Яндекс.Метрика

Как да помогнем на децата си да разгърнат своя интелектуален потенциал?

Education

През последните години има тенденция родителите сериозно да се ангажират с развитието на интелекта на децата си със стремеж да ги  направят възможно най-умни и успешни. За целта често ги записват на всевъзможни курсове и занятия. От малки ги затрупват с разнородни занимания,  умения  и информация,  разбира се, с най-добри намерения. Но дали това е най-добрият и ефективен начин да подпомогнем децата си да развият своя интелектуален потенциал?

Има различни хипотези за развитието на интелекта при децата. Според някои автори е въпрос на гени, при други зависи от средата, а според трети е комбинация от двете. Всеки работещ в сферата на образованието или психологията ще ви каже, че справящите се в училище деца имат добра основа и подкрепа у дома. Факт е, че децата, израснали в институции и лишени от родителска грижа, имат ниски интелектуални възможности. Резултатите от проведени тестове, измерващи  когнитивните им възможности показват редица дефицити. Само че, тези дефицити са придобити, вторични, вследствие на занамеряване, а не се дължат на вродено заболяване. Дори деца осиновени в по-късна възраст показват обучителни трудности, които трудно и дълго се преодоляват във времето, а понякога дори е невъзможно. Всичко това се обяснява с факта, че мозъкът се развива най-активно през първите 5-6 години от човешкия живот. Всяка възраст има своите особености и само в нея могат да се усвоят дадени умения – като например речта. Описаните случаи с децата „Маугли“, отгледани в дивата природа и расли с животни, лишени от човешко присъствие, показват, че порасналите деца е невъзможно да бъдат научени да говорят.

Това, което всъщност ни прави мислещи, са  връзките между невроните, които започват да се създават  от момента на раждането ни. Бебета се раждат с над 1 милиард неврони и тъй като те са повече, отколкото са ни нужни, постепенно се редуцират. Особено тези, които не се използват. Това означава, че колкото повече стимули получава детето, толкова повече невронни връзки се създават. Тези стимули минават през сетивата ни – зрителни, слухови, тактилни. Но! Съществува риска детето да се предозира от стимули и тогава ефекта е по-скоро обратен. Малкото бебе, което до вчера е било на тъмно, топло и тихо, не може да понесе всичките многобройни стимули на света. Дори има хипотеза, че една от причините за хиперактовността при децата, се дължи на прекаленото много слухови и зрителни стимули при бебета. Само погледнете как изглежда една съвременна бебешка стая – ярки цветове, многообразни свирещи играчки, миризми. Едно новородено не се нуждае от всичко това. Научете се да слушате детето си, то знае най-добре от какво има нужда. Едно новородено иска единствено физически комфорт, храна и телесен контакт. То не иска и не плаче за нищо друго. Научно доказано е, че докосването успокоява, намалява болката и предизвиква удоволствие. Изследвания показват, че всъщност при телесен контакт с новороденото, най-бързо се създават невронни връзки, които ни правят „умни“, което е и темата на този текст.

За да се развива детето, е необходимо внимание и грижа. То няма нужда от безброй играчки, които да използва самò, а някой, с когото да играе и да задоволява любознателността му към света. Децата са създадени любопитни, благодарение на което те учат, изследвайки света. Задоволявайте тяхното любопитство. Позволявайте им да изследват и откривателстват. Пораствайки детето започва да иска да пипне всичко, да вкуси, да помирише и малко по-късно да имитира възрастните в дейностите им. Забранявайки им всичко това, ние им забраняваме да се развиват. Защото по този начин те надграждат. Например възрастта, в която детето развива своята груба и фина моторика е до към 4 годишна възраст. До тогава се придобиват уменията, които по-късно само се доусъвършенстват. Ако не им позволявате да боравят по този начин с ръцете си, след това те ще имат проблем с писането, например. Всеки център в мозъка отговаря за определена дейност и те са разположени много близо един до друг. Така например, стимулирайки фината моторика, се развива и речта. Ако едно умение не бива усвоено в една възраст, след това няма как да се премине нагоре.

Друг полезен и интересен факт е, че децата учат най-добре, когато информацията преминава през различните сензорни канали – да пипнат, да помиришат, да вкусят, чуят, дя видят. Подпомагайте децата си да усещат чрез сетивата си, насочвайте вниманието им към различните усещания. Ако искате малкото човече да запомни нещо не му го обяснявайте, а му го покажете, накарайте го да го усети по всички възможни начини – ефектът ще бъде много по-голям.

Също така, факт е, че децата възприемат най-добре, когато се движат. Не ограничавайте движението на децата си, те имат нужда от това. 30 минути на чина не е най-добрият начин за запаметяване. Науката доказва, че между развитието на мозъка и двигателната активност има пряка връзка. Изостава ли двигателната активност, изостава цялостното развитие и обратното. Това е така, защото всички ние възприемаме най-добре, когато работи целият мозък, на всички нива.

Запаметяването е в пряка зависимост и с емоционалния фон. Мозъкът запаметява най-добре емоционално натоварената информация. Затова се помнят най-добре силно стресовите преживявания. Само че, ако емоцията е негативна, ние избягваме преживяването и обратното. Затова е важно детето да свързва знанието с приятни преживявание и емоции, а не с насилие и натиск, каквито за съжаление са повечето учебни системи по света. Не казвам да не водите детето си на различни занимания и да не го обучавате, а само това, че ако има натиск няма как да има успех.

Подбирайте внимателно играчките на детето си. Тези, които сами се движат например и детето не може да прави нищо с тях, не служат за нищо особено, те по никакъв начин не развиват неговите умения и способности. Според интересите му, избирайте подходящи материали – моливи, ножица, лепило, боички, пластелин, книжки, кубчета и т.н. Всичко, което му помага да твори. Четете му, говорете му, разказвайте му, прегръщайте го, поощрявайте го. Това е напълно достатъчно, за да създадете едно щастливо и справящо се в живота дете.

В нашето общество много се толерират само два от общо деветте вида интелигентност. А именно: лингвистична интелигентност – свързана с говоримия и писмен език и логико-математическа интелигентност. Тези два вида интелигентност определят колко сме добри в говоримия и писмен език, и в математиката. (За по-любопитните – може да потърсите „Теорията за множествената интелигентност“ на Хауърд Гарднър.) Само че съществуват още седем вида интелигентност, които нашата образователна система упорито  пренебрегва. Ако детето не е добър математик, това може да означава, че неговия потенциал е някъде другаде – може да е добър спортист или музикант, например. Нека се опитваме да не създаваме чувство за малоценност на децата си, само защото не са отличници и не влизат в общата щампа. Образованието в развитите страни се осланя на това да търси таланта на децата, а не задължително да ги форматира по определен начин.

Бъдете пример за децата си, давайте им вниманието си, показвайте им любовта си и със сигурност ще създадете едни добри хора, не много по-различни от вас самите.

Автор: Ана Ганчева- Александрова, „Сдружение за психично здраве Вега“

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *