Яндекс.Метрика

Емоционални промени в семейството с първото им дете.

BEBE.Photography

В тази статия бихме искали да насочим Вашето внимание към емоционални аспекти, свързани с посрещането на първото дете в семейството и към това как да се опитате да се справите със собствените си, обикновено не съвсем реалистични очаквания.

Началото, обичайно е в болницата, където след по-малко или повече уморително раждане, вие Вече сте вече по-лека и Вашето първото дете,  чакан поне 9 месеца дар,  вече е заживяло живот отделно от вашето тяло. Малкото Ви Чудо вече диша само и вие не само усещате, а и виждате  нежното му и красиво тяло.

Педиатрите, акушерките в родилното отделение, обичайно дават ясни и точни инструкции за това как да изкъпете бебето си, как и кога да го храните и да сменяте пелените му, грижата за пъпчето и пр. За тях посрещането на новородени е професия, поради която те са полагали грижи за стотици, a в някой случаи и много повече бебета в течение на годините. Те къпят бебето с бързи и уверени движения, сякаш за секунди, настаняват новороденото на гърдата на майката, понякога, по-добре и от нея.  На техния фон Вие може да се почувствате особено неопитна, но въпреки това си оставате най-важна и ценна за Вашето дете.

А какво се случва с Вас, неговата майка? След, често забавените обороти на 9-я месец от бременността, Вие се пренастройвате към новата Ви реалност на активен родител.

У вас вероятно се събуждат множество чувства,  мисли и емоции.  Щастието, радостта, гордостта и възхищението свързани с бебето се преживяват почти от всеки родител. Те са силна „храна”, която ни помага да умножим силите си и да дадем най-доброто от себе си на детето.   За тях много се говори и пише. Любовта извира от тази тема, но тя все пак не я изчерпва. Като всяко нещо в живота и посрещането на дете има различни страни и според мен е честно да се опитаме да погледнем и в страни от красивото и съвършеното.

Едно от явленията съпътстващо появата на дете в семейството е покачената тревожност на родителите. След появата на бебето мъжът се е превърнал в баща, а жената в майка… но какво ли значи това? Този въпрос обикновено виси ясно или несъзнателно в мислите на всеки родител. Значи ли, че трябва да сте на брилянтни и да можете всичко още от първия ден? Това е натискът, на очакванията.Родителите често изразходват много енергия в уплах и старани  да са супер.

Да си родител определено е важно, отговорно и вълнуващо. Всеки от нас има списък  от представи по темата, закодирани в мозъка му и обусловени от нашата национална култура и възпитание и ние мощно ги пускаме в действие.

Съвременните родители, обичайно са се готвили, за да се представят на висота в новата си роля и по възможност да станат по-добри родители от собствените си такива. Това обичайно, предполага, че „летвата”, която си поставят е висока, макар и да не е много ясно над какво точно ще скачат. Но желанието да са много-добри е налице. Често това е важно за родителите, не толкова за бебето, което не е така взискателно.

Неща от които бебетата със сигурност се нуждаят са храна, спокойна среда,  почивка, физически контакт и приятно общуване с най-близките си.

Скачането над „летвата” може да включва очаквания от типа: аз ще съм отличен родител, бебето ми почти никога няма да плаче, защото аз ще му осигурявам всичко, ще дам на детето си свободата, която на мен не са ми дали като малка/малък, винаги ще съм на негово разположение, ще кърмя на поискване и така няма да имам проблеми с детето, детето и ще расте в спокойно и хармонично семейство и т.н. Това и други подобни идеални варианти не са съвсем осъществими и не „правят” бебето перфектно спокойно и вечно щастливо. То неизменно ще има и поводи за недоволство, каквото и да направите Вие.

А когато нещо не се случва както сме си представяли, това ни стресира и напряга. Като, че ли във всяко родителстване има такива изненади. При едни повече, при други по малко. Всеки сблъсък рушащ илюзиите ни ни налага да се адаптираме, което обичайно е свързано със силни  емоции, които могат да дестабилизират и да ни разстроят.

Дори на най-доброжелателните и хармонични родители, понякога се случва да се сблъскват с чувства, който не са очаквали: обърканост, гняв, тъга или др. породени от продължителен бебешки плач, безсъние, преумора и пр. Това, естествено води до фрустрация у майката и таткото на малкия човек, събужда, въпроси къде ли са сбъркали.

Някои майки и бащи изпитват моменти на паника и отчаяние, губят опора и се разочароват силно, други моментно стават груби или студени към бебето, трети запазват присъствие на духа и продължават някак напред, след разклатилия ги преод  на безпокойство. За всеки процеса на постоянно,взаимно напасване между бебето и родителите е различен.

Въпроса е, че в съвременния конкурентен свят ние сме доста фиксирани в „успеха”.Въпросът е, че адаптацията не е движение само на горе към върха, тя се състои от сполучливи и несполучливи движения, които ни помагат да намерим мярката.

В съвременните общества основен стремеж е, човек да изглежда можещ, справящ се, готин и успешен, включително и като родител.

Интересно, как да ползваме това с бебето? Дали можем да го впечатлим със социалния си живот,  да му кажем смешка, да го учудим с красиви дрехи, или да го развлечем с разказ за последната ни почивка. Не, нали? Това, че не можем да се разберем с него, с някои от познатите ни модели понякога е фрустриращо. Освен това, малкото ни момче или момиче не говори, за да ни сподели от какво се нуждае, така че със сигурност да го разберем.

Бебето е първично, то търси контакт на най-базисно ниво и усеща фино. То ни предизвиква да усещаме и проверяваме, вместо да знаем. То възприема кога родителите му са спокойни и уверени и кога са тревожни и напрегнати. То не говори, но въпреки усеща това комуникира със звук и движения на тялото си. Дори да се престорим на весели, когато сме тъжни, то долавя, че нещо не е наред.

Детето се нуждае от родители, които обикновено да са в баланс, за да му помогнат да оцелее и да съзрее. Бебета растат навсякъде по света, от улици и бедни колиби до луксозни имения, отглеждани от цяла рота бавачки и всяко от тях има уникален контакт с родителите си. Всяко бебе получава някои неща от родителите си и сивкава да живее с малки или по- големи липси във емоционална връзка с тях. Истината е, че колкото и да сме амбициозни, старателни и всеотдайни ние не можем да направим чудеса като родители, в смисъл да отгледаме деца, десетки пъти по-зрели, по- щастливи и „успешни” от нас.

В тази връзка, смятам, че прекомерните очаквания и желанието да бъдем изключително добри родители, по-скоро би могло да доведе до нездравословни крайности за нас и децата ни от колкото им е от полза.

В съвременния свят интелектуалното, често взема превес над емоционалното и на бебетата, често се гледа като на сложни автомати, за работата, с които се иска родителите да са изкусни и добре подготвени експерти. Но нека не забравяме, че родителстването е естествен процес съхранил човешкия и животинските видове през вековете. Слонът не чете наръчници за отглеждане на деца и пак е отличен родител.

Истината, според мен е, че каквото и да правите, рано или късно ще „стъпите накриво” спрямо вашето дете и чрез общуването с него ще участвате както в изграждането на силните, така и на слабите и уязвимите му страни.Въпросът е човек да съхрани критичността за това кога стига до крайности и кога е в рамките на здравата мяра. За това помага и общуването и наблюдаването на други семейства с деца.

Всяка майка е уникална, такъв е и нейният партньор и естествено тяхното дете.

Ако вие сте в относителен мир със себе си, това дава добри шансове и на детето Ви да израсте такова. Ако често сте несигурни, силно се влияете от чуждо мнение и когато и понякога в ежедневието излизате „от равновесие” за дни и изпадате в кризи, запитайте се какво бихте могло да направите за да си помогнете да се стабилизирате трайно. Потърсете промяна.

Едно, решение за подобна трансформация е индивидуалната или семейна работата с психотерапевт. Разговора с компетентен професионалист са с различен ефект от „приятелските” съвети на близките.

Хората намират различни пътища за промяна, изборът, разбира се е индивидуален. Това за баланса в личен план.

Що се отнася до двойката, емоционалната връзка между младите родители, неизменно се променя с появата на бебето. Те вече не са нито гаджета, нито безметежни младоженци. Не са фокусирани толкова един в друг, бебето ги ангажира емоционално с яркото си присъствие, което налага преформулиране на отношенията в двойката.

В някои семейства бебето, бива поставено от майката като бариерата между нея и мъжа й: послание в смисъл, „ до сега ти ми беше най- важен, сега ми е най-важно бебето”.

Отдръпването понякога се налага от мъжа, който се отделя в работа и други извън семейни занимания и определя, гледането на малко дете, като „женска работа”, така на свой ред се отдалечава от жена си и детето си.

Някои двойки, пък се вкопчват в ролята си на родители,  обръщат се един към друг, например, с „мама” и „татко” и сякаш престават да бъдат мъж и жена. Всички техни усилия са насочени към детето, но не и един към друг.

Има и двойки, които успяван да съхранят живота си и като интимни партньори, мъж и жена, независимо от ролята им на родители. Да, разполагат с по-малко време и енергия един за друг, но не заличават това съществено отношение от живота си.

Доказано е, че децата растат по-спокойни отглеждани от двойки, който се грижат и „хранят” добре във връзката по между си.

Не зависимо къде или около кое от изброените виждате вас и вашият партньор, вашето дете ще има какво да научи от вас, а ще му остане и какво да научи в зрелия си живот след като, някой ден се отдели от вас.

Ако родителите на малко дете се разделят, това не значи непременно, че ще „увредят” детето, особено ако съумеят да запазят достатъчна доза добро отношение един към друг.

Бебето е носител на промяна и в разширеното семейство. С раждането на Вашия малък наследник, вие се конституирате като родители и преминавате в друга житейска роля, различна от тази на „дете” на Вашите родители. Ясно е, че в България и не само, много хора възприемат потомците си като”деца”, дори и последните вече да прехвърлят 40 или много повече години. Това си е наша културална особеност, но това не значи, че сме безсилни да я нагласим според личните си нужди. С други думи, смятам, че дори и родителите Ви (вече баба и дядо), да се държат усилено с вас като с „малки”, като навлизат в личното пространство на младото ви семейство, физически, със съвети или с безкрайни телефонни обаждания, това съвсем не значи, че „нищо не може да се направи”. Емоциите около такива семейни смесвания често са бурни и трудни за овладяване, особенно когато младите родители са емоционално и/или материално зависими от техните майка и баща.

Ако Вие, обаче имате ясна нужда да се разграничите от семейството на родителите Ви, то това би могло да се случи с времето, чрез сигналите, които изпращате към Вашите близки.

Ежедневната грижа за първо дете, често носи със себе си освен радост и много тревоги и притеснения, дали сте постъпили правилно.

Говорете с уравновесени родители от Вашия кръг, които имат и второ дете, много често опита, които те могат да Ви споделят действа успокояващо.

Хремата на бебето, която може да Ви изпълни с крайни притеснения, за тях сигурно ще е дреболия. Подобни „поглеждания” в реалността на семейство с повече опит би могла да Ви подейства успокояващо.

И така убедена съм, че бебета се разливат чудесно и без изгладени дрехи или последно поколение бебешка количка, както и че родителите са по-добри за себе си и детето, когато не пропускат да се погрижат за себе си на най-базисно ниво: да се нахранят, наспят и да намерят време и начин да им е хубаво заедно. Така когато се тревожите, че нещата у дома не вървят, добавете малко повече грижата за вас самите и отношенията с партньора ви.  Бебето непременно ще оцени подобрението на семейния климат по достойнство.

Полина Гиргинова

клиничен социален работник, психологичен консултант в

„Сдружение за психично здраве Вега“

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *