е плод на интелекта, тя не е реален, жив човек.

Тя не страда от недоспиване, не огладнява, не се преуморява, никога не избухва, поддържа домът си изрядно, винаги е на точното място по точното време, тя е  спретната и хубава, спокойна и усмихната всеки път щом зърне децата и съпруга си, всички винаги я обичат и тя обича всички и пр.

Ние носим в съзнанието си собствен идеал за майка и той ни помага за да знаем какво е добро според нас, но тя е само едната страна на монетата– пожелателна и красива като илюстрация от мила детска книжка. Този образ е и лишен от всичко, което ни плаши.

Докато носим децата под сърцето си и ги очакваме те да се родят, ние мечтаем и се подготвяме да сме „добри майки”.  Избягваме да мислим за „трудните” си страни.

Но ние не сме герои от приказка и не сме измислени. Ние сме сложни, релефни, многопластови. Не се изчерпваме с плоския хартиен образ на добрата майка.

Носим своето минало, живеем в реално настояще, кипящо от промени и разнообразни обстоятелства и създаваме живота си в реалността.

Както казва един прочут американски педиатър: „Родителсвото изважда наяве най-доброто и най-лошото от родителите”. Съгласна съм с него. Да си родител е комплексна роля и тя изисква от нас да използваме всичко, което имаме, за да се справяме. Несполуките са част от развитието.

Колкото по-склонни сме да опитваме и да търсим варианти за справяне, толкова по-вероятно е да сполучим. Вината може да е спънка, която блокира опита.

Опитвайте, въпреки това. Ако изберем да останем дълго в позицията на съжалението (вината), след „неуспеха”, то ще ни остане по-малко време да се научим от преживяното и да опитаме по различен начин.

За да усетим  конкретиката на вината, ви предлагам следния пример:

„Ето,  детето на Таня е по-социално от моето. Таня му отделя повече време, води го на курсове, а аз какво? Нищо интересно не правя за него.”

В конкретната ситуация, смислено би било да се попитаме от какво, според нас, има нужда детето ни и ние. Това курсове ли са или нещо, което се получава на курсовете- нови знания, социализация, разнообразие, дисциплина. Разграничете кое е нужда на детето или пък е ваша или на партньора ви.

Бих казала, че сравнението с другите, е здравословно занимание само до толкова, доколкото ни помага да изберем какво ни е нужно и как можем да го постигнем.

Изберете си цел. Вината, често е свързана с усещането, че нещо липсва.

Опитайте се да видите къде е празнината и да се погрижите за запълването й. Дали вие усещате, че имате нужда да дадете още нещо на детето си. Усещате ли, че го лишавате от нещо наистина ценно? Защо това преживяване е свързано с идеята за ходене на курсове?

Дали се поддавате на напора на общите правила: „децата на тази възраст трябва да ходят на курсове…”  или пък причината е друга?

Подложете правилата на критика и преценете, кое е важно за вас.

Има смисъл да държите сметка не само за това какво трябва да прави „идеалната майка”, но и за това от какво имате нужда и какво искате да постигнете вие лично.  Ако преживявате, че курсовете, са нещо което наистина ще удовлетвори някаква нужда на детето ви, то запитайте се каква е истинската причина да не го водите: дали, защото не ви се отделя време и пари, дали защото не ви се хаби енергия да го убеждавате да отиде и да опита, дали, защото вие самата не обичате да ходите на курсове, дали защото не сте избрали конкретен подходящ за детето ви курс, учител, тема и т.н.

За всеки проблем има решение и възможен план за осъществяването му, ако не можете да постигнете целта си сами, потърсете помощ.

Не забравяйте себе си. Понякога майката не успява да е пълноценна с детето си, защото в момента има голяма нужда да се погрижи за себе си.

Ако базисните нужди на майката – от общуване, физическа близост, утвърждаване, принадлежност и секс, не са в задоволени в достатъчна степен, то тя не е спокойна и вниманието е отклонено в друга посока, различна от детето. Факт е, че родителите, които се грижат добре за себе си, по-леко посрещат предизвикателствата на родителстването.

Естеството на отглеждането на деца е даване,  затова е необходимо да се „нахраним”, за да успеем да „нахраним” и децата си.

Колкото и да е отдадена на децата си една жена,  добре е да помни, че майчинството е едно от житейските ѝ превъплъщения. Майчинството, обичайно, не изчерпва всичко, което е нужно на човек.

Вината често се разгаря и след като сме получили упрек от друг човек.

Нерядко е трудно да „постъпваме правилно”, според  околните.

Ето две примерни реплики:

Бабата: „ти много крещиш на децата, аз никога не им се карам и те ме слушат.”

Таткото: „ти си виновна, че децата не слушат, позволяваш им всичко и ги лигавиш”.

Виждаме, че двете изказвания сочат противоположни впечатления. Бабата ви определя като твърде строга, а бащата като крайно либерална. Вие, най-вероятно се възприемате по трети начин.

Причината е, че всеки в семейството си има свои роли. При всяко положение детето има нужда от разнообразни примери и взаимоотношения, за да съзрява. То има нужда от категоричност и яснота, от нежност и внимание, от ред и разнообразие. Детето няма как да получи всичко и по всяко време, камо ли от един човек, затова и хората и животните гледат децата си в общности. По този начин малките се учат от и чрез всички в общността. Майката не е като таткото, нито като бабата, защото тя е друг човек с друга функция спрямо детето.

Чувството за вина, в следствие на техните думи, може да е плод на желанието на майката да е перфектна. Може и да е резултат на това, че в думите им има частица истина, която тя дълбоко в себе си усеща.  Ако при вас е така, попитайте се какво ви се иска да правите по по-различен начин за детето си: дали да му давате повече ред или повече нежност или и двете. Потърсете вашия личен вариант да увеличите нужното, в общуването с вашия малък човек.

Добре е да избягвате генерализациите, те просто не са истина. Вие не сте една и съща по-цял ден.

„Аз съм по-мекушава/груба майка от Стела.”, „Майка ми се грижи за децата ми по-добре от мен.”, „Аз съм  ужасна с детето”, „За нищо не ме бива” и т.н.

Дори понякога горните изречения да са верни за вас, това е така само в част от времето. Запитайте се колко често се чувствате така и си поставете реалистични цели: не да заличите поведенията, които не харесвате, а да ги ограничите или смекчите по желан от вас начин.

Не забравяйте да обръщате внимание, на отзвука от страна на детето ви. Как приема това, което му давате, по-точно как се чувства детето ви и как реагира на вашето поведение. Наблюдавайте го и го питайте.

Когато то е спокойно и доволно, значи сте успели. Ако „не оценява” това, което сте му дали по очаквания от вас начин, не бързайте да го съдите или да се отказвате да опитвате отново.

Ако детето е неспокойно и недоволно, явно момента, качеството или количеството на даденото от вас не са били подходящите.

Ако вината ви застигне, опитайте се освен с нея да се занимаете и с това, кое според вас е било неудачно и как бихте постъпила следващия път.

И нека не забравяме, че несполуките са част от естествения ход на нещата.

 

Полина Гиргинова

Сдружение „Вега”

 

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *