Яндекс.Метрика

Майка на самата себе си

„Майка на самата себе си”. Попаднах на израза в романа на Ерика Джонг „Опит за летене”. Към края на историята, главната героиня стигна до преживяването, че е време сама да се погрижи за себе си, вместо непрестанно да се вкопчва в кумири, от които да очаква какво ли не.

Ето, с какво ме докосна това.

Според мен много, ама наистина много от нас често се вживяваме в ролята на мрънкащия, неразбран страдалец.

Много ни се иска другите „да се сетят”, как е нужно да постъпят с нас, очакваме да са мили, разбиращи, топли и отворени към нас, защото „то е ясно”, че точно това е, от което се нуждаем. Очакваме да ни предложат „едно рамо”, да ни попитат добре ли сме, да се поинтересуват и да се погрижат за нас. Като една истинска грижовна и идеална Мама. Очакваме ли, очакваме, а когато разбирането не „падне от горе”, мечтаното обгрижване не ни обгърне, започваме да страдаме безутешно, да се гневим несломимо и  да се отказваме.

А, бъдем ли  честни, ще видим, че даже нашите собствени майки не са толкова идеални и в синхрон с нуждите ни, колкото си мечтаем, какво остава за колеги, партньори, роднини, познати, съседи, продавачи, минувачи, шофьори и пр. Това, разбира се, не може да ни спре да очакваме с настървение.

Искаме, изискваме, убеждаваме, сърдим се, тропаме с крак, манипулираме, лутаме се,  страхуваме се, разочароваме се, отчайваме се, затваряме се, после пак се надяваме и опитваме да си получим желаното. Сипем енергия, но в коя посока. Според мен, често, в посоката „наоколо”, т.е. анонимно, неопределено, индиректно.  Дано пък някой забележи усилията, нуждите и очакванията ни и вземе да ни обслужи най-накрая.

Поздрав за една моя позната, която много хубаво каза, че ние постоянно се опитваме да вървим едни към други по сложни и криви пътища, а пропускаме правите и прости начини за това. Като например чисто и честно да признаем, че сме в нужда и да помолим или да вземем да дадем нещо свястно на другия, за да се отвори и той към нас.

Ясно ми, че много и тежки причини затрупват естествените ни способности да се помолим и да привличаме. Днес съм щастлива, че в отделни етапи от живота си съм имала шанса да видя и преживея  здрави взаимоотношения. Понякога повече, понякога по-малко, но достатъчно пъти, за да се убедя и да повярвам в силата на смирението и истината. В хармонията на мига, когато признаваш и изразяваш, че си просто човек и имаш нужда точно от другия.

В тези чисти моменти ние поемаме отговорността за себе си и се грижим за нуждите си като пораснали хора. Честно и без претенции.

Защото, в крайна сметка, никой не ни е длъжен и ние сме тук, сред другите с реални шансове да се опитаме да си спечелим това, което търсим. И тук няма място за сръдня, защото това е така за всички.

И ето я и добрата новина – много зависи от нас. Колкото повече се опитваме, търсим и развиваме усета към себе си и другия, толкова повече безценни мигове си печелим. Една усмивка тук, поглед на разбиране там, точна реплика, преодолян страх, нежно докосване, споделена любов или друго парченце „злато”, което си взимаме. Те са толкова повече наши, колкото по-честно сме си ги осигурили. Никой не може да ни отнеме преживяването – тези стабилни тухлички опит, които изграждат живота ни.

На добър час порастващи „майки на самите себе си”!

Полина Гиргинова

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *